Якутия (официално название: наякутски:Саха Өрөспүүбүлүкэтэ; наруски:Респу́блика Саха́ (Якутия)) есубект на Руската Федерация.[1] Разположена е в североизточната част наСибир и е най-големият регион в състава на Руската Федерация. Част е от Далекоизточния федерален окръг и Далекоизточен икономически район. Площ 3 083 523 km2 (1-во място по площ вРуската Федерация, 18,01%). Население на 1 януари 2017 г. 962 835 души (56-о място в Руската Федерация, 0,66%). Столица е градЯкутск. Разстоянието отМосква до Якутск е 8468 km.
Територията на Якутия заема източната половина наСибирската платформа и западната част на Верхояно-Чукотската нагъната област. Основните платформени структури в пределите на Якутия са Анабарската (на северозапад) и Алданската (на юг) атеклизи, разделени от Вилюйската синеклиза, като архайско-протерозойския кристалинен фундамент наСибирската платформа излиза на повърхността в ядрата на антеклизите (Анабарския масив и Алданския щит). Главните структурни елементи на Верхояно-Чукотската нагъната област на територията на страната са Колимския средищен масив и разположената на запад от него Верхояно-Колимска нагъната област. Тя се състои от два субмеридионални, дъгообразно очертани зони: външна – Верхоянската антиклинална зона, изградена от дислоцирани пермски скали, и вътрешна – Яно-Индигирска синклинална зона, запълнена от триаски и юрски наслаги. Тези наслаги, по източната граница на Яно-Индигирската синклинална зона са пронизани от късномезозойски гранитоидни интрузии, образуващи огромен батолитов пояс. Новите тектонски движения като цяло не са нарушили схемата на мезозойските структури и те съвпадата с най-големите планински системи в Якутия –Верхоянските планини и мощнияЧерски хребет.[4]
Близо 2/3 от територията на Якутия е заета отпланини иплата, а 1/3 са низини. Като цяло в зависимост от релефа страната може да бъде разделена на три части: Западна, Южна и Източна. В Западна Якутия се простират източните части на обширнотоСредносибирско плато, със средни височини от 500 до 700 m, което на север е ограничено от Северосибирската низина, на североизток – от Анабаро-Ленската низина, на юг – от Ленската низина, а на изток – от Централноякутската низина, характеризираща се с обилие от плитки затворени понижения (аласи), заети от хиляди малки езера. Между долните течения на рекитеОленьок иЛена се простира дългото и ниско възвишение Чекановски кряж. В Южна Якутия е разположена силно разчленената Алданска планинска земя със средни височини от 650 до 1000 m, южно от нея, по границата сАмурска област – Становите планини (2412 m, Станов хребет), а на север – ниското Приленско плато. В източна Якутия преобладават големите планински системи. Покрай десните брегове на рекитеЛена иАлдан се простират дългите над 1000 kmВерхоянски планини, а на изток от тях – мощнияЧерски хребет с най-високата точка на Якутия връхПобеда 3147 m. Между двете големи планински вериги е разположена Яно-Оймяконската планинска земя, представена от Янското, Елгинското и Оймяконското плата. В северните и северизточните части на републиката са разположени Яно-Индигирската и Колимската низини, а в крайния изток и североизток – Юкагирското плато. Почти цялата територия на Якутия е покрита от пермафрост (вечна замръзналост), чиято дълбочина достига е между 300 и 1500 m. В пермафроста се срещат подземни ледове, като в средното течение на река Мома (десен приток наИндигирка) е разположен най-големият подземен ледник в Русия – Улахан-Тарин (над 100 km2).[4]
Недрата на Якутия са много богати на различни полезни изкопаеми: диаманти вСредносибирското плато; злато, голяма част от находищата генетически са свързани с късномезозойските гранити и вулканични изригвания (в Алданската планинска земя, Яно-Индигирската синклинална зона и др.), а също и по теченията на реките в басейните наИндигирка,Яна и др.), въглища, природен газ, черни, цветни и редки метали, калай (в Яно-Индигирската синклинална зона). С късномезозойските наслаги във Вилюйската синеклиза и в нейната периферия са свързани находищата на въглища (Ленски, Южноякутски, Зирянски въглищни басейни) и находищата на природен газ (Уст Вилюйско, Собохаинско, бодарански и др.). ВСибирската платформа има големи запаси от каменна сол, гипс и други строителни материали.[4]
Якутия заема територии отсубполярния,полярния иумерения климатични пояси, а климатът ѝ е рязко континентален с дълги, сурови и малоснежни зими и кратки, прохладни лета.[2] Зимните температури обикновено варират между -42 °C и -36 °C, а летните се движат между +13 °C и +26 °C. Най-студеният месец еянуари, а най-топлият еюли.[5] Амплитудите между най-ниските и най-високите температури обаче често достигат 75 градуса, а в котловините и планинските долини на изток температурата пада до -70 °C. Най-студените места са регионите околоОймякон иВерхоянск, където температурите падат съответно до -71 °C и -68 °C.[6] Якутия е най-студеният населен регион на планетата и отоплителният сезон продължава средно 8 – 9 месеца, а в по-северните ѝ части той е целогодишен.[2] Една от причините за суровия климат е формирането наАзиатският (или сибирски) антициклон в началото на зимата, който намалява движението на въздушните маси, увеличаватемпературната инверсия и поддържа влажността ниска.[6] Якутия се характеризира и с неравномерно разпределение на валежите през годината. Близо 80% от валежите падат в топлите месеци от април до октомври. Като цяло обаче количествата са малки – 200 до 250 mm годишно над по-голямата част от територията, до 500 mm на югозапад и до 700 mm по западните склонове наВерхоянските планини иАлдан-Учурския хребет.[7]
Речната система на Якутия включва над 700 000 реки и потоци с обща дължина над 1,5 млн. km, и принадлежат към водосборните басейни наморе Лаптеви иИзточносибирско море.
Най-голямата река в Якутия еЛена (вливаща се вморе Лаптеви), която със своите притоциАлдан,Вилюй,Витим,Ольокма и много други отводнява 65% от територията на страната. На северозапад протичат рекитеАнабар иОленьок, вливащи се вморе Лаптеви. На североизток, в пределите на страната протичат други четири големи реки:Яна (вливаща се вморе Лаптеви) с притока сиАдича,Индигирка с притоците сиУяндина и Елги,Алазея иКолима с притоците сиОмолон иАнюй, вливащи се вИзточносибирско море. Всичките големи реки на Якутия са плавателни през краткия летен сезон и се използват за транспортиране на дървен материал...[8]
Разнообразния релеф на страната обуславя и характера на реките, като голяма част от големите реки в горните си течения имат планински характер, в средните – планинско-равнинен, а в долните, по обширните заблатени равнини и низини – типичен равнинен характер. Реките в западната част на Якутия и в Централноякутската низина имат преобладаващо снежно подхранване, а реките в планинските южни райони и в североизточните части – предимно дъждовно подхранване. За реките с преобладаващо снежно подхранване е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенни прииждания в резултат на поройни дъждове и много ниско зимно маловодие, като някои от по-малките реки замръзват до дъно. За реките с преобладаващо дъждовно подхранване са характерни високите лятно-есенни прииждания (далекоизточен тип воден режим) и ниско зимно маловодие. Обикновено якутските реки замръзват през октомври, а се размразяват през май, като продължителността на заледяването се увеличава от юг на север. Поради това, че повечето от якутските реки текат от юг на север ледотопенето започва от горното и продължава към долното течение, което довежда до задръстване на коритата на реките с ледове и причиняването на катастрофални наводнения.[8]
В Република Якутия има над 700 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ над 83 хил. km2. Основната част от тях са съсредоточени в зоната на тундрата (Яно-Индигирската и Колимската низини), в зоната на северната тайга (във восборните басейни наИндигирка,Алазея,Колима, Абийската низина и др.) и в Централноякутската низина. Най-широко разпространение имат термокарстовите езера, разположени предимно в разнините и низините в централните и северните райони на Якутия. По долините на средните и големите реки са разпространени крайречните езера, а по морското крайбрежие – лагунните езера. Срещат се също тектонски и карстови езера, а в планинските райони – ледникови езера. Най-големите езера в Якутия са:Моготоево езеро,Бустах,Нерпиче,Голямо Морско езеро, Ожогино, Солунтах, Чукоче, Ниджили, Павилон, Илиргиткин и др. Изкуствените водни басейни са значително по-малко, като най-голямо е Вилюйското водохранилище на рекаВилюй.[8]
Блатата и заблатените земи заемат 6,42% от територята на Якутия с обща площ 197 836 km2.[8]
В планините на Източна Якутия има 485 ледника с обща площ 413 km2 и съдържащи големи запаси от прясна вода.[2]
Голяма част от територията на Якутия е заета от замръзнали тундрово-горски почви. В пранинските райони са разпространени замръзнали планинско-горски и планинско-тундрови почви. В Централна Якутия са разпространени ливадно-горските, частично засолените и алувиално-ливадните почви, а в останалите части – планинско-горските, блатните и тундровите почви.[4]
За равнинните пространства в Северна Якутия е характерна тундрата, представена от тревиста и блатна растителност. Южната част на тундрата е покрита с мъхово-лишейни блата. Около 80% от територията на страната попада в зоната на тайгата, като горите заемат 138 млн.ха. Преобладават даурска лиственица (89% от горския фонд), кедрова хвойна, смърч, бреза и др. По долините на реките и в понижените участъци (аласите) има ливади и пасища.[4]
В тундрата и тайгата обитават: арктическа лисица, собол, бял заек, хермелин, лисица, ондатра, северен елен, лос, розова чайка, бял жерав и др. В басейна на рекаОльокма (десен приток наЛена) се срещат зубри, а в планинските райони на юг и изток – дива свиня и снежен овен. Якутските реки са богати на риба: бяла риба, щука, костур, есетра, налим, пъстърва и др.[4]
Територията на днешна Якутия е била населена от древни времена въпреки суровия си климат. Най-ранните сведения за човешко присъствие датират от раннияпалеолит.
Първите руски пътешественици в Якутия са отрядите на предприемачаПантелей Пянда и казашките отряди наВасилий Бугор, Иван Галкин и други. Те проникват в региона през 20-те години на16 век. През 1632 казашкият пътешественикПьотър Бекетов основава първия рускиострог на десния бряг наЛена, на около 70 километра от днешенЯкутск. Той изпраща послание до царМихаил, в което обявява присъединяването на якутския народ към владенията на царя. Няколко години по-късно са основани още няколко руски острога в Якутия:Вилюйск (1634 г.),Ольокминск (1635 г.),Верхоянск (1638 г.),Среднеколимск (1644 г.) и др. През 1638 се образува самостоятелен Якутскиуезд, подчинен на Сибирски приказ, през 1775 е преобразуван в Якутска провинция, а през 1784 получава статут на област. Първите войводи на уезда са П. Головин и М. Глебов, които пристигат в Ленски острог през 1641. През 1643 острогът е преместен на левия бряг наЛена и нареченЯкутск. Градът бързо се превръща в административен, военен и икономически център на Якутия, както и форпост при овладяването наДалечния Изток.[9]
В резултат на постоянни усилия и сътрудничество с местните жители, Русия установява управление върху далечния североизток, в изключително богати на природни ресурси региони.[9] Още през 1641 започва събирането на данък (ясак) под формата на кожи отсамур илисица, като за 1701 година биват събирани 12720 кожи от самур и 6818 кожи от лисица. През 18 век износът на кожи от Сибир съставя 1/3 от приходите на царската хазна.[9] Въпреки мащабното усвояване на Якутия, руското управление се стреми да запази начина на живот на местните жители, който е съсредоточен в скотовъдството и еленовъдството. Управляваната от Москва войводска администрация взаимодейства с родово-племенните първенци и им поверява решаването на някои съдебни, управленчески и данъчни въпроси.[9]
Населението на Якутия съставлява 962 835 души (1 януари2017).[10] Плътността на населението е само 0,3 души на един km² или 1 човек на 3 km². Така републиката представлява най-рядко населения регион в Русия. Градското население съставлява 65,41%.
Националният състав на населението е разнообразен. Основни народи саякути (48,67%) ируснаци (36,90%). В републиката живеят същоукраинци,евенки,евени,татари и други малочислени народи. Общо, по данни от преброяването на населението през2010 г., в Якутия живеят около 127 народа.[11]
Карта на административно-териториалното деление на Република Саха (Якутия). С червен цвят са отразени градските републикански окръзи „Якутск“ и „Жатай“.
В административно-териториално отношение Република Якутия се дели на 2 републикански градски окръга и 34 муниципални района (улуси). Има 13 града, в т.ч. 1 град с републиканско подчинение (Якутск) и 12 града с районно подчинение и 41 селища от градски тип няма
Административно-териториално деление на Република Якутия към 2017 г.
Якутия е изключително богата на полезни изкопаеми, минерални и природни ресурси. В западна Якутия се намират най-големитедиамантени находища в света.[13] Диамантите са гръбнакът на добивния сектор; републиката е дом на 90% от диамантените находища в Русия и генерира 95% от общия добив за страната.[2] Заедно с тях Якутия разполага със значителни и не изцяло разработени находища назлато,сребро,калай (43% от всички находища вДалечния изток),антимон,волфрам,желязна руда (79% от всички находища в Далечния изток),манганова руда,фосфор,сяра,каменна сол[13] и много други. В Якутия се намират 61% от находищата науран, 82% от антимоновите запаси и 28% от находищата наолово в Русия. Републиката има и огромни находища от горивни полезни изкопаеми. При 10% сондирана територия в провинциите с наличност на горивни полезни изкопаеми са потвърдени запаси от около един трилион тонавъглища само в най-големите въгледобивни басейни, 2,4 трилиона кубични метраприроден газ и над 330 милиона тонанефт.[2] Планира се през 2019 година газопроводът „Силата на Сибир“, изграждан от Газпром, да започне да пренася газ къмКитай от Чаяндинското нефтогазово находище в югозападна Якутия.[14][15]
Заради тази изключителна зависимост от природните богатства, икономиката на Якутия претърпява крах по-рано в последните години на съветската епоха, но и се възстановява по-бързо в началото на 90-те години.[16] Добивът на диаманти е един от основните източници на твърдавалута[17] и изиграва ключова роля не само за подобряването на икономическото състояние в републиката, но и на Руската федерация като цяло. Якутия днес произвежда една четвърт от диамантите в света. Добивът е под контрола на базираната в Мирни компанияАЛРОСА, създадена върху основите на съветското държавно предприятие НПО Якуталмаз. Най-голям дял в АЛРОСА имат федералното правителство (43,93%) и правителството на Якутия (25%), и разнообразни частни физически и юридически лица.[18] Освен в Якутия, компанията проучва находища вБотсвана иАнгола.[19]
Селското стопанство е слабо развито най-вече заради липсата на подходящи заземеделие почви. Едва около 1% от почвите са годни за обработка.[20] В централна Якутия е възможно отглеждането на бързо узряващизърнено-бобови култури иконе за месо. На север се намират най-обширните пасища заелени в света и там е развито еленовъдството.[20] Заедно с аграрно-промишления комплекс, в централна Якутия са съсредоточени преработващите предприятия, научно-образователните институции, информационните технологии итуризма.[14]Отглеждат се фуражни, зърнени храни, бобови растения; картофи и зеленчуци.
За разлика от останалата част от Русия, банковият и финансов сектор продължава да е пряко или косвено управляван от местното правителство.[24] Въпреки това финансите на републиката са стабилни. Якутия има силна местна икономика с добра данъчна основа, гъвкава фискална политика и добър достъп докапиталовия пазар на страната.[25] Републиката се отличава и със сравнително нисък дълг (30% от общите бюджетни приходи). За 2016 година бюджетните приходи отданъци се изчисляват на 57%. Най-големите платци на данъци са компании в областта на добива на природни ресурси, като 10-те най-големи компании формират 63% от общите данъчни постъпления. През 2014 година брутният регионален продукт на глава от населението е 2,2 пъти средния за Русия, а средната работна заплата е 2,5 пъти над средната за страната.[25]
Якутия е един от най-труднодостъпните населени региони на планетата. Близо 90% от територията ѝ няма целогодишна транспортна инфраструктура.[2]
До този момент активно се използва водния, автомобилния (особеноАмуро-Якутската магистрала) и въздушния транспорт. През2004 г. започва строителството на железопътна линии, съединяващаЯкутск сНерюнгри. Това ще позволи присъединяването на републиката към железопътната система наРусия (през2010 г.). Общата дължина на строящата се жп линия е 800 км.
Характерен за Якутия е празникътисях, когато се почитат слънцето и плодородието.[26] Исях се провежда в рамките на няколко дни през юни, включвайки 21 юни, денят налятното слънцестоене. Елементите на празника са сходни с празниците на други тюркски степни народи, катотувинците,алтайците,татарите ибашкирите. Исях се открива със запалването на ритуален огън, който гори постоянно докато трае празника, а около мястото на празненствата се насаждат младибрези в чест на почетните гости. В съвременния си формат исях трае два дни, включвайки конни състезания,борба, игри, изпълнения на якутския епосОлонхо, и пиене накумис.[26]
В древни времена началото му е било давано от шаман, съпровождан от осем девствени момчета и осем девствени момичета.[26] Празненствата са продължавали до девет дни и са включвали танца осуохай, който продължава до сутринта. През 17 век исях е описан за пръв път от холандския пътешественик Идес, който минава през Якутия на път заКитай. Той описва пищните тържества, включително големия ритуален огън и подготвянето на големи количества кумис. Празникът е забранен през 1930-те години и заменен със спортни прояви, но 1991 година е обявен за фестивал на републиката.[26]
В традициите на якутските народи шаманът е заемал ключово място. Думаташаман произхожда от езика на евенките и обозначава племенните обредни майстори, обединяващи ролята на свещеник,лекар, мистик, и редица други социални функции. Според традиционните вярвания, душата на сибирския шаман може да напуска нашия свят и да пътува до горен (в небето) или долен свят (под земята). Шаманът изпада в състояния на транс, но неговото майсторство се крие да може да управлява тези опасни състояния, избягвайки лудост или смърт. Една от основните му задачи е да отплати за живота на убитите за храна животни от името на своята общност, като пътува до божествата и преговаря с тях.[26]
Знамето на Якутия е прието през 1992 година и изобразява бял диск на светлосин фон, а в дъното има три хоризонтални ивици – бяла, червена и зелена. Съотношението на страните е 1:2. Според интерпретацията на якутския идеолог и политик Уляна Винокурова, белият диск представлява полярното слънце („урунъкун“), символ на вечния живот в якутските вярвания. Светлосиният фон символизиранебето и студения, суров полярен климат. Бялата ивица символизира чистота, сняг, надежда, мъдрост и доброта; червената ивица е сила, храброст, чест и самостоятелност; зелената е здраве, радост и надеждата на народа.[27]
Гербът на републиката също включва бял диск като символ на полярното слънце с тъмносиня рамка. В центъра на диска има изображение на конник, взето от древни скални рисунки, открити около бреговете на река Лена.[28] Конникът носи знаме, символ на обединението на якутските племена, а тъмносиният обръч около диска е украсен със седем ромбични звезди, всяка една от тях представяща един от автохтонните народи на Якутия.[27]
Minakir, Pavel A., Freeze, Gregory L.The Russian Far East: An Economic Handbook. Институт по икономически изследвания, Далекоизточен клон на РАН, 1994. Посетен на 1 май 2016.
1Украйна не приема отделянето наАР Крим и Севастопол от нейния състав и тяхното присъединяване към Русия (вижтеРезолюция 68/262 на Общото събрание на ООН). 2 Байконур, принадлежащ наКазахстан и дългосрочно арендован от Русия, има статут, приравнен на град от федерално значение, без да е федерален субект на РФ.
.svg)
.JPG)
