| Alstom SA ALSTOM | |
 | |
 | |
| Тип | публична |
|---|---|
| Търгувана като | Euronext: ALO CAC Next 20 Component = |
| Индустрия | машиностроене |
| Основаване | 1928 г. |
| Седалище | Сент Уен сюр Сен,Франция |
| Ключови личности | Анри Пупар Лафарж(CEO) |
| Служители | 34 500 (2018) |
| Продукция | енергийно оборудване, подвижен железопътен състав |
| Чиста печалба |  €0,8 млрд. (2013) |
| Общо активи | 28,566 млрд. евро(2021 г.)[1] |
| Притежава | Alstom Power, Alstom Transport, Alstom Grid |
| Уебсайт | www.alstom.com |
| Alstom SA вОбщомедия | |
Alstom SA (в миналото –GEC-Alsthom) е голяма френска инженерна компания, един от световните лидери (заедно сBombardier) в производството на енергийно оборудване и железопътен транспорт. Централата на компанията е в Сент Уен сюр Сен, Франция. През 2015 г. целият енергиен бизнес на компанията по целия свят, включително във Франция (3/4 от активите му), е продаден на американската компанияДженерал Илектрик за 17 милиарда долара. През септември 2017 г. тя става ядрото на проектирания концерн Сименс-Alstom, който трябва да включиСименс АГ иСименс Мобилити. Сименс трябва да получи малко повече от 50% от акциите. Сделката за сливане обаче е забранена от Европейската комисия през февруари 2019 г.
31% от акциите на Alstom са собственост на френския строителен гигант Bouygues, 60% – на институционални инвеститори, 7,5% – на частни акционери, 1,5% – на служители.[2] Генерален мениджър и председател на Съвета на директорите е Анри Пупар Лафарж.
Компанията произвежда оборудване за производство на електроенергия, железопътни локомотиви, високоскоростни електрически влакове, трамваи (Citadis) и електрически филтри за промишлено производство. Дизеловите влакове Alstom се експлоатират в цяла Франция.
Най-новия железопътни продукт на Alstom са високоскоростните влакове от четвърто поколениеAGV (Automotrice à grande vitesse), които трябва да заменят влаковетеTGV. През 2016 г. е пуснат в експлоатация първият влак на водородно гориво –Coradia iLint.
ВБългария Alstom изграждаТЕЦ „Ей И Ес Марица Изток I“, но договорът с възложителяAES Corporation е прекратен по взаимно съгласие през 2011 г., преди завършването на работите.[3]
