Княжеството е разположено наФренската Ривиера междуСредиземно море иФранция. То е сред 5-те европейски микродържави и втората най-малкадържава в света. То е най-гъсто населената държава на Земята с население от 32 410 души, живеещи на площ от 2,02 km².
С площ от 2,02 km²[3] Княжество Монако е втората най-малка независима страна следВатикана. То е разположено на т.нар. Лазурен бряг наСредиземно море, на 18 km източно отНица. От трите си страни е обградено отФранция, а останалата от Средиземно море. Най-високата точка на страната е 163 m при южния склон на връх Ажел, висок 1109 m, но намиращ се във Франция. Страната не разполага с никакви природни ресурси.
Монако е разделено на четири части: Монако град – старата част на града, разположена на скалист нос, който се разпростира навътре в Средиземно море;Ла Кондамин – територията около пристанището;Монте Карло – основната жилищна и курортна област; иФонвией – застроена площ до морето.
Климатът в страната е субтропичен с мека и дъждовна зима и горещо и сухо лято. Средната минимална температура през януари и февруари е 8 °C, а средната максимална температура през юли и август е 26 °C.
Територията на Монако след1000 г. пр.н.е. ефиникийска колония, а презI век влиза в състава наРимската империя. През 1191 годинагенуезците установяват контрол върху територията.[4] През 1297 г. фамилиятаГрималди поема управлението на Монако. В края на XIV и началото на XV век генуезците обсаждат Монако и го завземат заедно сРокбрюн, но Грималди успяват да задържат Мантон. През 1407 г.Рение II успява да върне Рокбрюн под контрола на княжеството, а по-късно и самото Монако.[5] Грималди поддържат съюзнически отношения с Франция с изключение на периода между 1524 и 1621 година, когато Монако е в ръцете на Испания. През 1532 г. започва управлението на Етиен Грималди, който управлява като регент на малолетния Хоноре I. Етиен използва всяка възможност да увеличи автономията на Монако, но след смъртта му княжеският двор започва да страда от интриги и вътрешни конфликти.[6] През 1793 годинареволюционният режим отхвърля съюзничеството и анексира княжеството.[4] То остава част от Франция до падането наНаполеон Бонапарт, когато Грималди се връщат на власт.Виенският конгрес през 1815 г. прави Монако протекторат на Сардиния.[4]
Княжеският дворец през 1732 г.
През 1861 година Монако е призната за независима държава според Френско-монакския договор. Според договора княжеството също предаваМантон и Рокбрюн на Франция.[4] Двете градчета, които от 1848 г. отказват да плащат данък на Грималди, са един от основните източници на приходи за фамилията. С договора Монако губи 94% от територията и 84% от селскостопанските си площи.[7] Загубите принуждават фамилията да търси нови източници на средства. За целта през 1863 година е основаноказиното в Монте Карло, което се настанява в сегашната си сграда през 1879 г. През 1865 г. Монако влиза в митнически съюз с Франция. През 1918 г. е сключен още един договор между двете страни, според който, в случай на изчезване на фамилията Грималди, Монако ще остане автономна страна под протекцията на Франция.[4]
Монако в края на XVIII или началото на XIX век
През 1936 г. принцЛуи II се среща с германския финансов министърЯлмар Шахт, и двете страни сключват финансови споразумения в полза на немските банки. Чрез Монако и Швейцария,Третият Райх отслабва ефектите от ембаргото наСъюзниците. Княжеството се стреми да остане неутрално, но през ноември 1942 г. е окупирано отИталия за няколко месеца. На следващата година италианските войски са заменени от германски, но присъствието им е достатъчно дискретно, за да може принцът да поддържа образ на неутралитет. В тази необичайна ситуация е било възможно по улиците на Монако да бъдат забелязани едновременно германски, британски и американски офицери.[8] През 1944 г. престолонаследникътРение III постъпва въвфренската армия и се бие за свободата на Франция.[9]
Рение идва на власт малко преди смъртта на баща си, през май 1949 г. Седем години по-късно той се жени за американската актрисаГрейс Кели, от която има три деца – Каролин, Албер и Стефани. Грейс загива в автомобилна катастрофа през 1982 г.[9] През 1997 г. фамилията Грималди чества 700 години от началото на управлението си, а две години по-късно Рение отбелязва 50 години на трона.[4] След смъртта му през 2005 година управлението поема принцАлбер II.
Монако е княжество, конституционна наследствена монархия, и се управлява отпринц. Законодателната власт принадлежи на принца и на Националния съвет, който се състои от 18 депутати и се избира на всеки пет години. Изпълнителната власт принадлежи на Правителствен съвет, начело на който стои министър-председател.
Страната е разположена наЛазурния бряг и затова е един от основните туристически центрове в света. Основните държавни приходи идват от туризма и свързаните с него отрасли на стопанството. Монако разполага със съвременна индустриална база за производство на екологично чисти производства – хранителна и лека промишленост.
Електротехническа, радиоелектронна, химическа, фармацевтична, шивашка, хранително-вкусова, полиграфическа (серии пощенски марки) промишленост, сувенири, търговско-финансова дейност. Игрални домове в Монте Карло, туризъм, океанографски музей,подводен резерват „Ларвото̀“ (50 ha). 1,7 km жп линии, 50 km шосета. Главно пристанище: Монако.
