Хуго Капет (нанемски:Hugo Kapet; нафренски:Hugues Capet, произнася сеЮг Капѐ) екрал наФранция от987 до996 г. Капет произхожда от богато германско семейство вЗападнофранкското кралство, чиито представители на два пъти за кратко стават крале.
Той е най-възрастният син наХуго Велики иХедвига Саксонска, дъщеря на немския императорХайнрих I Птицелов и сестра наОто I Велики.
В началото Хуго е гласен замонах и е изпратен да донесе мощите на Свети Валери вАмиенската катедрала (980). След смъртта на баща си наследява именията му и става най-могъщият благородник в страната.
От978 до986 е съюзник с немските императориОто II иОто III, както и сархиепископАдалберон срещу кралЛотар. През985 г. той вече е фактическият владетел на Западнофранкското кралство, а след смъртта наЛуи V през987 г., архиепископът наРеймс убеждава бароните да го изберат за крал. На3 юли вНоайон,Пикардия, Хуго Капет е коронясан за крал. Така се поставя началото на управлението на династията наКапетингите.
Хуго притежава малки имения околоАнжу иШартър. МеждуПариж иОрлеан владее земи, възлизащи на около 400 квадратни мили. Реалната му власт се разпростира във владенията му и ако той ги напусне рискува да бъде пленен за откуп или убит.
През993 г. епископът наЛаон организира заговор, за да постави Хуго под опеката на Ото III. Заговорът се проваля, но фактът че никой не е наказан, говори сам по себе си колко слаба е властта на Хуго. Извън неговите владения действат различни закони, в страната има поне 150 валути и се говорят дузина езици. Да бъде обединено всичко това в едно е сложна дейност, в която се включват усилията на самия крал и неговите едри феодали. По този начин царуването на Хуго Капет е съпътствано от много борби между различните благородници. Военната мощ на Хуго е ограничена и той често разчита на помощта на херцога наНормандия.
Умира на24 октомври996 г. вМелюн. На трона е наследен от сина сиРобер II.
- Robert-Henri Bautier,L'avènement d'Hugues Capet, Le roi de France et son royaume autour de l'an mil, Picard, Paris, 1992, p. 27 – 37.
- Colette Beaune,Roi, Dictionnaire du Moyen Âge, PUF, Paris, 2002, p. 1232 – 1234.
- Bernhard Blumenkranz,Où est mort Hugues Capet?, Bibliothèque de l'École des Chartes, 1957, p. 168 – 171.
- Pierre Bonnassie, La France de l'an Mil, Paris, Seuil, 1990, p. 125 – 141
- Michel Bur,Adalbéron, archevêque de Reims, reconsidéré, Le roi de France et son royaume autour de l'an mil, Picard, Paris, 1992, p. 55 – 63.
- André Chédeville, Le roi et son royaume en l'an Mil, Paris, Picard, 1990, p. 157 – 163
- Robert Delort,France, Occident, monde à la charnière de l'an Mil, La France de l'an Mil, Seuil, Paris, 1990, p. 7 – 26.
- Pierre Gasnault,Hugues Capet et la villa des Juifs, Bibliothèque de l'École des Chartes, 1960, p. 166 – 167.
- Olivier Guyotjeannin, Le roi de France et son royaume autour de l'an mil, Paris, Picard, 1992, p. 91 – 98
Нормативен контрол | |
|---|
|
.svg)
