Movatterモバイル変換

[0]ホーム
URL:

Направо към съдържанието
УикипедияСвободната енциклопедия
Търсене

9К38 Игла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„9К38 Игла“
Обща информация
ПроизходСССР →Русия
ВидПЗРК
Цена60 – 80 хил.щ.д. (2003 г.)
Операторивж.оператори
История на производство и служба
ИзобретателСергей Непобедимия
Създаване1971 – 1981 г.
ПроизводителЗиД
Производство1981 – 2014 г.
На въоръжение1981 – понастоящем
КонфликтиВойна в Персийския залив
Югославски войни
Босненска война
Война в Ирак
Втора чеченска война
Война в Либия
Война в Сирия
Война в Донбас
Турско-кюрдски конфликт
Война в Нагорни Карабах
Руска инвазия в Украйна
Варианти9К310 „Игла-1“
„Игла-Д“
„Игла-В“
„Игла-Н“
9К338 „Игла-С“
Габаритни характеристики
Маса17,9 kg (цялата система)
Дължина1574 m
Диаметър72 mm
Технически характеристики
Двигателракетен, на твърдо гориво
Скорост570 m/s (максимална)
Насочванедвоен вълнов обхват
„9К38 Игла“ вОбщомедия

9К38 Игла (наименование по спецификацията наНАТО –SA-18 Grouse) е съветски и рускипреносим зенитно-ракетен комплекс, разработен вСъветския съюз. Предназначен е за поразяване на нисколетящи въздушни цели при насрещни и догонващи траектории в условията на лъжливи термални сигнали. Комплексът е приет на въоръжение през 1983 година.

„Игла“ е на въоръжение в армията наРусия, страните отОНД, а също така от 1994 година се изнася в над 30 държави, включителноБългария,Босна и Херцеговина,Виетнам,Сърбия,Словения,Хърватия,Черна Гора,Полша,Германия,Финландия,Индия,Ирак,Малайзия,Сингапур,Сирия,Южна Корея,Бразилия иМексико.

Разработката на комплекса започва през 1971 година в КБКоломна. Главните цели се състояли в това да се създаде ракета с по-добра устойчивост към контрамерки и по-висока боева ефективност отколкото комплексите от предходно поколение тип Стрела. Поради технически затруднения при разработването става ясно, че ще е необходимо повече време от очакваното и през 1978 година програмата се разделя на две части: разработката на пълната версия на Игла ще продължи, а ще се разработи опростена версия (Игла-1), с ИЧ глава основана на по-раннатаСтрела-3, за да влезе на въоръжение преди завършването на пълноценната Игла.

Последният вариант, 9К338 Игла-С (по класификацията на НАТО –SA-24 Grinch) е приет на въоръжение от руската армия през 2002 г.[1]

Оператори

[редактиране |редактиране на кода]
Карта на операторите на „9К38 Игла“ (бивши оператори в червено)

Източници

[редактиране |редактиране на кода]
  1. ↑((ru))ПЗРК „Игла-С“ принят на вооружение Российской армии
Беркут (SA-1 Guild) •Двина (SA-2 Guideline) •Нева / Печора (SA-3 Goa)  •Круг (SA-4 Ganef)  •Ангара / Вега / Дубна (SA-5 Gammon)  •Куб (SA-6 Gainful)  •Стрела-2 (SA-7 Grail)  •Оса (SA-8 Gecko)  •Стрела-1 (SA-9 Gaskin)  •С-300 (SA-10 Grumble/SA-12 Gladiator/SA-20 Gargoyle)  •Бук (SA-11 Gadfly)  •Стрела-10 (SA-13 Gopher)  •Стрела-3 (SA-14 Gremlin)  •Тор (SA-15 Gauntlet)  •Бук-М1-2 (SA-17 Grizzly)  •Тунгуска (SA-19 Grison)  •Триумф (SA-21 Growler)  •Панцир-С1 (SA-22 Greyhound)  •Антей 2500 (SA-23 Giant)  •Игла (SA-16 Gimlet/SA-18 Grouse/SA-24 Grinch)
Последователност (руски инатовски наименования)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=9К38_Игла&oldid=12723717“.
Категория:
[8]ページ先頭
©2009-2026 Movatter.jp