Швеция е с относително ниска гъстота на население, с изключение на гъсто населения столичен район с центърСтокхолм. 84% от населението е в градове, които заемат едва 1,3% от площта на страната.[4] Швеция се отличава с висок жизнен стандарт, с модерно и либерално общество[2] и с нейерархична организационна и обществена структура иколективизъм, в контраст с англосаксонските общества.[5] Опазването на околната среда, съхранението на животински и растителни видове, както и ефективното използване на енергия са задачи в политиката ѝ с широка обществена подкрепа.[6][7]
Швеция е традиционен износител нажелязо,мед идървесина. Модернизираният транспорт и комуникации позволяват пълноценно усвояването на естествените ресурси, предимно на дървесина и желязнаруда. През 90-те години на 19 век, благодарение на развитието в образованието и общата индустриализация, успешно е създадена производствена индустрия, и така до края на 20 век Швеция се превръща в развита държава, заемаща високи позиции сред най-богатите страни споредИндекса на човешко развитие. Швеция е богата на водни ресурси за производство на електроенергия, но не притежава големи залежи отпетрол икаменни въглища.
По време на Средновековието Дания, Норвегия и Швеция (включително и територията, контролирана от Швеция, днес Финландия) се обединяват в рамките наКалмарската уния, създадена през 1397 г. под короната наМаргарета I Датска. Швеция напуска унията през 16 век и води дългогодишни войни със своите съседи – основно с Русия, Дания и Норвегия. През 17 век, по време на абсолютната монархия, шведският крал разширява границите на Швеция посредством война, установявайки шведско надмощие и контрол надСкандинавския полуостров,Балтийските държави и области от днешнаГермания. След смъртта наКарл XII през 1718 г., шведската доминация е прекратена. През 1809 г. източната част от Швеция,Йостерланд, и източната част наНорланд се обособяват в полуавтономна област –Велико княжество Финландия. До 1814 г. Швеция губи всички свои територии извън Скандинавския полуостров. През 1814 г. Норвегия е заставена да сключи съюз с Швеция, който трае до 1905 г. От 1814 г. Швеция е в мир, поддържа безпристрастна външна политика в мирно време и неутралитет по време на война.
Скоро след последната ледникова епоха териториите на днешна Швеция са били заселени отловци и берачи на плодове. Това започва да става презкаменната епоха (6000 г. пр.н.е. – 4000 г. пр.н.е). Най-старият човешкискелет, намерен вСкандинавия, е женски скелет, открит вБекаскуг вСконе. Около 3000 г. пр.н.е. ловците и берачите на плодове започват да водят уседнал живот и преминават къмселско стопанство. КрайАлвастра, близо доВетерн, са открити останки от малко селище на земеделци и пастири, съществувало около 3500 г. пр.н.е. – 2000 г. пр.н.е.[8]
Регионът се развива добре през вековете, съществуват данни за по-стара цивилизация по тези земи (легендата за изчезналата цивилизация Туле).
За първи път името Швеция е отбелязано през I век сл. Хр. отримския историкТацит. Той пише, че на остров в морето живее племето на свионите (алтернативносвеите), преживяващо от морето, и ги описва като майстори на оръжие и кораби. Корабите на свеите били странни за времето си, защото имали носова част и от двете страни – това, което сега е известно като викингски стил. Описанието е на жителите на централна Швеция (Свеаланд), основно около езеротоМеларен, и съвременнитеСтокхолм,Сигтюна иБирка. От името на племето произлиза и името на Швеция на старошведски „Svearike“ (държавата на свеите), което с развитието наезика се трансформира до „Sverige“ (произнася се „Сверийе“), или на англосаксонски „Svealand“, земята на свеите. Южните части на скандинавския полуостров са били населявани от родственото племе на йотите (готите), вйоталандските територии. Твърде малко се знае за тези времена, като източниците са основно норвежките саги и епосите наБеовулф.
По време на Викингската епоха (9 – 10 в.) шведските викинги са пътували на изток в балтийските държави,Русия, околоЧерно море, чак доКонстантинопол и Южна Европа.
Дълго след като се образуват Норвежкото и Датското кралства, Швеция е разделена на области, управлявани от местни ярлове и конунги. След като Дания превзема областта Скания (Skåne) вЮжна Швеция, датска армия се отправя на изток, за да подчини непокорните шведски племена. На 31 януари 1208 г., 12 хил. датски кръстоносци са разбити във Вестерютланд (Югозападна Швеция) от стрелците на местния пълководец Ерик Кнутсон, който е почитан от шведите като светец. През 1210 г. още по-голяма датска армия се отправя в Швеция, в подкрепа на прокудения шведски владетел Сверкер, но Сверкер е убит и шведската армия на Ерик Кнутсон отблъсква датските кръстоносци. Това бележи създаването на Шведското кралство, чийто пръв крал става Ерик Кнутсон.
На 6 юни 1523 г.Густав Васа е избран за крал на Швеция, като по този начин се разпадаКалмарската уния и Швеция става независима държава.[2]
През XVII век Швеция се превръща в една от най-големите сили в Европа, което се дължи на успешното ѝ участие вТридесетгодишната война, инициирано от кралГустав II Адолф. Но тя губи своето могъщество през XVIII век, когато Руската империя започва завоеванията си в Северна Европа по време наСеверната война и окончателно през 1809 г., когато от източната ѝ половина е откъснато полуавтономнотоВелико Финландско княжество, подчинено на Руската империя. След като Дания и Норвегия са победени вНаполеоновите войни, Швеция получава Норвегия по Килския мирен договор. Междувременно Норвегия се обявява за независима и това довежда до война на Швеция срещу нея през 1814. Тя завършва с конвенцията при Мос, която отсъжда принудителен съюз между Норвегия и Швеция, който продължава до 1905 г. Кампанията от 1814 г. е последното участие на Швеция във война.[9]
През 19 век в Швеция се наблюдава значително увеличение на населението – за 100 години (1750 – 1850) то се удвоява. Значителният ръст се приписва на мира, ваксинациите и картофите. В резултат на прираста обаче се стига до безработица в селските области, където по това време живели повечето шведи. Бедността, алкохолизмът и емиграцията не закъсняват; счита се, че между 1850 и 1910 г. повече от един милион шведи са заминали за САЩ. В ранните десетилетия на 20 век повече шведи живеели в Чикаго, отколкото вГьотеборг (вторият по големина град в Швеция). С напредването на индустриалната революция хората постепенно започват да се местят в градовете, за да работят във фабрики и стават членове на социалистически обединения. Надигащата се социалистическа революция е предотвратена през 1917 г., след което последва възстановяване на парламентаризма и държавата се завръща към демокрацията.
Швеция запазва неутралитета си презПървата иВтората световна война,[2] въпреки че неутралитетът ѝ през ВСВ често е поставян под въпрос. Тя встъпва в концесии и с двете страни по време на войната. Швеция тайно разрешавала на шпиони отАлианса да работят на нейна територия, но също така снабдяваНацистка Германия с желязна руда в замяна на въглища. Тези концесии са по-скоро наложени от нацистите и са считани за неизбежни за запазване на неутралитета ѝ. Приносът ѝ за Алианса и чисто хуманитарните ѝ жестове често остават в сянката на нейното сътрудничество с нацистите. Швеция е част отплана „Маршал“, но и по време наСтудената война остава непривлечена към някой лагер и все още не е член на никоя военна организация. Швеция подава молба за членство вНАТО на 18 май 2023 г.[10]
След Втората световна война Швеция се възползва от природните си богатства и липсата на разрушения, като развива индустрията си, за да покрие нуждите на възстановяващата се от войната Европа. С това си поведение тя скоро заема мястото си на водеща по богатство в света държава. По време на следвоенния период страната е управлявана от Шведската социална демократическа партия, която осигурява социалния статус на населението чрез политика на „благоденствие за всички“.
През 1972 г. Швеция подписва споразумение за свободна търговия с Европейския съюз.[11]
Политиката на „благоденствие за всички“ води до рецесия в началото на 1990-те и някои от социалните линии на поведение са изоставени.
През 1992 г. Швеция е основаващ член на Европейската икономическа зона. Въпреки официално неутралната си позиция, страната се присъединява към Европейския съюз през 1995 г., заявявайки, че неутралитетът вече не е от такова значение във времето следСтудената война. Решението за присъединяването е взето посредством референдум, на който гласуват 83% от имащите право на глас, като 52,3% от тях гласуват за присъединяването.[11] Въпреки това през 2003 г. на референдум шведите отхвърлят приемането на еврото за национална валута. Швеция има висок стандарт на живот.[2]
През 1996 г. Швеция се присъединява къмШенгенското пространство.[12] През 2003 г. с решение, взето посредством референдум, Швеция отказва да се присъедини къмЕврозоната.[2]
ДолинатаТарфала близо до връх Кебнекайсе, Шведска ЛапландияСеверно сияние край Телтлегрет, ленНорботен
Швеция е разположена вСеверна Европа, наСкандинавския полуостров. Общата ѝ площ е 449 964 km², което я прави най-голямата скандинавска държава.[12] Най-населени са южните и централните части, със столицатаСтокхолм (1,3 млн. души), градоветеГьотеборг (520 000 души),Малмьо (260 000 души) иУпсала (130 000 души).
Най-южната точка на Скандинавския полуостров и на Швеция е носСмюгехук (Smygehuk), на 55°20' северна ширина, а части от Северна Швеция са разположени отвъдполярния кръг. На северозапад по границата с Норвегия е разположенСкандинавският планински масив. В северната му част, вШведска Лапландия, се намира най-високият за Швеция връхКебнекайсе (2103 m). В историческата провинцияБухуслен има множество малки островчета по протежение на западното крайбрежие. На изток еБотническият залив и два големи острова –Готланд иЙоланд.
Швеция граничи само с две страни –Норвегия на запад и север, с граница от 1619 km, иФинландия на североизток, с граница от 614 km. Свързана е сДания чрез мост. Бреговата линия е 3218 km.[2]
Скандинавският полуостров е бил покрит от дебели ледове през последната ледниковата епоха и след оттеглянето им са се образували множество езера. Най-големите саВенерн,Ветерн иМеларен. На територията на Швеция има 95 700 езера, които заемат около 10% от общата ѝ площ. Горите покриват близо 78% от общата площ. Топенето на снега и ледниците в планините подхранват много реки, сред които е и най-дългата –Турне, с дължина 522 km.
Климатът е от умерен, със студени, облачни зими и хладни, частично облачни лета в южните части до субарктичен в северните части.[2] Валежите са чести.
Северните части на страната са покрити с обширни гори, докато в южната част равнинатаСконе е използвана предимно за селскостопански култури.[12] Наличие на полезни изкопаеми има най-вече в северозападните части на страната. От индустриално значение сажелязна руда,медна руда,цинк,олово,сребро, и в по-малки количества има наличие науран,волфрам излато.[2]
Шведската писателкаСелма Лагерльоф е написала книгатаЧудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция като измислен пътепис за запознаване на малките шведчета с тяхната страна. Поради високата си художествена стойност книгата е преведена на много езици (вкл. и на български).
Швеция еконституционна монархия[2], но кралската институция има символични функции. КралКарл XVI Густаф формално е държавен глава, но неговите функции са представителни. Традиционно кралят раздаваНобеловите награди, с изключение на наградата за мир, която бива връчвана вОсло,Норвегия.
Закон за свободата на пресата (Tryckfrihetsförordningen)
Основен закон за свобода на словото (Yttrandefrihetsgrundlagen)
Правила на наследяване (Successionsordningen)
Законът за работата на парламента (Riksdagsordningen) има специален статут, но не се счита за част от конституционното устройство. След промяна на Правилата за наследяване през 1980 г., така че и жени да могат да унаследяват короната, наследник на трона става кронпринцеса Виктория.
Шведският парламентРиксдоген (пише се с членуване,Riksdagen) ееднокамарен от 1971 г. и се състои от 349 депутати.[12] Има и един парламентарен председател, който е и говорител. Изборите са преки на всеки четири години, и право на глас имат всички жители над 18 години към датата на изборите.
Председателят на парламента се избира като останалите депутати, но няма право на глас. Той трябва неутрално да координира работата на парламента. Докато кралската фамилия е извън страната, председателят на парламента изпълнява функциите на държавен глава. Уникалното в шведската политическа система е, че председателят на парламента ръководи консултациите по съставяне на правителство и предлага министър-председателя. Вследствие на конституционната промяна от 1974 г. кралят не разполага с политическа власт и тези правомощия са прехвърлени на председателя на парламента. В резултат това е най-високата изборна и политическа длъжност в Швеция.
Парламентът, без участието на монарха, избира правителството (неговия шеф) и с това го облича със своето доверие и подкрепа. Парламентът гласува министър-председателя (по предложение на председателя на Риксдага).
От 2022 г. министър-председател еУлф Кристершон.[2] Министър-председателят назначава около 20 министри без допълнителни консултации.
Ако правителството, респ. министър-председателят, прецени, че съществува благоприятна обстановка за спечелване на предсрочни парламентарни избори, отправя до държавния глава искане за разпускане на парламента.
Всеки лен се управлява от администрация, назначена от правителството, и от орган на местното самоуправление – ландстинг (landsting), избиран от населението. Областите са административно разделени наобщини – комюн (kommun). Общо в Швеция има 290 общини (2004).
По поръчение на парламента комисията Ansvarskommittén разглежда възможността областите да се обединят. Текущото предложение (от 23 септември 2005) е за 9 региона, и ако бъде прието може да влезе в сила около 2015 г.
Йостерланд (Österland), 6-те източни провинции, обособени като автономноВелико княжество Финландия след загубата им от Русия, и основа на днешна Южна Финландия.
Шведската икономика е модерна, отворена и високоиндустриализиранапазарна икономика. Въпреки липсата на значителни запаси от полезни изкопаеми, Швеция има добре развит енергиен сектор, базиран най-вече на водноелектрически централи, разполага с перфектна транспортна и комуникационна инфраструктура, и голям брой добре обучени специалисти. Това се дължи на неутралитета ѝ по време на двете световни войни иСтудената война. Швеция е и една от страните с най-високи данъци – около 48% от БВП се формира именно от данъците. Въпреки това икономическата система е сравнително по-социална от тези на западноевропейските страни катоФранция иВеликобритания, макар и заплащането да е на относително едно ниво.
Промишленият сектор е концентриран най-вече върху производството на високи технологии – оборудване за електроцентрали, фабрики, прецизни машини,автомобили, космическо оборудване, летателни апарати, лекарства и телекомуникационно оборудване, както и химикали ихартия. Автомобилите „Волво“ (известни като най-безопасните автомобили и камиони) са емблематични за Швеция, кактоСААБ иСКФ.
За разлика от индустрията, в която са заети над 20% от работещите, селското стопанство е по-ограничено, но за сметка на това е високопродуктивно. На малкото плодородни обработваеми земи (5,93% от общата площ[2]) се отглеждат зърнени и бобови култури (пшеница,ечемик,овес,грах за консервиране),фуражни култури,захарно цвекло,картофи, плодове и зеленчуци. По-широко е застъпеноживотновъдството – отглеждат се овце иелени (в далечния север). Силно развити са риболовът и рибоконсервната промишленост. Поради замръзването на Ботническия залив през зимата пристанището на градЛюлео се затваря и износът на желязна руда се осъществява от незамръзващото пристанищеНарвик в Норвегия. Основни търговски партньори в износа и вноса саГермания, Норвегия, Дания и Великобритания.
Швеция се отличава със силно развита и добре поддържана транспортна инфраструктура. Из цялата страна са разпръснати общо 250 летища, от които 152 с асфалтирани писти. Само Стокхолм разполага с четири основни аерогари – Арланда, Брома, Скавста и Вестерос. Големи летища има също вГьотеборг иМалмьо. Дължината на железопътните линии, които са изцяло със стандартна широчина, възлиза на 11 528 km, от които 7527 km са електрифицирани. Пътната мрежа е с дължина 425 300 km, от които 139 300 km са асфалтирани. Основният газопровод в страната има дължина 798 km. До1967 г. в Швеция автомобилите са с ляв волан. Гьотеборг е известен с широко застъпенататрамвайна система. Преди много години в столицата също е имало много трамваи, но те са били изместени от автобусите и метрото. В последните години се забелязва възстановяване на някои трамвайни линии в Стокхолм. Морският и речен транспорт също е силно развит. Търговският флот възлиза на 195 кораба.
Населението на Швеция през 2016 г. наброява над 10 милиона души.[2]
Швеция като цяло е слабо населена и гъстотата в различните райони варира много. Средната гъстота е почти 20 души/km². По-голямата част от населението живее в южната част на страната, по-специално в централните низини, равнината Сконе и крайбрежните райони. Около 83% от шведите живеят в градовете, особено гъсто населени са Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо. Населението се състои главно от скандинавци с немски произход. Имигрантите в страната и етническото разнообразие се увеличават през последните няколко десетилетия. Швеция се трансформира от нация на емигранти към края на първата световна война в нация на имигранти от началото на втората световна война и до днес.
В Швеция живеят 17 000 местнисаами, препитаващи се основно с отглеждане на елени, както и малък брой етнически финландци.[12]
Шведите са на второ място по консумация накафе в световен мащаб следфинландците. От края на XVII век насам кафето е неразделна част от шведската култура, като дори се е развила самостоятелна дума за „почивка за пиене на кафе“ –fika – която описва споделянето на кафе или нещо сладко с приятели.[13]
В Стокхолм се намира първият в света музей на открито –Скансен, в който има къщи от различните краища на Швеция и зоологическа градина.[14]
Швеция често доминира на музикалната сцена, особено в жанра напопулярната музика. Групи, катоABBA,Europe иRoxette, са легенди в световното музикално пространство. Други известни шведски групи в поп музиката саAce of Base,Army of Lovers иThe Cardigans. Със световна известност е и изпълнителятд-р Албан – чернокож, потомък на емигранти от Африка.
Въпреки неутралитета си, Швеция винаги е поддържала тясно сътрудничество във военната област със Запада, и най-вече съсСАЩ. По време наСтудената война тренировките винаги са включвали противник, въоръжен и организиран като страна отВаршавския договор, а военните са казвали, че „врагът винаги идва от Изток“. Шведската военна техника е съвместима с тази наНАТО, и ученията често включват сътрудничество с държави от Алианса. Заради политиката си на неутралитет обаче, Швеция формално не е член на НАТО. Общата численост на шведската армия е около 33 хил. души. Страната не е участвала в бойни действия близо 200 години, и поради това способността на войските да водят адекватно сражения е съмнителна. Според Карл Юден, професор вГьотеборгския университет, в армията има неадекватно голям брой офицери, мнозинството от които не участват във военно обучение или командване на подразделения, а получаването на военните звания не се базира на знания или умения, а просто на нуждата от попълване на даден пост.[16] Швеция подава молба за членство вНАТО на 18 май 2023 г.[10]
↑Финдайзен, Йорг-Петер. Швеция. От наченките до наши дни. София, Рива, 2008. ISBN 9789543201761. с. 15.
↑Статистика на ШвецияYearbook of Housing and Building Statistics 2007. Statistics Sweden, Energy, Rents and Real Estate Statistics Unit, 2007.ISBN 978-91-618-1361-2. Available online inpdf format.
↑De Geer, Hans, Tommy Borglund and Magnus Frostenson (2003).An Anglo-Swedish affair – Changing relations in an international acquisition. The 17th Nordic Conference on Business Studies in Reykjavík, 14 – 16 август 2003. Working paper within the project „Scandinavian Heritage“, p. 9. Available onlinein pdf-format[неработеща препратка] through the University of Iceland.
↑Kristrom, Bengt and Soren Wibe (1997).Environmental Policy in Sweden. Swedish University of Agricultural Sciences – Department of Forest Economics, Working paper 246, 27 август 1997.
↑Финдайзен, Йорг-Петер. Швеция. От наченките до наши дни. София, Рива, 2008. ISBN 9789543201761. с. 26.
