Членуването в езика има за цел да изрази граматическата категория определеност/неопределеност.
В различните езици има различни видове членове (определителни и неопределителни), а в някои езици членуването отсъства. Въпреки че в езици катокитайския,индонезийския,японския,руския ихинди теоретично няма членуване, на практика някои думи могат да се използват като определителен или неопределителен член, когато това е необходимо.
Членуването в някои езици
Има определителни и неопределителни членове
Има само определителен член
Има неопределителен член, а определителният член е задпоставен
Само задпоставен определителен член
Няма членуване
На български за категория определеност се употребяваопределителен член[1] (на английски това еthe, който се наричаdefinite article, букв. „определен член“). Наименованието за член при неопределеност енеопределителен член, какъвто има ванглийски:a иan (които саindefinite forms of the grammatical article, букв. „неопределени форми на граматичния член“). Вбългарския език има спор дали формите един/една/едно/едни са форми на неопределеност.[2]
В българския език определителният член е задпоставен, т.е. поставя се като окончание на съществителното име. Морфологично пълният и непълният член в българския език съвпадат за всички родове, освен за мъжки род единствено число:
Непълен член в български
род
ед.ч.
мн.ч.
м.р.
-а/-я
-(и)те
ж.р.
-(а/я)та
-(и)те
ср.р.
-то
-та
Пълен член в български
род
ед.ч.
мн.ч.
м.р.
-ът/-ят
-(и)те
ж.р.
-(а/я)та
-(и)те
ср.р.
-то
-та
Северномакедонска писмена норма и родопски диалекти
В езиците, които произлизат отлатинския, определителните и неопределителните членове се поставят предсъществителното име, за което се отнасят, за разлика от членовете вбългарския език, които се изписват като окончания на думата.
Определителният и неопределителният член в романските езици имат различни форми за различнитерод ичисло на съществителните имена, които дефинират. Въпреки това, в латинския език, от когото произлизат романските езици, няма нито определителен, нито неопределителен член.
В италианския език определителният[5] и неопределителният[6] член имат следните форми:
Определителен член
Единствено число
Множествено число
Мъжки род
il/lo
i/gli
Женски род
la
le
Неопределителен член
Единствено число
Множествено число
Мъжки род
un/uno
dei/degli
Женски род
una
delle
При мъжки род само съществителните имена, които започват съсs+съгласна иz+съгласна, се използват с определителен членlo (ед.ч.) иgli (мн.ч.) и с неопределителен членuno (ед.ч.) иdegli (мн.ч.).
Пред съществителни имена от мъжки и женски род в единствено число, които започват с гласна, се използват съкратени форми на определителния и неопределителния член –l' (за м.р. и ж.р.),un (само за м.р.) иun' (само за ж.р.). Това явление в езикознанието се наричаелизия на гласен звук.
Въвфренския език определителният[8] и неопределителният член имат следните форми:
Определителен член
Единствено число
Множествено число
Мъжки род
le
les
Женски род
la
les
Неопределителен член
Единствено число
Множествено число
Мъжки род
un
des
Женски род
une
des
Подобно на италианския език, във френския също се среща елизия на определителния член, който се изписва катоl' пред думи в единствено число, които започват с гласна или с нямоh.
В немския език определителният член винаги се поставя преди съществителното, към което се отнася, или пред определенията предхождащи съществителното. Членът се скланя като се съгласува по род и падеж в единствено число и само по падеж в множествено число със съществителното, към което се отнася.[9]
В английския език, подобно на останалитезападноевропейски езици, членът се поставя преди съществителното име, за разлика отбългарския език.
Тъй като в английския отсъства граматическата категория род, определителният член има еднаква форма за всички съществителни имена, без значение от тяхното число –the. Определителният член се произнася като [ði] пред думи, които започват с гласен звук, и като [ðə] пред всички останали думи.
Неопределителният член в английския език има 2 форми –a (пред съгласни) иan (пред гласни).
Използва се също частичен член, определящ частично количество –some иany. Първата форма (some) се използва в съобщителни (разказни) изречения, а втората (any) – във въпросителни и отрицателни изречения. И 2-те форми са еднакви за всичкисъществителни имена, независимо от тяхното число.
Освен това има и отрицателен член, съобщаващ за отсъствие на количество –no.
В датския език, също както и в норвежкия и шведския (и подобно на българския), определителният член е постпозитивен, т.е. поставя се като окончание в края на съществителното име, вместо като самостоятелна дума пред него, какъвто е случаят в повечето германски езици, в т.ч. английския и немския език. В зависимост от рода и числото на съществителното име, определителният член в датския език може да приема три основни форми:-(e)n,-(e)t и-(e)ne. Налице е също така и неопределителен член, който се използва само в единствено число и само със съществителни имена, които могат да бъдат преброени. Неопределителният член има само две форми –en за т.нар. общ род (fælleskøn) иet за среден род (intetkøn).[10]
Хараткерно за определителния член в датския език е това, че когато пред съществителното име се постави прилагателно или числително, определителният член преминава от постпозитивен в самостоятелна дума (den, det илиde), както е показано в таблиците по-долу:
Определителен и неопределителен член – общ род (fælleskøn)
единствено число,
неопределено
единствено число,
определено
множествено число,
неопределено
множествено число,
определено
en pakke
(пакет)
pakken(пакета, пакетът)
pakker
(пакети)
pakkerne(пакетите)
en kirke
(църква)
kirken(църквата)
kirker
(църкви)
kirkerne(църквите)
en by
(град)
byen(града, градът)
byer
(градове)
byerne(градовете)
engammel by
(стар град)
dengamle by
(старият град)
gamle byer
(стари градове)
degamle byer
(старите градове)
Определителен и неопределителен член – среден род (intetkøn)
единствено число,
неопределено
единствено число,
определено
множествено число,
неопределено
множествено число,
определено
et bord
(маса)
bordet(масата)
borde
(маси)
bordene(масите)
et barn
(дете)
barnet(детето)
børn
(деца)
børnene(децата)
et hus
(къща)
huset(къщата)
huse
(къщи)
husene(къщите)
etstort hus
(голяма къща)
detstore hus
(голямата къща)
store huse
(големи къщи)
destore huse
(големите къщи)
Определителният член в датския език не се променя в зависимост от падежа, за разлика от немския. Не се използва определителен член в комбинация с личните местоимения, подобно на останалите германски езици.
