Internet Protocol (IP) епротокол за комуникация, който стои в основата наинтернет.
Предназначението на протокола е да позволи адресация на информацията, която се изпраща по мрежата. На всекихост в мрежата се дава уникален адрес (нареченIP адрес). Когато се изпраща информация през мрежата, тя се разделя на малкипакети, наречени IP пакети. Към всеки пакет се прикрепя т. нар. хедър, който съдържа IP адреса на подателя и получателя и други служебни данни. С помощта на тези адреси компютрите, през които минава пакетът, решават какво да правят с него.
Протоколът не гарантира сигурното пристигане на информацията и няма корекция на грешки. IP се използва от транспортни протоколи катоTCP иUDP.
Разработен от д-рВинт Сърф и д-рРобърт Кан като част от проект наМинистерството на отбраната на САЩ, IP се използва за пръв път през1969 г. вARPANET.
Всеки IP пакет съдържа:
- номер на версия – 4 бита
- информация дали пакетът е част от по-голямо количество данни, съответно:
- DF (Don't fragment) – 1 бит
- MF (More fragments) – 1 бит
- Fragment-Offset – 1000000000000000000 bit
- TTL – Time To Live или през колко хоста може да премине даден пакет, преди да се счита за загубен (всеки хост, през който преминава пакетът намалява стойността на това поле с 1) – 8 бита
- идентификатор на ползващия транспортен протокол – 8 бита
- IP адрес на подателя
- IP адрес на получателя
През 2010 г. широко се използва версия 4 на протокола, при която IP адресите са 32-битови цели числа. За удобство един такъв IP адрес се записва като 4 осембитови десетични числа, разделени с точка. Решението IP адресите да се представят с десетични числа идва от факта, че повечето хора се чувстват по-комфортно, като използват десетични числа.
Например IPv4 адресът на Wikipedia се записва така:
- 208.80.152.2
Основният недостатък на протокола е, че броят на адресите, които могат да се запишат с 32 бита е недостатъчен. За справяне с този проблем са създадени редица механизми (напримерNAT), но те решават проблема само частично и временно.
През последните години тази версия на протокола започва да бъде измествана от по-новата версия 6.
Някои IP адреси имат по-специално предназначение – за осъществяване на мрежова връзка с текущия компютър или с други компютри влокалната мрежа. Специалните адреси са:
- 10.0.0.0 ~ 10.255.255.255 – Предназначени за големи локални мрежи
- 127.0.0.0 ~ 127.255.255.255 – Предназначени за свързване с текущия компютър
- 172.16.0.0 ~ 172.31.255.255 – Предназначени за средноголеми локални мрежи
- 192.168.0.0 ~ 192.168.255.255 – Предназначени за малки локални мрежи
През последните години тази версия на протокола започва да влиза в масова употреба. IP адресите отIPv6 са 128-битови числа. Тези IP адреси се представят като осем 16-битови цели числа, разделени сдвоеточие. Допустимо е да се пропуснат нулите в старшите битове на всяко от числата. IPv6 може да се представи и по класическия начин, познат от IPv4.
Един примерен IPv6 адрес изглежда така:
- 2001:0db8:0000:0000:0000:8a2e:0370:7334
Но може да се запише съкратено и така:
- 2001:db8::8a2e:370:7334
