Учените предполагат, че първите хора в Шотландия са се появили приблизително преди 8 хиляди години. Първите постоянни селища датират от преди 6 хиляди години.[2] Предбронзовата епоха (около 2000 или 1000 г. пр.н.е.) в Шотландия вече съществуват големи комплекси от каменни монолити в кръг (Бродгар на Оркнейте, Каланиш на остров Луис) или в права линия (Хил о 'Мано Стоунс в Кейтнис, Стеннес на Оркнейте и др.)[3] Писмената история на Шотландия започва сримското завоевание на Британия през 79 г. (съвременните територии наАнглия иУелс). Тогава тя е спомената катоКаледония.[4] Тацит пише биография на римския генерал Гней Юлий Агрикола (Тацит е негов зет). В тази биография водещо място заемат военните кампании на Агрикола между 79 г. и 83 г. вБритания. Част от Южна Шотландия е била временно под непряк контрол на Рим. На север са се намирали земи, свободни от римската окупация. Народите, живеещи в Каледония, са предимнопиктски икелтски племена, а също кралстваДал Риад на територията наАргайл. Всички тези народи са изброени от Птоломей, но техните имена не говорят нищо:Brigantes, Votadini, Selgovae, Novantae, Damnomnii, Verturinores и др. (общо седемнадесет племена).[4] Колкото до местното население самият Тацит признава, че не знае дали това са местни племена или пришълци. Той предполага, че те имат келтски произход, на база външния им вид, а самият Агрикола дава иметокаледони сборно, тъй като така се е наричало едно от племената.[4] Разполагаме с много малко сведения за тази провинция след заминаването на Агрикола през 83 г. от Каледония, описано от Тацит. Очевидно нападенията на каледоните се подновяват, защото през 118 г. император Адриян построяваАдрияновия вал с цел да наложи траен мир в Римска Британия. Няколко години по-късно обаче едно от племената –бригантите, келтско племе, населяващо това, което наричаме Пенинии и Чейвиът, атакува Адрияновия вал и го преминава. Римският управител Лолий Урбик успява да ги изтласка през 139 г. и взима решение да изтегли отбранителна линия по на север. Тази нова стена била наречена „Антониев вал“. През 360 и 364 г. пиктите хвърлят римляните в смут.[4]Пиктия влиза в състава наФортрия, но историята наШотландското кралство започва през843 г., когатоКенет Макалпин става крал на обединеното кралство наскотите и пиктите.
В течение на следващите столетия територията на кралството се разширява приблизително до територията на съвременна Шотландия. През този период е имало сравнително добри отношения суесекските управници на Англия, а също така и силна раздробеност, която обаче не пречи на провеждането на успешна политика на експанзия. Известно време след нахлуването на английския кралЕдмънд I вСтратклайд през945 г. провинцията е предадена наМалкълм I. По време на управлението на кралИндулф (954 –962) шотландците превземат крепост, по-късно нареченаЕдинбург – техния първи опорен пункт вЛотиан. По време на управлението наМалкълм II единството на шотландските земи е укрепено. Прелом настъпва вероятно през1018 г., когатоМалкълм II нанася поражение наНортъмбрия вбитката при Карем. През 1034 годинаМалкълм II умира и е наследен от Дънкан. През 1040 неговият васал Макбет вдига бунт. Макбет е от пиктски произход. В бунта му се съзира реванш на пиктската над скотската династия. Управлението на крал Макбет (1040 – 1057) носи славни дни. Той е приятел на духовниците, множи църквите и олтарите, а през 1050 година дори отива на поклонение в Рим, където „сеел пари като жито“. Печели много битки срещу англичаните. Последните обаче приемат на своя територия сина на Дънкан, Малкълм (Малкълм III) а той нахлува в Шотландия през 1057 година, за да си търси правата. В битката при Лънфанат, Хайдландс Макбет е убит.[5]
Норманското нашествие през1066 г. става причина за куп от събития, заради които Шотландия сменя своята галска културна ориентация.Малкълм III се жени заМаргарет – сестра наЕдгар Етелинг, претендент за английския трон, който впоследствие получава подкрепа от страна на Шотландия. Маргарет изиграва важна роля в намаляването на влиянието на келтските християни. Нейният синДейвид I става важен англо-нормански управник. Той способства за въвеждането нафеодализма в Шотландия и е поощрявал притока на население отХоландия, за да укрепи търговските връзки с континентална Европа. В края наXIII век многонормански и англо-нормански семейства получават като дар шотландска земя.
След смъртта накралица Маргарита, последната пряка наследница наАлександър III, шотландската аристокрация се обръща към краля на Англия с молба да отсъди измежду спорещите претенденти за шотландския престол. Вместо товаЕдуард I се опитва да установимарионетнамонархия и да вземе Шотландия под пълен контрол. Шотландците обаче устояват, ръководени отначало отУилям Уолъс иЕндрю де Морей, поддържащиЙоан I, а след това –Роберт I Брус. Брус заема престола като крал Роберт I (по-известен като Робърт дъ Брус) на25 март1306 г. и удържа окончателна победа над англичаните вбитката при Банокбърн през1314 г. Но след неговата смърт войната за независимост на Шотландия пламва наново (1332 –1357), в коятоЕдуард Бейлиъл безуспешно се опитва да отвоюва трона от наследниците на Брус с поддръжката на английския крал. В крайна сметка с идването надинастията на Стюартите през 1370-те ситуацията в Шотландия започва да се стабилизира.
В края наСредновековието Шотландия е разделена на две културни зони: равнинна, жителите на която говорят наангло-шотландски, и планинска Шотландия, населението на която използвакелтски. Въпреки това галоуейският келтски диалект се съхранява възможно най-дълго доXVIII век в отдалечените части на югозапад, влизащи в графствоГалоуей. Историческата равнинна Шотландия в културен план е по-близка доЕвропа. В планинската Шотландия се оформя една от отличителните черти на региона –шотландската кланова система. Могъщите кланове са съхранили своето влияние даже след „Акта за обединение“ през1707 г.
През1603 г. кралят на ШотландияДжеймс VI наследява английския престол и става крал на Англия под името Джеймс I. Шотландия обаче запазва самостоятелността си. СледСлавната революция и свалянето на католикаДжеймс II,Вилхелм III иМария II в Шотландия за известно време съществува вероятността да бъде избран монарх протестант, но под угрозата от скъсването на отношенията с Англия шотландският парламент съвместно с английския през1707 г. приема „Акта за обединение“. В резултат на обединението е образувано кралство Великобритания. През1715 г. в Северна Шотландия се вдигат две крупни въстания наякобитите, ноХановерската династия устоява. Якобитските претенденти за престола съхраняват популярността си в планинските и североизточните области.
След приемането на „Акта за обединение“,Шотландското просвещение иИндустриалната революция страната става мощеневропейски търговски, научен и индустриален център. СледВтората световна война Шотландия изпитва рязък спад в производството, но в последните десетилетия се наблюдава културно и икономическо възраждане на региона за сметка на развитието на сферата на финансовите операции и производството на електроника, възобновяеми енергийни източници, възход на уиски индустрията, а също така доходите от добив на нефт и газ в шелфа наСеверно море. През1999 г. са проведени избори за парламент на Шотландия – учреждение, което е създадено чрез т.нар. „Шотландски акт“ през1998 г.
В началото на2000 г. в Шотландия се усилва влиянието на националистите. През2007 г. Националната партия печели изборите в шотландския парламент, а нейният лидер Алекс Салмънд обявява, че ще се бори за провеждане на референдум за независимост преди 2010 г., но не му достига мнозинство в парламента. След изборите през 2011 година обаче ШНП печели пълно мнозинство (60%) и спазва обещанието към избирателите си, като насрочвареферендум за независимост, който се провежда на 18 септември 2014 година, като 44,7% от гласувалите са „за“, а 55,3% „против“ отделянето на Шотландия отВеликобритания.[6]
Климатът на Шотландия е умерен океански и е свързан с тенденциално много непостоянно време. Благодарение на топлото атлантическо течениеГълфстрийм температурите в Шотландия са по-високи, отколкото в страните, намиращи се на същия паралел, но са по-ниски от температурите в другите региони на Великобритания, което се дължи на по-северното положение на страната. В най-студените месеци на годината –януари ифевруари – средният температурен максимум е 5 – 7 °C. Най-топлите месеци –юли иавгуст – 19 °C. Най-ниските температури са измерени в тресавищата в близост доБремар вГрампианските планини – близо -27,2 °C, което е и рекорд за Великобритания. Най-високата измерена температура е 32,9 °C, отчетена на 9 август 2003 г. в Грейрок, на шотландската граница.
Температурите на запад са по-високи от тези на изток, което се дължи на топлите води наГълфстрийм. Средното годишно количество на валежите е подобно както и в цяла Великобритания и е силно диференцирано между влажния западен бряг (в близост до Гълфстрийм) и по-слънчевия и сух източен бряг, като варира между 3000 mm на запад до 600 mm наизток. За региона е характерен югозападенвятър.
През 1999 г. Шотландия получава право на свой собствен парламент. Това става за първи път след обединението ѝ с Англия през 1707 година. Така за повечето аспекти на вътрешната политика отговорни ставатшотландският парламент (Холируд),първият министър (съпоставим с министър-председателя) и кабинетът. Административното седалище на тези институции еЕдинбург. Като част от Обединеното кралство Шотландия няма собствен държавен глава. Вместо това съответният британски крал или кралица е държавен глава на цяла Великобритания. От 6 февруари 1952 г. тази длъжност изпълнява кралицаЕлизабет II, а след нейната смърт на 08 септември 2022 г. – синът ѝ Чарлз, вече крал Чарлз III.
Шотландският парламент отвътре
Шотландия притежава самостоятелна съдебна система, която в сравнение с английските закони показва по-голяма прилика със съдебната система в континентална Европа. Също така законодателната система и управленските организации в много отношения се различават от английските.
Според преброяването от 2001 г. населението на Шотландия наброява 5 062 011 души. По предварителни отчети през 2005 г. то е нараснало на 5 094 800 души, а преброяването през 2011 г. показва 5 535 000 души. Ако Шотландия бе независима държава, тя би заемала114-о място по население в света.
Понастоящем във Великобритания няма официално приет държавен език. На територията на Шотландия обаче се използват три езика –английски (който де-факто е официален),шотландски келтски иангло-шотландски.
Почти всички шотландци говорят стандартен английски. Според бюрото за адресна регистрация близо 30% от населението говори шотландски. Малко повече от 1% от хората посочват като майчин език шотландския келтски език, близко свързан сирландския език. Все пак всички говорещи шотландски келтски владеят и до голяма степен английски. Шотландският парламент приема за служебен език както английския, така и шотландския, като и към двата се проявява необходимият респект. Шотландският келтски е официално приет през 2005 г. чрезGaelic Language (Scotland) Act. Шотландският официално е признат като „регионален език или език на малцинството“ на базата на „Европейската харта за регионалните или малцинствените езици“. Тя е ратифицирана от Великобритания през 2001 г. и е подкрепена 2003 г. след партньорска спогодба (Partnership Agreement) от шотландската изпълнителна власт. Проектът „Шотландски речник“ е финансово подпомогнат от държавата.
В сравнение сбрутния вътрешен продукт наЕвропейския съюз, изразено в покупателна способност, Шотландия достига индекс 111,7 (EU-25:100) (2003).[7]Статистиката показва, че ако Шотландия се отдели като самостоятелна държава ще заеме 6-о място в света по най-важния показател (БВП на глава от населението), като Великобритания (вкл. Шотландия) заема 16-о място в същата класация.
Южната част на Шотландия – южните Ъпландс – са заради местоположението си много по-силно повлияни от Англия, отколкото другите части на страната. В резултат на това се наблюдават културни различия между областите.Гайдата (английски: Bagpipes),килтът иуискито са най-известните елементи на шотландската култура. Гайдата има особено културно значение за Шотландия и е асоциирана с нея, въпреки че е разпространена в цяла Европа (най-вечеБългария и други Балкански страни и страни от Близкия изток). Килтът като мъжка пола е познат още от ранни времена. Ирландците се обявяват за откриватели на уискито, но истинският му произход е забулен в тъмнина. Качеството на шотландското уиски е придобило световна слава.
Традиционно зашотландската кухня е ястиетоХагис – ароматна саздърма от агнешки дреболии, подобна на българскиябахур.
Цветът на магарешкия бодил е традиционен символ на Шотландия
Апостол Андрей се счита за покровител на Шотландия. Съгласно легендата, неговите мощи са били пренесени през VIII век отКонстантинопол в шотландскияградСейнт Андрюс. Изображение на апостола, а също така и X-образният кръст, на който той, според преданието, е бил разпънат, служат за символи на Шотландия.
Шотландия е известна с културния живот на столицата си Единбург, с Националната шотландска галерия, Шотландската национална портретна галерия и други. Факултетите по медицина и право на Единбургския университет се радват на особен престиж.
От особен туристически интерес еЛох Нес (3 km югозападно от Инвърнес), езерото, в което се предполага, че живее чудовищетоНеси, за което почти ежегодно излизат нови снимки от многобройните ентусиасти от цял свят, които посещават региона. Регионът Хайландс е посещаван също и заради уникалните природни гледки, които са сцени от филми като Джеймс Бонд, Хари Потър, Смело сърце, Брейв и др.
