Човекът есухоземно животно, което се характеризира с изправен стоеж ибипедалналокомоция,фина моторика на ръцете и широко използване на инструменти, както и усложненаупотреба на езика в сравнение с останалите животни, по-голям и усложненмозък и формиране на високо организираниобщества.[1][2] Социалните структури на човешките популации са особено комплексни, състоят се от сътрудничещи и конкуриращи се групи, на различни нива – от малко семейство и партньорство до различни сдружения на политическа, научна, икономическа и религиозна основа. Обществените взаимодействия между хората водят до установяване на разнообразни социални норми, ритуали, традиции, закони, които са в основата на човешкотообщество. Хората имат и добре развит усет за красота и естетика, в комбинация с желание за самоизява, което води до културни нововъведения катоизкуство,литература имузика.
Човек се отличава и с желанието си да разбира и влияе на света около себе си, в търсене на обяснение и начин за използване на природните явления. Това желание води до възникване на науката,митологията и религията. Вроденото любопитство води до развитието на разнообразни предмети и умения. Човекът е уникален вид, единственият, който пали огън, готви храната си, шие си дрехи и използва многобройни други технологии.
Българската дума „човек“ произлиза отпраславянската форма*čelověkъ и нейния съкратен вариант*čьlověkъ. Тя се разглежда като съставена от две части. Първата от тях, с която се свързва и произхода на думата „челяд“, еčelo със значение „род“ и сходни форми в другииндоевропейски езици –kúlam („стадо“, „множество“, „семейство“, „род“) вдревните индийски езици,τελος („тълпа“) вгръцкия,cland,clan („потомство“, „род“) вирландския,kìltis („род“) влитовския. За втората част има две основни хипотези. Едната я свързва с думитеvaikas („момче“, „дете“) на литовски,vaiks („момче“, „дете“) налатвийски иwaix („слуга“) напруски. Според другата хипотезаvěkъ означава „сила“, което се свързва с думи катоувечье („осакатяване“) наруски илиобезвекнуть („отслабвам“) в някои руски диалекти.[3]
Видовото номенклатурно наименованиеHomo sapiens е създадено отКарл Линей, който през 18 век полага основите на съвременната биологична систематика със своя труд„Systema Naturae“ и описва самия себе си католектотипен екземпляр на вида.[4] Родовото имеHomo е производно налатинскотоhomō („човек“), което от своя страна произлиза отстаролатинската формаhemō („земно същество“; сродна с думата „хумус“) ипротоиндоевропейския корен*dʰǵʰemon- („земя“).[5][6] Видовото имеsapiens означава „мъдър“, „разумен“.
С откриването и изследването на изкопаемите предшественици на съвременния човек значението на думата „човек“ се променя, тъй като ясната в миналото граница между човека и човекоподобните маймуни постепенно се размива, и днес понятието обхваща няколко различни биологичнивида. Днес в научната употреба „човек“ може да се отнася за всеки член на родаHomo. Освен това в рамките на самия видHomo sapiens се прави разграничение междуанатомично съвременен човек иархаичен човек, като второто понятие се отнася за най-ранните изкопаеми представители на вида. Понякога форми катонеандерталците се класифицират катоподвидове наHomo sapiens –Homo sapiens neanderthalensis. Все пак в ежедневната реч и в тази статия понятието „човек“ се използва за единствената съвременна форма на рода – анатомично и поведенчески съвременния Homo sapiens.
Научните изследвания начовешката еволюция обхващат изучаване на развитието народа Човек, реконструиране еволюционната дивергенция на предшествениците на човека от останалитехоминини (общите предшественици на хората ишимпанзетата),човекоподобни ипримати. Съвременните хора спадат към видаHomo sapiens, по-точно към неговия подвидHomo sapiens sapiens.
Родословно дърво, показващо съществуващите днес хоминоиди: хората (родHomo), шимпанзетата (родPan), горилите (родGorilla), орангутаните (родPongo) и гибоните (четири рода в семействоHylobatidae:Hylobates,Hoolock,Nomascus иSymphalangus). Всички, с изключение на гибоните, сачовекоподобни.
Най-близките съществуващи днес родственици на хората са горилите и шимпанзетата.[7] С напредъка в проучванията на генома на хората и шимпанзетата днес сходството между ДНК последователностите на двата рода се оценяват на 95 до 99%.[7][8] Техниката намолекулярния часовник, която оценява времето, необходимо за натрупване на дадено количество дивергентни мутации между два филогенни клона, дава възможност за определяне на приблизителната дата на разделяне между отделните клонове. Първите групи, отделили се от клона на хоминоидите сагибоните (Hylobatidae) иорангутаните (Pongo), последвани отгорилите (Gorilla) ишимпанзетата (Pan). Времето на разделяне на хората от шимпанзетата е преди около 4 – 8 милиона години, по време на късниямиоцен.[9][10]
Съществуват малко фосилни свидетелства за дивергенцията на горилите, шимпанзетата и хората.[11][12] Най-ранните фисили, за които има предположения, че са на преки предшественици на хората, саSahelanthropus tchadensis (на възраст 7 милиона години),Orrorin tugenensis (5,7 милиона години) иArdipithecus kadabba (5,6 милиона години). За всеки от тези видове се допуска, че ебипедален предшественик на по-късните хора, но в същото време тези хипотези са спорни. Възможно е също така тези видове да са предшественици на друг клон африкански човекоподобни или да са общ предшественик на хората и други човекоподобни. Въпросът за връзката на тези ранни фосилни видове с произхода на хората все още не е разрешен.
Преди около 4 милиона години, вероятно от някой от посочените ранни видове, еволюира групатаAustralopithecines. По-късно тя се разделя намасивен играцилен клон. Представители на втория клон, може биAustralopithecus garhi, са непосредствените предшественици на родаHomo.
Най-ранният представител на родаHomo еHomo habilis, еволюирал преди около 2,3 милиона години. Това е първият вид, за който има убедителни свидетелства, че е използвалкаменни инструменти. Мозъкът на тези ранни хора е с приблизително същия размер, както при шимпанзетата, а основната им адаптация е бипедализмът, насочен към наземния начин на живот. През следващите 1 милион години започва процесът наенцефализация, като при видаHomo erectus обемът на черепа е вече два пъти по-голям.
Homo erectus са първите хора, които напускатАфрика, придвижвайки се къмЕвразия преди 1,3 до 1,8 милиона години. Смята се, че този вид е първият, който започва да използваогън и сложни инструменти. Една от популациите наH. erectus, понякога класифицирана и като самостоятелен вид (Homo ergaster), остава в Африка и еволюира вHomo sapiens. Най-старите преходни фосили междуH. ergaster/erectus иH. sapiens, катоHomo rhodesiensis, са открити в Африка, но подобни форми са известни и от находките вДманиси,Грузия.
Разселването на произлезлите отH. erectus форми в Евразия протича преди около 500 хиляди години, като сред тях саH. antecessor,H. heidelbergensis иH. neanderthalensis. Най-старите фосили на анатомично съвременни хора са от епохата насредния палеолит, като тези от находките вОмо,Етиопия, на възраст 200 хиляди години.
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.
Еволюцията на човека се характеризира с определени морфологични, физиологични и поведенчески промени, протекли от обособяването на последния общ предшественик на хората и шимпанзетата. Най-значимите сред тези адаптации са ходенето на два крака (бипедализъм), увеличеният размер на мозъка, удълженатаонтогенеза и намалениятполов диморфизъм. Връзките между тези промени са предмет на продължаващи и днес дискусии.[13] Друга важна морфологична промяна е еволюцията на захвата на ръката – промяна, появила се за пръв път приH. erectus.[14]
Бипедализмът е базова адаптация на еволюционния клон на трибусHominini и се смята за основна причина за поредица скелетни изменения, общи за всички двукраки Hominini. За най-ранен двукрак представител се смятасахелантропът[15] илиOrrorin tugenensis, последвани малко по-късно от напълно бипедалнитеардипитеци. Приблизително по същото време се обособяватгорилите ишимпанзетата, като сахелантропът илиOrrorin tugenensis може би са последният им общ предшественик с хората. Ранните двукраки с времето еволюират вAustralopithecina, а след това в родHomo. Има няколко различни теории за адаптационната стойност на бипедализма. Възможно е негово предимство да е освобождаването на ръцете за достигане и носене на храна, спестяването на енергия при придвижване, възможността за тичане на дълги разстояния и ловуване или избягването на хипертермия чрез намаляване на изложената на слънцето повърхност от тялото.
Основните антропологични особености на човека, отличаващи го отнеандерталците (Homo neanderthalensis илиHomo sapiens neanderthalensis) иИзправения човек (Homo erectus) е обемистия череп с висок свод, вертикално издигащо се чело, отсъствие на надочна възглавница, добре развита брадичка.
Изкопаемите хора имали малко по-масивен скелет от съвременните хора. Древните хора създали богата къснопалеолитна култура (разнообразни оръдия от камък, кости и рога, жилища, шити дрехи, полихромна живопис по стените на пещери, скулптури, гравировка върху кости и рога). Най-старите от известните костни обработки по радиовъглеродния метод са датирани на 39 хил. години, като най-вероятно, неоантропите са се появили преди 70 – 60 хил. години.Неоантроп (настарогръцки:νέος – нов и настарогръцки:ἄνθρωπος – човек) е обобщено название на съвременния вид човек (Homo sapiens), изкопаемите и сега живеещите.
В началото на XXI век около половината от хората живеят в градовеГъстота на населението, 1994 г.Гъстота на населението по страна, 2015 г.
Първите човешкиселища са зависими от близостта на източник навода и, в зависимост от начина на живот на съответната група хора, на другиприродни ресурси, като дивеч заловуване или земя, годна за отглеждане наземеделски култури илидобитък. С развитието на техниката, включително в области катонапояване,градоустройство,строителство итранспорт, хората установяват по-добър контрол върху окръжаващата ги среда и дори умишлено изменят своите местообитания, подобрявайки условията си за живот. С развитието на търговската и транспортна инфраструктура значението на близостта на конкретни ресурси намалява и на много места тя престава да бъде фактор за ръста на популацията.
Техническото развитие дава възможност на хората да колонизират всички континенти и да се приспособят към практически всички климатични условия на Земята. През последното столетие те проникват вАнтарктика, в дълбоките части на океаните и вКосмоса, макар че мащабната колонизация на тези местообитания не е практически осъществима.
Тъй като рядко са нападани от други животни, хората обикновено се определят катосвръххищници. Те оказват значително въздействие върху околната среда, в частност са основен фактор заХолоценското масово измиране.
С популация, наближаваща 7 милиарда души, хората са сред най-многобройните едри бозайници в света. От началото на 19 век насам човешката популация нараства почти седемкратно.[16] През 2004 г. около 40 % от хората живеят вградове, като този дял продължава да нараства. Мнозинството от хората живеят вАзия (61 %), следвана отАмерика (14 %),Африка (14 %),Европа (11 %) иОкеания (0,5 %).
Видът на човешкото тяло варира в относително широки граници. Неговият размер се определя до голяма степен отгените, но е съществено и влиянието на фактори на средата, като режима на хранене и физическото натоварване. Средната височина на възрастния човек е около 1,5 до 1,8 m, като се наблюдават значителни регионални различия.[18][19] Средната маса на възрастните хора е 61,3 – 70,5 kg за жените и 65,2 – 75,3 kg за мъжете.[20][21][22] За разлика от повечето други примати, хората могат да се придвижват постоянно на два крака, което им дава възможност да използват ръцете си за манипулиране на различни предмети. Хората са физически по-слаби от другите примати със сходни размери – млади мъже в добра физическа форма са около три пъти по-слаби от женскиорангутан.[23]
Макар че хората имат слабо окосмяване, в сравнение с останалите примати, като космите им са концентрирани главно в горната част на главата, подмишниците и слабините, средният човек има повечекосмени фоликули по тялото си от среднотошимпанзе. Основната разлика е в това, че човешките косми са по-къси, по-тънки и по-слабопигментирани от тези на шимпанзето, поради което се забелязват по-трудно.
Оцветяването на кожата и космите на хората се определя от наличието на пигменти, наричанимеланини. Цветът на кожата може да варира от много тъмно кафяво до много бледо розово, а на косата – от бяло през кафяво и червено до най-често срещаното черно.[24] При косата количеството меланин намалява с напредването на възрастта, което води до постепенно посивяване и побеляване. Повечето учени смятат, че потъмняването на кожата еадаптация, насочена към защита отултравиолетовотослънчево излъчване, но според някои съвременни изследвания целта на адаптацията е да балансира количествата на разрушаваната от ултравиолетовото излъчванефолиева киселина и образувания с нейна помощвитамин D.[25] Оцветяването на кожата на съвременните хора е географски разслоено и като цяло е в корелация с нивото на ултравиолетово излъчване в съответния географски район. Човешката кожа може и да потъмнява при излагане на ултравиолетово излъчване.[26]
Устройството натаза ипръстите на краката при хората се отличава от това при останалите примати, поради което хората са по-бавни на къси разстояния от повечето други животни, но са сред най-добрите бегачи на дълги разстояния.[27] По-слабото окосмяване и по-активните потни жлези също помагат на хората да избягват прекаленото нагряване при бягане на дълги разстояния. Това дава основание да се предполага, че ловуването чрез изтощаване на плячката вероятно е успешна стратегия за прехранване на ранните хора. Издръжливостта може би е помогнала и на ранните хора в конкуренцията им снеандерталци за намиране на храна. За физически по-силните неандерталци е по-трудно да ловуват по този начин, което ги поставя в зависимост от лова на едър дивеч с кратко преследване. На промените в структурата на таза, даващи това преимущество на хората, се дължи и по-трудното и рисковано раждане. Устройството на раменете на съвременните хора дава възможност за хвърляне на оръжия, което също е много по-трудно или дори невъзможно за неандерталците.[28]
Хората имат относително по-късонебце и много по-малкизъби от другите примати. Те са единствените примати със сравнително късикучешки зъби. Зъбите им са гъсто разположени, а празнините от паднали зъби обикновено се затварят бързо при младите индивиди. При вида се наблюдава постепенна загуба намъдреците, като при някои индивиди те липсват по рождение.[29]
Хората са активни главно през деня, като нуждата им отсън е средно между седем и девет часа на денонощие за възрастните и девет до десет часа на денонощие за децата, като старите хора обикновено спят шест до седем часа на денонощие. За хората не е необичайно да спят и по-малко, нолишаването от сън може да има отрицателен ефект върху здравето. Известно е, че продължителното ограничаване на съня на възрастни хора до четири часа на денонощие е в корелационна връзка с промени във физиологията и умственото състояние, включително намалена памет, умора, агресия и телесен дискомфорт.[30]
По време на спане хората сънуват. В това състояние те получават зрителни и слухови усещания в последователност, която сънуващият обикновено възприема по-скоро като участник, отколкото като наблюдател. Сънуването се стимулира отваролиевият мост и протича най-вече по време наБДО-фазата на съня.
↑de Beer, H. Observations on the history of Dutch physical stature from the late-Middle Ages to the present // Economics & Human Biology 2 (1). 2004. DOI:10.1016/j.ehb.2003.11.001. p. 45 – 55. (на английски)
↑Pygmy // Britannica Concise Encyclopedia. Answers.com, 2006. Посетен на 30 октомври 2006. (на английски)
↑Sandel, Aaron A. Brief communication: Hair density and body mass in mammals and the evolution of human hairlessness // American Journal of Physical Anthropology 152 (1). 30 July 2013. DOI:10.1002/ajpa.22333. с. 145–150.
↑Human weight // Articleworld.org. Архивиран оторигинала на 2011-12-08. Посетен на 2022-12-04.
↑Mass Of An Adult // The Physics Factbook: An Encyclopedia of Scientific Essays, 2003. Архивиран оторигинала на 1 January 2018. Посетен на 31 December 2017.
↑Schwartz, Jeffrey. The Red Ape: Orangutans and Human Origins. Cambridge, MA, Westview Press, 1987. ISBN 0813340640. p. 286. (на английски)
↑Rogers, Alan R. et al. Genetic variation at the MC1R locus and the time since loss of human body hair // Current Anthropology 45 (1). 2004. DOI:10.1086/381006. p. 105 – 108. (на английски)
↑Harding, RM et al. Evidence for variable selective pressures at MC1R // American Journal of Human Genetics 66 (4). April 2000. DOI:10.1086/302863. p. 1351 – 1361. (на английски)
Ajit, Varki et al. Genomic Comparisons of Humans and Chimpanzees // Annual Review of Anthropology 36. 2007. p. 191 – 209. Sequence differences from the human genome were confirmed to be ∼1% in areas that can be precisely aligned, representing ∼35 million single base-pair differences. Some 45 million nucleotides of insertions and deletions unique to each lineage were also discovered, making the actual difference between the two genomes ∼4%. (на английски)
Begun, David R. Miocene Hominids and the Origins of the African Apes and Humans // Annual Review of Anthropology 39. 2010. p. 67 – 84. (на английски)
Begun, David R. et al. European Miocene Hominids and the Origin of the African Ape and Human Clade // Evolutionary Anthropology 21 (1). 2012. DOI:10.1002/evan.20329. p. 10 – 23. (на английски)
Boyd, Robert et al. How Humans Evolved. New York, New York, Norton, 2003. ISBN 0-393-97854-0. (на английски)
Homo // dictionary.reference.com. Dictionary.com, 2012. Посетен на 3 ноември 2012. (на английски)
Goodman, M et al. Primate evolution at the DNA level and a classification of hominoids // Journal of Molecular Evolution 30 (3). 1990. DOI:10.1007/BF02099995. p. 260 – 266. (на английски)
Grandner, Michael A et al. Problems associated with short sleep: bridging the gap between laboratory and epidemiological studies // Sleep Medicine Reviews 14 (4). 2010. DOI:10.1016/j.smrv.2009.08.001. p. 239 – 247. (на английски)
Spamer, E. E. Know Thyself: Responsible Science and the Lectotype of Homo sapiens Linnaeus, 1758 // Proceedings of the Academy of Natural Sciences of Philadelphia 149. 1999. p. 109 – 114. (на английски)
Hominidae Classification // Animal Diversity Web @ UMich. umich.edu, 2006. Архивиран оторигинала на 2006-10-05. Посетен на 2006-09-25. (на английски)
Wood, Bernard et al. Human evolution: taxonomy and paleobiology // Journal of Anatomy 197 (1). 2000. DOI:10.1046/j.1469-7580.2000.19710019.x. p. 19 – 60. (на английски)
