Фламенкото има в себе си три елемента –песен, музикален акомпанимент (поне китара) итанц. По време на изпълнение всеки един елемент има свой момент и останалите два са длъжни да се съобразяват с него. Пеенето е на куплети, нареченилетрас. Моментът на китарата се наричафалсета, а този на танцьора –ескобия. Танцьорът в случая изпълнява ролята на ударните музикални инструменти. За всяка част има определен начин на танцуване. По начало фламенкото идва от пеенето. Има фламенко, което не може да се танцува, и таково, което не може да се свири.
Танцуването във фламенкото е много колоритно и разнообразно, защото взима елементи освен от циганската и андалуската култура, също и оториенталската,африканската,латиноамериканската,египетската и други култури. Във фламенкото има повече от 50 различниpalos (видове фламенко танц)[2], като някои от най-известните саАлегрия,Булерия,Танго,Тиенто, Tarantos,Румба, Seguirias,Фанданго, Malaguenas,Севияна, Guajira, Colombiana, Solea. Всеки един танц носи определенонастроение,ритъм и маниер на танцуване и се танцува по различни поводи. Някои танци са весели и празнични. Те са по-бързи от другите и движенията са по-освободени. Други танц изразяватболка,тъга,агония и се танцуват с по-голямо напрежение и отсеченост, а трети олицетворяват срещата междумъжа ижената и имат определени части – на опознаване, на контакт и на изразяване на индивидуалността.
Има много версии както за произхода на думатафламенко, така и за музиката и танца. Източниците трябва да се търсят още вмавританската музикална култура. Съществено влияние върху този стил оказва циганската музика – много я считат за основната и истинскиат носител на стила. В XV век в Испания отВизантия пристигат циганите, разселват се по южното крайбрежие на страната в провинцияАндалусия и по свой обичай те започват да променят местната музика и традиции – мавритански, еврейски и испански. От цялата тази смесица на култури, музикани стиове и традиции се ражда фламенкото.
Дълго време то се счита за „затворено изкуство“, тъй като циганите водят изолиран живот и го танцуват в своите изолирани, малки групи. В края наXVIII век гоненията на циганите престават, и фламенкото излиза потаверните икафетата на свобода.
В края наXX век фламенкото започва да вписва в себе си кубински мелодии иджазови мотиви, както и елементи на класическиябалет. Един от най-известните танцьори на фламенко еХоакин Кортес, който го изважда от каноничния стандарт и му придава жизненост и изразителност. Импровизационният характер на фаменкото, сложният ритъм и специфичната техника на изпълнение много често го правят невъзможно да се запише с ноти. Затова музиката, танците и песните се предават от майстор на ученик.
Джордж Бороу твърди, че думатаflemenc е синоним на циганин. В същото времеflama на испански означава „огън“, „пожар“, аenco означава „подобен на“, „принадлежащ на“.
Важен елемент от образа на танцьорките на фаменко е традиционнатарокля, наричанабата де кола – тя е типична за фламенкото, достигаща до земята, направена обикновено от разноцветни материали и украсена в долната си част с набори,шалове и други. Праобраз на тази рокя се счита традиционното облекло на циганките. Неотменна част на танца е играта с долната част на роклята, която много често е издължена и дори се влачи отзад. Мъжът танцьор е обикновено облечен с тъмнипанталони, широкпояс и бялариза с широки ръкави. Към всичко това трябва да се прибави късажилетка-болеро, наречена чалеко и традиционният испански шал.
Испанският шал е с много дълги ресни и е класическият атрибут на женския танц. Той се завръзва около ханша като подчертава жествеността и стройната женска фигура. При танца може да пада и от раменете, като при въртеливите движения напомня летяща птица. Други класически атрибути са голамотоветрило и кастанетите, които обаче не винаги присъстват. Обувките на жените са много характерни с невисоко и сравнително широко токче. обикновено са в цвят, който се съчетава с роклята. Много често ритъмът се подчертава сщракане на пръсти или пляскане с ръце. Най-чистите форми на фламенкото всъщност избягват използването на кастанети, тъй като ограничават възможността за страстната и изразителна игра на китките наръцете.
Днес фламенкото е особено популярно сред съвременните хореографи, защото те виждат в това изкуство големи възможности затворчество, нововъведения и импровизации.[3] Повечето певци и танцьори минават през професионална подготовка. Фламенкото се играе в четири различни места – хуерга, кабаре, концерт и театър.
Хуергата е почти спонтанно, неофциално събиране с танц, пеене, пляскане с ръце, или просто почукване в рутъм по масата. Певците винаги са в центъра на изпълнението. Професионалният концерт е много по-официално събитие. Обикновено има един китарист и един певец, но може да се състои и от два-три танцьора и двама-трима китаристи. Новото модерно фламенко може да включва исаксофони,флейти ипиано, дориелектрическа китара ибас китара.
