Разположение на остров Хоншу (в тъмен цвят) на картата наЯпония
Хоншу (наяпонски: 本州, поанглийскатасистема на ХепбърнHonshū) е най-големиятостров наЯпония с площ 227 970 km² (60% от територията на страната) и население през 2017 г. 104 млн. души. Хоншу е 7-ият остров по големина и 2-рият по население (следЯва) в света. Простира се от североизток на югозапад на протежение над 1300 km и ширина от 50 до 230 km.[1]
На изток и юг бреговете на Хоншу се мият от водите наТихия океан, на север и северозапад – от водите наЯпонско море, а на югозапад – от водите наВътрешно Японско море. На североизток протокаЦугару (Сангарски) го отделя от островХокайдо, на запад протокаШимоносеки (Камон) – от островКюшу, а на югозапад протокаКии и източната част наВътрешно Японско море – от островШикоку. Дължината на бреговата линия на Хоншу е 5450 km. Тихоокеанското крайбрежие е силно разчленено от многочислени заливи (Ишиномаки,Токийски, Сагами,Суруга, Исе и др.) и полуострови (Симокита, Осика, Босо, Миура, Идзу, Ацуми, Шима,Кии и др.). Крайбрежието наВътрешно Японско море е изпъстрено с още повече малки заливи (Осака и др.), полуострови между тях и острови (Авадзи, Сьодо, Иношимо, Нисиноми, Ясиро и др.). Бреговете наЯпонско море са сравнително слабо разчленени, като се открояват 4 големи залива (Муцу, Тояма,Вакаса и Михо) и няколко полуострова (Цугару, Ога,Ното, Йоса и Шимане).[1]
Релефът на Хоншу е предимно ниско- и средно планински. На североизток се простират три надлъжни и успоредни планински вериги: планината Дева (2230 m) на запад, хребетаОу (2041 m) в средата и планинатаКитаками (1914 m) на изток. В централната част на острова, където тектонският разлом Фоса Магна пресича Хоншу са разположени хребетите Рьохаку (2702 m),Хида (3190 m),Кисо (2956 m), Акаиси (3192 m),Етиго (2176 m), Асио (2578 m), средната височина на които е 2500 – 3000 m и нагоре и имат алпийски форми на релафа. В южната част на Хоншу, на около 100 km западно отТокио се извисява символът на Япония – вулканаФуджи (3776 m). На югозапад се простират две успоредни планински вериги (максимална височина 1831 m), разделени от надлъжно понижение, в което лежат езеротоБива (най-голямото в Япония) и залива Осака. равнините на острова са малки, и разположени предимно по крайбрежието. Основните са:Канто,Ноби, Кинки,Етиго. В много райони (предимно във вътрешността на Хоншу) има вулкани (19 действащи и множество угаснали). Цялата територия на острова е силно сеизмична.[1]
С усилената вулканична дейност са свързани множеството находища на сяра (Мацуо и др.). Има находища на железни (Кадома и др.) и оловно-цинкови (Камиока) руди, нефт и природен газ (по крайбрежието на Японско море, в района наНиигата и в равнината Канто).[1]
Климатът е океански, мусонен, на север – умерен, на юг – субтропичен. Средната януарска температура е от -2°С на север до 5°С на юг, а средната юлска съответно от 20°С до 25°С. Годишната сума на валежите варира от 1000 до 3000 mm, а по наветрените склонове на места над 4000 mm. Максимумът им е през лятото, а на северозапад има вторичен максимум, обусловен от зимния мусон и често валежите са във вид на сняг.[1]
Реките на острова са предимно планински, къси и с много бързеи и прагове. Най-големите са: Синано,Тоне,Кисо,Китаками и др. Всички те са ясно изразено лятно пълноводие, притежават значителни хидроенергийни ресурси, а голяма част от водите им се използват за напояване на обширните оризови полета.[1]
Склоновете на планините на север са покрити с широколистни, на места и иглолистни гори, а на юг – субтропични вечнозелени и широколистни и иглолистни гори. Равнините са почти на 100% са земеделски усвоени и гъсто населени. Интензивното стопанско усвояване на Хоншу е нанесло значителни щети на неговата природа.[1]
