Movatterモバイル変換


[0]ホーム

URL:


Направо към съдържанието
УикипедияСвободната енциклопедия
Търсене

Линукс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване отGNU/Linux)
Тази статия е закомбинацията от GNU (или други програми) и Linux. За ядрото вижтеLinux (ядро).

Тази статия или разделима нужда от повечеизточници, позволяващипроверка на твърденията. Можете даподобрите статията, като добавитеблагонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдатоспорени и премахнати.
Linux
Информация
Разработчикразлични
Издадена17 септември 1991 г.;
преди 33 години
 (1991-09-17) (като Linux 0.0.1)[1][2]
Последна версия5.1.3[3]
(16 май 2019 г.;
преди 5 години
 (2019-05-16)[3])
Вид ОСUNIX-подобна
Ядромонолитно ядро с модули
Архитектуриразлични (най-често: x86, x86-64, ARM)
ЛицензGNU GPL и други
Linux вОбщомедия

Linux или[GNU]/Linux (вж.§ Противоречия за наименованието) е общото название на всичкиоперационни системи, основаващи се наядрото „Linux“ (Linux kernel) и системните инструменти ибиблиотеки, обикновено от проектаGNU. Повечето от тези операционни системи се наричат Linux дистрибуции, ноФондацията за свободен софтуер използва наименованиетоGNU/Linux, за да подчертае значимостта на GNU софтуера, което предизвиква известни противоречия. Linux е флагман и един от най-известните представители насвободния софтуер и софтуера с отворен код (F(L)OSS –free software, libre software, and open-source software).

Официалния талисман/емблема на Linux епингвин на имеТъкс (наанглийски:Tux) и е създадена отЛари Юинг (Larry Ewing) през1996 г. Идеята за емблемата идва отЛинус Торвалдс, създателят на Linux – той е ухапан от пингвин, когато е бил вАвстралия.

История

[редактиране |редактиране на кода]

Проектът и движениеGNU, чиято цел е създаване на нова операционна системасвободен софтуер, е основан отРичард Столман през1984 г. Системата съдържа голям брой инструменти и програми, напримеркомпилатори,текстови редактори исървъри. Софтуерът се разпространява с лицензаGNU GPL, което гарантира бъдещата му свободна достъпност. През1991 г. към почти завършената операционна система е добавено ядротоLinux, написано отЛинус Торвалдс. С Linux, GNU става напълно работеща операционна система и това спомага за бързото ѝ разпространение.

  • Ричард Столман
    Ричард Столман
  • Линус Торвалдс
    Линус Торвалдс

Дистрибуции

[редактиране |редактиране на кода]

Различните Linux дистрибуции са насочени към различни целеви потребителски групи. Могат да се различават по графичния интерфейс, който използват,приложните програми, които идват при инсталацията, системните инструменти, които използват (напр. мениджъри на пакети), както и по много други показатели.

Десктоп-насочени дистрибуции

[редактиране |редактиране на кода]

Десктоп-насочените (т.е. насочени към употреба с настолни компютри, лаптопи инетбукове, най-често използващи процесори x86 или по-новите x86_64) Linux дистрибуции са тези дистрибуции, които са предвидени за крайни потребители на персонални компютри в дома или офиса, пакетирани с разнообразни приложни програми, често инесвободникодеци идрайвери. Отдолу са изброени някои от тях:

Linux система, използващаKDE

Linux Mint

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Linux Mint
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.
Ubuntu 12.04 (Precise Pangolin)

Ubuntu

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Ubuntu Linux

Ubuntu е една от най-популярните дистрибуции[4], чиято цел е да предостави безплатна, бързо стартираща, лесна за използване, поддържаща повечето езици и достъпна за всички Linux дистрибуция.[5] Думата „Ubuntu“ означава „човечност“[6] на езиказулу.

Официални подпроекти на Ubuntu са Kubuntu, Xubuntu и Lubuntu. По подразбиране Ubuntu пристига с графична средаGNOME, докато Kubuntu e сKDE, Xubuntu сXfce, а Lubuntu сLXDE. Това е единствената разлика между тях. Друг официален подпроект е Edubuntu, която включва много образователен софтуер. Благодарение на спонсора си,Canonical Ltd., компания, собственост на основателя на Ubuntu –Марк Шътълърт, инсталационниLive CD се разпращат безплатно до целия свят.[7].

УСУ 9.1

Debian и производни на Debian

[редактиране |редактиране на кода]

Debian е една от най-старите и най-стабилни дистрибуции на Linux и предоставя версии за многопроцесорни архитектури.

Името на тази Linux дистрибуция произлиза от сливането на иметоДебра (наанглийски:Debra), бивше гадже на основния ѝ създател, и неговото име,Иън (наанглийски:Ian). Иън умира при странни обстоятелства, свързани с антиправителствени коментари спрямо правителството на САЩ и специалните служби на САЩ, но делото му е продължено от огромната общност на Debian.

Debian е стабилна дистрибуция − пакетите са по-стари, но по-стабилни.

Освен стабилната версия, се поддържат, и старата и още по-старата версии.

Известни Linux дистрибуции, производни на Debian, саDevuan (Debian, но без спорната програма <script>systemd</script>, която се използва за стартиране на Linux), както и ориентираната за десктоп употреба дистрибуцияMX Linux (която има и сестринска Linux дистрибуция, нареченаAntiX Linux, която е предназначена за по-стар и по-немощен хардуер, по подобие на друга известна Linux дистрибуция –Puppy Linux Ubuntu).

УСУ

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:УСУ

УСУ (USU) е българска операционна система, базирана на Ubuntu. Първата ѝ версия е създадена през 2008 г. Идеите, заложени в него, са приети и доразвити в стремежа да се предложи завършена среда от операционна система и побрани полезни приложения за употреба в образователната сфера и за ежедневни нужди. Понастоящем са предлагани три варианта на УСУ:

  • УСУ Десктоп – вариант с най-голямо количество допълнителен софтуер, с поставен акцент върху образователните приложения. Подходящ за използване в домашни условия и в учебни заведения.
  • УСУ Мини – основен вариант на УСУ, съдържащ само най-необходимите приложения на ежедневна употреба, както и всички характерни особености на УСУ. Подходящ за използване в домашни условия и от бизнеса.
  • УСУ Нетбук – вариант на УСУ Мини, оптимизиран за използване върху системи с малък екран и ограничено дисково пространство, като нетбук инеттоп системи.
Mandriva Linux 2010.2

Mandriva

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Mandriva

Mandriva е френско-бразилска дистрибуция, получена при сливането на бившите Mandrake и Conectiva. Предлага се в три варианта:

  • Mandriva One –СвободноLive CD за пробване и инсталация
  • Mandriva PowerPack – платена версия, съдържаща някои комерсиални драйвери, кодеци и програми.
  • Mandriva Flash – USB Flash устройство, от което се зарежда операционната система.

Системата притежава мощен контролен център, като така от една програма се настройва цялата система, което е голямо улеснение за начинаещи потребители. Предлага се перфектно реализирана поддръжка на системи с 64-битова архитектура. Mandriva е преведена на над 70 езика[8] и може лесно да бъде настроена да работи с всеки един от тях.

PCLinuxOS 12

PCLinuxOS

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:PCLinuxOS

PCLinuxOS, често съкращавана до PCLOS, е друга известна[4] потребителски-насочена Linux дистрибуция. ПолзваKDE за работна среда, като съществува и версия сGNOME, наречена „PCLinuxOS Gnome“, поддържана от обществото. Слоганът на дистрибуцията е „Radically Simple“ (англ. – „радикално просто“). Базирана е наMandriva, като са запазени най-добрите черти от нея – например контролният център. Основната разлика е, че PCLinuxOS използваapt за пакетен мениджър. Към момента PCLOS има версия единствено за 32-битови системи и не се очаква поддръжка на 64-битови.

OpenSuse 12.3 с KDE 4.10

openSUSE

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:openSUSE

OpenSUSE е обществен проект, спонсориран от компаниитеNovell иAMD,[9] пряк наследник на германската дистрибуцияS.u.S.E, започнала като превод наSlackware. Името е акроним от Software-und System-Entwicklung (немски: Разработване на софтуер и система).

През 2003 г. S.u.S.E Linux е закупена от Novell, след което настъпват големи промени в лицензите, насоката на работа и развитието на дистрибуцията. Оформят се различни дистрибуции, базирани на SuSE, които се предлагат комерсиално от компанията, а като обществен проект е отделен openSUSE, пряко спонсориран от Novell.

Сред предимствата на системата са мощен инструмент за системна администрация –YaST и бързото въвеждане на всякакви иновационни технологии. Напоследък отношението към системата стана по-отрицателно от страна на потребителите след лицензната сделка между Novell иMicrosoft.[10]

Linux дистрибуцията openSUSE Linnux има силна подкрепа в Германия и сред немскоезичните потребители на Linux.

Fedora

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Fedora
Fedora 14 GNOME2010
Fedora GNU/Linux operating system,2016

Fedora е съвременен технологичен и обществен проект, създаден след като компаниятаRed Hat Inc. решава да остави Red Hat като наименование само за комерсиалните си предложения. Red Hat Inc. е основен спонсор на дистрибуцията и много от нейните служители допринасят и за този проект. Fedora е известна с характерното и за Red Hat изключително високо ниво на сигурност, технологично високо ниво на дистрибуцията и т.н.

Сървърни дистрибуции

[редактиране |редактиране на кода]

За сървъри могат да се използват не само специализираните дистрибуции, разглеждани в тази секция, но и версии на много от посочените по-горе, използвани по-често за десктоп дистрибуции. Например Ubuntu се разработва отделно и сървърно издание. Също така голяма сървърна популярност имат системите с общо предназначение Debian, Slackware и Gentoo, които са разглеждани в следващата секция.

Red Hat Enterprise Linux

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Red Hat Linux

Red Hat Enterprise Linux е Linux дистрибуция, разработвана от Red Hat Inc. и насочена към комерсиалния пазар. Red Hat поддържат всяка версия на своя продукт 10 години след всяко издание. Официалната поддръжка на Red Hat, тяхното обучение и сертификационна програма се центрират върху Red Hat Enterprise Linux платформата. Името на системата е често съкращавано до RHEL, но Red Hat са противници на това[11].

CentOS

[редактиране |редактиране на кода]

CentOS е свободна Linux дистрибуция, базирана на Red Hat Enterprise Linux (RHEL). Този проект цели да бъде 100% бинарно съвместим с комерсиалния продукт, следвайки неговата политика на развитие. Името на систематаCentOS означаваCommunity ENTerprise Operating System.

Red Hat Enterprise Linux (RHEL) е съставена от свободен софтуер, но е използваема в бинарна форма (като на компакт диск) само за плащащи абонати. Поради изискванията, Red Hat разпространява целия изходен код на продукта публично, съгласно условията на GNU General Public License и други лицензи. Разработчиците на CentOS използват този код, за да създадат финален продукт, който е много подобен на RHEL. CentOS е свободно достъпна за изтегляне и използване, но не е поддържана от Red Hat. Има и други дистрибуции, базирани на кода на RHEL, но CentOS по принцип е тази най-съпътстваща промените на Red Hat.

Suse Linux Enterprise Server

[редактиране |редактиране на кода]

Suse Linux Enterprise Server (SLES) е Linux дистрибуция, разработвана от Novell, насочена към комерсиалния пазар. Насочена е към сървъри, като за десктоп компютри Novell разработва отделен комерсиален продукт – Suse Linux Enterprise Desktop. Нови главни версии се издават в интервал от 24 – 36 месеца, докато по-малките версии (наречени сервизни пакети) се издават на всеки 9 – 12 месеца. SUSE Linux Enterprise продуктите са тествани много повече от другите SUSE Linux продукти с намерението, че само зрели, стабилни версии на включените компоненти ще стигнат до крайния продукт.

Дистрибуции с общо предназначение

[редактиране |редактиране на кода]
Debian 7

Debian

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Debian

Debian е гъвкава широкообхватна стабилна дистрибуция, използвана и за десктоп работа, и за сървъри. Тя се състои изцяло от свободен софтуер. Разработва се от доброволци от целия свят и се издържа чрез дарения. Освен заядрото Linux, Debian е налична и заGNU Hurd. Налична е за следните архитектури: alpha,amd64 (x86-64),arm, hppa,i386 (~x86), ia64, mips, mipsel, powerpc, sparc.

Cross Linux from Scratch

[редактиране |редактиране на кода]

Cross Linux form Scratch всъщност е книга, която дава нужните инструкции за това как да се създаде базова Linux дистрибуция само с команден ред. CLFS поддържа широк набор от процесори и използва сложни техники, като построени в различна среда инструменти, съвместна работа на 32- и 64-битови библиотеки и алтернативни хардуерни архитектури като x86-64, Itanium, SPARC, MIPS, and DEC Alpha.

CLFS нито предлага, нито използва пакетен мениджър. Всички изисквани пакети за построяването на базовата CLFS система са изходен код, пакетиран като tarball архиви и компресиран с bzip или gzip. По същият начин всички пакети, които допълнително ще бъдат добавени към базовата система, като X11, графична среда, офис система и т.н., се създават от изходен код. Инструкции за създаването на над 900 допълнителни пакета могат да бъдат намерени вуикито на Community Beyond Linux from Scratch.

Slackware 15.0

Slackware

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Slackware

Slackware е една от първите Linux дистрибуции и най-старата все още поддържана такава. В нея почти липсват каквито и да са специализирани инструменти, което я предпазва от възникване набъгове. Това е и една от причините Slackware да е една от най-стабилните дистрибуции. Конфигурацията ѝ се извършва изцяло с редактиране на текстови файлове и за Slackware се казва „Ако знаеш Slackware – знаеш Linux. Ако знаеш Red Hat – знаеш Red Hat.“[12]. Системата разполага със съвсем опростен мениджър на пакети, който не инсталира автоматично зависимостите. Името на дистрибуцията произлиза от английската дума Slack – мързел. Дадено ѝ е, за да не се създава впечатление в началото, че проектът е сериозен. По-късно, когато проектът реално става сериозен, името се запазва.

Slackware се предпочита както от десктоп-потребители, така и от много системни администратори за техните сървъри, поради голямата гъвкавост и стабилност на системата. Тя не е подходяща за начинаещи потребители поради сложното конфигуриране и инсталиране на пакети.

Десктоп сXFCE по подразбиране в Gentoo Linux Live CD 2008.0

Gentoo

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Gentoo

ДистрибуциятаGentoo („Генту“), кръстена на субантарктическите пингвини, наанглийски:Gentoo penguins, се основава на използване на пакетния мениджър (мениджъра за пакети) Portage. Той е създаден с идеята да бъде модулен, портативен (преносим), лесен за поддръжка, гъвкав и оптимизиран за потребителската машина. Пакетите обикновено се създават от изходен код, въпреки че за удобство някои големи софтуерни пакети са също така достъпни като готово компилирани бинарни файлове за различни архитектури.

Въпреки че Gentoo Linux дистрибуцията е създадена за x86 архитектура, тя е била пригодена за много други и може да работи върхуx86,x86-64, IA-64, PA-RISC; PowerPC, PowerPC 970, SPARC64, MIPS, DEC Alpha, System Z/s390, PS3 клетъчни процесори и SuperH.[13] Официалната поддръжка за 32-битов Sparc хардуер е прекратена.[14]

Arch Linux

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Arch Linux

Arch Linux е много известна Linux дистрибуция за процесори с архитектура x86-64 отIntel иAMD. Известна е с много подробното си и полезноуики, както и със системата си с най-нови пакети с нови програми, нареченаAUR (Arch Linux Users Repository).

Една от известните Linux дистрибуции, производни на Arch Linux, еArtiX Linux (да не се бърка сAntiX Linux).

Противоречия за наименованието

[редактиране |редактиране на кода]

Фондацията за свободен софтуер настоява дистрибуциите, които използват компонентите на операционната системаGNU[15] (започната отРичард Столман през 1984 г.) да се назоваватGNU/Linux илиGNU+Linux. Подадената причина е, че„Linux“ е името наядрото, на което се изпълняват програмите наGNU. Ядрото не може да работи само по себе си и същото се отнася за инструментитеGNU. Като се използват заедно те правят напълно работещаоперационна система. Понеже Linux не е част от проекта GNU, е най-добре, ако се спомене отделно. Ако се използват инструментите сGNU Hurd, ще се казва само„GNU“, понеже ядрото е част от проекта GNU.[16][17][18][19][15] В статия по въпроса[18], написана лично от Ричард Столман, се казва:

Проектът GNU е идеалистичен и всеки, който насърчава идеализма, днес е изправен пред огромно препятствие: преобладаващата идеология окуражава хората да отхвърлят идеализма като „непрактичен“. Нашият идеализъм е бил изключително практичен: това е причината да имаме свободна операционна системаGNU/Linux. Хората, които обичат тази система, би трябвало да знаят, че тя е нашият идеализъм, реализиран на практика.

Ричард Столман – Защо GNU/Linux?

Въпреки становището на Фондацията за свободен софтуер, по-голяма част от наличните дистрибуции (например Ubuntu, СуСе) наричат себе си само„Linux“. Други, като Debian иArch Linux, държат на наименованието„GNU/Linux“.

Вижте също

[редактиране |редактиране на кода]

Източници

[редактиране |редактиране на кода]
  1. Unix, Linux, and variant history // Посетен на 21 февруари 2019. (на английски)
  2. It’s official, Linux was released on September 17, 1991 // Архивиран оторигинала на 2019-02-21. Посетен на 21 февруари 2019. (на английски)
  3. абKernel Archives // Посетен на 20 май 2019. (на английски)
  4. абDistroWatch Top 10 // distrowatch.com. Посетен на 23 юли 2008.
  5. www.ubuntu.com
  6. Zulu-English online dictionary
  7. Ubuntu Shipit, архив наоригинала от 23 октомври 2017, https://web.archive.org/web/20171023090617/http://shipit.ubuntu.com/, посетен на 24 юли 2008 
  8. Managing Languages in Mandriva Linux // wiki.mandriva.com. Архивиран оторигинала на 2008-06-23. Посетен на 24 юли 2008.
  9. openSUSE Sponsors, архив наоригинала от 6 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100706064855/http://en.opensuse.org/Sponsors/AMD, посетен на 24 юли 2008 
  10. Open Letter to the Community from Novell // Novell Inc. Посетен на 25 юли 2008.
  11. Tips and tricks: How do I properly refer to Red Hat Enterprise Linux 2.1 // redhatmagazine.com, 4 февруари 2008. Архивиран оторигинала на 2008-05-17. Посетен на 25 юни 2008.
  12. "If+you+know+slackware+you+know+linux" www.google.com
  13. Gentoo Linux for PS3 Development, архив наоригинала от 5 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100105161303/http://www.gentoo.org/proj/en/base/ppc64/ps3/, посетен на 2 август 2008 
  14. Gentoo Development Guide: Arch Specific Notes – SPARC
  15. абGNU Project – ArchWiki
  16. Ричард Столман.Linux и система GNU // сайта на GNU. Посетен на 2021-06-18.
  17. Ричард Столман.Linux и система GNU // сайта на GNU. Посетен на 2021-06-18. (на английски)
  18. абСтолман, Ричард.Какво има в името? // Операционната система GNU. Free Software Foundation. Посетен на 3 май 2020.
  19. Incorrect Quotation (Неправилен Цитат) // сайта на GNU. (на английски)

Външни препратки

[редактиране |редактиране на кода]

Българските Linux дистрибуции

[редактиране |редактиране на кода]

Много ентусиасти от България (българоезични българи) са правили самоделни Linux дистрибуции, но малко са станалите популярни и масово налични заизтегляне. Освен проектитеBGoffice,chitanka.info,IDI spellchecker и различни програми електронни речници и системи за проверка на правописа (катоItaEst и други), единствените значими български Linux дистрибуции са (това не включва българоезичните преводи на други Linux дистрибуции и българските преводи на отделни програми и преводите на средите за работен плот за Linux (Linux desktop environments)):

Списъци с текстовете налицензи засофтуер, най-вече тези засвободен софтуер

[редактиране |редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Unix и подобни на Unixоперационни системи
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Линукс&oldid=12508321“.
Категория:
Скрити категории:

[8]ページ先頭

©2009-2025 Movatter.jp