Movatterモバイル変換

Направо към съдържанието

8 октомври

Редактиране

от Уикипедия, свободната енциклопедия

<<	Октомври						>>
	Пн	Вт	Ср	Чт	Пт	Сб	Нд
40			1	2	3	4	5
41	6	7	8	9	10	11	12
42	13	14	15	16	17	18	19
43	20	21	22	23	24	25	26
44	27	28	29	30	31
Календар за2025 г. Всички дати

8 октомври е 281-вият ден в годината споредгригорианския календар (282-ри презвисокосна). Остават 84 дни до края на годината.

Събития

[редактиране |редактиране на кода]

927 г. – С тържествена сватбена церемония вКонстантинопол е сключен бракът между византийскатапринцеса Мария Лакапина и българскияцар Петър I.
927 г. –Българската църква е обявена заавтокефална църква и за първи българскипатриарх е избранДамян –архиепископ наДръстър (Силистра).
1075 г. –Димитър Звонимир е коронован за крал наХърватия.
1582 г. – Поради въвеждането наГригорианския календар този ден от тази година не съществува вИталия,Полша,Португалия иИспания.
1600 г. –Сан Марино приемаконституцията си.
1813 г. – Подписан еДоговорът от Рийд междуБавария иАвстрия, с който Бавария слага край на членуването си вРейнския съюз.
1856 г. – ИзбухваВтората опиумна война между няколко западни държави иКитай.
1871 г. – Избухват четири големи пожара по бреговете на езероМичиган, включителноГолемият пожар в Чикаго, в които загиват 2500 души, а над 100 хиляди остават без дом.
1879 г. – Назначен е първият главенравин вКняжество България –Гавриел Алмознино.
1879 г. –Гюла Андраши подава оставка от поста външенминистър наАвстро-Унгария.
1900 г. – Открита е жп линиятаРусе –Търново (130 км).
1939 г. –Адолф Хитлер подписва вБерлин декрет за присъединяване на западна и севернаПолша къмТретия Райх.
1944 г. –България във Втората световна война: С настъпление на 1-ва, 2-ра и 4-та български армии вЮгославия –Сърбия иВардарска Македония срещу отстъпващата от Гърция германска войскова група „E“ започва първият период от участието на България във водената срещуНацистка Германия война на България.
1952 г. – При железопътна катастрофа на три влака в северозападенЛондон загиват 112 души, а над 200 са ранени.
1960 г. –Народна република България установявадипломатически отношения сРепублика Куба.
1961 г. – Народна република България признаваСирия и установява дипломатически отношения с нея.
1963 г. – Народна република България подписва търговскаспогодба сКанада.
1967 г. – Партизанският командирЧе Гевара и неговите сподвижници са заловени крайЛа Игера вБоливия.
1980 г. – ВПариж е открита изложбата1300 години България.
1982 г. –Полша разпускасиндиката „Солидарност“, което слага край на първия вИзточна Европа експеримент в профсъюзнатадемокрация.
1991 г. –Парламентът наХърватия прекратява контактите сЮгославия и страната става напълно независима.
2001 г. – Двумоторна „Чесна“ и реактивен самолет на „Скандинейвиън Еърлайнс Систем“се сблъскват в гъста мъгла по време на излитане от Милано, Италия и убиват 118 души.
2005 г. – ПриКашмирското земетресение в контролираната отПакистан част на областта загиват над 57 хиляди души, 78 хиляди са ранени, а 3,3 милиона остават без подслон.

Родени

[редактиране |редактиране на кода]

1406 г. –Филипо Липи, ренесансов художник (†1469 г.)
1551 г. –Джулио Качини, италиански композитор (†1618 г.)
1585 г. –Хайнрих Шюц, немски композитор (†1672 г.)
1810 г. –Захарий Зограф, български живописец (†1853 г.)
1823 г. –Иван Аксаков, руски публицист (†1886 г.)
1838 г. –Джон Хей, американски политик (†1905 г.)
1839 г. –Джордж Е. Кинг, канадски политик и юрист (†1901 г.)
1850 г. –Анри Луи льо Шателие, френски химик (†1936 г.)
1873 г. –Пенчо Семов, български индустриалец (†1945 г.)
1892 г. –Марина Цветаева, руска поетеса (†1941 г.)
1883 г. –Ото Варбург, германски биохимик,Нобелов лауреат (†1970 г.)
1888 г. –Ернст Кречмер, психиатър и психолог (†1964 г.)
1895 г. –Ахмед Зогу, крал на Албания (†1961 г.)
1895 г. –Хуан Перон, президент на Аржентина (†1974 г.)
1897 г. –Борис Борозанов, български актьор (†1951 г.)
1903 г. –Георги Гешев, български шахматист (†1937 г.)
1909 г. –Пьотър Ярошевич, полски партиен и държавен деец (†1992 г.)
1929 г. –Диди, бразилски футболист (†2001 г.)
1931 г. –Васил Метев, български физик (†2007 г.)
1932 г. –Абел Аганбегян, руски политик и икономист
1935 г. –Ханс Йоахим Шедлих, немски писател
1938 г. –Красин Химирски, български дипломат и поет
1939 г. –Пол Хоуган, австралийски актьор
1941 г. –Джеси Джексън, американски борец за граждански права
1943 г. –Георги Танев, български политик
1948 г. –Клод Жад, френска актриса (†2006 г.)
1949 г. –Сигорни Уийвър, американска киноактриса
1953 г. –Йордан Нихризов, български политик
1954 г. –Майкъл Дудикоф, американски актьор
1957 г. –Антонио Кабрини, италиански футболист и треньор
1957 г. –Панайот Узунов, български авиатор (†2009 г.)
1958 г. –Урсула фон дер Лайен, германски политик
1963 г. –Петра, българска попфолк певица
1965 г. –Мат Бионди, американски плувец
1966 г. –Керстин Гир, германска писателка
1968 г. –Емили Проктър, американска киноактриса
1968 г. –Звонимир Бобан, хърватски футболист
1969 г. –Джулия Ан, порнографска актриса
1970 г. –Мат Деймън, американски актьор
1970 г. –Садик Кан, британски политик
1973 г. –Алберто Ундиано Майенко, испански футболен съдия
1985 г. –Бруно Марс, американски поп изпълнител
1985 г. –Разак Омотойоси, нигерийско-бенински футболист
1993 г. –Гарбине Мугуруса, испанска тенисистка
1997 г. –Бела Торн, американска актриса и певица

Починали

[редактиране |редактиране на кода]

705 г. –Абд ал-Малик ибн Маруан, мюсюлмански халиф (*646 г.)
1436 г. –Якоба,херцогиня на Щраубинг-Холандия (*1401 г.)
1469 г. –Филипо Липи, италиански художник (*1406 г.)
1656 г. –Йохан Георг I,курфюрст на Саксония (*1585 г.)
1754 г. –Хенри Филдинг, английски писател и драматург (*1707 г.)
1803 г. –Виторио Алфиери, италиански поет и драматург (*1749 г.)
1869 г. –Франклин Пиърс, 14-ипрезидент на САЩ (*1804 г.)
1897 г. –Алексей Саврасов, руски художник и академик (*1830 г.)
1912 г. –Йован Гъркович, деец на Сръбската пропаганда в Македония (*? г.)
1917 г. –Гошка Дацов, български художник (*1885 г.)
1958 г. –Ран Босилек, български детски писател и преводач (*1886 г.)
1966 г. –Селестин Френе, френски педагог (*1896 г.)
1967 г. –Клемент Атли,министър-председател на Обединеното кралство (†1883 г.)
1973 г. –Габриел Марсел, френски философ (*1889 г.)
1982 г. –Филип Ноел-Бейкър, канадски активист за мир,Нобелов лауреат (* 1889 г.)
1985 г. –Рикардо Бакели, италиански писател (*1891 г.)
1992 г. –Вили Бранд, канцлер на Германия,Нобелов лауреат (*1913 г.)
2002 г. –Милко Балев, български комунист (*1920 г.)
2004 г. –Жак Дерида, френски философ (*1930 г.)
2005 г. –Никола Ковачев, български режисьор (*1926 г.)
2008 г. –Джордж Паладе, румъно-американски биолог и лекар,Нобелов лауреат (*1912 г.)
2012 г. –Едуард Володарски, руски писател (*1941 г.)

Празници

[редактиране |редактиране на кода]

Международен Ден за превенция от природните и стихийнибедствия
Армения –Ден на танкиста
Бурунди –Ден на Независимостта (1962).
Китай,Хонг Конг –Ден на Административната област Хонг Конг (1997).
Перу –Годишнина отбитката при Ангамос
Руанда –Ден на Независимостта (1962).
Сомалия –Ден на Основаването на Републиката (1960)
Украйна –Ден на юриста
Хърватия –Ден нанезависимостта (отЮгославия,1991 г., официален празник)

п б р Месеци

януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=8_октомври&oldid=12741324“.

Категория:

Годишни дни

[8]ページ先頭

©2009-2025 Movatter.jp