Movatterモバイル変換


[0]ホーム

URL:


Направо към съдържанието
УикипедияСвободната енциклопедия
Търсене

4AD

от Уикипедия, свободната енциклопедия
4AD
Основана1980
ОснователИво Уотс-Ръсел
Питър Кент
РазпространителБегарс Груп
Жанрпостпънк,дрийм поп,електронна музика,алтернативен рок
СтранаОбединено кралство
Уебсайтhttps://www.4ad.com/
4AD вОбщомедия

4AD е британсказвукозаписна компания, собственост наБегарс Груп. Основана е в Лондон под иметоAxis (поалбума наДжими Хендрикс)[1] отИво Уотс-Ръсел иПитър Кент през1980 г. като дъщерна наБегарс Банкуит Рекърдс.[2][3] Името е променено на 4AD след издаването на първите четирисингъла на компанията. По-късно същата година Уотс-Ръсел и Кент купуват компанията от Бегарс Банкуит, за да станат независима звукозаписна компания, а Кент продава своя дял на Уотс-Ръсел година по-късно.

4AD става известна през 80-те години с издаването на албуми наалтернативен рок,постпънк,готик рок идрийм поп изпълнители, катоБаухаус,Кокто Туинс,Модърн Инглиш,Дед Кен Денс,Clan of Xymox,Пиксис,Троуинг Мюзис и собственият музикален проект на Уотс-РъселДис Мортал Койл. През 1987 г. компанията има международен хит със сингъла заденс музика "Pump Up the Volume" от еднократния проектM | A | R | R | С.

4AD продължават да имат успех през 1990-те и 2000-те години със записи наБрийдърс,Лъш,Бели,Ред Хаус Пейнтърс,Camera Obscura,TV on the Radio,Сейнт Винсънт иБоун Ивеър. Към януари 2022 г. списъкът на 4AD включва изпълнители катоДрай Клийнинг,Нешънъл,Дотър,Диърхънтър,Биг Тийф,Алдъс Хардинг,US Girls,Ерика дьо Касие иФютчър Айлъндс.[4]

През 1999 г. Уотс-Ръсел продава 4AD обратно на Бегарс Груп.

Историята на компанията е описана подробно от Мартин Астън в книгатаFacing The Other Way, издадена през 2013 г.[5]

История

[редактиране |редактиране на кода]

Иво Уотс-Ръсел и Питър Кент, служители на магазина и звукозаписната компанияБегарс Банкуит, основават Аксис Рекърдс в края на 1979 г. като собственост на Бегарс Банкуит, която се управлява от тях двамата.[6] След първите четири сингъла на Аксис в началото на 1980 г.[6] става ясно, че името Аксис вече се използва от друга музикална компания[7] и името е променено на 4AD, съкращение на аглийската думаforward („напред“).[8]

Първоначалната идея за копанията е да бъде „тестова площадка" за Бегарс Бакуит, като успешните изпълнители би трябвало да преминат към Бегарс Банкуит след една година в 4AD. Единствената група, която следва този път, еБаухаус, която подписва с Бегарс Банкуит в края на 1980 г., преди Уотс-Ръсел и Кент да закупят компанията изцяло.[6] Двамата са еднолични собственици около година. Кент продава своя дял на Уотс-Ръсел в края на 1981 г. и създава нов филиал на Бегарс Банкуит –Ситюейшън Ту Рекърдс.[6] Уотс-Ръсел запазва собствеността върху копанията и действа като неин президент до края на 90-те години.

Уотс-Ръсел каниграфичния дизайнерВоган Оливър и фотографа Найджъл Гриерсън да създадат художественото оформление на компанията и в резултат на това 4AD придобива визуално отличителна идентичност. Нейните изпълнители, катоКокто Туинс иДед Кен Денс, развиват култови фенове в средата на 1980-те г.,[6] но 4AD продължава да се развива. След подписването с групитеТроуинг Мюзис иПиксис тя все повече се концентрира върху американскатаъндърграундрок музика. През 1983 г. 4AD има малък хит в САЩ със сингъла наМодърн ИнглишI Melt With You". През 1987 г. 4AD има хит номер едно в Обединеното кралство съсзвуковия колажPump up the Volume| наM | A | R | R | S[6] (лицензиран от 4th & B'Way /Айлънд Рекърдс в САЩ).

През 90-те години 4AD създава офис в Лос Анджелис и има успех с групи катоБрийдърс,Бели,Ред Хаус Пейнтърс,Ънрест иHis Name is Alive, както и със соло материала наФранк Блек иКристин Хърш.[6]

Сделката на компанията сУорнър Брос. Рекъдс в Съединените щати през 1992 г. поставя началото на нова фаза в историята на 4AD. Новите договори през тази година включват американски ъндърграунд изпълнителиКендра Смит,Тарнейшън,Еър Маями иАмпс. На следващата година Уотс-Ръсел стартира подкомпаниятаGuernica, който издава записи наЪнрест,Дет Дог иБети Сервеерт.[9]

През 1999 г. Уотс-Ръсел продава своя дял в 4AD обратно на Бегарс Груп, но компанията продължава да издава музика и да добавя нови изпълнители към своя списък.[10] Саймън Холидей поема управлението ѝ в края на 2007 г. Непосредствените успехи са възхваляваният от критиката дебют наБоун ИвеърFor Emma, Forever Ago (2809 CAD) иDear Science на бруклинската рок групаTV on the Radio (2821 CAD). През 2008 г. Бегарс Груп се преподрежда, така че няколко лейбъла, включително самият Бегарс Банкуит, минават към 4AD.[11][12] Групи, включителноНешънъл, са преместени в 4AD като част от това сливане. През 2009 г. копанията издава, наред с други, втория албум на певицатаСейнт ВинсънтActor (2919 CAD), както иMy Maudlin Career на групаCamera Obscura. На следващата година са издадениHigh Violet наНешънъл и популярните албуми наАриел Пинк Хънтид Графити,Блонд Редхед иДиърхънтър.

През следващите три години 4AD пуска новите записи наСкот Уокър, Боун Ивеър,Iron & Wine иТюн Ярдс, като същевременно разширява своя списък с редица бийт и електронни изпълнения[13], включително групатаПюрити Ринг и певицатаГраймс, като Граймс издава един от най-добре приетите албуми за 2012 г. Допълнителни договори с 4AD включват bEEdEEgEE,Генг Генг Денс,Ло-Фанг и британския продуцентSOHN. В началото на 2014 г. компанията подписва и сФютчър Айлъндс и Мърчъндайз, последвани от DD Dumbo.

През 2015 г. 4AD издава възхваляваните от критиката албуми на Диърхънтър и Граймс, наред с други. На следващата година 4AD и групаНешънъл имат първия си номер 1 в Обединеното кралство съсSleep Well Beast.[14] Последните подписани договори са сОлдъс Хардинг и британската групаДрай Клийнинг.

През април 2021 г. 4AD издаваBills & Aches & Blues - сборен албум, включващ парчета на негови групи икавъри на песни, издавани от компанията в продължение на 40 години.[15]

Разпространение

[редактиране |редактиране на кода]

В продължение на много години 4AD не се занимава с дистрибуция извън Обединеното кралство, но има много желаещи дистрибутори в редица страни:Върджин Рекърдс за Франция, Нипон Калъмбия за Япония разпространяват голяма част от изданията на компанията, докато дъщерното дружество ПолиграмВъртиго Рекърдс прави същото в Канада. САЩ винаги са били труден пазар за 4AD, въпреки че нейните записи се продават добре там като внос. Само няколко от изпълнителите на компанията имат сделки за лицензиране на техните записи в САЩ, между различни компании.

През 1992 г. Уотс-Ръсел подписва петгодишен договор за разпространение сУорнър Брос. Рекърдс, така че почти всички издания на 4AD да бъдат пуснати в Съединените щати. Когато сделката приключва, той предлага да продаде 4AD обратно наБегарс Банкуит. Продукцията наДед Кен Денс обаче остава при Уорнър Брос. до продажбата ѝ обратно на Бегарс Груп.

Сделката с Бегарс Банкуит е завършена в началото на 1999 г. и оттогава компанията притежава 4AD и нейната дистрибуция по целия свят. Това довежда до много преговори за каталога на компанията, като връщане на американски права за разпространение наПиксис,Дед Кен Денс иКокто Туинс.

Изпълнители

[редактиране |редактиране на кода]

Текущи

[редактиране |редактиране на кода]

 Бивши

[редактиране |редактиране на кода]

 Източници

[редактиране |редактиране на кода]
  1. Aston, Martin.Facing the Other Way: The Story of 4AD. HarperCollins, 26 September 2013. ISBN 9780007522019. с. 33.
  2. Aston, Martin.Facing the Other Way: The Story of 4AD. HarperCollins, 26 September 2013. ISBN 9780007522019. с. 10.
  3. Aston, Martin.4AD: the 'pure' label behind Pixies and Cocteau Twins // The Guardian. 2013-10-10. Посетен на 2017-01-14.
  4. Jeffries, David.AllMusic Loves 4AD Records // AllMusic. Посетен на 2017-01-14.
  5. Lynskey, Dorian.Facing the Other Way: The Story of 4AD by Martin Aston – review // The Guardian. Посетен на 2017-01-14.
  6. абвгдежThe Guinness Who's Who of Indie and New Wave Music. First. Guinness Publishing, 1992. ISBN 0-85112-579-4. с. 115/6.
  7. 4AD: the 'pure' label behind Pixies and Cocteau Twins // The Guardian. 10 October 2013. Посетен на 15 януари 2021.
  8. 4AD-L Frequently Asked Questions: Other Questions // evo.org.
  9. King, Richard.How Soon is Now?: The Madmen and Mavericks who made Independent Music 1975–2005. Faber & Faber, 2012.
  10. 6 Music – 1980 Forward – 25 Years of 4AD // BBC. Посетен на 2017-01-14.
  11. Swash, Rosie.A farewell to Beggars Banquet's indie charm // The Guardian. Guardian News & Media. Посетен на 2017-01-14.
  12. Solarski, Matthew.Label Shuffle: 4AD Absorbs Too Pure, Beggars Banquet // Pitchfork (website). Pitchfork Media. Архивиран оторигинала на 2008-12-19. Посетен на 2017-01-14.
  13. Muggs, Joe.4AD boss Simon Halliday on living with the label's past, and his vision for its future // Fact (UK magazine). Посетен на 2017-01-14.
  14. Official Albums Chart Top 100 | Official Charts Company // www.officialcharts.com. Посетен на 2021-07-29. (на английски)
  15. Scolforo, Carli.4AD Celebrates 40 Years With Bills & Aches & Blues // Paste. Посетен на 2021-07-29. (на английски)
 Тази страница частично или изцяло представлявапревод на страницата4AD в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени отЛиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – отЛиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайтеисторията на редакциите на оригиналната страница, както и напреводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено доавторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочватконкретни източници на твърденията, които да бъдатблагонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Музика“         Портал „Музика    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=4AD&oldid=11999208“.
Категории:
Скрити категории:

[8]ページ先頭

©2009-2025 Movatter.jp