В рубриката „Младите надежди на футболна Варна“ днес в обсега ни попада едно момче, което загатна за потенциала си през изминалия сезон и най-вече в мачовете срещу шампиона Лудогорец, на един твърде невралгичен пост – този на централен бранител. Мнозина привърженици на „моряците“ виждат в лицето на Росен Стефанов една наистина голяма надежда не само за клуба, но и за родния футбол. Роден на 27 ноември 2002 година, 20-годишният защитник днес заслужено е и част от младежкия национален отбор.

За началото и за амбициите във футбола младокът говори пред Vsport.bg:

„Голяма заслуга за това да почна да тренирам футбол изигра моят баща, който ме насочи и към поста централен защитник. Започнах да играя в Силистра, където тогава живеех. По-късно преминах в школата на Черно море, където играх във всички възрастови формации. Благодарен съм на всички треньори в академията, които оказваха влияние върху моето развитие. Това са Николай Кънчев, Тошко Каменов и Мартин Христов. Сега обаче съм наясно, че трябва да тренирам много повече и давам всичко от себе си, за да убеждавам постоянно треньорския щаб, че заслужавам да бъда в мъжкия тим на Черно море. Като всеки млад играч и аз имам еталони във футбола. Без пристрастие трябва да започна от моите по-опитни съотборници в Черно море Живко Атанасов, Влатко Дробаров и разбира се капитанът Даниел Димов. Тяхното присъствие и съвети ми помагат много. Без тях щеше да ми е много по-трудно да се впиша в отбора. Разбира се имам много още какво да уча, но най-важното е, че имам възможност да черпя опит от играчи като тях. Сега всичко си зависи от мен. Опитвам се да бъда максимално отговорен в тренировъчния процес и когато треньорите ми гласуват доверие, да го оправдая с добра игра на терена. Иначе от европейските играчи много ми допада играта на испанеца Серхио Рамос, който завоюва всичко във футбола. Също и на италианския бранител Леонардо Бонучи. Първата ми мечта е да спечеля трофей с Черно море, но не само да съм част от отбора, а да допринеса за завоюването му. Защо не Купата на България, която „моряците“ спечелиха преди 8 години. Тогава ние като прохождащи играчи в школата се гордеехме с представителния отбор.