Южният полюс е математическа точка, в която се пресичат ротационната ос наЗемята със земната повърхност, един от дватагеографски полюса. Той е и най-южната точка на Земята. За пръв път е достигнат отРуал Амундсен на14 декември1911 г.
Намира се в континентаАнтарктида на голо, обдухвано от вятъраледеноплато, разположено на 2835 mнадморска височина. Дебелината на ледената покривка в района се оценява на около 2700 m, което означава, че скалната повърхност под ледения щит се намира приблизително наморското равнище. От 1956 г. на полюса функционираамериканската изследователска станция„Амундсен-Скот“.
Южният полюс не е най-студената точка на планетата. Най-ниската достоверна температура на Земята е измерена наруската станцияВосток: −89,2°C. Станцията е разположена на около 1300 km от полюса.
В повечето случаи за Южен полюс се смята по-южната от двете точки, в коитооста наЗемята се докосва с повърхността ѝ (другата еГеографския северен полюс). Въпреки това, оста на Земята се измества напред-назад, тоест това описание не е абсолютно точно.
Географският Южен полюс се намира в континентаАнтарктида. Намира се върху неизпъкващо, открито и заледеноплато снадморска височина 2835 m, на около 1300 km от най-близкотоморе (заливътМакмърдо). Ледът на полюса е дебел 2700 m, тоест земната кора там е приблизително наморското равнище.[2]
Ледената покривка при полюса се придвижва с около 10 m годишно между 37° и 40° от „основния север“ къмморе Уедъл.[3] По тази причина положението на станцията и другите означения, свързани с полюса, се променят от време на време.
Географският Южен полюс е указан с малък знак и пръчка, забити в леда, които се местят всякаНова година в заависимост от изместването на ледената покривка.[4] Върху знака са изписани датите, на коитоРуал Амундсен иРобърт Скот достигат полюса, последвани от кратък цитат от всеки от тях и височинен маркер 2835 m.[5]
Пред полярната станция „Амундсен-Скот“ е създадено място за снимки, наречено „церемониален Южен полюс“. Той се намира близо до географския Южен полюс и е обозначен от нисък стълб с металнокълбо отгоре, обграден от знамената на държавите, подписалиАнтарктическия договор.
Очертанията на бреговата линия на Антарктида не са известни до средата или дори края на19 век. Американският военноморски офицерЧарлс Уилкс заявява, че Антарктида е нов континент като извод от морската си експедиция от1839-40 г.[6] През1839-43 г. англичанинътДжеймс Кларк Рос прави опит да доплава до Южния полюс, но не успява.[7]
Първите хора, достигнали географския Южен полюс, санорвежцитеРуал Амундсен инеговите придружители на14 декември1911 г. Амундсен нарича лагера си край полюсаПулхейм („Дом на полюса“), а платото, което го обгражда – „Крал Хокон VII“ в чест на тогавашния норвежки кралХокон VII. Робърт Скот се завръща в Антарктида с втората си експедиция (експедиция Тера Нова), надпреварвайки се с Амундсен за достигането на Южния полюс. Скот и четиримата му спътници го достигат на17 януари1912 г., 34 дни след Амундсен. На обратния път той и четиримата му придружители загиват от глад и студ.
През1914 г. Ърнест Шакълтън водиИмперската трансантарктическа експедиция, която цели прекосяването на Антарктида през Южния полюс, но техният кораб, „Ендюрънс“, замръзва в ледовете и след 11 месеца потъва. Пътешествието по суша никога не се извършва.
След създаването на база за логистична помощ вПейтриът Хилс през1987 г. полюсът става по-достъпен за експедиции, които не са организирани от правителства.
Най-бързото пътешествие от океана до географския Южен полюс без допълнителна помощ продължава 33 дни, започвайки отХеркулесовия залив, и е извършено през2009 г. от канадските изследователиРей Зейхъб,Ричард Уебър иКевин Валъли, които чупят рекорда на американецаТод Кармайкъл от 39 дни и 7 часа, поставен месец по-рано.[10]
По време на южнатазима (март-септември) Южният полюс не получава никаква слънчева светлина, а отмай доюли, между периодите наполумрака, е напълно тъмно, с изключение на лунната светлина. През лятото (септември-март) слънцето непрекъснато е надхоризонта и изглежда, че се движи по посока, обратна начасовниковата стрелка. Слънцето винаги е ниско в небето, като през декемвридостига максимума си – 23°. По-голямата част от слънчевата светлина, която достига земята, се отразява от повърхността наснега. Липсата на топлина, идваща от Слънцето, и голямата надморска височина правят полюса едно от най-студените места на Земята (най-студеното място на света всъщност е руската полярна станцияВосток, също намираща се в Антарктида, която се намира на по-голяма надморска височина[11]). Температурите на Южния полюс са по-ниски от тези наСеверния полюс основно заради това, че първият се намира на по-висока надморска височина, докато вторият лежи в средата на океана, който задържа много топлина.
В средата на лятото, когато слънцето достига най-високата си точка в небето (23,5°), се наблюдават най-високите средни температури на полюса (−25,9 °C презянуари). Със спаденето на нивото на слънцето в небето падат и температурите. По време на залезите през март и септември температурата достига −45 °C. През зимата средната температура е около −58 °C. Най-високата температура, измервана в полярна станция Амундсен-Скот, е −13,6 °C на27 декември1978 г., а най-ниската е −82,8 °C на23 юни1982 г.[12] (Най-ниската температура, измерване на Земята, е −89,2 °C в станция Восток на21 юли1983 г.)
Южният полюс има пустинен климат, без почти никакви валежи. Влажността на въздуха е почти нулева. Въпреки това силните ветрове могат да предизвикат снеговалежи, при което на полюса падат около 200 mm сняг годишно.[13] Куполът на станцията на някои снимки е частично зарит в сняг порадиснежна буря, а входът трябва редовно да се почиства, за да се предотврати това. По-новите сгради в областта са издигнати на пилони, за да не се натрупва сняг край тях.
На повечето места на Земятачасовата зона се определя отгеографската дължина, тоест времето е малко или много повлияно от мястото на слънцето в небето (например средата на деня е времето, когато слънцето е най-високо в небето). Тази концепция не се отнася за Южния полюс, където слънцето изгрява веднъж годишно, където се събират всички меридиани, и следователно има всички часови зони. Няма никаква причина за поставянето на полюса в определена часова зона, но за практическо улеснение в полярната станция Амундсен-Скот се приема новозеландското време (UTC+12). Това е така, защото американците си доставят провизии отКрайстчърч,Нова Зеландия.
Поради изключително суровия си климат няма никакви животни и растения, които поначало живеят на Южния полюс. Понякога оттук преминават мигриращи птицискуа.[16]
През2000 г. е обявено, че в леда на Южния полюс живеятмикроби, но учените са на мнение, че те не са се зародили в Антарктида.[17]
