| Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания по програмиране. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
JavaScript е интерпретируемезик за програмиране, разпространяван с повечетоуеб браузъри. Поддържаобектно ориентиран ифункционален стил на програмиране. Създаден е вNetscape през 1995 г. Най-често се прилага къмHTML кода наинтернет страница с цел добавяне на функционалност изареждане на данни. Може да се ползва също за писане на сървърни скриптовеJSON, както и за много други приложения. JavaScript не трябва да се бърка сJava, съвпадението на имената е резултат от маркетингово решение на Netscape. Javascript е стандартизиран под името EcmaScript.
JavaScript е разработен първоначално отБрендан Айк под името Mocha, като по-късно е преименуван наLiveScript и накрая на JavaScript. LiveScript е официалното име на езика когато за първи път бива пуснат в бета версиите на Netscape Navigator 2.0 през септември 1995 г., но е преименуван на JavaScript на 4 декември 1995 г.[1]
JavaScript е програмен език, който позволява динамична промяна на поведението набраузъра в рамките на даденаHTML страницата. JavaScript се зарежда, интерпретира и изпълнява от уеб браузъра, който му осигурява достъп доОбектния модел на браузъра. JavaScript функции могат да се свържат със събития на страницата (например: движение/натискане на мишката, клавиатурата или елемент от страницата, и други потребителски действия). JavaScript е най-широко разпространеният език за програмиране в интернет. Прието е JavaScript програмите да се наричатскриптове.
JavaScript може да влияе на почти всяка част от браузъра. Браузъра изпълнява JavaScript кода вцикъла на събития т.е. като резултат от действия на потребителя или събития в браузъра (например document.onLoad).
Основни задачи в повечето JavaScript приложения са:
- Зареждане на данни чрезAJAX.
- Ефекти с изображения иHTML елементи: скриване/показване, пренареждане, влачене, слайд шоу, анимация и много други.
- Управление на прозорци и рамки.
- Разпознаване на възможностите на браузъра.
- Използване на камерата и микрофона.
- Създаване на 3D графикиWebGL.
- По-добър и гъвкавпотребителски интерфейс
Какво не може да се прави с помощта на #"/w/index.php?title=JavaScript&veaction=edit§ion=4" title="Редактиране на раздел: Разлики с Java">редактиране |редактиране на кода]
Освен съвпадението в част от името, двата езика нямат кой знае какви прилики, дори са разработени от различни корпорации (Java е дело наSun, a JavaScript е разработка на Netscape). Java е популярен език за програмиране не само на интернет приложения, но и на самостоятелни програми за различни платформи. Интернет приложенията на Java се наричат аплети. Те са файлове с разширение .class и се вмъкват вHTML документа между таговете<applet> и</applet>.
JavaScript кодът може да се вмъква в HTML документа между двойката елементи <script> и</script>. Когато срещне тага <script>, браузърът разбира, че трябва да спре интерпретирането наHTML кода и да започне да обработва скрипта, намиращ се между <script> и </script>. Този скрипт не е задължително да бъде написан на JavaScript. Има и други езици за писане на скриптове, напримерVBScript. Но езикът по подразбиране е JavaScript. В следния пример създаваме уеб страница в която е вмъкнат JavaScript код, който да изписва на екрана „Здравей!“
<!Doctype HTML><html><head><title>javascript</title></head><body><script>document.write("Здравей!");</script></body></html>Препишете горния код в някой текстов редактор и запазете файла като hi.html. След това го отворете с някой браузър.
Другият начин да заредите JavaScript е да го поставите в отделен файл. В следващия пример отново ще напишем „Здравей“ на екрана, но ще заредим скрипта си от отделен файл.
Първо създаваме файла Hello.js:
document.write("Здравей!");След което трябва да променим Hello.html от предходния пример по следния начин:
<!--<script> document.write("Здравей!");</script>--><scriptsrc="Hello.js"></script>Това разделение на javascript логиката от HTML структурата е един от основните принципи наСофтуерното инженерство.
Променливите в JavaScript са динамични и могат да съдържат стойности от всеки тип. Декларират се чрез ключовата думаvar следвана от името на променливата или списък от променливи. Възможно е също да присвоите стойност на променливата при декларация чрез оператора =. По подразбиране стойността на променливата ще бъдеundefined.
vargreeting="Здравей!",x=42;document.write(greeting);
Тук имаме списък от променливи. Името на първата е greeting, а стойността ѝ е „Здравей!“. Когато отпечатваме променливата greeting ние всъщност отпечатваме стойността ѝ „Здравей!“.
Имената на променливите в JavaScript не трябва да започват с цифра, могат да започват с малка или голяма буква, _ или $ и да съдържат само тези знаци както и числа. Всички останали символи са забранени. Името на променливата не може да е ключова дума или оператор.
//Валидни имена на променливи:varninja,apples_and_oranges,var56,$,nutsAndBolts;//Невалидни имена на променливи:var3,var,"test",if,while,5wtx1;
В JavaScript има два вида обхват за променливите: функционален и глобален.
- Функционален обхват важи за всяка променлива обявена чрез
var в рамките на дадена функция. Тази променлива е видима единствено в рамките на тази функция. - Глобален обхват важи за всяка променлива обявена извън функция или без
var, дори и във функция. Тази променлива е видима от всеки друг код на страницата.
От версия ES6 на ECMAScript е възможно декларирането на константи с ключовата дума const. В миналите версии на езика даден обект може да се замразиobject.freeze(myConstants); което спира промяната на стойностите на членовете му.
//Деклариране на константа с числото Пи:constPI=3.141592653589793;//Използване на константата при инициализация на друга променливаvara=PI*2;//Ще върне грешка "TypeError", защото константите не могат да бъдат променяниPI=3.14;
В JavaScript има няколко основни прости типа данни:
- Числа – всички числа в JavaScript са представени по един и същи начин в паметта. Няма отделна категории за целочислени и дробни.
- Низове – низовете се ограждат с единични или двойни кавички и могат да съдържат всеки друг знак.
- Булеви – само две стойности: true и false.
//Инициализиране на числова променлива:vara=3;//Инициализиране на променлива с низvarb="JavaScript iz kuwl";//Инициализиране на булева променливаvarc=true;//Извеждане на типа на данните в променливитеalert(typeofa);alert(typeofb);alert(typeofc);
Този пример създава променливи с начална стойност от три различни типа данни, поддържани от JavaScript. Първо използваме ключовата дума typeof, за да върне типовете данни и след това ги подаваме като параметри на функцията alert за да бъдат показани в диалогов прозорец.
Езикът JavaScript притежава два вида оператори, с един или два аргумента. Единичните (едноаргументни) оператори променят стойността на дадена променлива или израз в скоби, докато двойните (двуаргументни) оператори връщат нова стойност като резултат.
varsum=5+7;//sum става 12varnegative=-9;//отрицателният знак може да е и едно- и двуаргументенvarsubtraction=12–7;//subtraction става 5
| Сравнителен оператор | Действие |
|---|
| == | Равенство, не се препоръчва |
| != | Неравенство, не се препоръчва |
| === | Стриктно равенство |
| !== | Стриктно неравенство |
| < | По-малко |
| > | По-голямо |
| <= | По-малко или равно |
| >= | По-голямо или равно |
| |
Стриктното равенство/неравенство проверява стойността или типа на променливите.
Равенството/неравенството проверява само стойността и не се препоръчва защото ако се провери „1“ и 1 това е вярно, но „1“ е низ а 1 е число!!!
| Аритметичен оператор | Действие |
|---|
| + | Събиране |
| – | Изваждане |
| * | Умножение |
| / | Деление (без остатък) |
| % | Деление (с остатък) |
varfive=5,seven=7,greeting="Здравей!";document.write(five+seven);//изписва сбора на five и seven т.е. 12document.write("<br />");//добавя HTML тага за нов редdocument.write(greeting+five);//изписва "Здравей!5"Забележете че резултата от събирането на greeting и five е „Здравей!5“. Когато стойността на едната или двете променливи не е число, резултатът е стойностите „слепени“ в нов низ.
| Логически оператор | Действие |
|---|
| ! | (логическо отрицание) |
| && | И (логическо умножение) |
| || | Или (логическо събиране) |
//при присвояване на стойност могат да се използват оператори//например:varx=5;x=x+5;// x става 10x+=5;// също добавя 5 към xvary=12;y-=1;// y става 11y*=2;// y става 24
Абстрактните типове данни в JavaScript са полезни. Те включват масиви, функции и обекти.
Масивите съдържат списък от елементи и се бележат с [].
// създаване на нов масив:varempty=[];// празен масивvarmy_data=[1,2,3,"Hi!","Bye!",-2.11];vararray_of_arrays=[[1,2,3],[4,5,6],"Anything else?"];// масив от масиви
Тъй като JavaScript е динамичен език, елементите от масива могат да са от различен тип. Един масив може да съдържа други масиви, обекти и функции.
Функциите съдържат код, който ще бъде изпълнен когато функцията бъде извикана. Функцията винаги връща стойност, а ако в края няма return функцията връща undefined. Функциите могат да приемат параметри (аргументи) и да връщат резултат от всякакъв вид: число, текст, обект, масив или друга функция.
// декларация на функция "Кажи "Здравей!" с параметър "име"; връща текста "Здравей, _име_ !"functionSayHello(name){return"Здравей, "+name+"!";}// този запис е еквивалентен на горния запис:varSayHello=function(name){return"Здравей, "+name+"!";};// извикване на функцията "Кажи "Здравей!"SayHello("Иван");// Здравей, Иван!Функциите са много гъвкави структури и са едно от най-добрите неща в JavaScript. Позволяват залогическо затваряне иобособен обхват на променливите.
// създаване на нова функция, която връща функция, която връща името на зададеното като параметър число:// външната функция се изпълнява веднага след като е дефиниранаvarnumberName=(function(){varnames=["нула","едно","две","три","четири","пет","шест","седем","осем","девет","десет"];returnfunction(n){returnnames[n];};}());numberName(6);// връща "шест"Обектите съдържат свойства и методи. Те са съвкупност от данни и функции, които работят за изпълнението на свързана задача, бележат се с {}.
// създаване на нов обект "студент" със свойства име, оценка и функция за дрямка:varstudent={name:"Иван",grade:4.50,nap:function(){this.grade-=0.5;return"ZzZ";}};// прилагане на метода на студента за дрямка и извеждане на оценкатаstudent.nap();alert(student.grade);Много пъти ще видите JavaScript кода обвит в HTML коментар. Към 2013 г. тази практика е излишна. Някои по-стари браузъри, които вече не са в употреба, не разбират JavaScript. Затова трябва да скривате скрипта вHTML коментари. Така по-старите версии на браузърите ще помислят JavaScript кода за коментар и няма да съобщят за грешка.
Ето как ще изглежда скрипт заграден с коментари: Не го правете освен ако не искате да поддържате много стари браузъри!!!
<script><!--document.write("Здравей!")//--></script>Функцията document.write не се препоръчва, защото може да има неочаквани резултати (подмяна на съдържането). В следващия пример използваме един от чистите начини да вмъкнемHTML таг:
<script>document.body.innerHTML+="<h1>Здравей!</h1>";</script>
