Организацията на обединените нации за образование, наука и култура,ЮНЕСКО (наанглийски:United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, UNESCO; нафренски:Organisation des Nations unies pour l’éducation, la science et la culture), е специална организация наООН, учредена на16 ноември1945 г., за да насърчава сътрудничеството между нациите в областта наобразованието,науката,културата икомуникациите. Чрез такива кооперативни усилия, ЮНЕСКО се надява да насърчи универсалното зачитане на справедливостта,законите,човешките права и основните свободи. Мотото на организацията гласи, че „мирът е създаден, не за да се нарушава, а за да подпомага интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството“. Целта на организацията е да изгради мира в умовете на хората чрез образованието, науката, културата и комуникациите.
Уставът ѝ е приет на Лондонската конференция през ноември 1945 г. и влиза в сила на 4 ноември 1946 г. след подписването му от 20 държави –Великобритания,Нова Зеландия,Саудитска Арабия,Република Южна Африка,Австралия,Индия,Мексико,Франция,Доминиканска република,Турция,Египет,Норвегия,Канада,Китай,Дания,Съединени американски щати,Чехословакия,Бразилия,Ливан,Гърция. Членове на организацията са 193 държави. Главният щаб се намира вПариж, ръководи различни образователни, научни и културни програми. Над 60 клона в световен мащаб си обменят информация. Това са офиси и няколко института и центрове, като Статистическият институт вМонреал или Международното бюро по въпросите на образованието вЖенева. Предшественик на ЮНЕСКО е Международната комисия за интелектуално сътрудничество, учредена през 1921 г. в рамките на предшественика на ООН – Общността на нациите. В комисията са участвали известни личности катоАлберт Айнщайн,Мария Кюри,Анри Бергсон,Томас Ман иБела Барток. Проектите, които са спонсорирани от ЮНЕСКО, включват международни научни програми; технически, тренировъчни и научнообразователни програми за учители, както и програми за повишаване награмотността; районни и културни проекти поистория и международни споразумения за сътрудничество в опазването на културното иприродното наследство на света и на човешките права.
Организацията има 193 члена. Върховният орган на ЮНЕСКО е Генералната конференция, която се свиква на всеки две години. Състои се от по един представител за всяка държава членка. Изпълнителният комитет се състои от 58 члена, които се избират за четиригодишен период исекретариат, оглавен от генерален директор. Генерален директор е французойката Одре Азуле. Те съвместно осъществяват програмите на организацията. След изменения в Устава на ЮНЕСКО от 1993 г. в ИС се избират държави, а не отделни личности – представители на съответните страни. Националнитекомисии и съдействащите групи от държавите членки, действат като връзки между ЮНЕСКО и националните образователни, научни и културни организации. ЮНЕСКО се опитва да подпомогне световния мир, като насърчава свободната размяна на идеи, културни и научни постижения и подобрява образованието.
СледВтората световна война ЮНЕСКО работи за възстановяването на образователните системи на страните, опустошени от войната, попълвайки колекциите набиблиотеки имузеи. От1950 г. организира проекти за развитие на основното образование вЛатинска Америка,Азия иАфрика, насърчава културния обмен между Изтока и Запада, инициира преводите на важни писания, текстове и исторически документи. Най-важната и широкообхватна програма на ЮНЕСКО засяга проблема сосновното образование – учи хората да четат и пишат, да решават проблемите на околната среда. Основани са центрове, обучаващи учители, вКамбоджа,Индия,Южна Корея,Либерия,Тайланд иТурция, а центрове за основно образование – вЛатинска Америка и вБлизкия изток.
През 1959 г. ЮНЕСКО създава международен комитет за запазване и възстановяване на световното културно наследство. Конкретният повод е необходимостта от запазване на египетските паметници, попадащи в района на строежа наАсуанската язовирна стена. За целта е основан и специален фонд, а впоследствие през 1972 г. се приема и международна Конвенция за опазване на световното културно и историческо наследство. Обектите от тозисписък са световно признати забележителности и експерти от цял свят организират усилията си за тяхното съхранение за следващите поколения. Един от примерите за това е успешното спасяване на важни паметници, например прочутите храмовеАбу Симбел наРамзес II.
ЮНЕСКО развива подходи и методи за решаване на проблеми, очертава по-нататъшното развитие и не се занимава с предоставянето на финансова помощ. В тази връзка, бюджетът на организацията е скромен.[1] Бюджетът на ЮНЕСКО се одобрява на всеки две години в Генералната конференция. Той отразява средносрочната стратегия на организацията, изработвана за шест години, и разпределението на средствата по основните направления на дейност през следващите две години. Последният шестгодишен план обхваща периода от 2008 до 2013 г. Бюджетът за 2010 – 2011 г. е втората част на съществуващата стратегия.[2] Бюджетът за 2012 – 2013 г. е утвърден на Генералната конференция на ЮНЕСКО през август 2011 г.[3]
Редовният бюджет на организацията се състои от вноски на държавите членки.[1] Вноските са установени от Генералната конференция по съответна ска̀ла. Тя се основава на аналогична ска̀ла за страните–членки на ООН, като се отчитат различията в членството, в частност се създават подобни максимални и минимални ставки.[4]
В доклад, представен пред Конгреса на САЩ през 2006 г., се посочва, че мащабът се основава главно набрутния вътрешен продукт. Посочено е, че ска̀лата не отразява настоящото положение на страните, по-специално значителния ръст на БВП наКитай. В доклада се изказва предложение за използването на други икономически показатели, за да се определи нова ска̀ла, по-специалнопаритета на покупателната способност.[5]
В ЮНЕСКО работи комбинирана система на плащане на таксите, въведена на 24-та сесия на Генералната конференция. Тя е свързана с колебанията на валутните курсове и дава възможност за плащане на членския внос в американски долари, евро и други валути. Възможността за плащане на вноските в различни валути зависи и от нуждите на организацията от тези валути за провеждането на различни програми. Валутния курс на еврото спрямо американския долар за периода 2010 – 2011 г. е създаден от ЮНЕСКО, като 1 $ = 0.869 €.[4]
Сред задачите на секретариата на ЮНЕСКО е и привличането на извънбюджетни средства. Средствата се набират чрез доброволни дарения от държави-дарителки и международни организации и фондации, включително и Програмата за развитие на ООН, Фонда за населението на Организацията на обединените нации (UNFPA), Програмата на ООН за околната среда (UNEP), Световната банка.[1]Коичиро Мацуура, генерален директор на ЮНЕСКО, в интервю за списание „Международен живот“ през юни 2009 г., назовава четири източника на извънбюджетни средства: международни агенции, двустранни дарители, гражданското общество и частни инвеститори.
Редовният бюджет на ЮНЕСКО за 2010 – 2011 г. възлиза на 653 млн. долара, докато размерът на извънбюджетните средства достигна 462 751 400 долара. Основните държави-дарителки са САЩ (22%), Япония (12,531%), Германия (8.019%), Великобритания (6.605%) и Франция (6,124%).
На 1 ноември 2011 г. говорителят на Държавния департамент на САЩ – Виктория Ноланд, заявява, че САЩ прекратява финансовата подкрепа за ЮНЕСКО, в отговор на решението на организацията да приеме Палестинската автономия в състава си. Постъпленията от САЩ са 70 милиона долара на година. На 2 ноември Израел, Австралия, Полша и Канада също спират финансовата подкрепа на ЮНЕСКО, в отговор на решението на организацията.
На 12 октомври 2017 г. Държавният департамент на САЩ уведомява генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова за решението на Съединените щати да се оттеглят от организацията и да създадат постоянна комисия за наблюдение към ЮНЕСКО. Решението влиза в сила на 31 декември 2018 г. Държавата Израел постъпва по същия начин.
Съединените щати заявяват намерението си да се присъединят отново към ЮНЕСКО през 2023 г., 5 години след напускането си, и да платят своите 600 милиона долара закъснели задължения.[6] Съединените щати са приети отново от Генералната конференция на ЮНЕСКО през юли същата година.[7] Те обаче се оттеглят отново, считано от декември 2026 г.[8]
През 1970-те и 80-те години ЮНЕСКО изпада в затруднение заради обвинение на комунистическите и т.нар. необвързани страни срещуНовия световен информационен ред, според който информацията трябва да е обща и всеки да има равен достъп до нея.САЩ,Великобритания иСингапур оттеглят своето членство през 1984, 1985 и 1986 г., обвинявайки ЮНЕСКО в бюджетно разточителство и прахосничество, както и в опит да се разруши свободата на пресата. Според тях ЮНЕСКО се е превърнала вплатформа запропаганда накомунизма и заедно с бившияСъветски блок и страните отТретия свят са се обединили срещу Запада.
Всичко това довежда до значителни последици за организацията. Намалени са отделяните средства, съкратени са повече от половината директори и са премахнати много длъжности.
До средата на 90-те години въпреки това ЮНЕСКО помага на европейските журналисти да се адаптират към свободната преса.Великобритания се присъединява отново през 1997 г., аСАЩ се връщат през 2003 г.
През 1956 г.Република Южна Африка решава, че ЮНЕСКО се намесва в „расовите проблеми“ на страната и оттегля своето членство, като се връща в нея едва през 1994 г., когато на власт идваНелсън Мандела.
Конвенции и споразумения, приети под егидата на ЮНЕСКО
Списък на конвенции и споразумения, приети под егидата на ЮНЕСКО
Препоръки
Международна конвенция срещу употребата на допинг в спорта – Париж, 19 октомври 2005
Конвенция за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване – Париж, 20 октомври 2005
Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство – Париж, 17 октомври 2003
Конвенция за опазване на подводното културно наследство – Париж, 2 ноември 2001
Конвенция за признаване на квалификации по отношение на висшето образование в европейския регион – Лисабон, 11 април 1997
Конвенция за техническо и професионално образование – Париж, 10 ноември 1989 г.
Конвенция за признаване на изследвания, дипломи и степени в областта на висшето образование в Азия и Тихия океан – Банкок, 16 декември 1983
Регионална Конвенция за признаване на изследвания, сертификати, дипломи, степени и други квалификации Академик в областта на висшето образование в африканските държави – Аруша, 5 декември 1981
Конвенция за признаване на изследвания, дипломи и степени за висше образование в страните, принадлежащи към европейския регион – Париж, 21 декември 1979 година
Многостранна спогодба за избягване надвойното данъчно облагане на авторското право хонорарите, с модел двустранно споразумение и допълнителен протокол – Мадрид, 13 декември 1979
Конвенция за признаване на изследвания, дипломи и степени в областта на висшето образование в арабските държави – Париж, 22 декември 1978
Конвенция за признаване на изследвания, дипломи и степени в областта на висшето образование в арабските и европейските държави, граничещи със Средиземно море – Ница, 17 декември 1976
Регионална Конвенция за признаване на изследвания, дипломи и степени в областта на висшето образование в Латинска Америка и Карибския басейн – Мексико Сити, 19 юли 1974
Конвенция за разпространение на програмно носещите сигнали, предавани чрез спътник – Брюксел, 21 май 1974
Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство – Париж, 16 ноември 1972
Конвенция за защита правата на продуцентите на звукозаписи срещу неразрешено дублиране на техните звукозаписи – Женева, 29 октомври 1971
Универсална конвенция за авторско право, ревизирана в Париж на 24 юли 1971 г., с допълнение Декларация във връзка с член XVII и резолюция във връзка с член XI – Париж, 24 юли 1971
Конвенция за влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания на водолюбивите птици – Рамсар, Иран, 2 февруари 1971; Париж на 3 декември 1982
Конвенция за забрана на средства и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на собственост на културни ценности – Париж, 14 ноември 1970
Протокол за създаване на помирение и Добри служби на Комисията, който да отговаря за търсене на уреждане на споровете, които могат да възникнат между държавите-страни по Конвенцията против дискриминацията в образованието – Париж, 10 декември 1962
Международна конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации – Рим, 26 октомври 1961
Конвенция против дискриминацията в образованието – Париж, 14 декември 1960
Конвенция относно размяната на официални публикации и правителствени документи между държавите – Париж, 3 декември 1958
Конвенция за международния обмен на публикации – Париж, 3 декември 1958
Конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт с Правилника за изпълнение на Конвенцията – Хага, 14 май 1954; Хага на 26 март 1999
Декларации, приети от Генералната конференция на ЮНЕСКО
Всеобщата декларация за биоетиката и човешките права – 19 октомври 2005
Декларация относно умишленото унищожаване на културното наследство – 17 октомври 2003
Международната декларация за правата на генетични данни – 16 октомври 2003
Харта за опазване на дигиталното наследство – 15 октомври 2003
Всеобщата декларация на ЮНЕСКО за културното многообразие – 2 ноември 2001
Всеобщата декларация за човешкия геном и правата на човека – 11 ноември 1997
Декларация относно отговорностите на настоящите поколения към бъдещите поколения – 12 ноември 1997
Декларацията за принципите на толерантността – 16 ноември 1995
Международна харта на физическото възпитание и спорта – 21 ноември 1978
Декларация за раса и расови предразсъдъци – 27 ноември 1978
Декларация за основните принципи относно приноса на средствата за масово осведомяване за укрепване на мира и международно сътрудничество, за насърчаване на правата на човека и противодействие на расизъм, апартейд и подбуждането към война – 28 ноември 1978
Декларация на Ръководните принципи за използване на спътниковото излъчване за свободния поток на информация, разпространяването на образованието и Велика културен обмен – 15 ноември 1972
Декларацията за принципите на международното културно сътрудничество – 4 ноември 1966
Препоръки, приети от Генералната конференция на ЮНЕСКО
Списък на препоръки, приети от Генералната конференция на ЮНЕСКО
Препоръки
Препоръка за насърчаване и използване на многоезичието и всеобщ достъп до киберпространството – 15 октомври 2003
Ревизирана препоръка за техническо и професионално образование – 2 ноември 2001
Препоръка относно статута на висшето образование при обучение на персонала – 11 ноември 1997
Препоръка за признаване на изследвания и квалификации във висшето образование – 13 ноември 1993
Препоръка за опазване на традиционната култура и фолклор – 15 ноември 1989
Ревизирана препоръка за международна стандартизация на статистическите данни за производството и разпространението на книги, вестници и периодични издания – 1 ноември 1985
Препоръка относно статута на художника – 27 октомври 1980
Препоръка за опазване и съхранение на движещи се изображения – 27 октомври 1980
Препоръка за международна стандартизация на статистиката за публичното финансиране на културните дейности – 27 октомври 1980
Ревизирана препоръка за международни състезания по архитектура и градоустройство – 27 ноември 1978
Препоръка за международна стандартизация на статистиката в областта на науката и технологиите – 27 ноември 1978
Ревизирана препоръка за международна стандартизация на статистиката в образованието – 27 ноември 1978
Препоръка за опазване на движимите културни ценности – 28 ноември 1978
Препоръка за правна защита на преводачите и преводи и практическите средства за подобряване на статута на преводачите – 22 ноември 1976
Препоръка за международна стандартизация на статистиката за радио и телевизия – 22 ноември 1976
Препоръка за развитие на образованието за възрастни – 26 ноември 1976
Препоръка относно участието на хората като цяло в културния живот и техния принос за това – 26 ноември 1976
Препоръка за международен обмен на културни ценности – 26 ноември 1976
Препоръка във връзка със защитата и най-нова роля на историческите райони – 26 ноември 1976
Препоръка за образование за международно разбирателство, сътрудничество и мир и образование, свързани с правата на човека и основните свободи – 19 ноември 1974
Препоръка за статута на научни изследователи – 20 ноември 1974
Препоръка за опазване на национално ниво, на културно и природно наследство – 16 ноември 1972
Препоръка за международна стандартизация на библиотечната статистика – 13 ноември 1970
Препоръка за опазване на културните ценности застрашени от обществена или частна дейност – 19 ноември 1968
Препоръка относно статута на учителите – 5 октомври 1966
Препоръка за международна стандартизация на статистически данни относно производство книги и периодични издания – 19 ноември 1964
Препоръка за средствата за забрана и предотвратяване на незаконния износ, внос и трансфер на собственост на културни ценности – 19 ноември 1964
Препоръка за гарантиране на красотата и характера на ландшафта и естествената среда – 11 декември 1962
Препоръка относно най-ефективният начин за да станат музеите достъпни за всеки – 14 декември 1960
Препоръка срещу дискриминацията в образованието – 14 декември 1960
Препоръка относно принципите, приложими към Международни археологически разкопки – 5 декември 1956
Органи на ЮНЕСКО са Генералната конференция, изпълнителен съвет и генералният директор, който е начело на секретариата.[9]
Генерална конференция
Генералната конференция е върховният орган на ЮНЕСКО за вземане на решения и ръководство. От 1954 г. тя се състои редовно на всеки две години. В Генералната конференция се прилага принципът „една държава – един глас“. Този принцип се прилага също и в по-голямата част от други специализирани агенции и общото събрание на ООН.[9]
Генералната конференция е единственият орган с право да взима решения, защото той определя целите и основните насоки на работата на организацията и взема решения за програмите, поставени от изпълнителния съвет. Определя политическите цели и директивата за действие след дискусия между страните членки въз основа на двугодишна работна програма, представена от секретариата.[9]Освен това Генералната конференция свиква международни конференции, приема международните препоръки или споразумения и обсъжда докладите на държавите членки на Организацията върху мерки за изпълнение на препоръките и конвенции.[9]Генералната конференция избира членовете на Изпълнителния съвет за един четиригодишен мандат. От 1995 г. Изпълнителният съвет се състои от 58 членове и се събира обикновено два пъти годишно.[9]
Изпълнителен съвет
Изпълнителеният съвет е съединителната връзка между Генералната конференция и секретариата. Отговорен е за изготване на дневения ред на Генералната конференция, проверката на работна програма и съответния финансов план, както и за надзора върху секретариата при изпълнение на работната програма.[9] Относно състава на изпълнителния съвет може да се констатира едно увеличаване на „одържавяването“ през последните 50 години. До 1954 г. членовете са били приемани като физически лица – избирани са представители на духовния живот, които действат в името на Генералната конференция. С предложение на Съединените щати и Обединеното кралство представителите вече не са независими, а също така са и политически личности, които представляват държавата членка, от която идват. Освен това от 1976 г. правителствата могат да освобождават и заместват представителите си преди изтичането на четиригодишен им мандат, независимо от тяхното съгласие. Според член V параграф 2 (б) от Устава на ЮНЕСКО се избират такива личности, които имат необходимия опит и умения за изпълнение на административните и изпълнителните задължения на Съвета.[9]
Секретариатът е съставен от няколко отдели. В седалището му, което се намира в Париж, работят около 2100 служители от около 170 нации. Още 700 служители работят в 58 представителства в други населени места по целия свят.[11]
Секретариатът се ръководи от генерален директор, който се избира по предложение на Изпълнителния съвет на Генералната конференция за четиригодишен мандат. Директорът участва в заседанията на Генералната конференция, на Изпълнителния съвет и в комисиите, без да има право на глас и изготвя отчети за дейността на организацията.[9]
Национални комисии
Националните комисии на ЮНЕСКО не са органи на ЮНЕСКО, но според Устава на ЮНЕСКО те се разполагат във всяка държава членка. Съществуващите национални комисии са създадени за осъществяване на връзка между работата на ЮНЕСКО и институциите на държавите, които се занимават с образование, наука и култура.[9]
ЮНЕСКО има две сериимедали отзлато,сребро ибронз. Първата серия е посветена на уникални паметници на световното наследство, които са под заплахата от унищожение или се нуждаят от специално внимание. Втората серия е посветена на видни личности и исторически дати. С редки изключения, с изработката на медалите се занимава парижкият Монетен двор. Продажбата им се осъществява само в сувенирния магазин на седалището на организацията. От1966 г. са пуснати 55 възпоменателни медала.[12]
От1961 г. френските пощи стартират пускането наслужебни марки за нуждите на ЮНЕСКО. След1980 г. върху марките, освен надписите, се появяват и обекти на световното наследство. Марките се пускат с обозначение на номинала въвфренски франкове.[13] По-късно пощенската администрация на ООН пуска номинали вевро ишвейцарски франкове.[14]
През 50-те и 60-те години на 20 век ЮНЕСКО пуска марки с подаръчен характер. Първите марки са с червен цвят на номинала от 25 цента, с изображение на щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк, пуснати са в обращение през1951 г. и се продават в американските училища. През1952 г. са отпечатани сини марки за Франция и виолетови – за Великобритания, а по-късно и за Австралия. На следващата година се появяват канадски, шведски, датски, японски, немски и американски марки. От1954 г. се появяват международни буклети. Общо са пуснати около 60 марки.[15]
На организацията и обектите на световното наследство са посветени множество марки на най-различни страни, както и на Организацията на обединените нации.
Единственият български град–паметник в списъците на световното културно-историческо наследство –Несебър ще се кандидатира за домакин на XII световен конгрес на ЮНЕСКО за защитените градове-паметници.
ЮНЕСКО ще реши в скоро време далиБелоградчишките скали да получат статут на европейски геопарк и да бъдат включени в глобалната мрежа на ЮНЕСКО от геопаркове. Според дефиницията на ЮНЕСКО геопаркът е територия, състояща се от един или повече обекти с научно значение от геоложка, археологическа, екологична и културна стойност. Геопаркът трябва да има план за управление, така че да стимулира устойчив социално-икономически растеж, свързан основно с геотуризма. Той трябва да демонстрира методи за опазване и популяризиране на геоложкото наследство и да предоставя възможност за изучаване на геоложки и другиприродни науки. В 13 страни в Европа има 34 геопарка, като четири от тях са на Балканския полуостров – два в Гърция и по един в Румъния и Хърватия. Геопарковете имат редица предимства. Те са територия, на която геоложкото наследство на Земята е защитено и се управлява по устойчив начин. Идеята на ЮНЕСКО е да създаде до 500 геопарка по света.
В края на октомври 2011 г.Палестина става член на ЮНЕСКО след гласуване, в което 107 страни-членки гласуват „за“, 14 гласуват „против“ и 52 се въздържат от гласуване. Сред гласувалите против са Австралия, Канада, Германия, Израел, Швеция, САЩ и др., сред въздържалите се са България, Великобритания, Япония, Румъния и др. Сред гласувалите в подкрепа са Бразилия, Индия, Китай, Гърция, Франция, Русия, Сърбия, Испания, Турция и др.[16] Закон наСАЩ, приет през 1990 г. с цел да се избегне такава ситуация, забраняват на страната да финансира организация на ООН която приеме не-държава като пълноправен член, вследствие на което САЩ не може да прави членските си вноски, които дават 22% от бюджета на организацията.[17] Отговорът наИзраел е решение за строителство на 2000 нови домове за израелски преселници в палестинските територии, временно блокиране на средствата които събира за палестинското правителство и забрана на мисии на ЮНЕСКО в Израел.[18]
