Хеноподият се използва католистен зеленчук и подправка заради острия си вкус. В сурово състояние той има смолист, лекарствен вкус, малко католакрицовия вкус наанасона,резенето или доритароса, но по-силен. Миризмата му е силна, но е трудно да се опише – често я сравняват с цитрус, петрол, чубрица, мента или маджун за прозорци.
Въпреки че традиционно се използва с черен боб за вкус и заради газогонните си свойства, той се използва в традиционната мексиканска кухня за допълнително подправяне. Чудесно се комбинира скесадили,супи,моле де оля,тамалес де кезо и рахас (от сирене и чушки), чилакилес, яйца и картофи и енчиладас. Той наистина е многостранна листна подправка, след като един път бъде харесан.
Хеноподият се използва като листен зеленчук и подправка заради острия си вкус и предполагаемата си способност да предпазва от образуване на газове, причинено от ядене на зрялбоб, но също и приаменорея.[2],дисменорея,малария,хорея,хистерия, катоекспекторант (отхрачващо средство),катар иастма[3]
От хеноподия се получава етерично масло. Той действа противантихелминтично, т.е. убива глистите и в миналото е бил включено въвфармакопеята на САЩ. Цитиран е и катоантиспазмик иабортифациент (предизвикващ аборт) – първите противозачатъчни лекарства са били открити при изследвания на хеноподия.
Етеричното масло на хеноподия съдържааскаридол (до 70%),лимонен,p-цимен и по-малки количества от многобройни другимонотерпени и техни производни (α-пинен,мирцен,терпинен,тимол,камфор и транс-изокарвеол). Аскаридолът (1,4-пероксидо-p-мент-2-ен) е твърде необичайна съставка в подправките. Друго растение, дължащо до голяма степен характера си на този монотерпенов пероксид еболдото. Аскаридолът е токсичен и има остър, не особено приятен вкус. В чист вид той е взривно вещество, чувствително към удар.