Хамбург (нанемски:Hamburg), илиСвободният иханзеатски град Хамбург (Freie und Hansestadt Hamburg), е вторият по големина град вГермания (следБерлин) и седми вЕвропейския съюз, както и най-големият град в ЕС, който не е столица. Разположен е на рекаЕлба, над нейното вливане вСеверно море. В Хамбург се намира най-голямото морско пристанище в страната и трето по площ и брой обработени контейнери (до2009 г. на второ място) в Европа следРотердам иАнтверпен.[1] Той е главен град и една от шестнадесетте провинции на Германия. Заради голямото значение на пристанището за цялата страна, в Германия градът често е наричан „Врата към света“. Хамбург е един от основните индустриални центрове на Германия – там се намират фабриката наAirbus (втори по големина самолетостроителен завод в Европа и трети в света следСиатъл иТулуза), корабостроителницатаBlohm + Voss, централата и цехове за производство (наNivea иTesa) на производителя на стоки за широка употребаBeiersdorf, германската централа наPhilips, най-големият медодобивен завод в ЕвропаArubius, едната от двете фабрики за рояли и пианаSteinway & Sons, компанията за писалкиMontblanc, пивоварнатаHolsten, германската централа на производителя на стоки за широка употребаUnilever, лидерите в производство на кари и складова техникаStill иJungheinrich и др. Градът е и един от най-големите медийни центрове в страната – оттук се излъчват новините на държавната телевизияARD, тук се намира централата на радиотелевизионната компанияNDR, седалището на най-голямата германска информационна агенцияDPA, най-голямото издателство в ЕвропаGruner + Jahr и едни от най-големите издателства в ГерманияSpiegel-Verlag,Zeit-Verlag, хамбургският клон наAxel Springer SE (тези издателства притежават около половината от периодичната преса, продавана на територията на цяла Германия – вестницитеDie Zeit,Financial Times Deutschland,Die Welt иBild (чиито редакции са в Хамбург съответно до1993 и2008 г., както и списаниятаDer Spiegel,Stern,Auto Bild,Sport Bild,Computer Bild и др.), централите на множество международни рекламни агенции, германската централа наWarner Music Group и др.
Девизът на Хамбург еLibertatem quam peperere maiores digne studeat servare posteritas („Нека свободата, която са извоювали предците, да се запази за следващите поколения“).
Площта на града е 755 km².[2] Най-високата точка в провинцията еХаселбрак с височина 116 m.[2] Хамбург е разположен вСеверногерманската равнина, на мястото, на което реките Алстер и Биле се вливат вЕлба. Разстоянието от Хамбург до устието наЕлба е 110 km.
В центъра на града Алстер е изкуствено преградена и образува едноименно езеро, разделено на две части. Многобройните реки и канали на територията на Хамбург се пресичат от над 2500 моста. Това прави Хамбург града с най-много мостове в Европа – повече от Амстердам, Венеция и Лондон, взети заедно.
Днешните граници на града датират от 1 април 1937 г. Към територията на Хамбург принадлежат островитеНойверк,Шархьорн иНигехьорн, както и националният парк Хамбургишес Ватенмеер.
Климатът в Хамбург е мек и влажен. Най-топлият месец е юли (средна температура 17,4 °C), а най-студеният – януари (1,3 °C). Температури от порядъка на 30 – 33 °C не са рядкост. Средното количество валежи на година е 774 mm. През средно 52 дни годишно над града се спуска мъгла.
Първите заселници на територията на днешен Хамбург идват през 4 век пр. Хр.
През 810 г.Карл Велики построява църква, чиято цел е да покръсти езическия север. Година по-късно е построена крепостта Хамабург, за да предостави защита както на църквата, така и на населението. През 831 г.Луи Благочестиви създава епархия, която скоро след това се превръща в архиепископия. Хамбург е превзет последователно отвикингите (845 г.) иободритите (915 г.)
По време на владението на шаунбургските графове (Адолф Първи: 1111 – 1130; Адолф Втори: 1130 – 1164; Адолф Трети: 1164 – 1203) Хамбург изживява подем в развитието си. По крайбрежието са издигнати диги и много хора се заселват в тези райони. Граф Адолф Трети основава търговско селище на западния бряг на Алстер. На 7 май 1189 г., в знак на благодарност за подкрепата на кръстоносните походи,Фридрих Барбароса дарява града с няколко привилегии, между които и правото на безмитна търговия и корабоплаване доСеверно море.
Юнгфернщийг, главната улица на Хамбург, в началото на 20 векНаводнението през 1962 г.Кадри от бомбардировките наСъюзниците над Хамбург презВтората световна война (1943), в които загиват около 55 000 души
През 14 век Хамбург става един от съоснователите на търговския съюзХанза. През 1558 г. отваря врати една от първите немски търговски борси. През 1529 г., по време наРеформацията, Хамбург приемалутеранството. Културният разцвет на града се състои през 17 и 18 век. Хамбург остава един от най-важните търговски центрове на Северна Германия и след разпада на Ханза, по време наПросвещението иИндустриализацията.
В началото на 20 век Хамбург се превръща в космополитен град, базиран основно на търговията с цял свят. По това време „Hamburg-America Line (HAPAG)“ става най-голямата презатлантическа параходна компания. В града са централите и на други параходства, с линии до Южна Америка, Африка, Индия и Източна Азия. Хамбург е пристанището, от което много германци и източноевропейци се отправят къмНовия свят. След като е победена презПървата световна война, Германия изгубва колониите си, което означава и загубата на много от търговските пътища на Хамбург.
Значителни и трагични събития от по-ново време са големият пожар (1842), епидемията от холера (1892),бомбардировките по време наВтората световна война (55 000 убити), наводнението през 1962 г.
Населението на Хамбург през 2010 г. е 1 786 000 жители. Плътността на населението е 2366 жители/km².[2]
През 17 век Хамбург става най-големият немски град. През 1787 г. броят на жителите надвишава 100 000, което превръща Хамбург вголям град. Малко предиВтората световна войнаХамбург има почти 1,7 милиона жители. Градът е най-многолюден през 1964 г. – 1,9 милиона, но поради субурбанизирането броят на жителите рязко спада до 1,6 милиона през 1986 г. Оттогава броят на жителите отново започва да се покачва, като към 2015 г. възлиза на почти 1,8 милиона, а според прогнозите в следващите двадесет години ще мине двумилионната граница.
До средата на 19 век основният език в Хамбург е долнонемският. През средата на20 век той почти напълно излиза от употреба и е заменен от горнонемския, на чиято база е съвременният книжовен немски език. Въпреки това има хора, които могат да говорят на типичния хамбургски „платдойч“. Този диалект намира употреба и в литературата, както и в театрални постановки. Вследствие на заселването на много чужденци в периода от шейсетте години насам, в Хамбург могат да се чуят най-различни езици, предимно английски, португалски, турски, кюрдски, руски и полски.
ОтРеформацията Хамбург е основно евангелистки-лутерантски град. В последно време обаче евангелистката църква започва да губи влиянието си, аримокатолицизмът укрепва позициите си.
От 2007 г. в Хамбург съществува Българска православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“.
Първата обществена опера в Германия отваря врати в Хамбург на 2 януари 1678 г. Първоначално операта се помещава в скромна дървена сграда. По-късно на няколко метра от нея е построена нова сграда, на място, на което операта се помещава. По време на въздушните нападения презВтората световна война сградата понася тежки поражения. През 1955 г. на мястото на руините е издигната новата сграда на операта. Днес операта е известна по цял свят. ТукМонсерат Кабайе започва световноизвестната си кариера. Множество други звезди катоЛучано Павароти иМария Калас също са гостували на операта.
В Хамбург има два държавни (Deutsches Shauspielhaus (1900) иThalia Theater (1842)) и много частни театри. Българският режисьорТеди Москов редовно гастролира в Хамбург със свои постановки.
Хамбург се счита за германската столица на мюзикълите. Тук за първи път в страната е изигран „Котките“ наАндрю Лойд Уебър. Актуалните представления са „Цар Лъв“, „Mamma mia!“ и „Мръсни танци“. Наред с тях се играят и множество по-малки известни мюзикъли.
В Хамбург има почти 15 000 фирми, работещи в сферата на пресата, печата, радио и телевизионните медии, музиката, киноиндустрията, мултимедията, рекламата. В тях работят около 62 000 души. Това превръща Хамбург в най-важния германски център на медиите.
Централата на Spiegel
Седалищата на много от големите немски издателства се намират в Хамбург:Spiegel-Verlag (списаниеSpiegel),Axel Springer Verlag (в-кBild, в-кDie Welt, списанияAuto Bild,Computer Bild и др.),Gruner + Jahr (списанияStern, Brigitte, Gala, National Geographic и др.),Bauer Verlagsgruppe (списаниеBravo),Hubert Burda Media (списанияBunte, Focus, Playboy и др.) иJahreszeiten-Verlag. Местните вестници саHamburger Abendblatt,Hamburger Morgenpost,BILD Hamburg. Почти половината от общогерманската преса се произвежда в Хамбург. Седалището на агенцияDPA също се намира в този град.
Новините на държавната телевизияARD се излъчват от Хамбург. Тук е и централата на държавната регионална телевизияNDR, както и на едноименните радиостанции. Регионалното студио за Северна Германия на другата държавна телевизия –ZDF – също се намира в Хамбург. Местните телевизионни канали саHamburg 1 иTIDE, а най-слушаните частни радиостанции саRadio Hamburg, Energy, N-Joy, Oldie 95 и 106!8.
Сред по-известните музикални компании, чиито представителства за Германия са в Хамбург, личат имената наWarner иMusic EMI Group. Студио Хамбург снима много кинофилми и телевизионни продукции.
Седалищата на много известни международни рекламни агенции катоScholz & Friends, Springer & Jacoby, Jung von Matt, TBWA, Kolle Rebbe, Zum Goldenen Hirschen, Grabarz&Partner също са в Хамбург.
Шестте кули на петте основни църкви и кметството, от ляво надясно: Св. Якоб, Св. Катерина, Св. Петър, Св. Николай, кметството и Св. МихаилТелевизионната кулаЧилехаус
Шест кули доминират градската панорама: кулите на петте основни църкви и кулата на кметството. ЦъркватаСв. Михаил – или „Михел“, както е известна в Хамбург, е емблемата на града.Св. Николай е друга известна хамбургска църква. Разрушена по времето наВтората световна война, днес в нея не се извършват служби, а играе ролята на мемориален паметник на войната. Със своите 147,3 m тя е била най-високата сграда в света в периода 1874 – 1877 г. Кулата на кметството е светската противоположност на църковните кули. Сградата на кметството е построена през 1897 г. и има общо 647 богато украсени зали и стаи. На гърба на кметството се намират сградите на хамбургската борса и търговската палата.
Най-високата сграда в Хамбург е телевизионната кула, носеща името наХайнрих Херц – 279,8 m. Най-старата сграда се намира извън същинските граници на града – това е морският фар на остров Нойверк, построен през 1330 г.
Други архитектурни забележителности са Чилехаус – търговска сграда от края на тридесетте години, приличаща на корабен нос; Централната гара – открита през 1906 г. и помещаваща търговски център, с 450 000 пътници и посетители на ден тя е най-посещаваната немска гара; Шпайхерщат – комплекс от безмитни складове, културен паметник от 1991 г.; Планетариумът; Ландунгсбрюкен, сградата на старата поща.
Други забележителности
Други забележителности на Хамбург са пристанището, мостът Кьолбранд, старият и новият тунел подЕлба, рибният пазар,Репербан – централната улица в квартала на червените фенериСанкт Паули, зоологическата градина Хагенбек – първата в света без клетки за животните, Юнгфернщийг – една от централните улици на града, главната търговска улица Мьонкебергщрасе, множеството търговски центрове и пасажи.
Паркове
Многобройните паркове и зелени площи правят Хамбург един от най-зелените градове на света. Предпочитан от жителите за разходки, спорт и пикници е Щатпарк (148 ха), в който е разположен и планетариумът. Парковото гробище Олсдорф (405 ха) е най-голямото по рода си в света. Плантен ун бломен (47 ха) е старата ботаническа градина и е разположен в самия център на града.
В Хамбург има около 50 музея. Най-известните от тях са Хамбургският исторически музей (притежаващ най-голямата колекция от предмети, свързани с градската история в Германия), Музеят на изкуствата и занаятите (един от водещите музеи за приложни изкуства в света), „Spicy's“ – музеят на подправките, намиращ се в Шпайхерщат, Конценрационният лагер Нойенгаме, Музеят на еротичното изкуство, Етнологическият музей иСалонът на изкуствата.
Най-важните спортни съоръжения в Хамбург саАОЛ Арена (стадионът наХамбургер ШФ),Колор Лайн Арена (мултифункционална зала),Милернторщадион (стадионът наФК Санкт Паули), тенискомплексът Ротенбаум, плувният басейн Алстершвимхале и спортната зала Алстердорфер Шпортхале.
Най-старият все още съществуващ спортен клуб в света еHT 16, гимнастически клуб, създаден през 1816 г. Най-старият отбор по гребане в Германия и втори в света еГермания Рудер Клуб, основан през 1836 г.
Основаният през 1887 г.Хамбургер ШФ е един от съоснователите на немскатаБундеслига през 1963 г. Сред успехите му са спечелването наКЕШ през 1983 г.,КНК през 1977 г.,Купата на УЕФА-Интертото през 2005, шампион на Германия през 1922, 1923, 1928, 1960, 1979, 1982 и 1983 г., носител на купата на Германия през 1963, 1976 и 1987, носител на купата на лигата през 1973 и 2003 г.ФК Санкт Паули е другият хамбургски футболен отбор, състезавал се в първа Бундеслига.
Хандбалният Хамбургер ШФ спечелва купата на Германия през 2006 г., както и суперкупата на Германия през 2004 и 2006 г. От 2002 г. Хамбург разполага и с отбор по хокей на лед – Мюнхен Баронс се премества в Хамбург и се преименува наХамбург Фрийзърс. Отборите по американски футболХамбург Блу Девилс иХамбург Сий Девилс също се радват на много фенове.
Спортни събития
Най-големите ежегодишни спортни мероприятия са Хамбургският маратон през април и колоездачното състезание Ватенфал Сайкласикс през лятото. От 1892 г. в Хамбург се провежда откритото първенство на Германия по тенис за мъже – Хамбург Мастерс. От 2003 г. мачовете от финалната четворка за купата на Германия по хандбал се играят вКолор Лайн Арена, като е сключен договор, според който те ще се състоят там поне до 2012 г. През юли и май се провеждат съответно състезания по конни надбягвания и прескачане на препятствия.
През 2006 г. Хамбург домакинства на пет мача от18-ото световно първенство по футбол, а през зимата на 2007 г. – на срещи от 20-ото световно първенство по хандбал. През 2003 г. Хамбург губи националните избори за град домакин на 30-ителетни олимпийски игри през 2012 г., като градът ще се кандидатира отново за 31-вите и 32-рите.
Най-голямото мероприятие са празненствата по случай рождения ден на пристанището (7 май). Те траят три дни, а броят на посетителите надвишава един милион. Други големи събития са т. нар. Алстерфергнюген около езерото Алстер (през август) и Киршблютенфест, свидетелстващ за топлите отношения между Хамбург иЯпония (май). Най-известните улични фестивали са Шанценфест в края на лятото и Алтонале. Всяка неделя сутрин от 5 до 9:30 се провежда рибният пазар, на който освен риба се продават месо, плодове и цветя. Пазарът е притегателен пункт за много туристи, но също така и за жителите на Хамбург, които имат възможност да напазаруват изгодно, наддавайки за съответната стока. Три пъти годишно се провежда панаирът Хамбургер дом с много атракции като влакче на ужасите, виенско колело, стрелбища, множество щандове за бързо хранене. Панаирът се посещава от около 9 милиона души годишно.
Хамбург е един от най-важните региони в сферата на търговията, транспорта и услугите в Германия. Според изследване наЕС Хамбург е четвъртият най-богат район в ЕС след Лондон, Брюксел и Люксембург.[6]
Най-важните икономически отрасли са производството на стоки за широка употреба, въздухоплавателната индустрия, химията, електротехниката, корабостроенето, машиностроенето, производството на минерални масла, банковата търговия, медиите.
Най-големите работодатели саAirbus (10 900 работници), сдружението на здравните касиLBK (10 300),Lufthansa (10 090),Deutsche Post (9000) немските железнициDeutsche Bahn (7650), търговската къща за доставяне на стоки по домоветеOtto и дъщерните ѝ фирми (7300), спестовната касаHaspa (5850),Philips (5500),Beiersdorf (4700), компанията за градски транспортHamburger Hochbahn (4268).
Хамбург разполага с 4000 km пътна мрежа и 7000 имена на улици. През територията му минават пет магистрали: А1 (Кьолн –Олденбург), А7 (Кемптен –Фленсбург), А23 (Хамбург –Хайде, А24 (Хамбург –Берлин) и А25 (Хамбург – Геестахт).
Железопътен транспорт
Градът е най-големият железопътен възел в Северна Европа. По-важните железопътни линии свързват Хамбург сПариж,Цюрих,Амстердам,Прага,Малмьо,Берлин,Мюнхен,Рурската област,Хановер. Гарите, обслужващи тези и други линии, са Централна гара, Алтона, Дамтор, Харбург и Бергедорф.
От голямо значение за паневропейския железопътен стоков транспорт е пристанищната железница, открита през 1866 г. с обща дължина на релсите от 375 km. Тук започват или завършват 10% от железопътния стоков транспорт в Германия.
Градски обществен транспорт
Градският транспорт е развит на много високо ниво.
Хамбургското метро има три линии с обща дължина 101 km, на които са разположени 89 спирки. Най-дългата линия еU1 (55,8 km), а най-късата –U2 (22 km). Първата отсечка на метрото е открита през 1912 г. През 2011 г. ще бъде открита четвърта линия. Градската железница е открита през 1906 г. и разполага с 6 линии с обща дължина 115 km и 69 спирки.AKN е регионално железопътно сдружение, което обслужва линии в юженШлезвиг-Холщайн и Северен Хамбург. Във и около Хамбург има над 640 автобусни линии с обща дължина 15 333 km и 9339 спирки. 6 фериботни линии обслужват района на пристанището, както и част от Елба.
Много от гореспоменатите линии работят и през нощта в петък срещу събота, събота срещу неделя, както и преди официални празници. През останалото време се използват 19 нощни автобусни линии. През 1965 г. всички компании, обслужващи линиите на градския транспорт се обединяват в съюза Hamburger Verkehrsverbund. Към 2004 г. той се състои от 36 транспортни фирми и покрива площ от 8700 km².
Въздухоплаване
Залата за заминаващи на хамбургското летище
Откритото през 1912 г. летище Хамбург-Фулсбютел е четвъртото по големина и най-старото в Германия. То е едно от малкото в Европа, намиращи се вътре в самия град – разстоянието от летището до центъра е 20 km. По тази причина не се извършват нощни полети. Площта му е 570 хектара и обслужва 68 самолетни компании. Едновременно могат да бъдат обработени 53 самолета, а максималният брой излитания и кацания на час е 48. През 2006 г. общо почти 12 милиона пътници са минали през летището, а броят на полетите надвишава 168 000.
Второто летище на територията на Хамбург е служебното летище наAirbus Хамбург-Финкенвердер, намиращо се в югозападната част на града. Тук се извършват финалните монтажни работи по моделите A318, A319, и A321, а от 2007 г. и наА380. Летището се използва и за превоз на работниците на завода до другите градове, в които има заводи на компанията –Тулуза иБристол.
Въздушна снимка на пристанищетоЛандунгсбрюкенПристанището
Пристанището
Хамбургското пристанище (известно като „Вратата на Хамбург към света“) е най-голямото в Германия, второ в Европа следРотердам и осмо в света. За някои стоки, като например кафе и килими, Хамбург е най-голямото оборотно пристанище в света. Най-голям оборот правят контейнерите – през 2006 г. са обработени рекордните 8,86 милиона контейнера, повече от два пъти в сравнение с 2000 г. Двата главни контейнерни терминала са на фирмитеHHLA иEurogate (най-голямата в Европа и трета в света). Най-голямото предимство на пристанището е безмитната зона. От правна гледна точка тя се смята за чужбина, което позволява на една стока да бъде докарана в пристанището, а после да го напусне (често преработена) без да бъде обмитена. Обмитяване се извършва, само ако стоката действително бъде внесена в Германия.
Площта на пристанището е почти 80 km², от които използваеми са около 65 km². Още 9 km² са предвидени за разширяването му. Пристанището предлага място за 320 кораба.
Разположението на пристанището (на 110 km навътре по течението наЕлба) освен предимства, има и своите недостатъци. Специални кораби-багери трябва непрекъснато да се грижат за поддръжката на дълбочината на плавателната линия, която е 13 m. Въпреки това най-големите контейнеровози в света или не могат да влязат в пристанището, или това става само когато не са максимално натоварени или при прилив. Затова се обмисля реката да се направи по-дълбока в проблемните зони. От друга страна, разположението сравнително навътре в страната води до по-ниски транспортни разходи, когато стоките се прехвърлят насухоземен транспорт.
КорабостроителницатаBlohm + Voss, принадлежаща наThyssenKrupp Marine Systems AG, е специализирана в строежа предимно на военни кораби и мегаяхти. Тя отговаря и за техническата поддръжка на най-големите пасажерски кораби в света –Freedom of the Seas иQueen Mary 2.
Върху няколко кея, на които е имало складове, се строи т. нар.HafenCity – нов квартал на площ от 155 хектара, който след построяването си през 2008 г. ще предлага 5500 жилища за 12 000души и офисна площ за 14 000 души.
Банки
Хамбург е основният банков център в Северна Германия. Тук се намира една от двете централи на HSH Nordbank. Регионалните централи за Северна Германия на многобройни банки също се намират в Хамбург.
Хамбургската борса е открита през 1558 г. и е първата в Германия и четвърта в Европа.
Изложения и конгреси
Хамбург е един от водещите конгресни градове в света. Тук през 1973 г. е построен първият конгресен център в Германия. Той се обновява, като след завършването на ремонтните работи през 2008 г. ще разполага с 16 000 места в 23 зали. Целта е да влезе в десетката на най-големите конгресни центрове. Годишно се провеждат около 200 конгреса и заседания със 150 000 участници, както и 200 обществени мероприятия с 400 000 посетители.
В непосредствена близост до конгресния център се намира теренът за изложения. Тук също се извършват усилени ремонтни работи, след които общата изложбена площ ще бъде 84 000 m² в зали и 15 000 m² на открито. В днешни дни тук се провеждат около 45 изложения с над 1,1 милион посетители от цял свят. Сред по-известните изложения саHanseboot (за лодки) иInternorga (хотелиерство и гастрономия).
В Хамбург заседава Международният морски съд. Тук се намират и федералните изследователски институти за риболовство и за горско стопанство, федералната служба за корабоплаване и хидрография, немската метеорологична служба, институтите за тропическа медицина „Bernhard Nocht“ и за експериментална вирология и имунология „Heinrich Pette“, най-големият изследователски център на Германия в областта на физиката на елементарните частициDESY, немската централа наGreenpeace.
Централната сграда на Хамбургския университетЧешма със статуя на Ханс Хумел
Броят на висшите учебни заведения в Хамбург е 29. Сред тях саХамбургският университет (основан 1919 г., 39 000 студенти), Техническият университет Хамбург-Харбург (1978 г., 4500), Висшето училище за приложни наукиHAW (1970 г., 14 000), Университетът на Бундесвера Хелмут Шмит (1973 г., 2150), Университетът за архитектура и строително инженерство ХафенСити (2006 г., 1500), първото частно правно висше училище в Германия Буцериус Лоу Скуул (2000 г., 519), Висшето училище за изобразително изкуство (1767 г., 1000).
От 2003 г. в Хамбург съществува българско училище. То е лицензирано от Министерството на образованието и науката на Република България, като издадените от него свидетелствата се признават в България.[7]
През1961 г., преди излизането на първия им сингъл,Beatles свирят в хамбургски клубове и правят първите си записи. През следващите две-три години те гастролират в Хамбург още четири пъти. През пролетта на 2007 г., недалеч от местата, на които са свирили, е открит обновен площад, носещ името на групата.
Хамбург е немският град с най-много милионери. По стара традиция те даряват част от богатството си на над 1000 фондации, които подпомагат различни аспекти от живота в града.
Хамбург е градът с най-многомостове вЕвропа, както и най-зеленият град в Германия. Тук се намира и най-големият реченостров в страната, на който е разположен кварталът Вилхелмсбург.
В миналото типичният хамбургски поздрав е „Хумел, хумел!“ – „Морс, морс!“: някой заговаря друг човек с „Хумел, хумел!“, а той отговаря с „Морс, морс!“. Той датира от началото на19 век. По това време живее разносвачът на питейнавода Йохан Вилхелм Бенц, чийто прякор е Ханс Хумел. Докато разнася вода, той често е преследван от деца, които, за да го дразнят, му подвикват: „Хумел, Хумел!“. На тези закачки той отвръща: „Морс, морс!“, съкращение от израза на платдойч „Klei mi am Mors!“ („Целуни ме отзад!“). В днешни дни типичният поздрав е „Мойн!“, чийто произход е спорен. Най-вероятно е да произхожда от традиционния поздрав „Gutten Morgen“, който нерядко бива трансформиран в „морген“, откъдето и идва и „моинг“ на „платдойч“.
.jpg)
