В латински извори иметоMontenegro се появява за първи път през 1348 г., а в дубровнишки – през 1379 г. От 15. век името Черна гора започва да се употребява за цялата прилежаща вътрешна област зад този планински венец, и по-точно за долината и прилежащата територия около рекаЗета, заменяйки средновековното име на областтаЗета, както и античното име на тази област –Дукля.[6]
През по-голямата част от историята си Черна гора е независимо княжество, управлявано от няколкодинастии. До14 век е назовавано катоЗета, но след това е известно със сегашното си име.
През1499 г. княжеството е покорено отОсманската империя. Тяхната власт вчерногорските земи не е здрава, тъй като трудният планински терен и отдалечеността отКонстантинопол не позволяват упражняването на контрол. НаБерлинския конгрес страната се сдобива и с международно признание на своята независимост вследствие от т.нар.Източна криза (1875 –1878).
На21 май2006 г. в Черна гора провежда референдум за независимост от Сърбия и Черна гора, в който 55% от участвалите гласоподаватели гласуват за независимост на републиката. На3 юни 2006 г. черногорският парламент обявява официално независимостта на страната. На28 юни2006 г. Черна гора става 192-рият член наООН.[7]
Черна гора е малка страна, разположена в западната част наБалканския полуостров, която има уникална природа. На територията ѝ има 40езера, 293 km морска ивица, от която 52 km са пясъчни плажове. В Черна гора се намира заливътБока Которска. Цялата територия на страната е изпълнена с високи планини (над 1700 m),дефилета ипроломи, реки и езера и красивотоадриатическо крайбрежие. В северозападната част на Република Черна гора се простиратДинарските планини, където е и най-високата част на Черна гора – връхДурмитор (2522 mнадморска височина). По топлото крайбрежие на страната се отглеждат цитрусови култури,сливи,череши и др.
След преброяване нанаселението в Черна гора през2003 г., в страната живеят общо 620 145 души. Около 78% са се декларирали като християни, а 74,2% – катоправославни християни, 17,7% са потвърдили мюсюлманска принадлежност, 3% са други и хора неопределени на преброяването, а 1% са атеисти, според националната си принадлежност населението има следния състав:
Поради историческите корени и общи културни традиции самоопределянето каточерногорци илисърби през различните преброявания варира в широки граници. Това се влияе главно от моментната политическа ситуация в страната. В зависимост от това се наблюдава ту увеличаване броя на сърбите в страната, ту намаляването му. Често самите черногорци разглеждат себе си катоетнографска група или като клон от сръбската нация. И в двете групи (сърби и черногорци) има и хора, които причисляват себе си само към една от двете групи. Близо над 270 000 граждани наРепублика Сърбия имат черногорско гражданство. Приблизително около 69 000 от тях са черногорци, останалата част се самоопределят като сърби. Трябва да се отбележи, чеетнонимът „черногорец“ има различно значение в саматаСърбия. Онези хора, които се декларират като сърби в Черна гора, изтъкват своите връзки със сръбското културно пространство, но вероятно същите тези хора в Сърбия се самоопределят като черногорци, като по този начин подчертават и придават особено значение на черногорския си произход.
Над 74% от черногорците саправославнихристияни, повечето последователи наСръбската православна църква, има последователи и на самообявилата се заавтокефалнаЧерногорска православна църква. В Черна гора има 110 000мюсюлмани, които съставляват 17,74% населението на страната. Тези мюсюлмани се разпределят в три главни етнически групи:бошняци, определили се, че говорятбосненски,мюсюлмани по националност, които предпочитат сръбския език иалбанци мюсюлмани. Албанците християни, главнокатолици населяват югоизточната част на страната, главно общинаУлцин, но се доближават и доПодгорица –Тузи. Бошняците, мюсюлманите по националност и албанците мюсюлмани живеят главно вСеверна Черна гора в областтаСанджак. В Черна гора има и малка групахървати, които живеят по крайбрежието, най-вече поБока Которска.
На преброяването (2003) 63,6% от населението е потвърдило, че говорисръбски език като майчин, 22% –черногорски език, 5,5% –бошняшки език, 5,3% –албански език и 3,7% не са определили майчиния си език.[8]Официалният език в Черна гора е йекавският стандарт насръбския език, който заменясърбохърватския език. Така е записано и вКонституцията на страната, приета през1992 г. Използваната кодифицирана форма на езика в Черна гора има общ произход съссръбския, като между тях има и несъществени разлики, като сега съществува много силна тенденция и конституционно черногорският йекав диалект (зетско-южносанджакски говор) да бъде определен като отделен „черногорски език“. Кирилската и латинска ортография са равноправни.
Наред с близостта съществуват и редица характеристики, които отличават черногорците от сърбите – историческото минало,антропологически иетнически специфики, самостоятелна структура на обществените механизми и на народния живот и пр. Така днес съществуват две линии в разбирането на черногорската самобитност: онази, която означавачерногорскаидентичност, и другата –черногорското сръбство (илисръбското черногорство). Въобщедиалектите, на които говорятсърбите,черногорците,хърватите ибошняците, са много близки, и допреди разпадането наТитова Югославия всички говореха насърбохърватски език. След кървавото ѝ разпадане обаче, по политико-исторически причини се обособиха отделни езици, катохърватски,босненски, а сега е напът да се обособи в самостоятеленезик е ичерногорският. Това не е прецедент за страните отБившаЮгославия – така се родибошняшкият език вБосна и Херцеговина,македонският език вСеверна Македония. Подобни примери за езиковаглотомия по политически съображения срещаме и вРепублика Молдова, където по поръка наСталинрумънският език се нарича „молдовски“. Въобще проблемът за „черногорския език“ може да се обвърже генерално с идентификацията на самитечерногорци. В различните периоди на Черна гора се наблюдават или пълно сродяване съсСърбия, или отричането на това единство. Доказателство за това е преброяването в Черна гора от1991 и2003 г. При сравняването им си личи това колебание в самоидентичността на черногорците. През1991 г., когато съюзът със Сърбия изглеждаше непоклатим, процентът на самообявили се като сърби е много малък. 12 години по-късно в друга политическа обстановка процентът на самообявилите се като сърби е значителен. Днес в черногорското общество има полемики относно самоидентичността му. Споровете сред различните обществените слоеве и групи могат да бъдат илюстрирани с факта, че на половината от официалните уеб страници на правителствените институции като официален език е обявенсръбският, а на другата половина от сайтовете – като официален език е посочен „черногорски“.
Начело на държавата е президент, избиран за 5 години. Висш законодателен орган е Скупщина, избирана за 4 години. Изпълнителна власт – правителство.Правителството на Черна гора (Влада републике Црне Горе) се състои от министър-председател, вицепремиер и министри.
Парламентът наЧерна гора (Скупштина Републике Црне Горе) е законодателният орган в страната. Той приема всички закони, ратифицира международни споразумения, назначава министър-председателя, министрите от кабинета, както и съдиите във всички съдилища. Също така одобрявабюджета на страната и изпълнява други задължения, определени му според конституцията. Парламентът на Черна гора може да гласува вот на недоверие и с мнозинство на гласовете да свали правителството. На 6000 души се избира 1 депутат (представител), което води до промяна на общия брой на депутатите в народното събрание на Черна гора (настоящето народно събрание се състои от 78 представители, за разлика от предишното, което се състоеше от 71). Настоящият председател на парламента е Ранко Кривокапич.
