| Цайдам (Цайдамска котловина) Цайдам | |
 | |
  Местоположение на картата на Китай Цинхай | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Китай |
| Надм. височина | 2600 – 2900 m |
| Дължина | ок. 700 km |
| Ширина | от 100 до 300 km |
| Площ | 120 000 km2 |
| Инфраструктура | |
 | |
| Цайдам (Цайдамска котловина) вОбщомедия | |
Цайдам (Цайдамска котловина) (накитайски:柴達木盆地; напинин:Cháidámù Péndì) e обширна тектонска падина вЗападен Китай, в провинцияЦинхай.
Котловината е разположена в северозападната част на провинцияЦинхай, като на север е ограничена от планинатаАлтънтаг, на североизток от хребетите на планинската система наНаншан, а на юг и югозапад – от хребетите на планинската система наКунлун. Дължина от запад-северозапад на изток-югоизток – около 700 km, ширина – от 100 до 300 km, площ – около 120 000 km², надморска височина – 2600 – 2900 m.[1]
Северозападната част на котловината представлява пясъчно-глиненста равнина с отделни възвишения и ридове с участъци от бедленди и широко разпространени релефни форми в резултат на еоловото изветряне. Югоизточната част е по-ниска, отделена от северозападната с отстъп с височина до 100 m. Тук са разположени коркови солончаци с площ до 1600 km², възникнали на мястото на древни езера. В подножията на планините има наклонени равнини, образувани от съединили се един с друг наносни конуси образувани от временни реки.В котловината се разработват находища на нефт (Голмо, Манъяй) и каменна сол.[1]
Климатът на Цайдамската котловина е рязко континентален. Средна януарска температура – от -11 до -15°С, средна юлска температура – от 15 до 18°С, годишна сума на валежите – 25 – 50 mm (на изток – до 150 mm), които падат предимно през лятото. Зимата е почти безснежна. Северозападната част на котловината е практически безводна, а на югоизток, в понижените солончаци са разположени пресъхващите езера Давсан Нур, Холосун Нур и др., които се напълват с вода само по време на лятното пълноводие на реките с периодичен отток, водещи началото си отКунлун.[1]
На северозапад растителността е представена от единични петна от солянка (Salsola), реомюрия и зайсански саксаул (предимно по поречията на временните реки). Масивите от пясъци често са полузакрепени от тамариск и селитрянка (Nutraria). На югоизток в предпланинските райони и в местата с плитко залягащи грунтови (подпочвени) води се появяват пасища и тръстикови блата.[1]
