Синтаксисът на Бейсик се състои от прости команди (като PRINT – отпечатай, INPUT – въведи, IF – ако, GOTO – отиди на, и т.н.) и математически изрази.
Минималните версии на BASIC имат само целочислени променливи и имена на променливи с една или две букви, което минимизира изискванията за ограничена и скъпа памет (RAM). По-мощните версии имат аритметика с плаваща запетая, а променливите можгат да бъдат обозначени с имена с дължина шест или повече знака. В ранните реализации има някои проблеми и ограничения; например, Applesoft BASIC позволява имената на променливите да бъдат с дължина от няколко знака, но само първите два са значими, като по този начин е възможно неволно да се напише програма с променливи "LOSS" и "LOAN", които ще се третират като еднакви; присвояването на стойност на "LOAN" тихомълком презаписва стойността, предназначена като "LOSS". Ключови думи не могат да се използват в променливи в много ранни BASIC; "SCORE" се интерпретира като "SC" OR "E", където OR е ключова дума. Низовите променливи обикновено се разграничават в много микрокомпютърни диалекти, като към името им се добавя суфикс $ катосигил,[7] а стойностите често се идентифицират като низове, като са разделени с „двойни кавички“. Масивите в BASIC могат да съдържат цели числа, променливи с плаваща запетая или низови променливи.
Някои диалекти на BASIC поддържатматрици и матрични операции, които могат да се използват за решаване на системи от едновременни линейни алгебрични уравнения. Тези диалекти биха поддържали директно матрични операции като присвояване, събиране, умножение (на съвместими матрични типове) и оценка на детерминанта. Много микрокомпютърни BASIC-ове не поддържат този тип данни; матричните операции все още са възможни, но трябва да се програмират изрично върху елементи от масив.
