Movatterモバイル変換


[0]ホーム

URL:


Направо към съдържанието
УикипедияСвободната енциклопедия
Търсене

Черна гора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижтепояснителната страница за други значения наЧерна гора.

Черна гора
      
Химн: Ој, свијетла мајска зоро
Местоположение на Черна гора
Местоположение на Черна гора
Административни данни
Официално имеЧерна гора
Местно имеЦрна Гора / Crna Gora
Официален езикчерногорски език
СтолицаПодгорица
Най-голям градПодгорица
Управление
Формаунитарнапарламентарна република
ПрезидентЯков Милатович
Министър-председателМилойко Спаич
ОрганизацииООН,ОССЕ,СЕ,ЦЕФТА,НАТО
Законодателна властПарламент
История
Дукля1042 г.
Черногорско княжество-епископия1516 г.
Княжество Черна гора1 януари 1852 г.
Берлински договор13 юли 1878 г.
Кралство Черна гора28 август 1910 г.
Съюз със Сърбия26 ноември 1918 г.
СР Черна гора29 ноември 1945 г.
Република28 април 1992 г.
Референдум за независимост21 май 2006 г.
География и население
Площ13 883 km²
(на 156-о място)
Води2,6%
Климатумереноконтинентален
средиземноморски
Религия76,0%християнство
—72,1%православни
—3,9% други християни
19,1%ислям
1,3%нерелигиозност
1,1% други религии
2,6% без отговор
Демонимчерногорец
Население (2023)633 158[1]
(на 164-то място)
Население (2021)620 739[2]
Гъстота на нас.44,5 души/km²
(на 177-о място)
Градско нас.67,5%
(на 80-о място)
Икономика
БВП (ППС, 2023)17,431 млрд.щ.д.[3]
(на 149-о място)
БВП на човек (ППС)28 002 щ.д.[3]
(на 63-то място)
БВП (ном., 2023)7,058 млрд. щ.д.[3]
(на 153-то място)
БВП на човек (ном.)11 338 щ.д.[3]
(на 73-то място)
ИЧР (2022)0,844[4] (много висок)
(на 50-о място)
Джини (2020)32,9[5] (среден)
Прод. на живота74,5 години
(на 64-то място)
Детска смъртност4,41/1000
(на 49-о място)
Грамотност98,8%
ВалутаЕвро[б 1] (EUR)
Допълнителна информация
Часова зонаCET (UTC+1)
Лятно времеCEST (UTC+2)
Формат на дататадд.мм.гггг
Автомобилно движениедясно
Код по ISOME
Интернет домейн.me
Телефонен код+382
ITU префиксMNE
Официален сайтwww.gov.me
  1. Прието едностранно, Черна гора не е член наеврозоната.
Черна гора вОбщомедия

Черна гора (начерногорски:Црна Гора илиCrna Gora, „Черна планина“) едържава наБалканския полуостров. Граничи сХърватия иБосна и Херцеговина на запад,Сърбия на североизток,Косово на изток иАлбания на юг. Има излаз наАдриатическо море. Държавна, административнастолица и най-голям град еПодгорица (200 000 жители), а историческата столица на страната еЦетине. Площта ѝ е 13 812 km², от които 13 605 km² суша и 207 km² водна площ.

Последниятдържавен глава, преди включването на Черна гора в състава наЮгославия, екралНикола I, който е прадядо наСимеон Сакскобургготски.

Име

[редактиране |редактиране на кода]

ИметоЧерна гора се появява за първи път през 1276 г. в една повеля на кралСтефан Милутин, с която се означава частта от т.нар.Сръбско поморие или приморие във владение на кралството, т.е. обаче само източната отБар доКотор с планините над крайбрежието и по-точно отРумия иСуторман доЛовчен,[6] но не и западното херцеговинско (хумско) или дубровнишко крайбрежие отБока Которска доделтата на Неретва, в т.ч. иМакарска дорека Цетина.

В латински извори иметоMontenegro се появява за първи път през 1348 г., а в дубровнишки – през 1379 г. От 15. век името Черна гора започва да се употребява за цялата прилежаща вътрешна област зад този планински венец, и по-точно за долината и прилежащата територия около рекаЗета, заменяйки средновековното име на областтаЗета, както и античното име на тази област –Дукля.[6]

История

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:История на Черна гора

Земите на днешната Черна гора са населявани отилирите. По-късно стават част отРимската империя под наименованиетоПревалитания, а след това е част отВизантия (395). По време наВеликото преселение на народите се заселватславяни иавари, които се смесват с местното далматинско население. Създава секняжествоДукля.

 Основна статия:Дукля

През по-голямата част от историята си Черна гора е независимо княжество, управлявано от няколкодинастии. До14 век е назовавано катоЗета, но след това е известно със сегашното си име.

 Основна статия:Зета (държава)

През1499 г. княжеството е покорено отОсманската империя. Тяхната власт вчерногорските земи не е здрава, тъй като трудният планински терен и отдалечеността отКонстантинопол не позволяват упражняването на контрол. НаБерлинския конгрес страната се сдобива и с международно признание на своята независимост вследствие от т.нар.Източна криза (1875 –1878).

Кралство Черна Гора през1913 г.

На28 август1910 г. черногорският князНикола I Петрович Негош се прогласява закрал. Черна гора участва вБалканската иМеждусъюзническата война на страната наБалканския съюз и наСърбия. ПрезПървата световна война е на страната наАнтантата, но е завладяна отАвстро-Унгария. В периода1918 –1941 Черна гора е съставна част отКралство на сърби, хървати и словенци. През 1941 г. е окупирана отИталия, а след излизането им от войната – отГермания. Черна гора е отново в състава наЮгославия от1945 г. Между 1945 и1992 г. Черна гора ерепублика наСоциалистическа федеративна република Югославия, между 1992 и2003 г. – република наСъюзна република Югославия, а от 2003 до2006 г. е съставен дял отСърбия и Черна гора.

На21 май2006 г. в Черна гора провежда референдум за независимост от Сърбия и Черна гора, в който 55% от участвалите гласоподаватели гласуват за независимост на републиката. На3 юни 2006 г. черногорският парламент обявява официално независимостта на страната. На28 юни2006 г. Черна гора става 192-рият член наООН.[7]

На10 септември2006 г. се провеждат първитепарламентарни иместни избори след независимостта на Черна гора. Блокът на управляващите партии в Черна гора получава 41 места в новия 81-членен парламент. ТакаКоалицията за европейска Черна гора, съставена отДемократическата партия на социалистите (ДПС) на премиераМило Джуканович иСоциалдемократическата партия (СДП) на председателя на парламентаРанко Кривокапич, си осигурява абсолютно мнозинство в новия законодателен орган на страната.

География

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:География на Черна гора

Черна гора е малка страна, разположена в западната част наБалканския полуостров, която има уникална природа. На територията ѝ има 40езера, 293 km морска ивица, от която 52 km са пясъчни плажове. В Черна гора се намира заливътБока Которска. Цялата територия на страната е изпълнена с високи планини (над 1700 m),дефилета ипроломи, реки и езера и красивотоадриатическо крайбрежие. В северозападната част на Република Черна гора се простиратДинарските планини, където е и най-високата част на Черна гора – връхДурмитор (2522 mнадморска височина). По топлото крайбрежие на страната се отглеждат цитрусови култури,сливи,череши и др.

Население

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Население на Черна гора

След преброяване нанаселението в Черна гора през2003 г., в страната живеят общо 620 145 души. Около 78% са се декларирали като християни, а 74,2% – катоправославни християни, 17,7% са потвърдили мюсюлманска принадлежност, 3% са други и хора неопределени на преброяването, а 1% са атеисти, според националната си принадлежност населението има следния състав:

Поради историческите корени и общи културни традиции самоопределянето каточерногорци илисърби през различните преброявания варира в широки граници. Това се влияе главно от моментната политическа ситуация в страната. В зависимост от това се наблюдава ту увеличаване броя на сърбите в страната, ту намаляването му. Често самите черногорци разглеждат себе си катоетнографска група или като клон от сръбската нация. И в двете групи (сърби и черногорци) има и хора, които причисляват себе си само към една от двете групи. Близо над 270 000 граждани наРепублика Сърбия имат черногорско гражданство. Приблизително около 69 000 от тях са черногорци, останалата част се самоопределят като сърби. Трябва да се отбележи, чеетнонимътчерногорец“ има различно значение в саматаСърбия. Онези хора, които се декларират като сърби в Черна гора, изтъкват своите връзки със сръбското културно пространство, но вероятно същите тези хора в Сърбия се самоопределят като черногорци, като по този начин подчертават и придават особено значение на черногорския си произход.

Етноси в Черна гора
етносипроцент
Сърби
  
55%
Черногорци
  
34%
Бошняци имюсюлмани (народ)
  
13%
Други
  
12%


Религия

[редактиране |редактиране на кода]
Вероизповедания в Черна гора
религиипроцент
християнство
  
78%
ислям
  
17.7%
неопределени
  
3%
други иатеисти
  
1.3%


Над 74% от черногорците саправославнихристияни, повечето последователи наСръбската православна църква, има последователи и на самообявилата се заавтокефалнаЧерногорска православна църква. В Черна гора има 110 000мюсюлмани, които съставляват 17,74% населението на страната. Тези мюсюлмани се разпределят в три главни етнически групи:бошняци, определили се, че говорятбосненски,мюсюлмани по националност, които предпочитат сръбския език иалбанци мюсюлмани. Албанците християни, главнокатолици населяват югоизточната част на страната, главно общинаУлцин, но се доближават и доПодгорица –Тузи. Бошняците, мюсюлманите по националност и албанците мюсюлмани живеят главно вСеверна Черна гора в областтаСанджак. В Черна гора има и малка групахървати, които живеят по крайбрежието, най-вече поБока Которска.

Език

[редактиране |редактиране на кода]

На преброяването (2003) 63,6% от населението е потвърдило, че говорисръбски език като майчин, 22% –черногорски език, 5,5% –бошняшки език, 5,3% –албански език и 3,7% не са определили майчиния си език.[8]Официалният език в Черна гора е йекавският стандарт насръбския език, който заменясърбохърватския език. Така е записано и вКонституцията на страната, приета през1992 г. Използваната кодифицирана форма на езика в Черна гора има общ произход съссръбския, като между тях има и несъществени разлики, като сега съществува много силна тенденция и конституционно черногорският йекав диалект (зетско-южносанджакски говор) да бъде определен като отделен „черногорски език“. Кирилската и латинска ортография са равноправни.

Езици в Черна гора
езиципроцент
сръбски език
  
63.6%
черногорски език
  
22%
други
  
14.5%

Наред с близостта съществуват и редица характеристики, които отличават черногорците от сърбите – историческото минало,антропологически иетнически специфики, самостоятелна структура на обществените механизми и на народния живот и пр. Така днес съществуват две линии в разбирането на черногорската самобитност: онази, която означавачерногорскаидентичност, и другата –черногорското сръбство (илисръбското черногорство). Въобщедиалектите, на които говорятсърбите,черногорците,хърватите ибошняците, са много близки, и допреди разпадането наТитова Югославия всички говореха насърбохърватски език. След кървавото ѝ разпадане обаче, по политико-исторически причини се обособиха отделни езици, катохърватски,босненски, а сега е напът да се обособи в самостоятеленезик е ичерногорският. Това не е прецедент за страните отБившаЮгославия – така се родибошняшкият език вБосна и Херцеговина,македонският език вСеверна Македония. Подобни примери за езиковаглотомия по политически съображения срещаме и вРепублика Молдова, където по поръка наСталинрумънският език се нарича „молдовски“. Въобще проблемът за „черногорския език“ може да се обвърже генерално с идентификацията на самитечерногорци. В различните периоди на Черна гора се наблюдават или пълно сродяване съсСърбия, или отричането на това единство. Доказателство за това е преброяването в Черна гора от1991 и2003 г. При сравняването им си личи това колебание в самоидентичността на черногорците. През1991 г., когато съюзът със Сърбия изглеждаше непоклатим, процентът на самообявили се като сърби е много малък. 12 години по-късно в друга политическа обстановка процентът на самообявилите се като сърби е значителен. Днес в черногорското общество има полемики относно самоидентичността му. Споровете сред различните обществените слоеве и групи могат да бъдат илюстрирани с факта, че на половината от официалните уеб страници на правителствените институции като официален език е обявенсръбският, а на другата половина от сайтовете – като официален език е посочен „черногорски“.

Държавно устройство

[редактиране |редактиране на кода]

Според сегашнатаКонституция Черна гора е обявена за „демократична, социална иекологично чистадържава“.

Начело на държавата е президент, избиран за 5 години. Висш законодателен орган е Скупщина, избирана за 4 години. Изпълнителна власт – правителство.Правителството на Черна гора (Влада републике Црне Горе) се състои от министър-председател, вицепремиер и министри.

Парламент

[редактиране |редактиране на кода]

Парламентът наЧерна гора (Скупштина Републике Црне Горе) е законодателният орган в страната. Той приема всички закони, ратифицира международни споразумения, назначава министър-председателя, министрите от кабинета, както и съдиите във всички съдилища. Също така одобрявабюджета на страната и изпълнява други задължения, определени му според конституцията. Парламентът на Черна гора може да гласува вот на недоверие и с мнозинство на гласовете да свали правителството. На 6000 души се избира 1 депутат (представител), което води до промяна на общия брой на депутатите в народното събрание на Черна гора (настоящето народно събрание се състои от 78 представители, за разлика от предишното, което се състоеше от 71). Настоящият председател на парламента е Ранко Кривокапич.

Президент

[редактиране |редактиране на кода]

Президентът на Черна гора се избира за 5-годишен мандат след преки тайни избори. Правомощията на президента са:

  1. да представлява страната в чужбина;
  2. да обнародвазакони чрезукази;
  3. да свикваизбори запарламент;
  4. да предлага за одобрение на парламента кандидата заминистър-председател и назначаването на председателя и съдиите вКонституционния съд;
  5. да предлага на парламента свикването нареферендум.
  6. да даваамнистия;
  7. да удостоява с държавни ордени и награди;
  8. да изпълнява всички останали задължения, предвидени в конституцията на страната.

Президентът на Черна гора е и председател наВърховния съвет за сигурност и Върховен главнокомандващ наВъоръжените сили на Черна гора.

Административно деление

[редактиране |редактиране на кода]
Административна карта на Черна гора

Черна гора е разделена в административно отношение на 21общини:

Вижте също

[редактиране |редактиране на кода]

Източници

[редактиране |редактиране на кода]
  1. Statistical Office of Montenegro - MONSTAT
  2. ec.europa.eu
  3. абвгWorld Economic Outlook Database, October 2023 Edition. (Montenegro) // МВФ, 10 октомври 2023. Посетен на 12 октомври 2023.
  4. Human Development Report 2023/24 // United Nations Development Programme, 13 март 2024. Посетен на 13 март 2024.
  5. Eurostat // Посетен на 2022-08-05.
  6. абИлија Петровић – ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 47 – 51,ISBN 978-9940-27-006-3
  7. List of members to the United Nations by joining date
  8. абwww.cia.gov // Архивиран оторигинала на 2009-09-12. Посетен на 2010-10-12.

Външни препратки

[редактиране |редактиране на кода]
Държави
Зависими територии
Непризнати държави
1Частично вАзия    2Частично вАфрика    3Частично вЮжна Америка    4Частично вСеверна Америка    5Категоризирана предимно в Азия    6Частично призната

Албания •Босна и Херцеговина •България •Гърция •Косово1 •Румъния2 •Северна Македония •Словения2 •Сърбия •Турция2 •Хърватия2 •Черна гора


Бележки:1Обявява независимост от Сърбия на 17 февруари 2008 г. и епризната от 110държави членки на ООН;2 Разположена основно извън Балканите;
Членове
Кандидати
Членове
Асоциирани членове
Стратегически партньори
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Черна_гора&oldid=12589867“.
Категория:
Скрита категория:

[8]ページ先頭

©2009-2025 Movatter.jp