Movatterモバイル変換

Направо към съдържанието

1950

Редактиране

от Уикипедия, свободната енциклопедия

<<		20 век						>>

01	02	03	04	05	06	07	08	09	10
11	12	13	14	15	16	17	18	19	20
21	22	23	24	25	26	27	28	29	30
31	32	33	34	35	36	37	38	39	40
41	42	43	44	45	46	47	48	49	50
51	52	53	54	55	56	57	58	59	60
61	62	63	64	65	66	67	68	69	70
71	72	73	74	75	76	77	78	79	80
81	82	83	84	85	86	87	88	89	90
91	92	93	94	95	96	97	98	99	00

Събития

[редактиране |редактиране на кода]

Излиза първото издание на двуезичния вестник на гръцката комунистическа политическа емиграция „Борец“.
Излиза първото издание на гръцкия вестник „Народна борба“.
Състои се премиерата на българския игрален филмОве дни.
Състои се премиерата на македонския документален филмРадостно детство.
Състои се премиерата на американския биографичен филмВеликолепният янки.

Януари

[редактиране |редактиране на кода]

1 януари – Създава се Международната полицейска асоциация (IPA) – най-голямата полицейска организация в света.
5 януари – Самолетна катастрофа вЕкатеринбург:Аерофлот Ли-2 се разбива в снежна буря. 19 пътници на борда са убити, включително почти целият национален отбор похокей на лед на съветските военновъздушни сили (ФК ВВС) – 11 играчи, както лекаря и масажиста на отбора.^[1]
13 януари –Финландия установявадипломатически отношения с Китайската народна република.
14 януари – Състои се премиерата на американския анимационен филмSaturday Evening Puss.
14 януари – Първият полет на съветския едноместен реактивен изтребителМиГ-17
23 януари – Парламентът наИзраел Кнесет приема резолюция, която гласи, чеЙерусалим е столица на Израел.
26 януари –Индия обнародва своятаконституция, образувайкирепублика, а Раджендра Прасад полагаклетва като неин първипрезидент.
31 януари – Президентът на Съединените щатиХари С. Труман нарежда разработването наводородна бомба в отговор на взривяването на първатаатомна бомба на Съветския съюз през1949 г.^[2]

Февруари

[редактиране |редактиране на кода]

1 февруари – ГенералисимусЧан Кайшъ е преизбран за президент на Република Китай.
8 февруари – Създадено е Министерството на държавната сигурност наГДР, известно още катоЩАЗИ.
12 февруари – Създаден еЕвропейският съюз за радио и телевизия.
12 февруари – В Париж избухват прокомунистически бунтове.
12 февруари –Алберт Айнщайн предупреждава, че ядрената война може да доведе до взаимно унищожение.
13 февруари – Армията наСАЩ започва да разполага зенитни оръдия за защита на ядрени станции и военни цели.
14 февруари – Съветският съюз и Китайската народна република подписват договор за взаимна отбрана (прекратен през1979 г.).
15 февруари – Състои се премиерата на американския анимационен музикален фентъзи филмПепеляшка.
19 февруари – Състои се премиерата на българския игрален филмТревога.
20 февруари – Вдигнат е българскиятфлаг на ескадрения миноносец „Георги Димитров“.
23 февруари – Състои се премиерата на американския криминален филмСценична треска.
25 февруари – Състои се премиерата на френския романтичен филмLa Marie du port.

Март

[редактиране |редактиране на кода]

1 март –Клаус Фукс е осъден вЛондон за шпионаж срещуВеликобритания и Съединените щати в полза на Съветския съюз, като е дал на последния строго секретни данни за атомна бомба.
3 март –Полша заявява намерението си да изгони всички германци.
12 март – Самолет, превозващ завръщащи се ръгби фенове отИрландия вУелс, се разбива близо до Ландоу, загиват 80 човека.
13 март – ВБелгия референдумът за монархията показва, че 57,7% от населението подкрепят завръщането накрал Леополд III, а 42,3% са против.
17 март – Изследователите отКалифорнийския университет в Бъркли обявяват създаването на елемент 98, който наричат „Калифорний“.
18 март – Белгийското правителство се срива след референдума на12 март в подкрепа на завръщането от изгнанието на кралЛеополд III.^[3]
20 март – Състои се премиерата на българския игрален филмКалин Орелът.
20 март – Полскотоправителство приемазакон за завземане на имоти, собственост на римокатолическата църква.^[4]
22 март –Египет настояваВеликобритания да изведе всичките си войски в Суецкия канал.
23 март – Състои сеДвадесет и втората церемония по връчване на филмовите награди „Оскар“ вЛос Анджелис,Калифорния.

Април

[редактиране |редактиране на кода]

15 април – Белгийският крал Леополд III обявява, че е готов да абдикира в полза на сина сиБодуен.
24 април –Йордания официално анексираЗападния бряг.
27 април –Великобритания официално признаваИзраел.
30 април – Състои се премиерата на японския игрален филмСкандал.

Май

[редактиране |редактиране на кода]

1 май – Започва да функционираАгенцията за подпомагане на палестински бежанци в Близкия изток.
5 май –Пхумипхон Адунядет (Рама IX), крал на Тайланд от1946 г., е коронясан в Големия дворец вБанкок.
9 май – Основана е испанската компания за производство на автомобилиСеат.
9 май –Робер Шуман представя своето предложение за създаване на паневропейска организация, която според него е необходима за поддържането на трайно мирни отношения между различните нации на континента. Това предложение, известно като „Декларация на Шуман“, се счита за началото на създаването на сегашния Европейски съюз.
12 май – Състои се премиерата на американския ноар филмАсфалтовата джунгла.
13 май – Създаването наФормула 1 Голямата награда на Великобритания.
17 май – Състои се премиерата на американския филмНа самотно място.
18 май – Състои се премиерата на американската комедияБащата на булката.
19 май – Състои се премиерата на американския ноар филмВ кафеза.
26 май – Състои се премиерата на американския уестърнСтрелецът.

Юни

[редактиране |редактиране на кода]

1 юни – Състои се премиерата на американския уестърнУинчестър '73.
16 юни – Открит еЕщадио до Маракана вРио де Жанейро,Бразилия, преди откриването на Световното първенство по футбол в страната през 1950 г. на24 юни.^[5]
17 юни – Учреден е с указ отПрезидиума наI народно събрание най-високият орден на НРБГеорги Димитров.
23 юни –Полет 2501 на „Нортуест Ориент Еърлайнс“ изчезва мистериозно надезерото Мичиган, самолетът „Дъглас Ди Си-4“, както и телата на загиналите 58 души никога не са открити.
25 юни – Начало наКорейската война.
28 юни –Корейската война:
- Севернокорейските сили превзематСеул, но не печелят войната.
- Севернокорейските войски убиват в Националната университетска болница в Сеул около 800 души – медицински персонал и пациенти.
- Южнокорейските въоръжени сили и полицията екзекутират за кратко най-малко 100 000 заподозрени симпатизанти наСеверна Корея.

Юли

[редактиране |редактиране на кода]

16 юли –Уругвай биеБразилия с 2 на 1 и печелиСветовното първенство по футбол 1950.
17 юли – Състои се премиерата на американската музикална комедияАни, вземи си пушката.
20 юли – Състои се премиерата на американския уестърнСчупена стрела.

Август

[редактиране |редактиране на кода]

3 август – Основан е френският футболен клуб от градФК Олимпик.
4 август – Състои се премиерата на американския драматичен филмБулевардът на залеза.
6 август – Монархистки демонстрации водят до бунт вБрюксел.
8 август –Уинстън Чърчил подкрепя идеята за паневропейска армия, съюзена сКанада иСАЩ.
22 август –Франция обявява въвеждането на правителствено гарантиранаминимална работна заплата.^[6]
25 август – Състои се премиерата на японския игрален филмРашомон.
31 август – Самолетът приполет 903 на „Транс Уърлд Еърлайнс“ се разбива в Итай Ел Баруд,Египет и убива всички 55 души на борда.

Септември

[редактиране |редактиране на кода]

3 септември – Италианският състезателДжузепе Фарина става първият победител вСветовния шампионат на ФИА Формула 1, като е единственият пилот, спечелил шампионата в родната си страна.
9 септември – Американският щатКалифорния празнува своята стогодишна годишнина.
9 септември -Инцидент на Деветосептемврийската манифестация в София
12 септември – В Берлин избухват комунистически бунтове.
19 септември –Западна Германия решава да прочисти комунистическите служители.
21 септември –Авария при строежа на тунел „Козница“
26 септември –Индонезия е приета вОрганизацията на обединените нации.
29 септември – Състои се премиерата на американския драматичен филмГосподин 880.

Октомври

[редактиране |редактиране на кода]

3 октомври –Жетулиу Варгас е избран запрезидент на Бразилия за 5-годишен мандат.
5 октомври – Индонезийското правителство потушава бунтовете наМолукските острови.
10 октомври – С решение наПолитбюро е създаден „Отдел „Административен“ при ЦК на БКП“.
11 октомври –Федералната комисия по далекосъобщения в Съединените щати издава първия лиценз за цветно излъчване на телевизия наCBS
13 октомври – Състои се премиерата на американския драматичен филмВсичко за Ева.
15 октомври – ВИзточна Германия комунистите печелят 99,7% от гласовете.
19 октомври –Корейската война:Китайската народна република влиза в конфликта, като изпраща хиляди войници през река Ялу.
20 октомври –Австралия приема Закона за разпускане на комунистическата партия, който по-късно е отменен от Върховния съд.
29 октомври – След смъртта наГустав V от Швеция, той е наследен като крал от 68-годишния си синГустав VI Адолф.

Ноември

[редактиране |редактиране на кода]

1 ноември – Пуерториканските националистиГризелио Торесола иОскар Колазо се опитват да убият президента наСАЩ Хари С. Труман, който е отседнал в къщата на Блеър-Лий въвВашингтон по време на ремонт наБелият дом.
1 ноември – Състои се премиерата на американския уестърнРио Гранде.
4 ноември –Организацията на обединените нации прекратява дипломатическата изолация наИспания.
9 ноември – Състои се премиерата на американския приключенски филмМините на цар Соломон.
13 ноември –Президентът на Венецуела полковник Карлос Делгадо Чалбо е отвлечен и убит вКаракас.
16 ноември – Състои се премиерата на американската приключенска комедияСирано дьо Бержерак.
16 ноември – Състои се премиерата на френско-италианския драматичен филмСтените на Малапага.
17 ноември – 15-годишниятТензин Гяцо е официално възстановен като 14-и Далай Лама, ставайки временен владетел наТибет.
18 ноември – Организацията на обединените нации приема сформирането на Либийския национален съвет.
24 ноември – Феноменална зимна буря опустошава североизточните Съединени щати, носи 30 – 50 инча сняг и температури под нулата и убива 323 души.
28 ноември –Гърция иЮгославия реформират дипломатическите отношения.
30 ноември –Дъглас Макартър заплашва да използва ядрени оръжия вКорея.

Декември

[редактиране |редактиране на кода]

4 декември – Състои се премиерата на американската комедияХарви.
9 декември – Състои се премиерата на мексиканския игрален филмЗабравените.
25 декември – Състои се премиерата на американския филмРодена вчера.

Родени

[редактиране |редактиране на кода]

Роджър Ходжсън

Уилям Мейси

Винсънт Колапиетро, американски учен
Николай Близнаков, български писател
Фелипе Фернандес-Арместо, британски историк
1 януари
- Исмаил Ахмад Мухаммад Хасан, палестински дипломат
- Пламен Масларов, български режисьор (†2010 г.)
10 януари –Любомир Николов – Нарви, български писател
18 януари –Жил Вилньов, канадски пилот отФормула 1 (†1982 г.)
23 януари –Ричард Андерсън, американски актьор и режисьор
26 януари –Йорг Хайдер, автрийски политик (†2008 г.)
29 януари –Джоди Шектър – световен шампион – пилот от Формула 1,ЮАР
24 януари –Даниел Отьой, френски актьор
5 февруари –Нийл Джордан, ирландски режисьор и писател
8 февруари –Спас Панчев, български политик
10 февруари –Марк Шпиц, американски плувец
11 февруари –Илинка Митрева, учен и политик
13 февруари –Питър Гейбриъл, британски рок музикант
18 февруари
- Сибил Шепърд, американска киноактриса
- Джон Хюз, американски режисьор (†2009 г.)
22 февруари –Христо Карастоянов, български писател
24 февруари –Любен Чаталов, български кино актьор
28 февруари –Хорхе Лазаров, уругвайски музикант
3 март –Георги Костадинов, български боксьор
6 март –Евстати Маринов, български художник (†2022 г.)
8 март –Цветана Каменова, български юрист, съдия в Хагския трибунал
9 март –Йордан Кичеков, български футболист
10 март –Лазар Копринаров, български дипломат
10 март –Федя Филкова, българска поетеса и преводачка († 2020 г.)
11 март –Стела Банкова, български политик
13 март –Уилям Мейси, американски актьор
17 март –Румянчо Горанов, български футболист
20 март –Георги Марков, български политик
21 март –Роджър Ходжсън, британски рок музикант
22 март –Горан Брегович, музикант
27 март –Димитър Луджев, български политик
31 март –Андраш Адорян, унгарски шахматист (†2023 г.)
5 април
- Агнета Фелтског, шведска певица
- Агнета Фелтскуг, шведска поппевица
- Мики Манойлович, сръбски актьор
8 април –Гжегож Лато, полски футболист
- Красимир Борисов, български футболист
11 април –Георги Ифандиев, български журналист
12 април –Георги Ананиев, български политик
18 април –Георги Денев, български футболист и треньор
28 април
- Николай Вълчинов, български писател, сценарист, актьор, режисьор
- Таня Гогова, българска волейболистка
29 април –Филип Нойс, австралийски режисьор
2 май
- Вячеслав Кушев, български композитор
- Лу Грам, американски певец
3 май –Валентин Миновски, български певец
7 май –Владко Панайотов, български политик
8 май –Иван Симеонов (кмет), български бивш кмет на община Видин
9 май –Марчелин Бертран, американска актриса
11 май –Джереми Паксман, британски журналист
13 май –Красимир Стоянов, български политик
20 май –Красимир Зафиров, български футболист
21 май –Благой Кръстанов, български футболист
10 юни –Анна Янтар, полска певица (†1980 г.)
11 юни –Бярне Стровструп, създател наС++
24 юни –Моше Ялон, израелски военен генерал
28 юни –Марлене Щреерувиц, австрийска писателка
1 юли –Дейвид Дюк, американски политик
12 юли –Филип Шелби, американски писател
17 юли –Георги Борисов, български поет и преводач
18 юли –Ричард Брансън, британски предприемач
25 юли –Жулио Каплан, американски шахматист
26 юли –Стефан Михайлов, български футболист
9 август –Игнат Младенов, български футболист
15 август –Томи Олдридж, американски рок музикант
22 август –Георги Гугалов, български футболист
3 септември –Васил Найденов, български естраден изпълнител и композитор
12 септември –Иво Хаджимишев, български художник-фотограф
14 септември –Адемир Кенович, босненски режисьор
16 септември –Павел Панов, български футболист и футболен треньор
17 септември –Слави Дамянов, български футболист
21 септември –Бил Мъри, американски актьор
24 септември –Валентин Гацински, български дипломат (†2015 г.)
5 октомври –Джеф Конауей, американски актьор (†2011 г.)
6 октомври –Дейвид Брин, американски писател
9 октомври –Джоди Уилямс, американска общественичка, лауреат наНобелова награда за мир през 1997 г.
10 октомври –Нора Робъртс, американска писателка
25 октомври
- Крис Норман, английски певец
- Николай Въцов, български лекар
29 октомври
- Абдула Гюл, турски политик
- Абдуллах Гюл, турски политик
1 ноември –Робърт Лафлин, американски физик, лауреат наНобелова награда за физика през 1998 г.
2 ноември –Любомир Любоевич, сръбски шахматист
4 ноември –Чарлз Фрейзър, американски писател
6 ноември –Амир Аксел, американски математик и популяризатор на науката
7 ноември –Таки Фити, икономист от Република Македония
18 ноември –Майкъл Суонуик, американски писател
23 ноември –Светла Оцетова, българска спортистка
9 декември –Здравка Йорданова, българска спортистка
13 декември –Даръл Ларсън, американски актьор
21 декември –Томас Хюрлиман, швейцарски писател
23 декември –Висенте дел Боске, испански футболист и треньор
27 декември
- Роберто Бетега, италиански футболист
- Харис Алексиу, гръцка певица

Починали

[редактиране |редактиране на кода]

Симеон Петров, български авиатор (р.1888 г.)
Джосая Спър, американски геолог и изследовател (р.1870 г.)
3 януари –Ангел Букорещлиев, български композитор (р. 1870 г.)
8 януари –Йозеф Шумпетер, австрийски икономист (р.1883 г.)
13 януари –Димитрис Семсис, гръцки музикант (р. 1883 г.)
16 януари –Густав Круп фон Болен унд Халбах, немски индустриалец (р. 1870 г.)
21 януари –Джордж Оруел, британски писател (р.1903 г.)
23 януари –Васил Коларов, български политик (р.1877 г.)
25 януари –Дончо Лазаров, български революционер (р.1878 г.)
1 февруари –Марсел Мос, френски антрополог и социолог (р.1872 г.)
13 февруари –Рафаел Сабатини, английски писател (р.1875 г.)
1 март –Алфред Кожибски, философ семиотик (р.1879 г.)
4 март –Христо Тошев, български революционер и духовник (р.1873 г.)
5 март –Едгар Лий Мастърс, американски поет (р.1869 г.)
12 март –Хайнрих Ман, немски писател (р.1871 г.)
30 март –Леон Блум, френски политик (р. 1872 г.)
7 април –Уолтър Хюстън, американски актьор (р.1983 г.)
1 юли –Елиел Сааринен, финландски архитект (р. 1873 г.)
25 юли г. –Елизабет Ланггесер, немска писателка (р.1899 г.)
24 август –Григорий Кулик, съветски маршал (р.1890 г.)
2 ноември –Джордж Бърнард Шоу, британски драматург (р.1856 г.)
3 ноември –Куниаки Коисо, японски военен деец и политик (р.1880 г.)
17 ноември –Сребрен Поппетров, български революционер и политик
25 ноември –Йоханес Йенсен, датски писател (р.1873 г.)
5 декември –Шри Ауробиндо, индийски революционер, философ, писател и духовен учител (р.1872 г.)
13 декември –Абрахам Валд, американски математик (р.2008 г.)

Нобелови награди

[редактиране |редактиране на кода]

Филдсов медал

[редактиране |редактиране на кода]

Лоран Шварц,Атле Селберг

Вижте също:

календара за тази година

Източници

[редактиране |редактиране на кода]

↑Athletes – Famous Olympic Athletes, Medalists, Sports Heroes // May 9, 2017.
↑Year by Year 1950 –History Channel International
↑1950: Government falls as Belgians vote for king // BBC News. March 18, 1950.
↑Marian S. Mazgaj,Church and State in Communist Poland: A History, 1944–1989 (McFarland, 2010) pp. 55–56
↑Américas. Division of Cultural Relations, Pan American Union, 2005. с. 4.
↑United States. Bureau of Labor Statistics.Notes on Labor Abroad. 1949. с. 4 – 5.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=1950&oldid=12786477“.

Категория:

1950 година

[8]ページ先頭

©2009-2026 Movatter.jp