Шейх (наарабски:شيخ - старец, старейшина), в женски родшейха (شيخة), е почетно звание висляма, обикновено за владетели, религиозни дейци, също за членове и членки на монархически семейства, рядко за висши служители.
Думата е производна от глагол, означаващ стареене, към което се подразбира и помъдряване. Званието носи най-общо значение на възрастен (и мъдър) човек, оттам старейшина (вожд) на племе – използвано особено за арабскитебедуински племена наАрабския полуостров (родината на арабите), разширено означава лидер, включително религиозен и политически (емир). Впоследствие, с влиянието наисляма, се разпространява като почетно звание за религиозен лидер и в страни извънАрабския свят – в Азия и Африка.
В ислямското течениесуфизъм думата се използва като термин за „уали“ (светец), основател натарика (орден), водеща към пророкаМохамед, а впоследствие и изобщо като почетно звание към светец. Типичен пример е шейх Абдул Кадир Джилани (1077 – 1166), основател на ордена Кадирия[1].
На Арабския полуостров званието се използва, в допълнение към употребата за старейшините (които са и религиозни лидери) на някогашните арабски племена, също за благородници (крале, принцове и принцеси), фактически почти за всички членове на монархическите семейства.
По време на халифата наАлмохадите в северна Африка (ХІІІ век) халифът е съветван от шейхове, представляващи всички племена и народности, които отговарят и за мобилизиране на войски от своите райони.
По време на османското владичество вЛиван думата се употребява от ХV век за емири, назначени от централната власт за събиране на данъци[2], включително християни-маронити.
В мюсюлманските части наАфриканския рог думата се използва като почетно звание. Специално вСомалия е резервирана за старши мюсюлмански лидери и духовници..
В съседнияИран е запазено общото значение на възрастен и мъдър човек, но се ползва и като почетно звание за видни учени.
В миналото за учените жени е използван терминът в женски род „шейха“, например за Фахр ун-Ниса Шухда (п. 1112)[3] и Фатима ал-Фудайлия (п. 1831)[4].
Званието се употребява за майки, съпруги и дъщери на шейхове, а понастоящем – за членките на управляващите семейства в арабските страни отАрабския залив.
↑Abun-Nasr, Jamil M. (2007).Muslim Communities of Grace: The Sufi Brotherhoods in Islamic Religious Life. Columbia University Press. p. 94.ISBN 978-0-231-14330-1
