Sola fide (от латински: „само чрез вяра“, „само от вяра“) описва основен елемент от доктрината наРеформацията за оправданието и ебогословски принцип нацърквите, произлезли отРеформацията. Той изразява убеждението, че човек постига вечен живот само чрез своятавяра[1]. Sola fide може да се намери още предиРеформацията, например уТома Аквински[2].
Sola fide изразява убеждението, че човек не може да стане праведен предБога чрез добри дела , но че той е оправдан и по този начинспасен само чрезвяра в изкупителното дело наХристос. Чрез тази вяра човекът получаваСветия Дух (Галатяни 3:2,5)[3].
Споредлутеранската гледна точка не е възможно хората сами да решат да повярват вХристос, тъй като вярата идва единствено чрезБожията благодат (sola gratia) или се пробужда на първо място отБожието слово, което достига до тях. Това прави едно автономно решение на вярата, т.е. акт на свободна воля от страна на човека, напълно немислимо заЛутер: човекът е поробен по отношение на връзката си сБог и по този начин своетоспасение.
Реформаторът Мартин Лутер вижда най-важната библейска основа за тази идея в писмото на апостол Павел до римляните (Римляни 3:21-28)[4]. Думата „само“ обаче не се появява в оригиналния гръцки текст на Римляни 3:28[5]. Добавен е от Лутер по негови собствени думи, за да отдаде справедливост на особеностите на немския език. Това допълнение е запазено в Библията на Лутер и до днес. Съвременните преводи на Библията пишат на това място, че „човекът се оправдавачрез вяра “, както иВулгата. Особено в калвинизма, лутеранската „единствена ефективност“ на вярата се разглежда критично във връзка с важността на освещението.
Sola fide се отнася до доверието на човека в божествената благодат. Sola fide и sola gratia се отнасят до човешката и божествената страна на Божието спасително дело: присвояването на божествената благодат се случва sola fide от страна на човека, присвояването на благодатта се случва sola gratia от страна на Бога. Тъй като вярата е дар (ефект на благодат), извършен от Бог, „sola fide … може да се обясни и като sola gratia“ (Фридрих Вилхелм Граф)[6].
Sola fide е в контраст с католическите и източноправославните гледни точки, които вярват, че Исус е умрял, за да преодолее пропастта между Бог и хората, но и че вяра без дела е мъртва (Яков 2:17-18), за да бъдат спасени.
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницатаSola fide и страницатаSola fide в Уикипедия на немски и опростен английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени отЛиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – отЛиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страницитук итук, за да видите списъка на техните съавтори. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено доавторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочватконкретни източници на твърденията, които да бъдатблагонадеждни. |