Монта̀на е областенград в СеверозападнаБългария, административен и стопански център на едноименнитеобщина Монтана иобласт Монтана. По данни отНСИ населението на града е 35 045 души[1] (31 декември 2024).
Централният площад с шадраванитеПаметник на Септемврийското въстание на централния площадХотел-ресторант „Житомир“ в центъра
Първото име на града, дадено му от римляните, еМонтанензиум.
Селището се споменава за първи път под името Кутловица в османски документ от 1575 г. Освобождението на България през 1878 г. заварва селото с иметоГоляма Кутловица (като река Огоста го дели от село Малка Кутловица) и с население по-малко от 1000 жители.[2]
На2 декември1891 г. с местна инициатива Голяма Кутловица е преименувана наФердинанд,[3] като с жеста си заслужава благоволението на князФердинанд I и получава статут на град. Тогава градът е наброявал около 1 500 жители – българи, турци и евреи.[4][5][6]
Градът се намира на 109 км от столицатаСофия, на 259 км отПловдив, на 423 км отВарна и на 493 км отБургас. Също така е разположен на около 45 километра южно от рекаДунав и на около 30 км източно от границата съсСърбия в долината между язовир„Огоста“ и възвишениетоПъстрина. Важен коридор между Северозападна България и София през проходаПетрохан.
Градът се намира в Предбалкана, в предпланински район на север от Стара планина, с хълмист терен и средна надморска височина от 350 m, защото „лежи“ в източното подножие на Михайловградския баир (кота 327 m), който е част отВеренишкото бърдо и ЗападнияПредбалкан.
Климатът е умереноконтинентален, със студеназима и горещолято. Преобладаващи са запад-северозападните ветрове. Големият воден басейн и насеченият релеф рядко позволяват стихване на вятъра до 0 м/с. Характерен за нощните часове е и планинско-долинен бриз от югозапад, който охлажда. По правило не е силен, но през пролетта и лятото може да достигне 10 м/сек и повече заради по-бързото изстиване на планинския склон от низината след залез, което генерира поток с тежък, студен въздух надолу към Предбалкана.
В студеното полугодие иматемпературни инверсии, с мъгли и/или ниска слоеста облачност и се наблюдавафьон (наричан също „южняк“), който води до пролетни температури и снеготопене, а при арктични въздушни маси, когато язовирът замръзне и няма излъчване на топлина от водата, се отбелязват и стойности под -20 °C. През топлото полугодие се регистриратградушки.
Първите отрицателни температури и слани най-често са през втората половина наоктомври, а последните – в края намарт. Средният брой на дните със снежна покривка е между 40 и 45, средната ѝ височина е 8 см. Максимумът на валежите по норма е през май-юни, минимумът – през февруари, но с климатичните промени те стават все по-неравномерно разпределени, зачестяват и дългите засушавания.
В южната част на стената на язовир„Огоста“ (203 м н.в) се намира Хидро-метеорологична обсерватория Монтана. В нея се извършват постоянни наблюдения от агроном, метеоролози и хидролози. Първите официални прогнози за времето тук се правят от 1892 г., когато към местната пощенска станция е открита метеорологична станция. През 2007 г. е отчетена най-високата температура от 43,6 градуса по Целзий.
Климатични данни
Средни температури (в °C) от статия на С. Стайков „Вертикално разпределение на температурата в България“ / Физико-математическо списание, 1912 г. и средни валежи (в mm) за период 1899 – 1936 г. чрез архив данни от дъждомерната станция на града в тогавашен Фердинанд
яну
фев
мар
апр
май
юни
юли
авг
сеп
окт
ное
дек
год
-1,3 °C
-0,7 °C
5,6 °C
12,1 °C
17,0 °C
20,7 °C
23,4 °C
22,7 °C
16,4 °C
12,6 °C
5,8 °C
0,6 °C
11,4 °C
31 mm
26 mm
35 mm
45 mm
75 mm
75 mm
54 mm
47 mm
40 mm
53 mm
41 mm
36 mm
558 mm
През септември 1923 г., януари 1925 г. и септември и ноември 1926 г. не е имало никакви валежи. Най-суха е била 1918 г. с едва 205 л/кв.м.
Средни годишни температури около средата на 20 век (Стоян Марков. „Град Фердинанд – антропогеографски проучвания“
1917
1918
1919
1920
1921
1922
1923
1924
1925
1926
11,0 °C
13,8 °C
11,1 °C
9,6 °C
11,1 °C
11,2 °C
12,8 °C
10,5 °C
12,3 °C
11,8 °C
1927
1928
1929
1930
1931
1932
1933
1934
1935
1936
12,1 °C
11,8 °C
9,8 °C
11,6 °C
10,7 °C
11,2 °C
10,1 °C
12,4 °C
11,6 °C
12,1 °C
Средни температури (в °C) и валежи (в mm) по норма 1961 – 1990 г.[7]
яну
фев
мар
апр
май
юни
юли
авг
сеп
окт
ное
дек
год
-1,2 °C
1,1 °C
5,7 °C
11,8 °C
16,7 °C
20,0 °C
22,1 °C
21,6 °C
17,7 °C
11,5 °C
5,7 °C
1,2 °C
11,2 °C
35 mm
32 mm
41 mm
54 mm
81 mm
81 mm
52 mm
46 mm
41 mm
38 mm
52 mm
41 mm
594 mm
Разработването на новата 1991 – 2020 норма и наличният 100-годишен архив ще дадат индикации за посоката в промяната на климата в новото време с намаляване/увеличаване на валежите и трендът при градусите.
Скорост на вятъра (м/сек.) за период 1931 – 1970 г.[8]
яну
фев
мар
апр
май
юни
юли
авг
сеп
окт
ное
дек
год
1,7 m/s
1,9 m/s
2,1 m/s
2,1 m/s
2,0 m/s
1,8 m/s
2,0 m/s
1,9 m/s
1,7 m/s
1,5 m/s
1,6 m/s
1,7 m/s
1,8 m/s
В периода от таблицата станцията е била в урбанизирана градска среда, а язовирът не е бил наличен. Наблюденията на брега на язовира се правят чак от 1986 г. с вече построен язовир, но обемът му тогава е по-малък от днешния.
Най-старата част на града екварталът в подножието на Монтанското бърдо (Баира). Квартали на Монтана са жилищните комплекси „Младост 1“, „Младост 2“ и „Плиска“ (в северозападната част на града), Кошарник, „Огоста“, Живовски квартал”, Мала Кутловица, „Пъстрина“ и „Изгрев“. Последните 3 квартала са единствените, които се намират на десния бряг на Огоста, докато по-голямата част от града се намира на левия ѝ бряг.
Развалините на крепостта на хълма над Монтана. Построена отримляните, разрушавана и възстановявана многократно до края наВторото българско царство
Районът около Монтана става част отримската провинцияГорна Мизия през29 г. пр.н.е. заради стратегическото си местоположение. Бърдото е изиграло главна роля за построяването на военен гарнизон, чиято цел е била да предпазва от идващи от север вражески нашествия. Около 160 г. военният лагер, основан вероятно на мястото на старотракийско селище, получава градски права под иметоМонтанензиум (налатински:Municipio Montanensium), което се превежда буквално като „планинско селище“ (поради непосредствената близост на Балкана).
Градът се развива и благоустроява по римски модел и става второто по важност селище в Горна Мизия следРациария (Арчар). През този период е изградена крепостта на хълма над Монтана, обществени сгради, храмове, бани и театри. Монтана се превръща в типично имперско селище, където съжителстват местното романизирано население, италийски и малоазийски заселници.
Крепостта на античния град Монтанезиум край днешна Монтана.
Във и около града са известни останките на четири късноантични църкви, датирани към IV век – в източния край на крепостта, в нейното подножие, на 6 километра североизточно и на 7 километра югозападно от нея.[9]
Основа на икономиката са едрите земевладелци от италийски произход и техните вили и имения, където местното население служи като работна ръка при добива на земеделска продукция и злато по поречието на Огоста. В града има и прослойка гръкоезични заселници от източен произход, занимаващи се със занаятчийство и лихварство. За покровители на града в духа наелинизма са обявениДиана иАполон.
Между 440 и 490 г. Северозападна България е опустошена от набезите нахуните наАтила иготите. Между 500 и 560 г.славяните иаварите нанасят пореден опустошителен удар върху гръко-римската култура в региона, а заселилите се в районаславяни наричат селищетоКутловица. По времето наПървото иВторото българско царство селището се възстановява и става център наепархия.
Кръст от едрозърнест пясъчник из гробищата Фердинанд. Скициран отИван Енчев – Видю в 1930 г.
След превземането на Кутловица отосманците селището е разорено и запустява. Между 1450 и 1688 г. поради стратегическото си значение Кутловица е заселена оттурци и преживява нов разцвет като типично ориенталски град. Построени са дведжамии,турска баня, чешми и нови обществени сгради.Чипровското въстание и неговият разгром, в който участват турци от Кутловица, затвърждават облика на Кутловица като османски остров и пост срещуавстрийското влияние през следващите XVIII и XIX век.
Непосредствено предиОсвобождението в града има турска махала (около 600 души) около сегашната улица „Извора“, българска махала (50 души) и циганска махала (100 души).
Паметник на загиналите във войните за национално обединение
СледОсвобождението започва масивна миграция на население към Кутловица. Първата група, която се заселва в града, са земеделци от района наБелимел иМитровци. Следва голяма вълна преселници отБерковско и след 1912 г. – преселници отЦарибродско,Годечко,Софийско,Троянско, както и отМакедония. Заедно с притока на население след1878 г. в града стремително се развива инфраструктурата. Построяват се електрическа мрежа, жп гара, поща, болница, дава се началото на панаир и читалище в града. Градът е един от центровете наСептемврийското въстание през1923 г. – неуспешен бунт, организиран отБългарската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП (т.с.)) под натиск отКоминтерна. Метежниците завземат града и за кратко установяват преврат.
След9 септември1944 г. има масова равномерна миграция към Монтана от всички селища в тогавашния Михайловградски окръг. Градът преживява икономически разцвет и силно се развива като промишлен център. През този период са построени завод заакумулатори, 2 машиностроителни завода, завод за инструменти, предачна фабрика, завод за подова керамика ифитинги.
След Освобождението Кутловица влиза въвВълчедръмската околия, която е част отЛомско окръжие. С Указ № 782 от 10 ноември 1882 г. [ДВ, бр. 132, 18.11.1882] седалището на Вълчедръмската околия се премества в Кутловица и околията се преименува в Кутловишка.
При административната реформа от 1901 г. Ломско окръжие е закрито и Фердинадска околия влиза в новосъздаденатаВрачанска област.
С Указ № 794 от 24 септември 1949 г. [ДВ, бр. 224, 28.09.1949] страната е разделена на 14 окръга, като Михайловградска околия влиза във Врачански окръг.
Между 1959 и 1987 г. Михайловград е център на Михайловградски окръг. Към града са присъединени селата Кошарник и Мала Кутловица – от 1 януари 1960 г., както и Живовци от 2 март 1976 г.[10]
През 1987 г. страната е разделена на области и Михайловград става център на Михайловградска област, обединяваща бившитеВидински, Врачански и Михайловградски окръзи.
При последната административна реформа от 1999 г. Област Монтана се разделя на областитеМонтана,Враца иВидин, като територията на Област Монтана съвпада по територия с Михайловградски окръг от 1959 г.
2023 –Златко Живков (Местна коалиция „СДС (ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД и ЗНС)" печели на първи тур със 55,70% срещу Петър Петров (Възраждане) с 20,70%
2019 –Златко Живков (Местна коалиция „СДС (ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД и ЗНС)" печели на първи тур със 71,75% срещу кандидата наБСП Илия Илиев с 13,84%.[15]
2015 – Златко Живков (Коалиция ”Заедно за Монтана”) печели на първи тур с 54,53% срещу кандидата наГЕРБ Дилян Димитров
2011 – Златко Живков (ПП Вяра, Морал, Родолюбие, Отговорност – Национален идеал за единство) печели на първи тур с 54,07% срещу кандидата на ГЕРБ Людмил Кръстев (Сандов)
2007 – Златко Живков (независим) печели на първи тур с 54,02% срещу кандидата на ГЕРБ Златко Тодоров
2003 – Златко Живков (независим) печели на втори тур с 59% срещу Светлин Лазаров (БСП).
1999 – Златко Живков (СДС) печели на първи тур с 55% срещу Димитър Митов (Обединена левица – Монтана).
Гербът на Монтана представлява син щит, на който е изобразена покровителката на антична Монтана – богинятаДиана. Гербът е увенчан с крепостна корона, а около щита има поставена девизна лента с надпис „Диана – покровителка на Монтана“. Утвърден е през 1997 г.
Знамето на града представлява разположени хоризонтално бяла и синя ивици, а в горния ляв кантон е поставен българският трикольор.
В община Монтана са регистрирани над 2000 предприятия. Отрасловата характеристика се доминира от машиностроене, електротехника, хранително-вкусова промишленост. С над 50% дял са фирмите в сферата на търговията и услугите. Предприятията, работещи в областта на хотелиерството и ресторантьорството и промишлеността, са с дялове над 10%.
Значителна част от населението на града, предимно около средна възраст, се занимава със земеделие и скотовъдство през свободното си време в лични стопанства във вилните зони и околните села. Друга част работи временно или сезонно вГърция,Италия иИспания.
През Монтана минава железопътната линия Берковица –Бойчиновци, откъдето градът е свързан с Видин, Лом, Враца иМездра. Експонат в чакалнята на гарата е влакът напоп Андрей отСептемврийското въстание 1923 г
Автогарата
Градът се намира на първокласен пътЕ79Видин –Враца –София –Кулата и главен път 81 (Лом – София). Връзката на Монтана със София, от която Монтана е силнозависима икономически, е затруднена поради липса на съвременно изпълнение на участъка от Път 81 междуБерковица иКостинброд.
Участъкът на Е79 от Враца до Монтана е ремонтиран, частично с 2 ленти в една посока. Път Е79 Монтана – Видин е изцяло ремонтиран през 2006 и 2007, но без да бъде разширен, като по цялата отсечка има само по една лента във всяка посока.
Построяването наДунав мост 2 при Видин и присъединяването на България иРумъния къмЕС осигурява по-бърза връзка на региона със Средна Европа.
Липсва транспортна връзка със съседните окръзи в Сърбия. Граничният пункт при селоСалаш (на 60 км от Монтана) е затворен от 40 г. През Монтана минаваПаневропейски транспортен коридор 4.[20]
В града функционира МБАЛ „Д-рСтамен Илиев“ АД, поликлиника, Център по дентална медицина, МБАЛ „Сити Клиник Св. Георги“ ЕООД, както и множество частни лекарски и стоматологични кабинети.
Асен Греков (1893 – 1954) – български политик, военен и държавен деец
Антонина Бочева (1914-2002) - скулптор
Ахмед Юсеин (р.1948 г.) - учител, депутат в 38-то Народно събрание
Александър Лашков (р.1943 г.) - български теолог, музикант, свещеник
Борислав Тодоров (1918- ) - проф. д-р, ревмокардиолог и пулмолог
Борислав Дамянов (р.1998 г.) - футболист, полузащитник
Бисер Петков (р.1963 г.) - политик, учен (икономист, доцент), бивш министър на труда и социалната политика (2017-2019) в третото правителство на Бойко Борисов
Бисерка Петрова (р.1977 г.) - политик, народен представител в XLI народно събрание
Васил Антонов (р.1956 г.) - политик
Ваньо Танов (1958-2016) - офицер, от МВР, генерал, директор на агенция "Митници" (2009-2016)
Венелин Трифонов (р.1945 г.) - инженер, художник
Веселин Михайлов (р.1958 г.) - футболист, нападател
Владислав Петров (р.1976 г.) - аниматор, художник, актьор ( с артистични псевдоними Кулизайо и Кулю)
↑[Климатичен справочник на България, Том 4 „ВЯТЪР“] наНИМХ
↑Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 137 – 138.
.png)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
