Хедонизмът (отгръцки: ἡδονισμός [hēdonismos], от ἡδονή [hēdonē] „удоволствие“ + наставка -ισμός [ismos] „изъм“) е школа ветиката, според коятоудоволствието е единствената същественаценност.[1]Eтическо учение, според което най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата в противовес нааскетичния живот.
Хедонизмът е термин с гръцки произход, който означава наслада. За привържениците на хедонизма наслаждението е висшеблаго. Всичко, което доставя наслада, е добро. Всичко, което не доставя наслада – не следва да получава внимание. Стремежът към насладата се разглежда от хедонизма като основното движещо начало начовека, което се предава по наследство. Противоположност на хедонизма – това еаскетизмът. Аскет – това е човек, който отказва себе си от всичко, освен от основните неща опазващи живота му.
Един от основните представители на хедонизма е философътАристип отКирена (ІV век пр.н.е.). Той, виждайки висшето благо в достигането на чувствените удоволствия, разработил теория на хедонизма, която по-късно била доразвита отЕпикур и неговите последователи –епикурейците.
Епикурейците по-късно потвърждават, че удоволствието и щастието могат да се намират винаги и само при добро самочувствие, в постоянно и независимо желание, и в чувството за свобода.
