3G е третото поколениебезжични мобилни телекомуникационни технологии. Това е подобрение за2,5GGPRS и2,75G EDGE мрежи, за по-бързо пренасяне на данни.[1] Това се основава на набор от стандарти, използвани замобилни устройства, услуги и мрежи за използване на мобилни телекомуникации, които отговарят на изискванията наInternational Mobile Telecommunications-2000 (IMT-2000) наМеждународния съюз по далекосъобщения (ITU). 3G намира приложение примобилния достъп до интернет, фиксирания безжичен интернет достъп, видео разговорите и мобилната телевизия.[1]
PC модем 3G
Телекомуникационните мрежи 3G поддържат услуги, които осигуряват скорост на пренос на информация най-малко 144 kbit/s.[2][3] По-късните версии на 3G, често обозначавани като 3,5G и 3,75G, също осигуряват мобилен достъп до няколко Mbit/s досмартфони имобилни модеми в преносими компютри.
Ново поколение клетъчни стандарти се появява приблизително на всеки десет години отвъвеждането на 1G системите през 1979 г. и началото до средата на 80-те години. Всяко поколение се характеризира с нови честотни вълни и по-високи скорости на предаване на данни. Първите търговски 3G мрежи са въведени в средата на 2001 г.[4][5][6][7]
Услугите, рекламирани като 3G, трябва да отговарят на техническите стандарти IMT-2000, включително стандарти за надеждност и скорост на пренос на данни. За да отговаря на стандартите IMT-2000, системата трябва да осигурява пикови скорости на предаване на данни най-малко 144 kbit/s.[8] Въпреки това много услуги, рекламирани като 3G, осигуряват по-висока скорост от минималните технически изисквания.[9]
Технологията 3G е резултат от научноизследователска дейност, извършена от Международния съюз по далекосъобщения (ITU) в началото на 80-те години. Спецификациите и стандартите 3G са разработени за 15 години. Техническите спецификации са публично достояние под името IMT-2000. Комуникационният спектър между 400 MHz до 3 GHz е разпределен за 3G. Правителството и комуникационните компании одобряват стандарта 3G. Първата предварително комерсиална мрежа 3G е стартирана отNTT DoCoMo в Япония през 1998 г.[10] брандирана катоFOMA. За първи път е достъпна през май 2001 г. като предварителна версия (тест) на технологиятаW-CDMA. Първото комерсиално пускане на 3G също е от NTT DoCoMo вЯпония на 1 октомври 2001 г., въпреки че първоначално е малко ограничен по обхват.[11][12]
Първата европейска предкомерсиална мрежа еUMTS мрежа наостров Ман отManx Telecom, операторът, тогава притежаван отBritish Telecom, а първата търговска мрежа (също базирана на UMTS W-CDMA) в Европа е открита за бизнес отTelenor през декември 2001 г. без комерсиални телефони и по този начин без плащащи клиенти.
Първата търговска 3G мрежа на Съединените щати е от Monet Mobile Networks, сCDMA2000 1x EV-DO технология, но по-късно мрежовият доставчик прекратява операциите. Вторият 3G мрежов оператор в САЩ е Verizon Wireless през юли 2002 г., също с CDMA2000 1x EV-DO. AT&T Mobility също е истинска 3GUMTS мрежа, след като завършва надграждането на 3G мрежата къмHSUPA.
Международният съюз по далекосъобщения не е предоставил ясна[13] дефиниция на скоростта на пренос на данни, която потребителите могат да очакват от 3G оборудване или доставчици. Докато в коментар се посочва, че „се очаква IMT-2000 да осигури по-високи скорости на предаване: минимална скорост на предаване 2 Mbit/s“, ITU всъщност не посочва ясно минималните необходими скорости, нито изискваните средни скорости, нито какви режими на интерфейсите се квалифицират като 3G, толкова различни скорости на данни се продават като „3G“ на пазара.
При пазарно внедряване скоростите на предаване на данни в 3G, определени от доставчиците на телекомуникационни услуги, варират в зависимост от използваната технология; до 384 kbit/s за WCDMA, до 7,2 Mbit/s за HSPA и теоретичен максимум от 21,6 Mbit/s за HSPA+ (технически това е 3,5G, но обикновено се налагат под търговското наименование 3G).
Мрежите 3G предлагат по-голяма сигурност от техните предшественици 2G. Като позволява на потребителското оборудване да удостоверява мрежата, към която се свързва, потребителят може да бъде сигурен, че мрежата е предназначената, а не имитатор. Мрежите 3G използват блоковия шифър KASUMI вместо по-стария поток A5/1. Въпреки това са идентифицирани редица сериозни слабости в шифъра KASUMI.
Информацията за честотната лента и местоположението, достъпна за 3G устройства, води до приложения, които преди не са били достъпни за потребителите на мобилни телефони.
