С 2012-го по 2014 гг. этногеномико-историческим (ЭИ) проектом «Суюн» были протестированы представители кипчакских кланов среди различных народов, и с учетом генеалогических преданий, данных шежере (генеалогий), письменных источников, архивных документов, исторических исследований по кланам Дешти-Кипчака — удалось установить этническое происхождение потомков кипчаков, связав их с различными представителями определенных Y-DNA гаплогрупп. Существует заблуждение[1], что под разными именами — половцы (сары), куманы, куны (токсоба), кимаки и т.д. — средневековыми летописцами был назван один народ. Это не совсем так, все вышеперечисленные кланы — разнородны[2], что отмечали ещё восточные хронисты, к примеру, Марвази, Ибн-Халдун и др[3]. Общим для этих кочевников являлось то, что они известны как кланы Дешти-Кипчака[4], следовательно, их всех, конечно же, можно называть кипчаками, но всё-таки следует учитывать их различное происхождение и историю. Название ‘кипчак’ — объединяет все эти группы степняков, хотя носителями этого этнонима был только один из кланов Дешти-Кипчака — куны. Остановимся на этом подробнее. Этноним ‘кипчак’ (по-башкирски — kыпсаk, у казахов — kыпшаk) дословно переводится с туранских языков[5] — как ‘малые саки’, известны в древнекитайских летописях как сяо-юэчжи (малые юэчжи(月氏, 月支)[6], они же кюе-ше (古耶舍) и они же цинь-ча (欽察 Qin-cha)[7]. Обращаем ваше внимание, что этноним ‘юэчжи’ исследователями трактуется либо как ‘скифы’, либо как ‘саки’. Так Бертольд Лауфер отмечал, что юэчжи это ‘sgwied-di’ — китайская транскрипция этнонима ‘sogdoi’[8] (т.е. саки многочисленные, сак+т — иранский форматив плюративности[9]), а Халун этноним ‘юэчжи’ переводит как ‘zgudja’, и сравнивает с ‘ashkuzai’ т.е. ‘скифы’[10].

В 2015-2016 гг. Фуданьским университетом (г.Шанхай), во главе с этногеномистом Шао Кинг Вэнем (文少卿)[1] в Китае было проведено тестирование на определение Y-DNA гаплогруппы аристократических кланов Ашина[2] (создавших и управляющих Тюркским каганатом в VI-VII вв) и Ашидэ[3]. Субклад клана Ашина: R1a-Z93, Z94+, Z2123-, Y2632-. Рекомендуются к заказу снипы Z2124, Z2122. Субклад клана Ашидэ: Q1a-L53.

New Research of Tuva, 2021

The article supplemented and expanded the experience of researching the origin of the Buryat ethnonyms Qooγoy, Onγoy, Onqotoi, Irkidei, Qoltubai, which have been reliably known since the 17th century according to Russian sources. The interest in this group of ethnonyms is justified by their relationship with the ethnonyms Quular, Ondar, Irgit, Qol, known among Tuvans, as well as with the presumably Early Tuvinian ethnonym Onqot, which also have parallels among the Altai, Khakass, Yakuts, Kirghiz, Kazakhs, Altai Uryankhai, Darkhats, Khalkha, Khamnigan, Urats, etc. The research methodology is based on word-formation and semantic analysis of ethnonyms, comparative-historical, linguo-geographical and etymological methods. The presence of these ethnonyms in the Buryat environment, once again, reflects the versatility of the Turkic-Mongolian relationships. Their belonging to a single group of tribes, whose genealogical ancestor was Oboγon, whose image in Yakut legends is known as Omoγoi / Omoγon allows us to trace the Tuvan-Buryat-Yakut ethnic ties. The presence of the ethnonym Qoltubai in the ethnic composition of the Buryats, recorded in the 17th century makes it possible to establish the upper date of its existence at least a century before the penetration of the Russians into Buryatia. Fixation of the endings genitive –oi, with warrants –dei and –toi, as well as the presence of a plural –s in the Yakut form ergis allows you to set the upper date to the time of the Middle Mongolian language. The presence of ethnonyms in the Tuvan environment such as quular, ondar, irgit, and qol show the parallel development of these variants. As a result of the study, an early Tuvan (Toba) stratum was identified in the ethnic composition of the Buryats; the identified areas of distribution of ethnonyms made it possible to outline the zone of their initial distribution of the East Sayan-Khubsugul region.

Проблемы археологии, этнографии, антропологии Сибири и сопредельных территорий, 2014

The article is devoted to the discussion of the first data on variability of mitochondrial DNA (mtDNA) pool of the Altai ancient Turkic population. Peculiarities of the mtDNA lineage pattern are considered in the context of genetic roots of ancient Turkic populations. A comparison with preceding populations traditionally regarded as a potential source of ancient Turkic population (Scythian-Siberian groups and Xiongnu) was conducted. Similarities and differences between ancient and preceding populations of Central Asia were ascertained. An increased role of East-Eurasian components of the mtDNA pool were was shown, that apparently associated with genetic influence of the populations from more eastern and southern regions of Asia.

This article deals with the names of three local Bulgarian groups: ruptsi, shopi, and hartsoi. New suggestions regarding the origin of the names are made.

RJGG 40 Y-STR гаплотипы ногайцев в базе данных Family Tree DNA

В данном сообщении вводятся в научный оборот Y-STR гаплотипы узбеков, уйгуров, таджиков, пуштунов, хазарейцев, моголов из базы данных Family Tree DNA. 37 гаплотипов были исследованы авторами статьи. Остальные 81 гаплотип публиковались ранее другими авторами, либо лежат в открытом доступе в базах данных Family Tree DNA. В статье исследованы также данные по роду барлас, разные части которого относятся к разным этносам (узбеки, моголы). Аргументирована мысль об изначальной принадлежности барласов к субкладу С2-F4002 (старкластер). Ниже, в Приложении 1, приведены гаплотипы, использованные в этой работе.

Лінгвістичні студії

structural approaches, orientation to the objective language space, the importance of the people-colloquial element in the formation of the grammatical norm, its relationship with the historically fixed samples.

Хойт С.К. Данные фольклора для изучения путей этногенеза ойратских групп // Международная научная конференция «Сетевое востоковедение: образование, наука, культура», 7-10 декабря 2017 г.: материалы. Элиста: Изд-во Калм. ун-та, 2017. с. 286-289., 2017

The New Research of Tuva, 2021

В статье был дополнен и расширен опыт авторского исследования происхождения бурятских этнонимов хоогой, онгой, онхотой, ирхидэй, холтубай, достоверно известных с XVII в. по русским источникам. Интерес к этой группе этнонимов обоснован их родством с известными среди тувинцев этнонимами куулар, ондар, иргит, хол, а также с предположительно раннетувинским этнонимом онкот, имеющими параллели также у алтайцев, хакасов, якутов, киргизов, казахов, алтайских урянхайцев, дархатов, хотогойтов, халха, хамниган, уратов и др. В основе методики исследования лежит словообразовательный и семантический анализ этнонимов, а также сравнительно-исторический, лингвогеографический и этимологический методы. Наличие указанных этнонимов в бурятской среде в очередной раз отражает многогранность тюрко-монгольских взаимосвязей. Принадлежность их единой группе племен, генеалогическим предком которой был Обогон, образ которого в якутских преданиях известен как Омогой/Омогон, позволяет проследить тувинско-бурятско...

Генетика. 2018, том 54, Приложение, с. S95–S98., 2018

Междисциплинарное исследование связи родовой структуры и полиморфизма Y-хромосомы югозападных башкир, проведенное по 64 SNP-маркерам, выявило в генофонде кланового объединения мин (N = 68) 14 Y-гаплогрупп. Наиболее частыми оказались субварианты “североевразийской” гаплогруппы N3a, охватившие треть генофонда минцев (34%). На втором по частоте месте – “паневразийские” гаплогруппы R1a и R1b (26%), распространенные у северной части минцев. “Центральноазиатская” гаплогруппа С2* обнаружена с той же невысокой частотой (16%), что и “переднеазиатские” варианты гаплогрупп J, G, E. Впервые сделан вывод, что генофонд юго-западных башкир (минцев) сформировался на преобладающей основе коренного дотюркского населения региона. “Центральноазиатский” пласт генофонда минцев оказался минорным, но именно его носители могли играть структурообразующую роль в клановом объединении мин.

Гаплогруппа E1b-L117 встречается среди башкир из кланов байгильда-бошман-кыпсак, нугай-юрматы и кильмек-кальсер-табын.

Направен е пълен обзор на генетичните изследвания за произхода на българите и близостта им с други народи (по данни от 23 статии на 17 независими екипа). Изчислени са генетичните разстояния на българите с 80 народа и народности по бащина линия и с 35 по майчина линия. Предложено и мотивирано е въвеждане на етногенетически маркери, които са по-млади хаплотипове, характеризиращи връзките между народите след тяхното етническо обособяване. Показано е, че използването на етногенетическите маркери, дава по-прецизни резултати от конвенционалните методи за изчисляване на генетичните разстояния между народите. Демонстрирано е, че българите са едни от най-преките в Европа наследници на първите създатели и разпространителите на земеделието, което е в основата на цивилизацията. Доказано е, че съвременните българи са идентични с прабългарите. Те са индоевропейци, най-близки с народите от западна Европа и с наследниците на траките, а най-далечни със славяните Въведение:През 8-10 хил. пр. Хр. индоевропейците са били един народ обитаващ централна и източна Европа. По време на неолита и енеолита Балканите са обитавани от индоевропейците (Всемирная история, 1955), още преди обособяването на отделните им клонове народи (иранци, траки, гърци, илири, келти, хети, немци, славяни, балти и т.н.). Това обяснява генетическата близост между всички индоевропейци, и особено между европейските им представители (Vernesi et al., 2004). Разглеждането на формирането на индоевропейските народи и преселенията им (Шопов, 1998) показва, че създаването на европейската общност се явява възстановяване на индоевропейската общност съществувала преди хиляди години (Шопов, 2001). Резултатите от пан-европейският генетичен проект и анализа на генофонда на човечеството по женска линия убедително доказаха, че дори съвременните българи са индоевропейци, но най- далечни от славяните (руснаците и поляците) и нямат никаква следа от тюркски гени (Димитров, 2002, Richards et al. (2000)). Задълбочените изследвания за произхода на езика на древните българи (Марр (1925), Державин (1946), Добрев (1995), Шопов (1998, 2000, 2001, 2002a, 2003, 2004), Шопов и др. (2002-б), под печат) показват, че езика на (пра)българите е от индо-иранската група на индоевропейските езици. От тези важни резултати следва, че през периода след V-IV хил. пр. Хр. българите са населявали иранското плато заедно с иранските народи. Многобройни археологически и исторически данни за древни българи на територията на днешен Иран са намерени от Шопов (2004). Това навежда на мисълта, че в резултат на Потопа в Черно море древно-българските племена се отделят от индоевропейците, като мигрират на юг през Мала Азия и в последствие се преселват в планината Загрос (сега в Иран), където отсядат не по-късно от 3900 г. пр. Хр. Това се потвърждава и от българските топоними (Шопов и др., 2005). Цел: Целта на това изследване е проверка на съществуващите представи за произхода на българите и близостта им с други народи с помощта на последните фундаментални открития на генетиката и етногенетиката (Rosser et al., 2000 и др.). Основните използвани методи са: 1. Археология. 2. Генетика. 3. Антропология. 4. Палеогеография (топоними). 5. Абсолютно радиовъглеродно датиране. 6. Океанология. 7. Исторически сведения. Данни за разселване на индоевропейците: Най-старите обитатели на черноморското крайбрежие са били индоевропейците (Всемирная история, 1955, Wiik, 1999), (към които са принадлежали и древните българи). От индоевропейците се отделят иранските народи и се преселват в планината Загрос и Иранското плато (Ариана), между VI-IV хил. пр. Хр., а по-късно нахлуват по р. Инд (Пакистан) и Ганг в Индия (Шопов и др, 2007а). Те достигат на изток чак до делтата на Ганг (сега в Бангладеш). Вероятно това преселение е предизвикано от Потопа в Черно море (Шопов, 2001, Shopov et al., 2004, Шопов и др., 2007а). (Пра) българският календар е най-ранният индикатор за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5504 г. пр. Христа, което съвпада с времето на Библейският Потоп датирано от (Shopov et al., 1996) в интервала 5600-5500 г. пр. Хр., което съвпада с независимите датировки на потопа в Черно море (Dimitrov, 1982, Ryan et al., 1997). От тези две датировки (които съвпадат в рамките на експерименталната грешка) следва, че Потопът е станал в Черноморският басейн, тогава обитаван от индоевропейците, в това число и от предците на българите. Тогава е и началото на византийският календар (Шопов и др., 2007а). Абсолютните датировки на Потопа (Shopov et al., 1996), датировките на потопа в Черно море (Dimitrov, 1982, Ryan et al., 1997) и изследванията на Wiik(1999) за разселването на индоевропейците показват, че Потопа е предизвикал разселването и обособяването на отделните клонове на индоевропейците. Преди 5500 г. пр. Хр. индоевропейците са обитавали значителна част от бреговете на Черно море (фиг.1). В резултат от Потопа след 5500 г. пр. Хр. настъпва постепенно отделяне и обособяване (фиг.2) на балтите, келтите, германците, иберите и славяните от индоевропейците (Wiik, 1999). Колкото по-близо във времето са се отделили два клона на индоевропейците, толкова по-близки са те по обичаи, бит и култура. Съдейки по българските топоними българите попадат в частта от индоевропейците която се е преселила в Мала Азия (Шопов и др., 2005). Лингвинистични бележки: Езикът на древните българи е от източно-иранската група на индоевропейските езици (Добрев (1995), Шопов (1998, 2000, 2001, 2002a, 2003, 2004), Хнканосян (2002), Ненчев (2002), Шопов и др. (2002-б,в, 2005б, под печат)). Народите от тази група сa изиграли ключова роля при формирането на индоевропейската езикова общност, защото са колонизирали Индия и са занесли там ведическата култура и ведите. Те тръгват от общата територия на индо-европейците (около западният бряг на Черно море (Фиг.1.)) минават през Ирак (по археологически данни индоевропейците заселват гр. Самарра в Двуречието, Ирак около 5200 г. пр.Хр.), Иран, Пакистан, Афганистан, Узбекистан, Индия (Шопов, 2001) и стигат чак до Бангладеш и Китай. Това обяснява защо картата на топонимите в Индия образувани от българските етноними (Шопов, 2003) съвпада с картата на ведическите племена в Индия публикувана от индийски специалисти (The History and Culture of the Indian People, 1968). Тези топоними показват активни контакти на българите с индийците в много далечно минало, т.е. пряко участие на прабългарите в нашествието на ведическите народи в Индия и в процеса на индоевропеизация на местното население в Индия. Индийците произнасят името българин като балгхар(а) в резултат на закономерно езиково потъмняване (Шопов и др., 2002-в), а балхара е една от титлите на махараджата в Индия (Добрев, 1994). Украинците и до днес ни наричат балхари (Й.П.Шопов, частно съобщение). Академик Державин (1946) смята, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндоевропейско минало и че “българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи”. Державин (1946) твърди, че българите имат общ прародител с хазарите, иберите, шумерите, кимерите (вид източни иранци) и италиките. До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ. На базата на палеолингвинистичните изследвания на Марр(1925). Последните генетични изследвания потвърждават тези негови концепции. Той твърди, че българите са протоиндоевропейци, т.е. българите са започнали да се формират като народ още преди формирането на индоевропейците (преди 9800 години). Концепциите на академик Державин (1946) са били в основата на курсовете по българска история преподавани в Софийския Университет по Сталиново време, когато Державин е бил президент на Всеросийската академия на науките. След това обаче те са били “забравени” много бързо по политически причини. Материал и методика: Този обзор се базира на публикувани генетически изследвания за произхода на различни индоевропейски народи (вкл. и българи) публикувани в 23 статии от 17 независими международни екипа (много от които с участието на повече от 20 чуждестранни университети и институти във всеки екип). В нито една от тях не се говори за прабългари. Всички те изследват произхода на днешните българи. Те се базират на обработка на общо над 500 проби от ДНК на съвременни българи от всички краища на България. Това за пръв път позволява получаването на статистически достоверни и сигурни данни за произхода на българите. Ползвани са и публикувани археологически и исторически материали за индоевропейски народи. Методика на генетичните изследвания Генетичните изследвания за произхода на един народ се правят върху специално подбран съвременен генетичен материал. Пробите се подбират от различни краища на страната така, че да представляват представителна извадка за народа или народността, която се изследва (Calafell et al. , 1996). Включват се само хора с прародители между които няма чужденци Генната информация се наследява от родителите по бащина линия от ДНК на У- хромозомите и по майчина линия от ДНК на митохондриите. Отделни фрагменти от ДНК от двата вида са характерни за индоевропейците, други за тюркските народи и т.н. В ДНК на индоевропейците има под-фрагменти характерни за славянските народи, други на индийските и т.н. След окончателното разшифроване на генофонда на човечеството през 2002 г. стана възможно изследването на произхода на отделните народи и групирането им по генетична близост. При хората специфичната генетична информация, която може да бъде използвана за установяване на техният произход се предава без изменения по майчина линия (от майката на децата й) чрез митохондриалната ДНК или по бащина линия (от бащата на децата му) чрез Y- хромозомите. В човешкият зародиш митохондриалната ДНК идва от майчината яйцеклетка, а ДНК на Y-хромозомите от бащините сперматозоиди. Човешката ДНК съдържа различни фрагменти, които се намират на точно определени позиции в нея. Те са резултат от различни тип...

Turkologicheskie issledovaniya, 2019

New Documents on Gaziz Gubaydullin and Beqir Choban0zade

• Explore
• Papers
• Topics

• Features
• Mentions
• Analytics
• PDF Packages
• Advanced Search
• Search Alerts

• Journals
• Academia.edu Journals
• My submissions
• Reviewer Hub
• Why publish with us
• Testimonials

• Company
• About
• Careers
• Press
• Help Center
• Terms
• Privacy
• Copyright
• Content Policy