TGV (отфренски:Train àgrandevitesse – „високоскоростен влак“) е френска мрежа отвисокоскоростни електрически влакове (влакове-стрела), способни да развиват средна скорост над 320 km/h. Разработена е и пусната в движение от компаниятаAlstom и националния френски железопътен операторSNCF (Société Nationale des Chemins de fer Français). Използва се главно за превоз на пътници. TGV е конкурент навъздушния транспорт на къси разстояния и свързва по-големите градове на Франция помежду им, както и с големи градове в съседните страни. Първата линия е открита през 1981 г. между Париж и Лион.
Към 2007 г. TGV държи рекорда за най-бърз релсов влак – максималната скорост, достигната от TGV, е 574,8 km/h, измерена на3 април2007 г.[1]на специален участък от линията Париж – Страсбург.
Идеята завлак, който се движи с висока скорост, датира от 60-те години на XX век, малко след като вЯпония вече се работи по подобен проект. Все по-малко хора пътуват с влак, предпочитайки други средства за придвижване, и френските железници търсят начини за привличане на пътници.
През1966 г. в научноизследователските лаборатории на SNCF се заражда амбициозен проект за подобряване начина на превоз на пътниците, както по отношение на скоростта, така и по отношение на самата услуга и начина на обслужване. Няколко години по-късно проектът е одобрен от правителството.
Първоначалната идея е влакът да бъде задвижван посредствомгазотурбинен двигател. През 1971 г. е произведен първият и единствен такъв прототип. Изпитванията, проведени с него, показват на конструкторите как трябва подобрятспирачния механизъм, най-вече що се отнася до управлението на кинетичната енергия,аеродинамиката, както и необходимостта от автоматична локомотивна сигнализация. Този първипрототип достигаскорост от 318 km/h, което остава ненадминат и до днес рекорд за влак с подобно задвижване.
Дизайнът на френския свръхскоростен влак е дело на френския дизайнер Жак Купѐр (Jacques Cooper), а последвалите многобройни модификации са стилово сродни.
Поява на съвременния свръхскоростен влак във Франция
Вследствие на петролната криза от1973 г. изборът надвигател се насочва към електрическото захранване, тъй като по това време цената наелектроенергията е много по-изгодна. Този нов избор налага преосмисляне на инженерните проекти и повторно основно тестване. През 1974 г. изследователите изготвят новпрототип, наречен „Зебюлон“ (Zébulon) и въвеждат някои подобрения, които имат за цел да подобрят спирачния механизъм и лирите и да намалят усилието върхурелсите. В хода на пробните маршрути „Зебюлон“ изминава повече от 1 милион километра.
През същата година се взема решение за изграждане на железопътна линия за новия свръхскоростен влак по трасетоПариж –Лион, така наречената „югоизточна линия“. Железниците получават готова влакова композиция през1980 г. и след многобройни тестове югоизточната линия превозва първите си пътници на27 септември1981 г.
Свръхскоростният влак изминава разстоянието между Париж и Лион значително по-бързо както поради по-високата скорост, така и защото новата железопътна линия е директна и не се отклонява по пътя си.
За SNCF това е огромен успех и смело нововъведение, както в инженерно отношение, така и по отношение на търговската им политика. Въвеждат се гъвкави и модерни ценови стратегии, а всички пътници пътуват с билет „запазено място“. Свръхскоростният влак е вече пряк конкурент на въздушния транспорт, поне що се отнася до късите полети. Всичко това спомага за максималното запълване на влаковете с цел изплащане на скъпо струващитеинвестиции.
В първите години на изпитанияскоростта не надвишава 210 km/h, което е незначително повече в сравнение със скоростта на някои бързи влакове във Франция и Германия още през 60-те години.
В заключителните етапи на тестовете скоростта достига 380 km/h, което привлича вниманието намедиите. През 1988 г.немска влакова композиция достигарекорда от 406,9 km/h, а по-късно през същата годинафренският свръхскоростен влак – 408,4 km/h по време на тестове на нова линия, този път в посока запад, така наречената „атлантическа линия“. През 1990 г. по същата линия е постигнат новрекорд – 515,3 km/h.
През 2007 г. TGV подобрява рекорда за най-бърз релсов влак – максималната скорост, достигната от TGV, е 574,8 km/h, измерена на 29 април 2007 г., на специален участък от линията Париж-Страсбург, така наречената „източна линия“. Пускането на новата линия и рекордът се радват на голям медиен интерес, поканени са официални лица.
Френският високоскоростен влак държи и рекорд за най-дълго разстояние, изминато от пътническивлак без спиране. През 2006 г. влакътEurostar, свързващ Франция с Лондон, изминава разстоянието от 1421 km от Лондон доКан за 7 часа и 25 минути, превозвайки снимачния екип на филма„Шифърът на Леонардо“.
През 2007 г. френският високоскоростен влак продължава да е най-бързият пътнически влак, който използварелси, докато японските влакове са най-бързите влакове намагнитна възглавница. Среднатаскорост между двегари на френските високоскоростни влакове е 263,3 km/h.
След пускането в експлоатация на първата линия, свързваща столицата Париж и сравнително отдалечената южна част на страната, мрежата на свръхскоростните влакове не престава да се развива благодарение на съвместимостта си с класическите железопътни линии. Главните разклонения на тази мрежа са:
през 1984 г. се пуска в експлоатация линиятаЛил –Марсилия, свързваща двата най-отдалечени града на страната.
през 1989 – 1990 тръгва и линията в посока запад, наречена "атлантическа линия”
през 1993 г. в посока север тръгват линии към Лондон (влак с търговско име Eurostar) и къмБелгия,Холандия иЛюксембург (влак с търговско имеThalys).
през 2001 г. са пуснати влакове в посока юг по така наречената „средиземноморска линия“. Тя свързва градовете поФренската Ривиера и продължава къмИталия (влак с търговско имеArtesia) иШвейцария (влак с търговско имеLyria).
най-новата линия е в посока изток, така наречената „източна линия“ и е пусната през юни2007 г. Тя се простира на изток и в по-късен етап ще достига доГермания и Швейцария.
съществуват още много други проекти с цел подобряване накомуникацията и скъсяване на времето за пътуване.
Специалните железопътни линии, изградени за свръхскоростния влак, към2006 г. са с обща дължина 1550 km и възлизат на 5% от общата дължина на железопътните линии във Франция. Железниците разполагат с общо над 400 влакови композиции.
Имайки предвид размаха на начинанието,инвестициите са огромни. Това от своя страна оскъпява цената на билетите и те стават все по-недостъпни за широката публика. Достъпен за пътниците в командировка, свръхскоростният влак се превръща в алтернатива на въздушния превоз на малки разстояния, например Париж-Лондон илиМарсилия-Брюксел. Ако сравним цените с тези на самолетните билети, то влакът е напълно конкурентоспособен. С развитието на мрежата обаче, много откласическите влакове биват изцяло заменени със свръхскоростни и по този начин кратките маршрути (100 – 200 km) наистина се оскъпяват.
Други критики се състоят във факта, че подобен тип транспорт рядко обслужва малките населени места и така се превръща в решаващ фактор за изолацията им. От друга страна, железопътната мрежа позволява на много хора да се придвижват бързо до работните си места и така създава благоприятни условия за хората, които не желаят да живеят в столицата (нито в предградията).
