Хонконг има площ от 1104 km², от които 4,6% са водна повърхност (от общата площ 1054 km² са суша, а 50 km² – вътрешни водоеми). Включва островХонконг, полуостровКоулун, т.нар.Нови територии и 235 крайбрежни малки острова, най-големият от които еЛантоу. Освен това Хонконг има претенции къмтериториални води на разстояние 5,6 km от брега.[2][3]
Хонконг има процъфтяваща икономика, една от най-свободните в света, до голяма степен базирана намеждународната търговия. Въпреки че е малък остров, Хонконг заема десетата по големина търговска зона в света и е 11-ият по големина банков център в света. Валутата в Хонконг ехонконгският долар.
Хонконг се намира в най-южната част на Китай, на 60 km източно отМакао, който е разположен в насрещния край наделтата на рекаДжудзян. От изток, юг и запад е ограден отЮжнокитайско море, а на север рекаШънджън го отделя от провинцияГуандун и близкия градШънджън. Най-високата точка в Хонконг е връхДаушан с надморска височина 957 m.[4] Крайбрежието на страната е силно разчленено, с множество заливи и плажове.[5] Тъй като по-голямата част от територията ѝ е заета от скали и планини със стръмни склонове, едва 25% от нея се използва интензивно, а около 40% от останалата площ е обособена в паркове и резервати.[6] Основнитеурбанизирани зони са на полуостров Коулун, в северния край на остров Хонконг и в разпръснати селища в Новите територии.[7]
Климатът на Хонконг евлажен субтропичен (Cwaпо Кьопен). Лятото е горещо и влажно с периодични дъждове и бури и с преобладаващ пренос на горещи въздушни маси от югозапад. През този сезон са най-честитайфуните, които понякога предизвикват наводнения исвличания на земни маси. В началото на зимата времето обикновено е слънчево, а към края ѝ – по-облачно, с възможност за студени северни ветрове.[8] Прохладната и сухазима продължава отдекември домарт.Есента е топла, слънчева и суха. Различните климати се дължат на различната посока на вятъра, специфична за всеки сезон.
Геологично земята под Хонконг е стабилна за последните един милион години.Флората ифауната на града са претърпели значителни промени, дължащи се на изменението на климата, повишаването на морското равнище ичовешкото въздействие.
Обсерваторията на Хонконг е държавно учреждение, на което е възложена работата по съставяне наметеорологични прогнози, предупреждения за катаклизми и геофизични изследвания на територията на града. Най-високата температура, измерена в цялата история на наблюденията ѝ в Хонконг,[9] е 38°C, а най-ниската – −4°C. В същото време, най-високата и най-ниската температури, измерени от обсерваторията на Хонконг, съответно са 36,1°C на 19 август 1900 г. и 18 август 1990 г., и 0°C – на 18 януари 1893 г. Средната температура[10] през най-студения месец – януари, е 16,1°C, а средната температура на най-топлия – юли, е 28,7°C.
Флаг на Хонконг (1859–1997)Статуя на кралицаВиктория в хонконгския парк „Виктория“
ПрезXI век на по-късната територия на Хонконг се образуват селища с китайско население (около 3500 селяни и 2000 рибари), а през1841 г. тези земи са завладени отВеликобритания, след което възниква британско селище. В периода1856 –1860 г., след Втората англо-китайска война (Втора опиумна война) отКитай е отнет южният край на п-в Коулун и о-вСтоункатер. В хода наВтората световна война, през 1941 г. територията е окупирана отЯпония. През1945 г. Хонконг отново е зает от Великобритания.
На1 юли1997 г. Хонконг е върнат наКитай в качеството си на свободен административен район. Същата година върху Икономиката на Хонконг сериозно негативно влияние оказваАзиатската финансова криза. Пак тогава в града е регистрирано първото заразяване на човек с вируса наптичия грипH5N1. През1998 г., след 6 години строителство в рамките на Централната програма за строителство, е открито новото международно летище „Чек Лап Кок“. Проектът е част от амбициозна стратегия за развитие на пристанищата и летищата, съставена в началото на1980-те години. През първата половина на2003 г. в Хонконг се разразява епидемия от вирусаатипична пневмония (SARS).[15]Дун Дзянхуа, ръководител на Администрацията на Хонконг (1997 – 2005), е подложен на критики и обвинения в грешки при преодоляването на Азиатската финансова криза и за невзети задължителни мерки в борбата с атипичната пневмония (SARS). През същата година администрацията на Дун Дзянхуа се опитва да прокара поправка в член № 23 отОсновния закон на Хонконг, която дава възможност за нарушаване правата и свободите на хонконгците. В резултат на половинмилионна протестна демонстрация администрацията е принудена да се откаже от тези планове. През 2004 г., в хода на подобни масови демонстрации, жителите на града настояват за провеждането през 2007 г. на всеобщи избори за ръководител на автономния район. През март2005 г., по молба на китайското ръководство и в резултат на обществения натиск, Дун Дзянхуа подава оставка (като алтернативно обяснение се дават здравословни проблеми). Веднага след това неговото място (от 16 юни 2005 г.) е заето от заместника муДоналд Цанг. На 24 юни 2005 г. той официално встъпва в длъжност, като Главен министър на администрацията на Хонконг. Той е избран от комитет, назначен от Китай, сред кръговете на хонконгския делови елит.[16] До предаването на Хонконг на Китай през 1997 г. Доналд Цанг заема длъжността Главен секретар на администрацията на Хонконг в колониалното правителство. Първоначално Цанг трябва да „доработи“ срока, оставащ на Дун, завършващ на 30 юни 2007 г., съгласно тълкуването на Приложение I и член № 46 от Основния закон на Хонконг.[17][18] На25 март 2007 г. Цанг е преизбран за втори мандат. На състоялите се на 25 март2012 г. избори за глава на администрацията на района е избранЛян Чжънин,[19][20][21] печелейки изборите с 689 от 1132 гласа. Той встъпва в длъжност на1 юли 2012 г., когато е отбелязана 15-ата годишнина от връщането на бившата британска колония под юрисдикцията на Китай. Срокът на пълномощията на Чжънин е от 1 юли 2012 г. до 30 юни2017 г.
Законодателното събрание на ХонконгПоследенапелативен съд на Хонконг
Хонконг еспециален административен район на Китай с висока степен на самоуправление, без отбраната и външната политика (cъгласно Основния закон, изпълняващ ролята наконституция). До2047 г. на територията се гарантира да не се променя социално-икономическата система и статусът насвободно пристанище, да има отделнамитница, международен финансов център със собствена валутна система и др.
Въпреки че Хонконг не е независима държава, тя ползва правата на независимо членство в редица международни организации и мероприятия, катоАзиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество илиОлимпийските игри, но след 1997 г. официалното название на делегацията на страната е изменено на „Хонконг, КНР“. Хонконг също участва в някои международни събития чрез включването на свой делегат в групата от представители на Китай. Централната китайска власт е представена от пълномощен представител.
В Хонконг изпълнителната власт се упражнява от редица министерства: на градските услуги, на гражданската авиация, за отдих и култура, на жилищното строителство, на околната среда, на имиграцията, на информацията, за преброяване и статистика, на земеделието, риболова и резерватите, на строителството и развитието, на транспорта, на електрическите и механичните служби, на правосъдието, за мита и акцизи, данъчно министерство и морско министерство. Висше длъжностно лице в Хонконг е главата на изпълнителната власт, към който има съвещателен орган – Изпълнителен съвет. Докато Хонконг е колония,губернаторът е назначаван откралицата на Великобритания. След връщането на територията под юрисдикцията наКитай тя се оглавява от Главен министър на администрацията на Хонконг. Той е избиран от Комитет за избор на Главен министър, състоящ се от 800 души, които представляват хонконгския делови елит. Всички останали държавни служители, както в изпълнителната, така и в законодателната власт, се назначават или от Главния министър (пряко или косвено), или се избират от избирателите. На теория това споразумение трябва да гарантира практически пълната независимост на политическата, културната, законодателната и икономическата инфраструктура на Хонконг от континентален Китай. На практика Китай често е обвиняван в прекомерна намеса във вътрешните работи на Хонконг и престъпване на границите, определени от Основния закон.
В страната действа и законодателен орган – постоянен парламент от 60 депутати. За да влезе в сила нов закон, той трябва да е подкрепян от Главния министър и по-голямата част от 60-те члена на Законодателното събрание на Хонконг. Половината от депутатите в Законодателното събрание се избират чрез всеобщо гласуване (в така наречените „географски окръзи“, т.е. населението е разделено по териториален признак), а другата половина – от „функционалните окръзи“, т.е. групи от физически лица и организации, разпределени по професионален (функционален) признак (например адвокатите и адвокатските кантори избират свой депутат, финансовите групи и финансистите – техен, и т.н.). Тези групи представляват най-важните области в живота и икономиката на Хонконг. Според Основния закон, в бъдеще всички членове на Законодателното събрание ще бъдат избирани чрез всеобщо гласуване.
Хонконг се състои от 18 административни района, 9 от които са т.нар. Нови територии, 5 са на полуостров Коулун и 4 – на остров Хонконг. В областта има няколко големи града (най-големи саКоулун иВиктория), но те нямат официален административен статус, а са части от съответните райони. В административния район Хонконгде факто има няколко града и селища. Те нямат официален административен статус и са части на някой от районите. Историческите граници на Виктория, Коулун и Нови Коулун са уточнени в законите, но нямат юридически и административни пълномощия, както в миналото.
Всеки район е представен от районно събрание, което дава съвети на правителството на Хонконг по въпроси от местно значение, касаещи обществени учреждения, програми за развитието на района, културни мероприятия изащита на околната среда. За координация на действията на районните власти и информиране на населението за плановете и действията на правителството отговаря отделът за вътрешни работи. Той осъществява връзката с населението по места чрезорганите на съответните райони.
Карта
Легенда
Окръзи на Специалния административен район Хонконг:
Икономиката на страната е изцяло износно ориентирана. Развиват се вносно-износните, реекспортните, офшорните операции, транспортно-търговските услуги. През Хонконг преминават 50% от китайския износ.
Хонкгонг е и голям търговско-промишлен и финансов център от световно значение. Голямо развитие иматвисокотехнологичните отрасли – научни изследвания и технологични разработки, дизайн и проектиране, създаване на нови модели, материали и компоненти, прецизни инструменти и детайли. Развити са електрониката и производството набижутерийни изделия. Действа валутна борса (с дневен оборот от 90 милиардадолара) иХонконгска фондова борса (6300 финансови компании).
Продължавайки политиката на британската администрация, правителството на Хонконг отдава приоритет в управлението наикономиката на свободните пазари и частния сектор. От1980 г. правителството играе пасивна роля в рамките на официалната политика за позитивна ненамеса. Хонконг често се дава в качеството на образцов пример закапитализма от типЛесе-фер, изпълняван на практика. От момента на появата наиндекса за икономическа свобода през1995, Хонконг ежегодно заема в него първото място в течение на 13 години.[22][23][24] Той също така заема първото място в доклада „Икономическа свобода в света“.[25]
Годишно Хонконг се посещава от 7 млн. туристи. Градът е едно от най-големите пристанища в света. Международното летище е на 4-то място в света по превоз на пътници (27 млн. души годишно)Чек Лап Кок действа от1998 г. и е с годишна пропускателна способност до 35 млн. пътници и 3 млн.тона товари в началния етап.
През1990-те години броят на населението на Хонконг започва бързо да расте. Към края на 2010 г. то е над 7 млн. души.[26]
Около 95% от жителите на Хонконг са етническикитайци, като по-голямата част от тях сакантонци. Срещат се и такива китайски етнически групи катохака ичаоджоуци. Кантонският диалект е разновидност накитайския език, разпространен в съседната китайска провинцияГуандун, и е основният език в Хонконг. Официални езици на територията са китайският (без указване на конкретна разновидност) ианглийският. Съгласно данните от преброяването на населението от 1996 г., 3,1% от жителите на Хонконг посочват английския език като език за ежедневно общуване, а 34,9% го посочват като втори език.[27] Двуезични надписи на китайски и английски се срещат навсякъде в Хонконг. След предаването на суверенитета през 1997 г. се увеличава притокът на имигранти отКонтинентален Китай. Нивото на използване напутунхуа – официалното наречие на Континентален Китай, също се повишава, а интеграцията с континенталната икономика води до нуждата от хора, владеещи езика.
Останалите 5% са некитайски етнически групи, които, въпреки своята малобройност, формират значими общности. Южноазиатското население на Хонконг се състои отиндийци,пакистанци и неголям бройнепалци. Виетнамските бежанци отВойната във Виетнам също стават постоянни жители на територията. Около 140 хилядифилипинци работят в Хонконг като домашни помощници. Такива има и отИндонезия, като техният брой постоянно расте. В търговския и финансов сектор на Хонконг работят многоевропейци,американци,австралийци,канадци,японци икорейци.
Водещите образователни учреждения на Хонконг могат да се разделят на 3 категории: държавни, субсидирани и частни учреждения. Най-малобройната е първата категория, най-многобройни - учебните заведения, които сесубсидират, получавайки помощ от правителството и грантове отблаготворителни организации, най-често с религиозна насоченост. Като правило това са християнски и католически организации, но сред тях могат да бъдатбудистки,даоистки,ислямски иконфуциански организации. В същото време частните образователни учреждения нерядко се управляват от християнски организации. Извън тази система има учреждения в рамките насистема на преки субсидии и частни международни училища.
Университетът на Хонконг е най-старотоучебно заведение от трета степен в района – традиционно основан по британски модел, макар че с времето придобива някои черти от американската система. Втори по време на основаване еКитайския университет на Хонконг, който повтаря американския модел, но с британската система наколежи.Хонконгският университет за наука и техника също е основан по американския модел за висше образование. В Хонконг има 9 държавни университета, както и няколкочастни. Един от най-известните е университетът „Линан“ в районаТюнмун. Той е единственият университет в района, в който има обучение поседемте свободни изкуства (тривиум+квадривиум). Държавните учебни заведения на Хонконг са под контрола на Отдела за образование на правителството на Специалния автономен район Хонконг.[28] В системата влизат незадължителните тригодишнидетски градини, след които следва задължителните шестгодишноначално обучение и тригодишна първа степен насредно обучение. След това е незадължителното двугодишно средно образование от втора степен, завършващо с получаването на образователния изпитен сертификат на Хонконг.
↑Population and Vital Events // Census and Statistics Department, Hong Kong Government, 2010. Архивиран оторигинала на 2007-06-09. Посетен на 22 май 2011.
.svg)
