Най-раннитеартефакти, или по-точно данни за корейска керамика, датират от 8000 г. пр.н.е. Първата корейска държава Кочосон датира от 2333 г. пр.н.е., а след като се разпада през I век, започва периодът на Трите царства. От едно от тези царства идва името Корея – Когурьо, което е било силно царство в Източна Азия и владеело територии на Североизточен Китай, части отРусия иМонголия и 2/3 от Корейския полуостров по времето на Гуангето Велики. След разпадането на Трите царства идва периодът на династиите Корьо (918 –1392) и Чосон (1392 –1910), при която е и обнародвана корейската азбука (хангъл) отСеджон Велики.[8][9][10] Историята на Корея оставя списък от 17 нематериални културни наследства на ЮНЕСКО и 12 вСписъка на световно културно и природно наследство.
Република Корея е образувана през 1948 година отамериканската окупационна зона на Корейския полуостров, който до 1945 г. е управляван от Японската империя. Политическите различия със Северна Корея, заемаща територията на съветската окупационна зона, довеждат до напрежение на полуострова, което в крайна сметка прераства в пълномащабен конфликт през 1950 година.Корейската война довежда до смъртта на милиони хора и на практика задълбочава различията между двете държави. Тя формално приключва с примирие през 1953 г., но без официален мирен договор. И двете корейски държави биват приети вООН през 1991 г.
Икономиката на Република Корея е част отЧетирите азиатски тигъра, скачайки средно с 10% на година за повече от 30 години в период, наречен „Чудото на река Хан“. Благодарение на големия фокус над иновациите, периодът продължава толкова дълго. Днес Южна Корея е петият най-голям износител и осмият най-голям вносител в света, страната с най-голям бюджетен излишък от членовете наГ-20 и страната с най-висок кредитен рейтинг вИзточна Азия. Република Корея има договори за свободна търговия със 75% от икономиките по света и е единствената държава отГ-20, която търгува едновременно сКитай,САЩ иЕвропейския съюз. През 1987 г. се въвеждамногопартийната система и всеобщото избирателно право, с което страната се превръща в най-модерната демокрация в Азия, известна с прозрачност на правителството, високо ниво на здравеопазване и свобода на религията. Високото ниво на гражданска свобода води до широкото разпространение на културата, главно музиката, известна катокей поп и сериали, известни катокорейска драма, наречени заедно „Корейска вълна“, които заливатИзточна Азия (от 2000 г.) и Америка, и Запада (от 2009 г.). Седалищата на Зеления фонд на климата (къмООН) и Глобалния институт по зелен растеж се намират в страната и самата тя е лидер в опазването на околната среда с политика на нисковъглеродна икономика.
СпоредИндекса на човешкото развитие е най-развитата страна отИзточна Азия. В световен мащаб Република Корея е на челните места и по лична безопасност, образование, сигурност на работното място, лесно развиване на бизнес, и е на първо място по качество на здравеопазването в света. Южна Корея обаче е на второ място по самоубийства в света, най-много в две възрастови групи – старческа и младежка. 32% от завършилите висше образование са дипломирани в естествени или инженерни науки, поставяйки страната на първо място в списъка наОИСР. Република Корея е лидер в IT сектора –Samsung Electronics иLG са начело на световния пазар, а 88% от корейското население притежава смартфони. Освен това страната е с най-бързия интернет в света, а през 2005 става първата страна, минала напълно нашироколентов достъп.
Южна Корея заема южните части наКорейския полуостров в източната част наАзия. Граничи по суша само съсСеверна Корея на север, като поради напрегнатите отношения между двете държави от двете страни на границата има четирикилометрова демилитаризирана зона. Разположена в края на полуострова, Южна Корея опира в няколко морета –Жълто море на запад,Японско море на изток иКорейския проток иИзточнокитайско море на юг. Общата площ на страната е 100 210 km².
Най-високата точка на Южна Корея еХала-сан, изгаснал вулкан с височина 1950 m, който формира остров Чеджу. Островът е разположен на около 100 km от южния бряг на Корейския полуостров. Той е и най-големият остров с площ от 1845 km². ВеригатаТебек формира основната планинска система на страната. Тя се простира на юг и на север успоредно на източния бряг. Други 4 вериги се простират от планинската верига Тебек, включително веригатаСобек, която е втората по големина планинска система. Веригата Собек се разклонява на югозапад от веригата Тебек, разделяйки южната част на страната. Най-високият връх в континенталната част,Чири-сан (1915 m), се издига в южната част от веригата Собек. Планинските вериги на континента са формирани чрез геоложко нагъване, за разлика от вулканичния произход на Хала-сан. В континенталната част на Южна Корея няма области с вулканична активност и земетресенията са рядкост.
Местният климат е относително умерен, с по-силни валежи основно през лятото по време на краткия дъждовен период, наречен Джангма, и със зими, които могат да бъдат доста студени. Средномесечната температура за януари вСеул е в обхвата от −7°C до 1°C, а средната температура за юли варира от 22°C до 29°C. Зимните температури са по-високи по протежение на южния бряг и значително по-ниски във вътрешната планинска част. Валежите са концентрирани през летните месеци от юни до септември. Южният бряг е подложен на влиянието на късни летнитайфуни, които довеждат силни ветрове и валежи. Средногодишните валежи варират от 1370 mm в Сеул до 1470 mm вБусан.
По традиция за начало на корейската история се приема легендарното основаване на династиятаКочосън през2333 пр.н.е. от владетеляТангун.[11] Държавата на Кочосън се разраства и установява контрол над северните части на полуострова и част отМанджурия. След многобройни войни с китайската империяХан, тя се разпада в края на2 век пр.н.е., което поставя началото на епохата наРанните корейски държави.
През следващите десетилетия Корейският полуостров и южните части на Манджурия се контролират от малки държавици, катоПуйо,Окчо,Тоне иСамхан. През1 век пр.н.е. започва епохата наТрите царства, когато тези области са поделени между три по-големи държави –Когурьо,Пекче иШила. Докато Шила се развива силно с будистката си религия и поддържа приятелски отношения сКитай на династията Тан, Когурьо води ожесточени сражения с тях иСуй.[12] През 612 година Суй рухва напълно след жестоко поражение от Когурьо, когато след една битка от 300 000 войници на Суй оцеляват само 2700. В края на7 век Шила превзема Когурьо и Пекче с помощта на Тан,[12] но на север се обособява държаватаПархе, управлявана предимно от бившия елит на Когурьо.[13]
В началото на10 век на мястото на Шила се образува държаватаКорьо, а Пархе е разгромена откитаните. В Корьо до голяма степен са продължени културните традиции на Шила. Почти тридесетгодишната война сМонголската империя през13 век отслабва държавата Корьо, но тя успява да се запази, макар и като трибутарен съюзник на монголците. След разпадането на Монголската империя в края на14 век в Корея настъпва тежка политическа криза, в резултат на която на власт идва династиятаЧосон. Новите владетели пренасят столицата вСеул и установяват относителен мир. Създадена е писменосттахангъл и в страната нараства влиянието наконфуцианството.
В края на16 векЯпония прави два опита за нашествие в Корея, които са отблъснати с китайска помощ. През17 век страната е нападана неколкократно отманджурците, но запазва самостоятелността си, за разлика от Китай, който е подчинен от тях. Манджурските нашествия са последвани от почти два века мир.
През последните години на династиятаЧосон Корея става все по-зависима от Китай и се изолира от външния свят. Владетелите на страната се опитват да се противопоставят на външната намеса, но са принудени да разрешат свободната търговия. През 1897 година е обявено създаването наКорейска империя, но през 1910 година тя е завладяна от Япония. През 1945 година, в края наВтората световна война, японците капитулират, а северната и южната част на Корейския полуостров са окупирани съответно отСъветския съюз иСъединените щати.
Макар и още през 1943 година да се постигат споразумения за обединена Корея,Студената война и изострящите се отношения междуСССР иСАЩ довеждат до обособяването на две отделни правителства на полуострова – на партизанина-комунистКим Ир Сен на север, и на крайнодесния политикЛи Синман на юг. През1948 те провъзгласяват независими държави. На 25 юни 1950Северна Корея напада Южна. Държавите членки на Съвета за сигурност се възползват от отсъствието на съветските представители в този момент, и се съгласяват да изпратят войски в помощ на Южна Корея. СССР иКитай подкрепят режима на Ким, а САЩ иООН – този на Ли. Войната завършва с много малки териториални промени, но колосални разрушения на Корейския полуостров и 2,5 милиона загинали.
Студентското въстание от 1960 срещу управлението на Ли Синман
През 1960 г. авторитарният режим на Ли Синман е свален чрез масови студентски вълнения. Новото демократично правителство обаче просъществува по-малко от година и на свой ред е свалено от генералПак Чжън-хи. До смъртта си в атентат през 1979 г. Пак полага основите на мощната, базирана на износ съвременна южнокорейска икономика, но сериозно погазва гражданските и политически свободи.
След като Пак е убит, репресираните опозиционни лидери започват борба за власт помежду си. До властта обаче успява да достигне генералЧхън До-хван, който през 1980 година сваля временното правителство. След като Чхън поема президентския пост, в страната избухват протести и се появяват движения задемокрация, но много от протестиращите са хвърлени в затвора, а част от тях – избити.Олимпийските игри в Сеул през 1988, както и убийството след измъчване на студента с демократични възгледи Пак Чжон Чхъл през 1987 слагат край на деспотичното управление на генерал Чхън и полагат основите надемокрацията в Южна Корея.
Южна Корея се отличава с голяма гъстота на населението – 487 д./km², което е 10 пъти повече от средната за света. Повечето жители живеят в градски райони, поради миграцията от селските райони към градовете по време на годините на бурно икономическо развитие.[14] Столицата Сеул е най-големият град в страната и е главен промишлен център. Според преброяването от 2005 г. градът е с население от 9,8 милиона жители. Сеулският столичен район има общо население от 24,5 млн. жители, което го прави вторият най-голям столичен район в света и най-гъсто населеният град в ОИСР. Други големи градове саБусан (3,5 милиона души),Инчхън (2,5 милиона),Тегу (2,5 милиона),Теджон (1,4 милиона),Куанджу (1,4 милиона) иУлсан (1 милион).[15] Напоследък все повече се засилва процесът наурбанизация, въпреки мерките, които правителството взема, за да го ограничи. Традиционната система, при която семейства от две и повече поколения живеят под един покрив, трайно се замества с нова, при която всяко семейство живее самостоятелно.
Населението се оформя и от международната миграция. След Втората световна война и разделението на Корейския полуостров, около четири милиона души от Северна Корея преминават границата и се заселват на юг. Тази тенденция на имиграция към страната се обръща през следващите 40 години поради емиграцията на много южнокорейци, особено към Съединените щати и Канада. Общото население на Южна Корея през 1960 г. е 25 милиона,[16] а днес е около 50 062 000.[17]
Южна Корея е една от най-хомогенните в етнически аспект държави в света, като над 99% от жителите ѝ са етнически корейци.[18] Корейците наричат своето общество 단일 민족 국가 (Dan-il minjok guk ga), или „еднорасовото общество“.
Процентът на чужди граждани е малък, но расте.[19] Към 2009 г. в Южна Корея има 1 106 884 чуждестранни жители или 2% от населението, но повече от половината от тях са етнически корейци с чуждо гражданство. Например имигрантите от Китай (КНР) съставляват 56,5% от чуждите граждани, но приблизително 70% от китайските граждани в Корея саJoseonjok (조선족 на корейски), или китайски граждани с корейски произход.[20] Независимо от тяхната етническа принадлежност, в Южна Корея има 28 500 американски военни.[21][22] В допълнение, около 43 000 учители поанглийски език от англоговорещите страни пребивават временно в Корея.[23]
Южна Корея има най-ниската раждаемост в света.[24] Ако тази тенденция се запази, населението се очаква да намалее с 13% до 42,3 милиона души през 2050 г.[25] Раждаемостта се изчислява на 9 раждания на 1000 души,[26] а продължителността на живота през 2008 г. е 79,10 години, което отрежда 34-то място в света по този показател.[27]
Корейската конституция провъзгласява свобода на вероизповеданията. Религията заема важно място в живота на корейците.
Южнокорейската образователна система предвижда образованието да се провежда в училища от следните степени:
начални училища (6 години),
средни училища (3 години),
гимназии (3 години) и
колежи и университети (от 2 до 4 години) с магистърски и докторски програми.
Началното образование е задължително за всички деца от 6 до 11-годишна възраст. Програмата се състои от 8 основни предмета: корейски език, математика, обществени науки, природознание, етика, физическо възпитание и изкуства.
Учениците в така нареченото „средно училище“ (на български средно училище е това училище, което дава средно образование) – подобно на прогимназията в България, изучават определен брой задължителни учебни предмети (например английски език), както и избираеми предмети, които са с техническа или професионална насоченост.
След това учениците могат да избират между обикновени гимназии и професионални училища. Учебната програма в гимназията е доста натоварена, тъй като конкуренцията между кандидат-студентите е изключително голяма.
Южна Корея има национална здравноосигурителна система, която към 2003 година покрива 30,7 милиона души от близо 50-милионното ѝ население.[28] Правителството отделя около 6% от БВП за здравеопазването. Системата е насочена по-скоро към лечение, отколкото към превенция, и страната все още има проблеми с общественото здраве.
Почти всички регистрирани заболявания в Южна Корея са хронични, което се дължи на малкото програми за превенция. Около 1/3 от населението пуши, а регистрираните случаи наСПИН са по-малко от 0,1% от населението. Сериозен проблем е броят насамоубийствата – Южна Корея има най-много случаи на самоубийство от всички индустриализирани страни в света.[29] Страната е и на първо място в Азия по брой противогрипни ваксинации – 311 на 1000 души население.[30]
Начело на изпълнителната власт стоипрезидентът, който се избира напреки избори за единмандат от 5 години. Президентът изпълнява функциите си с помощта наДържавния съвет с членове – премиера и министрите.
Законодателната власт е представена отеднокамарноНационално събрание. То включва 300 депутати, 246 от които се избират мажоритарно, а 54 – в пропорционални листи.
Юридическата система е тристепенна, срайонни съдилища в големите градове, с 3апелативни съда иВърховен съд. Върховният съд разглежда и се произнася по обжалвани решения относно граждански и наказателни дела. Неговите решения са окончателни и служат насъдебната практика.
Спортен автомобилHyundai Genesis. Автомобилната промишленост е сред най-силните отрасли на южнокорейската икономика
Южна Корея е развита страна с пазарна икономика,[31][32] силно концентрирана върху износа на високотехнологични продукти. От 1960-те до края на 1990-те години икономиката ѝ е една от най-бързо развиващите се в света,[33] но след икономическата криза през 1997 забавя развитието си. Силният ръст идва благодарение на износа на готови за консумация стоки, най-вече автомобили и електроника.[34] През 2009 година Южна Корея е била най-големият износител в световен мащаб.[35] Към 2011 година продължава да е сред 10-те най-големи износители в света. Страната има и един от най-високите резултати вИндекса за човешко развитие на ООН, и отлична образователна система, благодарение на която икономиката ѝ е сред най-иновативните в света.[36]
Високоскоростен влак КТХ-2, способен да развива скорости до 350 km/h
Въпреки потенциала на южнокорейската икономика за висок растеж и значителната структурна стабилност, Южна Корея страда от постоянно уронване на кредитния си рейтинг на фондовия пазар в резултат на войнствеността на Северна Корея по време на военни кризи, което оказва неблагоприятно въздействие върху финансовите ѝ пазари.[37][38] Въпреки това някои финансови организации, като Международния валутен фонд, хвалят устойчивостта на икономиката на Южна Корея във времена на икономически кризи, посочвайки като силни страни нисъкдържавен дълг и висок фискален резерв, които могат бързо да се използват за справяне с извънредни финансови обстоятелства.[39] Южна Корея е една от малкото развити страни, които успяват да избегнат рецесията по време на световната финансова криза,[40] а икономическият растеж достига 6,1% през 2010 г.,[41] което представлява рязко възстановяване от забавените темпове на растеж от 2,3% през 2008 г. и 0,2% през 2009 г., когато световната финансова криза засяга страната.
Южна Корея в исторически план е получател на официалната помощ за развитие (ОПР) отОИСР. През 1980-те до средата на 1990 г. икономическата мощ на страната, измерена в БВП (ППС) на глава от населението, е все още малък процент от средната за индустриализираните нации.[42] През 1980 южнокорейският БВП на глава от населението е 2300 щ.д., около 1/3 от този на близките развити азиатски икономики катоСингапур,Хонг Конг иЯпония. Оттогава Южна Корея се е превърнала в силно развита икономика и в крайна сметка достига БВП на глава от населението от 30 000 щ.д. през 2010 г., почти тринайсет пъти по-голям отколкото преди тридесет години. БВП на цялата страна се увеличава от 88 милиарда до 1,46 трилиона щ.д. в същия времеви отрязък.[43] През 2009 г. Южна Корея официално става първият основен получател на официалната помощ за развитие, превърнал се в основен донор на финансова помощ.[44] Между 2008 г. и 2009 г., страната дава помощи в размер на 1,7 млрд. щ.д. на различни страни по света, като се изключи Северна Корея. Южна Корея отделя два пъти повече средства за Северна Корея от официалната помощ за развитие за други страни.[45]
Търсенето накей поп през 2013 според „Google Trends“,България е в зелен цвят
Терминът „корейска вълна“ описва популяризирането на корейската развлекателна индустрия извън границите на Южна Корея след1994 година, когато започват да дебютират първите корейски групи, а от 2000 нататък корейските сериали добиват все по-голяма популярност вИзточна Азия.[46] Бумът на музиката, озаглавенакей поп, става през2009 г., като днес благодарение на интернет е достигнала голяма публика извън Източна Азия.[47] В България кей попът се радва на сравнително широка публика.[48][49][50]
.svg)
.svg)
