Човешкото ходило е съставено от 26кости, които поради значително по-голямата функционална натовареност са сравнително по-масивни от тези наръката. Тези кости са обособени в три основни групи:
Задно- и предно-ходилните кости на ходилото са здраво свързани една с друга благодарение настави и образуват пружиниращ свод. Най-големите стави на ходилото сагорната скочна (art. talocruralis) идолната скочна става (art. talocalcaneonaviculars). Благодарение на тях човек може да заема разкрачен стоеж, да се оттласква от земята, да ходи по наклонена повърхност или да се изкачва по стръмен терен. Оттласкването от земята се осигурява отмакарата на скочната кост (trochlea tali). От вътрешната страна тя е обградена от вътрешния глезен на големия пищял (malleous medialis), а от външната – от латералния глезен на малкия пищял (malleous lateralis).[1]
Ходилата ипръстите на краката се движат отмускули разположени в подбедриците, залавящи се за тях с помощта насухожилия, както и от по-малки мускули, разположени в самите ходила. Мускулите и връзките в ходилото, поддържащи сводовете, разпределят телесното тегло, осигуряват гъвкавост, и са четири пъти повече от костите.
Дългите мускули, които обслужват ставите на ходилото и пръстите, обграждат като издължен конус големия и малкия пищял. Късите мускули тръгват от самото ходило. Мускулите разгъващи пръстите се наричат дорзални екстензори, а тези които ги свиват – плантарни флексори. Основни представители на дорзалните екстензори са:[1]
преден мускул на големия пищял (m. tibialis anterior) – издига върха на пръстите и вътрешния ръб на ходилото.
дълъг разгъвач на пръстите (m. extensor digitorum longus) – изпъва и повдига пръстите
Някои плантарни флексори са:
дълъг мускул на малкия пищял (m. peroneus longus) – той еантагонист на предния мускул на големия пищял, сваля вътрешния ръб на ходилото и върха му
Кръвоснабдяването на ходилото се осигурява отdorsalis pedis a.,medial plantar a. иlateral plantar a..
Чрез отделянето на малки клончета от гръбната артерия на ходилото се кръвоснабдява задната част на ходилото. По натам се образува дъгообразен клон, от който изхождат пръстовите артерийки, кръвоснабдяващи гръбната повърхност на пръстите.
Вътрешната и външната стъпална артерия кръвоснабдяват мускулите и кожата по стъпалната повърхност на ходилото. Външната стъпална артерия навлиза дълбоко под мускулите, завива и се свързва в първото междукостно пространство с края на тръбната ходилна артерия, като образуват ходилната артериална дъга. От нея се отделят пръстовите артерии и клончета за голяма част от мускулите на ходилото.
Ходилото изпълнява различни роли, но основната му функция е на „мек амортисьор“ при контакта напетата с повърхността при движение, както и на „твърд лост“ през фазата на носенето на тежестта на тялото и през фазата на отблъскването с предната част и пръстите.
Хората обикновено носятобувки, покриващи ходилото за защита от опасности и наранявания при ходене на открито.
Носенето на модерни обувки води до сериозни увреждания на ходилото тъй като формата на обувките не съответства на формата на ходилото.[2] Често срещано заболяване на ходилото, причинено от носенето на модерни обувки ебунионът (англ.Bunion). Носенето на модерни обувки с висок ток може да доведе и до увреждания на гръбначния стълб.
Когато човек се движи хрущялът играе ролята наамортисьор и осигурява плавното плъзгане на костите една в друга. С времето хрущялният слой, покриващ повърхността на ставите, постепенно се изтънява, докато накрая съвсем се разруши. За да се компенсира загубата на хрущял, по края на ставите се образуват костни израстъци, които увеличат ставната повърхност. Естественото износване на ставите на краката се ускорява при носенето на неподходящи обувки, неправилна походка, продължително статично натоварване на краката, както и от прекаленото наднормено тегло. Всичко това води до съсипване на стъпалото, неговите амортисьорни свойства се нарушават и се стига доплоскостъпие (дюстабан). Страдащите от плоскостъпие ходят, широко разтваряйки крака, разгъвайки стъпала и размахвайки ръце. При тях най-често се износва вътрешната страна на ходилото и токовете на обувките.[4]
Влиянието намодата, „експлоатацията“ на крака с тясна шпиц-обувка неизбежно води до подвиване на големия пръст, изпъкване на овалните костички, образуването на израстък (подутина) и възпаление на лигавичната торбичка на костта, намираща се между петата и пръстите. Постепенно започват да седеформират и останалите пръсти. Всичко това причинява изтръпване на прасците, мъчителниболки вкръста, намаляване на работоспособността, дори понякога може да доведе доинвалидност.
Мазоли на увредени от носенето на обувки ходила на съвременен човек
Носенето на обувки с високи токове също води до усложнения. В този случай, за да се поддържа равновесие при ходене, се стига до изместване на центърът на тежестта към предната част на ходилото, в резултат на което човек стъпва не на цялата повърхност на стъпалото, а на три четвърти от нея, увеличавайки точно там силата на теглото си. За да се запази равновесието при това положение, се налага напрягане на мускулите на краката, кръста и шията. Това води доглавоболие, сърдечни нарушения, задушаване и колебания накръвното налягане. Едновременно с изместване центъра на тежестта при ходене се изменя взаиморазположението на костите, възникват деформации и ускорено износване на ставите –остеоартроза. Разтягането на връзките и налягането на разместените кости предизвикват тъпи болки в краката, понякога достигащи чак до кръста. Появяват се отоци и дори изпотяване. По-сериозни последствия могат да саварикоза и застойни явления в областта на вече изкривения таз.
В резултат на продължителното механично въздействие на обувката на едно и също място се образува твърдо уплътнение. А в отговор на постоянното дразнене наклетките от роговия слой те започват да се размножават по-бързо, кожата загрубява и се появявамазол.
