Хиндустани (हिन्दुस्तानी, ہندوستانی,[ɦɪnd̪ʊst̪aːni]), наричан същохинди-урду (हिंदी उर्दू, هندی اردو), е най-разпространениятиндоарийски език, използван католингва франка в северните части наИндия и вПакистан.[3][4] В края на 20 век езикът се говори от около 466 милиона души.[1][2]
Хиндустани, подобно наперсийския илибългарския език, еплурицентричен език и има две книжовни норми:хинди, която използва писменосттадеванагари, иурду, която използва вариант наарабската азбука.[5] Макар двете норми понякога да се разглеждат като самостоятелни езици, в говоримата си форма те са почти неразличими и дори самите книжовни норми са много близки по отношение на граматиката. Основните различия са в областта на литературните конвенции и на академичния и технически речник, като в урду има по-силни персийски,тюркски иарабски влияния, а в хинди – повечесанскритски.[6][7] ПредиРазделянето на Индия наименованията „хиндустани“, „урду“ и „хинди“ са взаимнозаменяеми.
Автограф на последния моголски владетелБахадур Шах II от 1844 година
Хиндустани се формира през 16 – 17 век в рамките наМоголската империя. Нейните владетели, макар и от тюркско-монголски произход,[8] са силно иранизирани още преди идването си в Индия и официален език на тяхната държава става персийският.[9] В същото време хиндустани се развива като лингва франка въз основа накхариболи, индоарийският диалект, говорен в района на столицатаДелхи, инкорпорирайки голям брой персийски, арабски и тюркски думи и използвайки като писменост персийския вариант на арабската азбука. С военните успехи на моголите хиндустани се разпространява в обширни райони от Северна Индия.
С времето езикът започва да бъде наричан „забани урду“ (наперсийски:زبان اردو, „език на лагера“, от тюркската дума „орду“), заради своята функция на разговорен език в моголската армия. По-късно във владетелския двор се формира по-силно персизирана форма на езика, която получава иметорехта. След завладяването на Индия от британците администрацията наБританска Индия започва да използва хиндустани като официален език в цялата страна, допринасяйки за неговото налагане в още по-големи части от Индия. По това време езикът се говори от мюсюлманите в цялата страна, както и от много индуисти в Северна Индия, с изключение на селските райони наБенгал.[10]
След разделянето на страната в средата на 20 век, правителствата на Индия и Пакистан приемат две отделни книжовни норми за хиндустани, хинди и урду, използващи съответно деванагари и персийско-арабската азбука. Съществуващите и по-раносоциолектни разлики в езика са използвани за допълнително разграничаване на двете форми. Така индийското правителство провежда политика на замяна на терминология с персийски произход в хинди с неологизми, базирани на класическия санскрит (санскритизация).
Хиндустани, в двете си книжовни форми, е официален език както в Индия, така и в Пакистан
Хиндустани е език със силно изразенианалитични черти. От осемтепадежа в санскрит в хиндустани са останали само два, наричанипряк падеж икосвен падеж, като вторият се използва с всички следлози (с изключение на следлога „ne“, когато е употребен след лични местоимения от първо и второ лице ед. и мн. ч.). За разлика от повечето индоевропейски езици, словоредът на хинди еSOV, а неSVO.
Хиндустани има силно развитаглаголна система с ясно очертан аналитизъм. Категориятааспект на глаголното действие се изразява чрез модификация на смисловия глагол (който фигурира само с основата си) с глагол-модификатор, който поема граматическите функции насказуемото.
Хиндустани има двучленна именна категориярод – мъжки и женски, катосъществителните имена се обособяват в 4 групи по този признак – две за имена от мъжки род и две за имена от женски род; във всеки от тези два случая едната група съществителни имат характерна флексия, която обуславя формалното им изменение, а втората събира всички останали съществителни имена от съответния род.
Прилагателните имена в хиндустани се делят на две групи – изменяеми и неизменяеми. Изменяемите се съгласуват със съществителното име по род и число.
↑абвLewis, M. Paul (ed.).Hindi // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на4 август 2011. (на английски)
↑абвLewis, M. Paul (ed.).Urdu // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на4 август 2011. (на английски)
↑Hoiberg, Dale et al. Students' Britannica India: Select essays. Popular Prakashan, 2000. ISBN 9780852297629. p. 175. (на английски)
↑Mohammad, Zahir ud-Din.The Baburnama: Memoirs of Babur, Prince and Emperor. Modern Library Classics, 2002. ISBN 0375761373. Note:Gurkānī is the Persianized form of the Mongolian word „kürügän“ („son-in-law“), the title given to the dynasty's founder after his marriage into Genghis Khan's family. (на английски)
↑Timurid Dynasty // Encyclopædia Britannica Online. Encyclopædia Britannica, 2011. Посетен на4 август 2011. Turkic dynasty descended from the conqueror Timur (Tamerlane), renowned for its brilliant revival of artistic and intellectual life in Iran and Central Asia... Trading and artistic communities were brought into the capital city of Herat, where a library was founded, and the capital became the centre of a renewed and artistically brilliant Persian culture... (на английски)
↑Hurst, John Fletcher. Indika: the country and the people of India and Ceylon. Concept Publishing Company, 2003, [1891]. p. 344. (на английски)
