Етимология
старобълг.корабь πλοῖον, ναῦς (Зогр., Мар., Асем., Сав., Супр., Ман. хр., Добрейшово ев.),корабль (Зогр., Мар., Асем., Сав., Син. пс., Супр., Григ. Наз. 11 в., Слепч. ап., Ман. хр., Добрейшово ев.). Праслав. *korabjь (сърбохърв. ко̏ра̑б, ко̏ра̑баљ, словен. korábelj, чеш., слов. koráb, пол. korab, род. п. -bia, д.-луж. korabje „скелет на кораб“, рус. корабль, укр. корабель, кораб). Старинна заемка от гр. καράβιον, κάραβος „плавателен съд“, първоначално „рак“, или простонароднолат. саrаbus „малка лодка, издълбана от дърво“ (Исидор Севилски, 6 в.), откъдето произлизат ит. саrаvеllа, фр. саrаvеllе, порт. саrаvеlа, исп. саrаbеlа и араб. قارِب [qārib] „лодка“.
