| Avia B-534 | |
 Avia B-534 | |
| Описание | |
|---|---|
| Държава | Чехословакия |
| Тип | изтребител |
| Конструктор | Франтишек Новотни |
| Производител | Avia |
| Произв. бройки | 502 |
| Първи полет | 25 май 1933 г. |
| Потребител(и) | Луфтвафе на Третия райх Военновъздушни сили на България |
| Въведен | 1935 г. |
| Тактико-технически данни | |
| Екипаж | 1 |
| Дължина | 8,20 m |
| Размах криле | 9,40 m |
| Площ криле | 23,56 m2 |
| Височина | 3,10 m |
| Тегло (празен) | 1460 kg |
| Тегло (пълен) | 2120 kg |
| Двигател | 1 х Hispano-Suiza HS 12Ybrs |
| Мощност | 1 х 850 h. p. |
| Макс. скорост | 405km/h |
| Далечина без доп. резервоари | 600 km |
| Таван на полета | 10 600 m |
| Скороподемност | 15 m/s |
| Въоръжение | |
| Оръдие | 4 x 7.92-mm картечнициVZ.30 |
| Бомби | 4 x 20-kg или 6 x 10-kg |
| Avia B-534 вОбщомедия | |
Avia B-534 („Авиа Б-534“) ечехословашкиизтребител-биплан.
Разработен е в началото на 1930-те години във фирматаAvia,Прага. Оказал се сравнително успешен за времето сисамолет, той влиза на въоръжение както в чехословашките въоръжени сили, така и във въоръжените сили на други държави, сред които еБългария. Използван първоначално по оригиналното си предназначение като изтребител, в началото на 1940-те г. се оказва, че конструкцията вече е остаряла и впоследствие е използван каторазузнавателен ищурмови самолет.
Avia B-534 е развитие на конструкцията на изтребителяAvia B-34, разработен през 1931 г. Веднага след създаването на този изтребител, конструкторът му Франтишек Новотни с екипа си започва разработки на негова база, с цел подобряване на качествата му. До Avia B-534 се стига след конструирането на четири други прототипа:
За първия прототип на Avia В-534 е използвана готовата конструкция на Avia В-234, на която с известни доработки е монтиран двигател HS-12Ydrs. Първият прототип излита на 25 май 1933 г., а на 5 септември същата година полита и вторият прототип, който е с промененвъздухозаборник на маслениярадиатор и закрита кабина.
След изпитания и демонстрации, някои от които извън страната, през втората половина на 1934 г. чехословашкото министерство на отбраната поръчва 24 машини, като впоследствие поръчката е увеличена на 147. Като лицензирани подизпълнители са включени и фирмитеLetov иAero Vodochody, а серийното производство започва през февруари 1935 г.
България – общо са закупени 78 бр.: 12 бр. от серия 3 (март 1938 г.), 48 бр. от серия 4 (1939 г.) Последната серия от 18 бр. е доставена през март 1942 г.[1] за които се предполага че са Bk.534.
Германия
Гърция – 6 самолета, закупени през 1937 г.
Румъния – няколко машини от този тип получени от Германия.
Словакия – около 70 самолета, останали на нейна територия след отделянето на държавата от Чехословакия.
СССР – няколко самолета, основно трофеи.
Унгария
Хърватия – няколко самолета, получени от германците след капитулацията на Югославия.[2]
Чехословакия
Югославия – 14 самолета, закупени през 1934 г.[3]Гръцките и югославските Avia B-534 са използвани вИтало-гръцката война,Операция Марита иОперация Ауфмарш 25, които довеждат до окупирането на тези 2 държави отСтраните на Оста. Повечето машини са изгубени, а тези които оцеляват, попадат като трофеи у победителите.
След окупацията и превръщането наЧехия впротекторатБохемия и Моравия от Нацистка Германия и образуването наСловашката държава всички самолети, останали на словашка територия, влизат в състава наВВС на Словакия. Още на 23 – 24 март същата година около 70 машини Avia B-534 участват в пограничните сражения срещу унгарската армия в хода на т. нар.Малка война. През юли 1941 г., когато голяма част от словашките ВВС са изпратени наИзточния фронт в подкрепа на германците, основната част от словашките Avia B-534 също се озовават там, част от тях са използвани срещупартизаните вУкрайна. На Източния фронт излизат наяве недостатъците на машината: освен ниска скорост и слабо въоръжение горивните резервоари са необезопасени срещу пожар при прострелване съсзапалителен боеприпас, а пилотът няма никаква бронева защита. Вследствие на това са изтеглени от фронта и заменени сМе-109Е през 1942 г.
Най-малко два самолета от този тип вземат участие и вСловашкото национално въстание, изпълнявайки разузнавателни полети и атакувайки унгарски части. С такъв самолет е свален унгарскиJu 52/3m.
Трофейните Avia B-534 са зачислени в състава наJG71 и са използвани основно като тренировъчни самолети. С тях са обучавани и пилотите, които се е предвиждало да служат на строящия сесамолетоносач „Граф Цепелин“, който така и не е достроен.
Годините предшестващи голямата война са тревожни, правителството на Царство България търси възможност да закупи добри и качествени изтребители. Изборът не е голям, спечелите си слава Поликарпов И-15 и И-16 в гражданската война в Испания по политически прични не могат да бъдат закупени. Великобритания категорично отказва да доставя военна техника на България и налага забрана самолети с английски двигатели да бъдат доставяни на България, това забавя и придобиването на полските PZL P.24, които първоначално са с британски мотори. Изненадващо през март 1938 г. в Чехословакия е сключена сделка за Avia B-534, и първите 12 самолета пристигат в България още пролетта на 1938.[4] През лятото на 1939 г. българското правителство закупува с отсъпка от 70% от първоначалната цена от протектората Бохемия и Моравия 214 самолета, сред които са и втората партида от 48 изтребителя. Третата партида от 18 бр. са доставени вече пряко от германците през 1940 г., (съдейки по остъклената част зад пилотската кабина това са Bk.534 (Bk.534 е версия с 20-мм оръдие Oerlikon FFS разположено между цилиндрите на двигателя)).[5]
За годините 1937 – 1940 – Avia B-534 е модерен и отговарящ на изискванията за водене на въздушна война самолет, равностоен е и може да се бори като равен с евентуалните си противници. За сравнение в същия период Турция купува 20 PZL P.24A и строи по лиценз още 50бр. от PZL P24C, които имат същите летателни характеристики като нашите Авии. В Гърция основен изтребител в началния период въввойната с Италия е PZL P.24, впоследствие заменен сГлостер Гладиатор. В Румъния основен изтребител е PZL P24E.
Вбългарските ВВС тези самолети получават името „Доган“. Първоначално с тях е въоръжен 2-ри изтребителен орляк, базиран на летище Марино поле крайКарлово, като от тези машини има в състава на още 4 изтребителни ята от смесените орляци, базирани на летищата вБожурище,Горна Оряховица,Ямбол иГраф Игнатиево. По-късно, през втората половина на 1943 г., „Доган“-ите са прехвърлени в състава на 2-ри щурмови полк, сформирайки 2-ри щурмови орляк „Доган“, тъй като след първите сблъсъци с англо-американската авиация става ясно, че са безнадеждно остарели като изтребители.
Първите данни за бойно използване на българските Avia B-534 датират от 1940 г., когато е в ход италианското нахлуване в Гърция. По това време самолетите от Граф Игнатиево дават бойни дежурства и преследват нарушители на въздушното пространство над южната граница. При един от тези полети подофицер Никола Бонев атакува стратегическия мост пригара Бук, за което е получена протестна нота от гръцкото правителство и е проведено разследване. Самолетите „Доган“ летят на прехват и на югославски самолети нарушили българското въздушно пространство през март 1941 г., по време на нападението на Германия над Югославия.
Истинското бойно кръщение на българските Avia B-534 става на1 август1943 г. На този ден 164бомбардировачаB-24 Liberator летят в хода наоперация Приливна вълна отСеверна Африка къмПлоещ, за да бомбардират намиращите се там нефтенирафинерии, захранващи немската армия с гориво. Т. нар. „летящи крепости“ са засечени от немците надСредиземно море и когато българското командване разбира, че в посока София летят неприятелски самолети, е дадена заповед за прехващането им. В 12.25 ч. от летище Враждебна излитат 6 Avia B-534, а от Божурище още 4 (в същото време от Карлово излитат и 10Me-109G-2 „Стрела“). Заповедта за прехват идва късно и затова от всички 20 самолета само двама пилоти на „Догани“-и (подпоручиците Димитров и Вапцаров) осъществяват визуален контакт с противника, виждайки отдалеч последните бомбардировачи, прелитащи надДунав в северна посока.
При завръщането на бомбардировачите българските изтребители отново излитат на прехват. В 15.00 ч. излитат 11 Avia B-534 (7 от Враждебна и 4 от Божурище) и 4 Me-109G-2. Противникът е забелязан междуВраца иМонтана (тогава гр. Фердинанд), където „Доган“-ите осъществяват първата си атака. Те пикират върху бомбардировачите, стреляйки с всичките си картечници, преминават през строя им и излизат от пикиране при земята. Оказва се, че поради ниската си скорост не могат веднага да повторят атаката и започват преследване на „летящите крепости“, което продължава чак до околностите наКюстендил, където съумяват да проведат втора атака. И при двете българските пилоти наблюдават много добри попадения от бордовите си оръжия, но се оказва, че 7.92-mm картечници не могат да причинят някакви по-сериозни повреди на тежките бомбардировачи.
След тези битки Avia B-534 са изтеглени от изтребителните части и са придадени към 2-ри щурмови полк. Едно ято е придадено към Първи окупационен корпус на българската армия в Сърбия и е базирано на летищеНиш, откъдето изпълнява бойни полети срещу югославските партизани. При един от тях с огън от земята е свалена една машина, чийто пилот К. Пецев оцелява. Останалите шест самолета са унищожени при американска бомбардировка на летище Ниш на 21 август 1944 г., малко преди да бъдат пребазирани обратно в България.
След включването на България въвВтората световна война на страната насъюзниците в бойните действия участват 9 Avia B-534 в състава на 2/2 щурмови орляк. Орлякът разполага с 19 машини (от щатни 21), но само 9 от тях са изправни; останалите самолети са унищожени или тежко повредени при съюзническите бомбардировки на летище Карлово на 12 и 28 юни 1944 г. Един от самолетите е свален на 10 септември 1944 г. от немски изтребители Ме-109. Това се случва в района на гараВеринско, където германските самолети щурмуват военни складове с гориво, намиращи се там. В същия момент край тях прелитат шест „Доган“-а, пребазиращи се към София. Немските изтребители ги атакуват от движение, подпалвайки машината на фелдфебел-школник Тончо Веселинов, който, ранен, каца принудително.
Avia B-534 от 2/2 щурмови орляк извършват задачи по разузнаване и щурмуване на противника в района наМакедония, ЮгоизточнаСърбия иКосово. Според бойния дневник на орляка от 10 септември до 12 ноември 1944 година са изпълнени 71 задачи със 140 полета. Атакувани са 22батареи, унищожени са 52 автомобила, 4 танка, 62 обозни каруци, 1 жп ешелон и една гара; доставени са над 100 разузнавателни доклада. Загубите на орляка в този период са една машина, свалена отзенитната артилерия на 15 септември (пилотът, подофицер Слави Маринов, се спасява спарашут) и две повредени, също от огъня на зенитната артилерия.
 | Уикипедия разполага с Портал:Авиация |
| |||||||||||||||||||||||