Франция заема части от Западна и Югозападна Европа и граничи с редица страни там (включително сВеликобритания – по вода), а благодарение на задморските си територии има сухоземни граници сНидерландия,Бразилия иСуринам. Територията ѝ е 675 417 km² или 674 843 km² (в Европа – 547 030 km² или 551 695 km²), което я нарежда на 41-во място в света и на 3-то вЕвропа следРусия иУкрайна. Населението на Франция е общо близо 69 милиона души, c отвъдморските области и територии към януари2024 година.
Държавните граници възлизат на 4082,2 km, разделени по следния начин:
В Европа – Испания (623 km), Белгия (620 km), Швейцария (573 km), Италия (488 km), Германия (451 km), Люксембург (73 km), Андора (56,6 km) и Монако (4,4 km).
Франция е разделена на 18региона, които от своя страна са подразделени на 101департамента. 13 от регионите се намират вметрополията, 1 обхваща о.Корсика вСредиземно море, а останалите 5 са задморски територии. Регионите не притежават юридическаавтономия, но имат някои административни права – могат да налагат собствениданъци и да водят собственбюджет.
Департаментите са номерирани според подредбата импо азбучен ред. Тези номера се използват също впощенските кодове и номерацията напревозните средства. Департаментите се подразделят на 342 окръга, които не са част от избирателната система на страната, а имат само административно значение. От своя страна окръзите се състоят от 4035кантона. Кантоните са разделени на 36 682 общини (комуни).
Регионите, департаментите и общините представляват териториални единици, а окръзите и кантоните административни единици. Освен изброените по-горе административно-териториални единици, Франция упражнява контрол и над няколко малки и непостоянно населени острова вИндийския (Клипертон) иТихия океан (Разпръснатите острови – Европа, Глориосо, Хуан де Нова, Басас да Индия и Тромелин).
Традиционното виждане запраисторическото човешко население на континента Европа (включително френските земи) е че първите хора живели на него са билинеандерталци, заселили го още от отпреди 400 000 години. Въз основа на открития крайШияк (1968) е направено предположение, че земите на днешна Франция са били населени схора още преди 1,6 млн. години. То се потвърждава от по-късниоткрития на френскиархеолози, включително – от намирането на каменнисечива в Южна Франция (крайЛезинян).
Древната история на земите, станали известни по-късно, като Франция се свързва преди всичко с племенната група нагалите и с тази на конкуриращите се с тях за неягермани, но също и с ред други народи от районитеСредиземноморието иСеверна Европа, сред които изпъкватдревните гърци иримляните, които правят някои успешни опити да проучат иколонизират тези територии.Марсилия (Марсей) иНица (Нис) (основани от гърците като колонии още презVI век пр.н.е. под имената Масалия и Никея) са първите градове на днешна Франция и част от широкомащабнатаГръцка колонизация.
На един по-късен етап, а най-вече от II - I век пр.н.е. нататък особен интерес към страната, наричана от тяхГалия (свързвайки я с народа на галите отЦизалпийска Галия) започват да изпитват и древните римляни. Прицел на завоевателните им стремежи става главно т.нар.Нарбонска Галия, но техните походи обхващат с времето и въобще всички страни, достигнати преди тях от големия народ накелтите (формирал се северно отАлпите), от които галите са само част, а частта от тазиетническа група, на която римляните попадат западно и северозападно от земите си се състои от множество народи, сред които както едноименните гали, така ихелвети,аквитани,белги. От V до I в. пр.н.е. на територията на днешна Франция се развива богатата наархеологически находки келтска култураЛа Тен, която е и първата археологическа култура на келтите. Тя определя културните характеристика на целия регион на запад и север от Алпите. Наречена е на селището Ла Тен вШвейцария (на брега наНьошателското езеро).
Римските завоевателни кампании са предхождани в предните векове от келтски, включително и към земите наРимската република (почти изцяло превзета от племетосенони през 387 г. пр.н.е., преди да бъдат победени и прогонени отетруските). Около 500 г. пр.н.е. келтите започват да се разселват от своите родни места в четири посоки – на запад и северозапад, като заселват цялата територия на днешна Франция иБританските острови; на югозапад, където заселват отчасти днешнаИспания; на югоизток достигайки доПанония,Балканите и дори доМала Азия (поставяйки основите на владениетоГалатия); и на юг завладявайки част от днешнаИталия и земите наШвейцария.
За пръв път отделна държава в Галия (т.нар.Галската империя) се формира през 260 г., когатоРимската империя е обхваната отдълбока криза. Един римски военачалник, който не успява да завземе властта вРим, организира своя държава в Северна и Централна Галия със столица в Треверорум (днесТрир). Името му еПостумус и управлява до 269 г. Наследен е отВикторин (269 – 271) иТетрик I иТетрик II (управлявали около 271 – 274). Държавата е ликвидирана от императорАврелиан. След това съпротивата срещу проникването на германски племена в Галия (алемани ифранки) отслабва и такова проникване става факт. Към края на IV век в Северна Галия вече има солиден контингент от тези германски племена.
Подобно накелтите,германските народи/германите, чиято прародина еСкандинавия, преживяват демографски взрив (необичайно високи нива наприраста на населението), в резултат на който започват дасе разселват. В периода (VIII-I век пр. н.е.) те завземат земи из цялаСеверна Европа, изтиквайки келтите на юг. Още през109 г. германските народикимври итевтони нахлуват вРимската република, засягайки и галите. Част от тази етническа група са и франките. До IV век те живеят на североизток от рекаРейн, образувайки два племенни съюза – салически франки (той минава на римска територия) и рипуарски франки (той остава отвъд Рейн). След425 г. салическите франки отново започват да се разселват, но скоро са застрашени от мощната инвазия нахуните. Катофедерати те подкрепят големия римски пълководецАеций в битката му с хунския владетелАтила вБитката при Каталаунските поля през 451 г. Във връзка с тази битка се споменава и първият известен владетел на франките –Меровей. Вероятно той е ръководил примитивнадържава и е носил типична германска титла, преводима като „крал“.
След смъртта на Атила през 453 г. и на Аеций през 454 г., франките отново минават в настъпление. Династията наМеровингите (451 – 751) е първата владетелска династия на франките. Неин най-виден представител еХлодвиг I (наричан от французите Кловис/Clovis), крал от 482 до 511 г. През 486 г. той разбива държавата, основана от видния римлянинСиагрий около Париж (романизиранатаЛутеция). През496 г. Кловис приема християнската религия на съпругата сиКлотилда (отпапските емисари Реми, епископ наРеймс и Вааст, епископ наАрас) и налагахристиянството отникейски тип над всички франки. Следват победи надалеманите ибургундите, но най-значителната победа на Кловис е надвестготите приПоатие (или приВуе) през 507 г. Чрез нея той ликвидираТулузкото кралство на вестготите, които се оттеглятв Испания и завладява Южна Галия (Аквитания). Едва след този епизод Франкското кралство става водеща сила в тогавашна Европа. След смъртта на Кловис кралството бива поделено между синовете му, в съгласие с обичая им наследствените владения да се поделят между мъжките потомци на предишния собственик. Силни военно, те превземат иТюрингия – 531 г.,Бургундия – 532 г.,Прованс – 537 г. Опитът за обединение приХлотар I е неуспешен и след смъртта му през 561 г. следва ново разделяне. Формират се четири държави:Австразия – на север със столицаРеймс,Неустрия – на запад със столицаПариж, Аквитания – на югозапад със столицаБордо иБургундия – на югоизток със столицаОрлеан.
От VII век нататък меровингските крале започват видимо да отслабват, а властта завземат технитемайордоми, от които най-известен еКарл Мартел, победител на арабите отОмаядския халифат вБитката при Поатие (732 г.) Неговият потомъкКарл Велики (768 – 814), считан за най-могъщия франкски владетел, води серия завоевателни войни съссаксонците (772 – 804),лангобардите (774),славяните (789 – 812),баварците (788) иаварите (791 – 802). В резултат при смъртта муФранкската държава се простира отАтлантическия океан иЛа Манш до Рим,Елба и Панония. Само полуостровБретан, където се оттегля част от галите, не е под властта му. Франкската империя е разделена между внуците на Карл Велики на три части, западната от които по-късно започва да се нарича Франция.
Наследниците на Карл Велики (наречениКаролинги) управляват Западнофранкското кралство, което е значително по-малко. То стига само доРона и Мьоз, а на север обхващаФландрия. Бретан отново не е в състава му. Още след смъртта наШарл I, наречен Плешивия, през 877 г. властта на Каролингите отслабва. Неговото наследство е слабо, а от 888 г. графът на Париж Одо се обявява за крал и по този начин открива продължителен вътрешен конфликт между Робертините и Каролингите. Още един път в периода 922 – 936 г. Робертините посягат към кралската титла, но преобладаващо тя е притежание на следващите Каролинги. Робертините имат реална власт в страната и в крайна сметка завземат властта.
КловисФранция през Х век
На22 май987 г. едва на 20 години умира последният каролингски кралЛуи V от последиците от падане от кон след организиран лов в земите на феодала Хуго Капет. Преди да умре, той съди за измяна архиепископа наРеймсАдалберон, който е ерцканцлер на Франция, а преди това – наСвещената римска империя при императорОтон и е участвал в конфликта между Хуго Капет и Каролингите. Луи V не оставя наследници и се налага избор на нов крал. Тогава висшите духовници Адалберон и Жербер д'Орийак (по-къснопапаСилвестър II) убеждаватбароните да изберат за крал Хуго Капет, който е съюзник и племенник на немските императориОто II иОто III (Ото I e негов вуйчо). На3 юли987 г.Хуго Капет е коронясан за крал на франките от архиепископ Адалберон и поставя началото на нова династия –Капетингите. С клоновете си и с прекъсвания тя управлява до 1848 г. При първите Капетинги Франция не е единна държава и централната власт в лицето на краля не притежава особена сила. Страната е съвкупност от около 20 графства и херцогства, от които най-силни саАнжу,Аквитания,Шампан,Тулуза,Прованс,Фландрия,Бургундия. По-особено е положението наБретан, който постепенно е абсорбиран от Франция, както и наНормандия, завладяна отвикингите през 911 г. и само номинално под властта на френския крал. Всеки от тези местни владетели е самостоятелна политическа фигура, съществуват двадесетина малки династии, между които има малки съперничества, войни, съюзи и династични бракове. Реалната кралска власт се простира до околностите на Париж,Орлеан иСанс, които образуват кралскиядомен. Слабостта на кралската власт във Франция води до мащабно проникване на чуждо влияние във френската територия. През 1066 г. нормандските викинги завладяват Англия (Уилям Завоевателят) и така Англия придобива първото си владение във Франция.
Филип IV Хубави
Най-голяма сила средновековната кралска власт във Франция постига при управлението наФилип IV Хубави (1285 – 1314). Той създава модерни финанси и хазна, отменя някои феодални повинности и се опитва да организира платена армия. Още при Луи IX се появяват нови важни институции като Кралският съвет и съдилищата (парламенти), начело с върховния съд (Парижкия парламент). В кралските земи платени чиновници, а не аристократи, движат държавните дела. Филип създава още един орган на власт –Генералните щати (1302). Това е събрание на съсловията във Франция (свещеници, аристократи и селяни/граждани), което може да взема важни решения, но най-вече отпуска пари за политиката на краля. Голям успех на Филип IV е унищожаването на ордена натамплиерите – държава в държавата (1307), както и преместването на седалището на папата от Рим в Авиньон (1309), където папите резидират 70 години и са под контрола на френския крал.
След смъртта на Филип IV на френския престол се изреждат тримата му сина:Луи X,Филип V иШарл IV. Никой от тях не оставя син, така че пряката линия наКапетингите се прекъсва. За тяхното наследство претенции издигат Филип дьо Валоа, внук наФилип III по мъжка линия, и английският кралЕдуард III, внук на Филип IV, но по женска линия. Въпреки че Едуард произлиза от по-късно поколение и това му дава предимство, мъжката линия на Филип има надмощие. Освен това френските юристи отхвърлят правата на англичаните, тъй като не искат да поставят цялото кралство в английска власт. Така през 1328 г. за крал на Франция е избранФилип VI, който поставя началото на династиятаВалоа. Само девет години по-късно Англия напада Франция и започваСтогодишната война (1337 – 1453). След серия победи на англичаните над френските рицари, през 1360 г. французите са принудени да подпишат унизителен договор вБретини: Едуард се отказва от претенциите си за френската корона, но получава цяла югозападна Франция, където са били някогашните английски владения.
През 1429 г. при дофина се явяваЖана д'Арк – 17-годишна селска девойка, която го убеждава да ѝ отстъпи водачеството на френските войски. Под нейно командване те разкъсват блокадата на Орлеан и го освобождават. Следва победа над англичаните при Пате в долината на Лоара и освобождаване на Реймс. През юли 1429 г.Шарл VII тържествено е коронясан за крал. Селяните, обзети от патриотизъм, се надигат на борба срещу англичаните, което има голямо значение за хода на войната. През 1431 г. Жана д'Арк е заловена от бургундците приКомпиен и предадена на англичаните, а след това осъдена от религиозен съд и изгорена като вещица заради виденията си. След победата на французите приКастийон през 1453 г. англичаните се оттеглят без да подпишат мирен договор, а това се счита за край на войната. Само градКалѐ остава в английски ръце (до 1558 г.). Войната изиграва важна роля за развитието на Франция. Кралската власт значително се засилва; общата заплаха сплотява французите, ликвидира различията между отделните народности и създава френски национален дух. За пръв път отX век цялата страна е под властта на краля. Накрая, Франция се оформя като една от великите сили в Европа с голямо значение за международните отношения.
Периодът от края на Стогодишната война бележи значителен възход за Франция. Тя успява да се обедини, да заиграе водеща роля в Европа, но следва остра династическа, социална и религиозна криза, която до известна степен унищожава постиженията на предишните крале. През 60-те години на XV век най-сериозната заплаха за целостта на Франция оставаБургундското херцогство. Могъщи и блестящи, бургундските херцози целенасочено се борят против обединението на страната под властта на краля. ПриЛуи XI (1461 – 1483) конфликтът постепенно назрява. Бургундският херцог Филип успява да организира срещу него съюз на видните благородници, нареченЛига за обществено благоденствие и да проведе успешни военни действия. Луи XI е принуден да отстъпи и да даде Нормандия на брат си, член на Лигата. През 1467 г. херцог на Бургундия ставаШарл, наречен Смелия. Той повежда още по-агресивна политика. Когато обаче Луи отнема Нормандия от брат си, Шарл предизвиква въстание и принуждава краля да преговаря. На срещата в Перон крайЛиеж Шарл успява да залови Луи XI и да му наложи още по-унизителен мир. С това обаче успехите му се изчерпват. Слабата подкрепа от страна на Англия и появата на швейцарски наемници във френската армия обръщат войната. През 1472 г. Шарл е разбит при Бове, през 1476 г. – при Грансон, а през 1477 г. – приНанси. В тази последна битка той умира. Така мощта на Бургундия е сразена, а и Шарл не оставя мъжки наследник. Неговата дъщеряМария Бургундска се оказва наследник на огромни земи на границата между Франция и Германия. Луи XI не успява да предотврати сватбата ѝ с австрийския престолонаследникМаксимилиан I, който наследява Бургундия. Така се създава смъртна опасност за Франция и войната продължава. ПървоначалноМаксимилиан I има успех и печели битката при Гинегат (1479), но в крайна сметка е принуден да признае правото на Франция да владее част от бургундското наследство. През 1482 г. обачеМария Бургундска умира и всички нейни владения остават под властта на австрийскитеХабсбурги. Оттук започва конфликтът между Франция и Хабсбургите, който бележи тяхната история в продължение на четири века.
Франсоа I
Франсоа I (1515 – 1547) води общо пет войни с Хабсбургите, през които отслабва силите на страната без да постигне особен успех (вижВойни между Хабсбурги и Валоа). През войната от 1521 – 1526 г. е разбит при Павия и пленен, като се налага да отстъпи много земи, за да се откупи. Едва в петата война от 1542 – 1544 г. Франция получава надмощие, като нарушава всички неписани правила на международните отношения и се съюзява сОсманската империя. През 1543 г. френско-османски флот атакуваНица и я превзема, което всява паника в цялото западноСредиземноморие. Освен това Франсоа отстъпва пристанищетоТулон като квартира на османците. Според договора от Крепи Франция отново е първостепенна сила в Европа.
Под влиянието на Германия във Франция навлиза протестантството. Френските протестанти се наричатхугеноти, последователи на учението наЖан Калвин. Те са по-крайни от лутераните, които преобладават в Германия и предпочитат църковен ред, при който има повече демокрация и по-малка дистанция между висшите длъжности и вярващите.Протестантството се разпространява от 20-те години на XVI век въпреки ожесточените опити на Франсоа I и Анри II да го ограничат. Обхваща периферни провинции като Нормандия, Бретан, Гюйен,Лангедок, Прованс и Дофине.Хугенотите имат свои замъци, цели райони са под контрола им и притежават значителна военна сила. След седем религиозни войни, (първата от 1562 – 1563 г., последната от 1579 – 1580 г.) хугенотите са смазани. Един от най-кървавите погроми над тях еВартоломеевата нощ. На24 август, деня на Свети Вартоломей, католиците изненадващо нападат протестантите и избиват около 3000 от тях, включително водача имГаспар дьо Колини.
Луи XIV
През 1610 г.Луи XIII става крал, но поради крехката си възраст страната бива управлявана отрегенти. Най-значимият му пръв министър е кардиналРишельо, който управлява от 1624 до 1642 г., въпреки обтегнатите отношения с краля. Вътрешната политика на кардинала поставя основите на френскияабсолютизъм. Той продължава насоката за централизиране на властта, лишаване нааристокрацията от нейната автономност, ограничаване силата напарламентите. Всички въстания срещу него са смазани с твърда ръка.Луи XIV, син на предишния крал, наследява властта на 5 години (през 1643 г.). На 18-годишна възраст, когато поема властта, той ликвидира поста пръв министър и го слива с кралската институция. Създаден е Върховен съвет, където участват министрите на войната, на финансите и на външните работи. Именно благодарение на финансовия министърЖан-Батист Колбер френската икономика става една от най-силните в Европа чрез прилагането на т.нар.меркантилизъм. Армията е увеличена до близо 350 000 души. Започват дълги и изтощителни войни, повечето от които не дават значителен резултат.Луи XV, дошъл на власт през 1715 г., продължава курса на абсолютизма, но безотговорното му управление показва много от недостатъците на този тип управление.
Възкачилият се на тронаЛуи XVI не управлява по-добре от дядо си Луи XV. Паралелно с упадъка на абсолютистката система в Европа се зараждаПросвещението, което намира стабилна почва във Франция. Основните му идеи са по-рационално мислене, лишено от суеверия, отхвърляне на църковните догми и премахване на църковната хегемония върху обществото. Идеите наЖан-Жак Русо,Волтер,Шарл дьо Монтескьо иДени Дидро оказват голямо влияние върху представите за държавно устройство. Междувременно Франция се сдобива с новиколонии вСеверна иЮжна Америка,Африка иАзия, но голяма част от френския народ продължава да негодува от високите данъци и други социални проблеми.
На14 юли1789 г. недоволството достига своя връх с щурмуването наБастилията – затвор-крепост вПариж. Този ход бележи началото на бурните години наФренската революция – повратна точка в развитието на Франция и оказала огромно влияние върху по-нататъшното развитие на Европа. За известно време Франция става конституционна монархия, но монархията бързо е свалена, кралят и кралицата – екзекутирани, заедно с десетки хиляди други французи.Първата френска република започваРеволюционни войни с европейските монархии, които се обединяват срещу нея.
Наполеон в работния му кабинет (1812)
На 9 ноември1799 г.Наполеон Бонапарт, завърнал се отЕгипет, извършва държавен преврат. През декември е провъзгласена нова конституция, с която е премахнат избирателният ценз. Провъзгласено еКонсулството, при което властта се споделя от 3 консули, но всъщност е в ръцете наНаполеон Бонапарт. През1802 г. чрезплебисцит той се провъзгласява за доживотен консул, а две години по-късно – и за император. Чрез тайната си полиция той установява диктаторски контрол върху държавата. И той, както иБурбоните, раздава титли на своите приближени.
Франция изживява период на подем. Издаден е Граждански кодекс, в който са систематизирани всички закони от римско време дотогава. Този период ще остане в историята преди всичко с френските завоевания. Въпреки че през 1802 г. Франция и Англия сключватдоговор в Амиен, на следващата година войната между тях се подновява. Образувана енова антифренска коалиция, в която влизатРусия,Прусия, Англия и Австрия. Наполеон се опитва да нахлуе в Англия с морски десант, но е победен в битката приТрафалгар на 21 октомври 1805 г. Обаче успява да победи прусите приУлм и австрийците и руснаците приАустерлиц през същата година На другата година той побеждаваПрусия приЙена иАуерщед, като влиза вБерлин. Кампанията му срещу тях трае едва няколко седмици. Това позволява да се създадеРейнски съюз на мястото наСвещена Римска империя. През същата година Наполеон налагаконтинентална блокада на Англия с цел тя да капитулира, но планът му не успява. През1807 г. побеждаваРусия приЕйлау благодарение на своя пълководецМюра, който успява да доведе резерви. Двете страни сключватТилзитски договор, с който Русия се присъединява към континенталната блокада, освен това е създаденоВаршавско херцогство.
През 1808 г. е покоренаИспания. Опитът да бъде завладянаПортугалия обаче се оказва неуспешен. Периодът 1808 – 1812 г. се оказва златен за Наполеоновата империя, въпреки че се води партизанска война срещу него в Испания, Германия и Тирол. В Сицилия управлява Мюра, единият брат на Наполеон е крал на Испания, другият – на Вестфалското кралство. През 1812 г. Наполеон решава да предприеме поход в Русия. Той мисли, че Русия не изпълнява задълженията си от договора. Ето защо начело на 600 000 армия, нареченаВеликата армия, нахлува в Русия на 24 юни. Руският главнокомандващМихаил Кутузов предприема тактика на организирано отстъпление и избягва генерално сражение, а земята пред французите се подпалва, за да не могат те да взимат припаси от местното население. При решителната битка приБородино (септември1812 г.), без да претърпи големи загуби, руската армия се оттегля. Наполеон влиза в Москва. Напразно той чака пратеници отПетербург. През декември той решава да се оттегли. При оттеглянето руснаците нападат постоянно и французите претърпяват големи загуби. В края на годината те вече са извън Русия. От 600 000 се завръщат едва 60 000 войници. Главна причина за загубата е както тактиката на руснаците, така и руският климат.
Образувана енова антифренска коалиция този път и с участието наШвеция. Наполеон се опитва да спре съюзниците, но вбитката при Лайпциг претърпява поражение. В същото време англичаните разбиват французите в Испания. Наполеон е принуден да абдикира през април1814 г. Той е заточен на остров Елба. Свикан еВиенски конгрес през октомври и на 22 март следващата година Наполеон се завръща. Посрещнат е тържествено, но управлявасто дни. През юни1815 г. вБелгия успява да победи германската армия преди да се е съединила с английската и я обръща в отстъпление. След като е на път да постигне трудна победа и над англичаните в генералното сражение приВатерло, неочаквано е атакуван от германците, които успяват да се отдалечат достатъчно от преследващия ги френски корпус, да го заобиколят незабелязано и да се върнат на помощ на англичаните в решаващатабитката при Ватерло. Наполеон претърпява поражение, отново абдикира и е заточен на островСвета Елена, където след 6 години умира. Така приключва периода на Първата френска империя.
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.
Първи президент на Франция еАдолф Тиер, който има за задача да стабилизира страната след тежкото поражение от Прусия. Вторият президент на Третата република (от 24 май 1873 до 30 януари 1879 г.) еМак Махон, френски маршал от ирландски произход. Въпреки че е измежду победителите вПървата ивъв Втората световна война, Франция понася тежки материални и човешки загуби. По време на Втората световна война голяма част от страната еокупирана от Германия, а в Южна Франция действа марионетниятРежим на Виши, който подпомага активно нацистка Германия. По време на Първата световна война Франция губи близо 1,5 милиона души[13].
След освобождението на Франция от германска окупация и приключването на Втората световна война политическото устройство в страната, възникнало след законодателните изменения, породени от промените в политическия живот на страната, става известно катоЧетвъртата република. Също както и Третата република, и тя страда от политическа нестабилност в условията на парламентарно управление, което до голяма степен блокира ефективите действия на властта при кризи.
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.
Междупартийните конфронтации, воденето на конюнктурни политики и кадруването във въоръжените сили на партиен принцип са едни от основните причини, довели до разпада наФренската колониална империя. Така широката общественост призовава генералШарл де Гол да поеме управлението на страната. Той го прави, но с условието да въведе промени в държавното управление, които да бъдат гласувани нареферендум. От тези действия възниква новото държавно управление на страната от1958 г. насетне, наричано Петата република. По същество то е полупрезидентска република по определението, въведено от френския социолог Реймон Арон, която е по-стабилна от предишнатапарламентарна демокрация. Помирението и сътрудничеството сГермания в периода след Втората световна война поставят основата на европейската интеграция, довела до създаването наЕвропейския съюз.[14]
През 1974 г. започва периодът след дьо Гол с избирането на президентаВалери Жискар д'Естен от десноцентристите.[15] През 70-те Франция навлиза в криза. Първите години от мандата на д'Естен са белязани с няколко закона, които отразяват промените във френското общество, сред тях са „Закона на Вей“, който разрешава доброволното прекъсване на бременност (аборт), и намаляване на възрастта запълнолетие от 21 до 18 години.[16] 1981 г. идва с нови промени за държавата с избирането наФрансоа Митеран отСоциалистическата партия за президент.[17] Идването наФрансоа Митеран отФСП на власт през 1981 г. поставя републиката пред изпитание, тъй като той е в съюз скомунистите и има планове за нейното реформиране. Възстановявапропорционалната избирателна система, иска да намали 7-годишния мандат на президента и правата му, но се оказва, че щом взема властта, той не поддържа повечето от плановете си. Не посяга на едрия бизнес, което го скарва с комунистите.
Изправен пред влошаващата се икономическа ситуация, той първоначално приема да води политика на стимулирането,[18] в която се взимат някои драстични мерки, като например отменяне насмъртното наказание.[19] Митеран е преизбран 1988 г. Остава президент два пълни мандата (1981 – 1995) без да променя коренно френския път на развитие. Два периода 1986 – 1988 и 1993 – 1995 френското правителство е изправено пред безпрецедентна политическа ситуация, наречена „съжителство“, която се състои в това президентът да не принадлежи към управляващата партия.[20]
През 1995 г. най-после идва часът наЖак Ширак, шеф наголистите, който е избран за президент. Неговата икономическа политика, известна като „дирижизъм“, залага на по-сериозна държавна намеса в сравнение с повечето европейски държави. Освен това той намалява, изравнявайки го с този надепутатите от Националното събрание, президентския мандат на пет години (потвърдено с референдум през 2000 г.) и заема твърда позиция против намесата на САЩ и Великобритания в Ирак. На изборите през 2002 г. печели внушителна победа срещу националистическия кандидатЖан-Мари Льо Пен с 82%.
През2007 г. Ширак е наследен отНикола Саркози. Кандидатурата му за президент е издигната на 14 януари 2007 г. с гласовете на 98% от изразените вотове на управляваната от него партия (в интернет-гласуването са участвали около 69% от членовете на партията Съюз за народно движение). Кандидатурата му е известна на обществеността неофициално поне от края на 2004 г. От края на 2009 г. рейтингът на Никола Саркози се срива заради непопулярните му сред френскотогражданско общество политически мерки в областта на икономическата и социалната политика. На втория тур от президентските избори през май 2012 г.Франсоа Оланд печели срещу Саркози, който тогава обявява оттеглянето си от активния политически живот. Вследствие на ниската си популярност Франсоа Оланд решава да не обявява кандидатурата си на президентските избори през 2017 г. Той става единственият президент на Петата република, който не се кандидатира за втори мандат.
На президентските избори през 2017 г. Франсоа Оланд подкрепяЕманюел Макрон, който е и избран за нов президент и му предава правомощията си на 14 май 2017 г. Първият мандат на Макрон е белязан от реформа на Трудовия кодекс, закон за реформиране на SNCF, аферата Benalla, аферата McKinsey, разкриването на конфликти на интереси чрез Uber Files,движението на жълтите жилетки и последвалия голям национален дебат, както и от първи оспорван проект за пенсионна реформа, създаването на гражданска конвенция за климата,пандемията от Covid-19, а след това и кризата, причинена от нахлуването наРусия вУкрайна в началото на френското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Кандидат за преизбиране на президентските избори през 2022 г., Макрон отново побеждава Марин льо Пен на втория тур, благодарение на нова републиканска бариера, макар и по-слаба, отколкото през 2017 г. Вторият му мандат (продължаващ и в момента –26 септември2025 г.) започва с получаване на относително мнозинство в законодателните избори, глобална енергийна криза, свързана с нахлуването на Русия в Украйна, пенсионна реформа, приета без гласуване в Народното събрание и силно оспорвана, градски бунтове през лятото на 2023 г., както и спорното гласуване на имиграционния закон с подкрепата на Националния митинг в края на 2023 г. След европейските избори през 2024 г., които отбелязват победа за Националния сбор, той решава да разпусне Националното събрание, с което предизвиква предсрочни законодателни избори. В тях губи относителното си мнозинство от Новия народен фронт, който отказва да призове за сформиране на правителство на малцинството, провокирайки началото на безпрецедентна политическа криза по време на Петата република .Макрон сформира правителства на малцинството, водени отМишел Барние , а след това и отФрансоа Байру, като и двамата са свалени от Националното събрание след няколко месеца. Те са наследени от министъра на въоръжените силиСебастиен Льокорню.
Населението на Франция на 1 януари 2017 г. е 66 991 000, от които 64 860 000 в Метрополна Франция, 2 131 000 вотвъдморските департаменти, а на отвъдморските територии – 604 000 души, т.е. цялостното население достига около 67,6 милиона души, което Франция втората най-населена държава вЕС и трета на континентаЕвропа. Франция е и втората най-фертилна (плодовита) държава в Европа с 2,01 деца нажена. Населението на Франция расте с 1милион души на всеки 3 години. Около едно отпреброяванията на населението е пресметнат среден годишенприраст от 340 000 души, темпо на растеж от +0,6%.[21] Между 2010 и 2017 г. френското население е нараснало от 64 613 000 до 66 991 000, или с приблизително 2,4 милиона души за период от 7 години, което прави Франция една от най-динамичните европейски страни, включително и с допринасящата замултикултурализма ѝ имиграция от страни отТретия свят, сред които и многофранкофонни.
Предполага се, че до 2025/2030 г. населението на Франция ще достигне 70 милиона души (с отвъдморските департаменти), а до 2080 г. – около 79 милиона. Прогнозираното отЕвростат до 2080 г. население (с отвъдморските департаменти, но без отвъдморските територии) е:[22]
Франция притежава огромнокултурно наследство. То е богато, разнообразно, отразява широкитерегионални различия, а също влиянието наимиграционните вълни през различните епохи. Франция е дала нацивилизацията велики математици, много философи, писатели, художници, множество културни дейци от века наПросвещението, езика надипломацията, определената универсалнаконцепция за човека и много други.Френският език в течение на много векове е един от основнитемеждународни езици, и в значителна степен запазва тази си роля и до днес. През дълги периоди от своята история Франция е била основен културен център, разпространявайки своите постиженияпо целия свят. В много области, като например,модата иликиното, тя и до днес (XXI век) има водещи позиции в света[23]. ВПариж, столицата на Франция, се намира седалището наUNESCO – Организацията наОбединените нации за образование,наука и култура.
↑Credit Suisse 2010's Global Wealth ReportАрхив на оригинала от 2011-04-27 вWayback Machine..In euro and USD terms, the total wealth of French households is very sizeable. Although it has just 1.1% of the world’s adults, France ranks fourth among nations in aggregate household wealth – behind China and just ahead of Germany. Europe as a whole accounts for 35% of the individuals in the global top 1%, but France itself contributes a quarter of the European contingent.
_-_Philippe_Binant_Archives.JPG)
