NFC (наанглийски:near-field communication) е набор отмрежови протоколи забезжична комуникация между две устройства.[1] Извършва се на разстояние около 4 cm (не повече от 10 cm), като връзката между устройствата се осъществява чрезелектромагнитна индукция вантените на двата NFCчипа. Обикновено връзката е с ниска скорост, но основното предимство е, че се осъществява мигновено, без да е необходимо допълнително настройване.
NFC добива широка популярност заради удобството, което предоставя. По този начин работят безконтактнитебанкови карти,чиповете за контрол на достъпа, телефоните, с които може да се плаща наПОС и други.[2]
NFC се основава на принципа нарадиочестотната идентификация. По създаването и разпространението на NFC стандарта са работили много компании, включителноSony,Philips иNokia.[3] Изработването и внедряването на тази технология е по-евтино в сравнение с конкурентната технологияBluetooth, която има почти същите функции. Комуникацията се осъществява на честота 13,56MHz по радиоинтерфейс съгласноISO/IEC 18000-3 и при скорости, вариращи от 106 kbit/s до 424 kbit/s.
|
