Протича остро стреска и екзантеми полигавиците нахраносмилателната система,кожата навимето и междукопитната цепка. Вирусът се характеризира с изключителна контагиозност. Заболяването езооантропоноза. При хората протича рядко с клинични признаци на везикулозно-ерозивен и улцерозен изрив по лигавицата наустната кухина и кожата на ръцете и краката. Шапът е широко разпространена, особено опасна вирусна инфекция, която нанася големи икономически щети. Възникването и разпространението на шапните огнища се следи отСветовната организация за здраве на животните вПариж и няколко центъра вРим,Англия иБразилия.
Саливация при крава болна от шап Множество язви по езика при крава болна от шап Разраняване на цицките на млечната жлеза при крава болна от шап Язва в междукопитнага цепка при крава болна от шап Кукери гонят шапа във Феста на маскарадните игри „Сурва `2011“ вПерник 28 – 30 януари
Шапът е една от древните инфекции. Описание на признаците сходни със заболяването има още от 16 век вИталия. Първото клинично наблюдение на шап при хората е регистрирано през 1764 г. от Сейгар. Възможностите за заразяване на човека чрез млякото са доказани през 1834 г. от трима ветеринарни лекари – Hertwig, Mann и Villaint. Тримата изпиват по 250 ml мляко от болнакрава и няколко дена след това заболяват от шап. В края на 19 векОто Болингер отделя шапа като самостоятелно заболяване. През 1897 г. Фрош иФридрих Льофлер изолират и вируса. В периода 1926 – 1936 г. се внедрява и ваксината против шап.
Шапът е разпространен в много страни и континенти. В миналото е протичало като панзоотия, но след въвеждането на масовите ваксинации през 1955 – 1960 г. се развива като епизоотии. ВНова Зеландия дотогава не са регистрирани случаи на шап. Последният случай вАвстралия е регистриран през 1972 г. Свободна от заболяването е иСеверна Америка. През последните десетилетия вЕвропа са констатирани периодични епизоотии, причинени от вируси тип О и А, а през 1973 – 1974 г. и от тип Азия 1 (случай в България). Неблагополучни по отношение на шапа са страните отЮжна Америка иАфрика,Турция,Иран иАфганистан.
В България болестта е внасяна много пъти от съседните страни, но бързо е ограничавана и ликвидирана. Последните три огнища на шап вБългария са регистрирани през 1993 г. вСимеоновград, 1996 г. вМалко Шарково и в началото на 2011 г. първично огнище на шап в близост доКости при отстрелянодиво прасе и вторични огнища при домашните животни в Кости,Резово[1] иГраматиково. И в трите случая се касае за вирус пренесен с животни или замърсен фураж отТурция. На 19 март 2011 г. е обявено първично огнище на шап в селоКирово[2], на 24 март в селоГраничар[3], а на 25 март в селатаФакия,Голямо Буково иМомина църква[4]. И петте са вобщина Средец.
Вирусът има сферична форма, икосаедрална симетрия с 60 капсомера и големина от 22 -30 nm. Геномът му съдържа едноверижна РНК (+) верига. Известни са 7 антигенни типа вируси, които предизвикват еднаква клинична картина: O, A, C, SAT-1, SAT-2, SAT-3 и Asia-1.
При естествени условия са възприемчиви чифтокопитните животни. Отделните видове са различно чувствителни към заразяване от вируса на шапа. Най-възприемчиви саговедата, следвани отсвинете,овцете,биволите икозите. Дивите чифтокопитни са по-слабо възприемчиви. Примитивните породи домашни животни преболедуват по-леко. Най-възприемчиви са младите животни.
Човекът е възприемчив в ограничена степен. Най-чувствителни са деца, които консумират заразеномляко.
След преболедуване се изгражда строго типовоспецифичен имунитет с продължителност до година и половина.
Източник на инфекцията са болни животни, които отделят вируса съсслюнка, мляко,изпражнения иурина. Отделянето му започва още в края на инкубационния период и продължава до 6-и ден при свинята и 11-и при говедото. Млякото съдържа вирус най-дълго време. Най-малко количество вируси се отделят с урината и изпражненията.
Вирусът прониква по алиментарен път и на мястото на входната врата (търбуха при преживните иназофаринкса при хората, по-рядко през кожата и дихателните пътища) се образува първичнаафта – мехурче изпълнено със серозна течност. След това се наблюдава генерализация на инфекцията с повишаване на телесната температура и поява на вторични афти със специфична локализация. При локализация в мускулатурата вирусът може да предизвика дегенеративни проблеми всърцето. Бременните животни абортират, а новородените развиватвиремия със силно увреждане на сърцето и умират за около денонощие.
Инкубационният период е от 2 до 7 дни. При животните протича почти винаги остро с някои различия в зависимост от вида. При овцете и козите се наблюдава и бързо оздравяване, а биволите прекарват болестта подостро и даже скрито. Бозаещите малки боледуват свръхостро и много от тях умират.
Доброкачествената (обикновената) форма започва с повишение на температурата до 41 °C. Отказват храна,пулсът се ускорява, появява се атония на предстомашията. При отваряне на устата се наблюдава суха лигавица, която е зачервена на петна и топла. Няколко часа по-късно по ръба и гърба на езика, по бузите и устните и по-рядко по носното огледало се появяват афти, които достигат големина на орех. Те бързо се пукат и поради това най-често се забелязват ерозии с неправилна форма. Същите са изключително болезнени и животните отказват храна. Те примляскват, а от устата им изтича точеща се слюнка. До 3 дни ерозиралата лигавица бързо се възстановява. В същото време в областта на копитата също се наблюдават афти, които бързо се пукат и образуват кафяви крусти. В резултат на това се появява упорита куцота. При лактиращите крави се засяга и млечната жлеза. По кожата на цицките се образуват афти, които по големина достигат до тази на яйце. Пукат се бързо и са изключително болезнени. Това затруднява издояването и последва развитие на мастити. Бременните животни абортират или раждат нежизненоспособни приплоди.
Злокачествената (апоплектичната форма) при говедата завършва със смърт. Дължи се на тежко увреждане на сърдечния мускул и възниква както в началото на заболяването, така и в процеса на оздравяване. Наблюдава се внезапно влошаване на състоянието на боледуващото животно и бърза смърт.
При телета и други новородени видове животни се наблюдава септисемична форма. Наблюдават се първични афти с бързоразвиваща се депресия, силно изразен гастроентерит, затруднено и учестено дишане.
При животните се откриват изменения при злокачествената форма. В сърцето се откриват сиво-жълти до сиво-бели огнища. Най-често те се откриват по стената на лявата камера. Придава се пъстър вид на сърдечния мускул (тигрово сърце). При бозаещите се наблюдават кръвоизливи, отоци и силна дегенерация на сърцето.
При хората смъртните случаи са изключителна рядкост. Патологоанатомичната картина показва изменения в лигавицата на устата, по-рядко похранопровода,ларинкс,трахея,полови органи и кожата. Наблюдават се множество малки афти, ерозии, а при по-тежките случаи и некрози.
„Зоонози болести общи за животните и човека“, Земиздат 1992 г.,ISBN 954-05-0231-4
Николова М. „Ветеринарномедицинска вирусология“, Ариел 1996 г.,ISBN 954-703-011-6
Иванов И. „Инфекциозни болести по животните“, ИПК „Наука и техника“ 1997 г.,ISBN 954-8180-32-4
Дурмишев А., Илиев Б., Денчев В., Митов Г., Радев М., Ганчева Ц., Баев В., Ангелов Л., Илиева П., Митова Р., Дурмишев Л.,Инфектология, АИ „Проф. Марин Дринов“, София 2001,ISBN 954-430-810-5
