Хамданидите(наарабски:حمدانيون илиḤamdānyūn) саарабскашиитска династия, управлявалаДжазира (Северна Месопотамия, днес част от Турция, Сирия и Ирак) от края на IX век до 991 г. и севернаСирия (943 – 1004).[1]. Известни са като добри войници и покровители на изкуствата и науката.
Династията произлиза от древното племе таглиби (Banu Taghlib), които са християни-монофизити преди разпространението на исляма и обитават северното междуречие наТигър иЕфрат от VI век. За основател на рода се сочи таглибският предводител Хамдан ибн Хамдун, който въстава срещуАбасидския халифат в края на IX век.[2] Неговите потомци успяват да затвърдят и легитимират властта си като наместници нахалифа вМосул. Най-могъщият сред тях еНасир ал Даула, който управлява емирата през 30-те до 60-те години на X век.[1] Неговият брат,Сейф ал Даула, който се установява като самостоятелен владетел вАлепо, е не по-малко известен с тридесетгодишната си борба срещувизантийската експанзия вБлизкия изток.[3] Началото на управлението му е белязано от политически и културен разцвет, благодарение на привличането на множество арабски поети и учени в двора му[1], но в крайна сметка Сейф ал Даула е разгромен от византийците, а след смъртта му (967 г.) Алепският емират се превръща в пионка на Византия и египетскитеФатимиди.[4] Мосулският емират губи самостоятелността си през 979 г., когато столицата му е завзета от иранскитеБуиди, а местните Хамданиди западат окончателно десетина години по-късно под натиска на по-силните си съседни племена.[1] Алепските Хамданиди са прогонени отМирдашидите в първите години на XI век.
