Философията (отгръцки:φιλοσοφια, отφιλεῖν –обичам иσοφία –мъдрост[1][2]) е изследване на общите и фундаментални въпроси, засягащичовека исвета. Основни теми за философията са неща като съществуването, мисленето, познанието,истината, справедливостта, красивото.[3][4] В своите изследвания философията по принцип се отличава със систематичен подход ирационална аргументация, което я отличава от други подходи към същите или подобни теми, като напримермистицизма имитологията.[5]
Въпреки общото разбиране, че философията енаука, тя се различава отхуманитарните иприродните науки по това, че не разчита нанаучния метод и няма строго определен и общоприет предмет. В зависимост от дефиницията за такъв предмет или от акцентите и подходите при изследването и решаването на този проблем, различните философи могат да бъдат причислявани към дадено течение или доктрина, а тяхната дейност и произведения да бъдат отнасяни към по-тесни области на философско изследване.
Даването на изчерпателен списък на клоновете на философията е трудно, доколкото в различни исторически периоди и в различни културни традиции са съществували различни видове деления. Въпреки това следните области обикновено се приемат за основни:
Метафизиката изследва природата и първоначалата на съществуващото исвета.
Онтологията, понякога считана за основен дял на метафизиката, е изследване на битието.
Етиката или „философия на морала“ се интересува от въпросите как трябва да постъпва човек, правилното поведение и „добрия живот“. Основни клонове на етиката са мета-етиката, нормативната етика и приложната етика. Мета-етиката се занимава с въпросите за природата на етичната мисъл, сравнението на различни етични системи, дали има абсолютни етични истини и как такива истини могат да бъдат познати. Етиката е също асоциирана с идеята за моралността. Платоновите ранни диалози включват изследване на дефинициите за добродетел.
Естетиката се занимава с красивото, възвишеното, изкуството, насладата.
Логиката изследва формите и законите на мисленето; валидните форми на аргументация. Тя има своето начало в края на 19 век с математици катоГотлоб Фреге, които се фокусират върху математическото третиране на логиката и днес логиката има две основни разделения:математическа логика (формална символна логика) и това, което днес се нарича философска логика.
Философията на езика изследва началата, развитието и употребата на езика и отношението му към мисленето.
Същевременно множество академични дисциплини катопсихологията,антропологията,физиката и т.н. възникват около предмети, които са били в областта на философията и в този смисъл исторически са се обособили от нея.
История на философията обикновено се дели на четири големи периода – антична философия, средновековна философия, модерна философия и съвременна философия.
Античната философия обхваща период от около едно хилядолетие, от6 век пр.н.е. до към края на4 век.
Досократическия период е предимно набор от различнинатурфилософии. Тук са първите опити да се мислят всеобщността и първоначалата на съществуващото.Класическият период, в който основни фигури саСократ,Платон иАристотел, се отнася най-общо до времето на разцвета и западането на атинската демокрация. През последвалияелинистически период се оформят по-отчетливо отделните философски школи и доктрини през Античността, някои сред които састоицизъм,скептицизъм инеоплатонизъм. Късният неоплатонизъм и ранните християнски философи катоАвгустин иБоеций ознаменуват прехода от античната към средновековната философия.
Тук най-общо се включва философията в периода между падането наЗападната Римска империя иРенесанса. Философията е дълбоко обвързана с религията. Благодарение най-вече на ислямски преводи и коментари, по-късната християнска средновековна схоластика преоткрива класическата гръцка философия.
отличава с отхвърляне на официалната католическа религиозност и с интерес към личността. Затова философската мисъл може да се характеризира като антропоцентрична: индивидът придобива по-голяма самостоятелност. Оттук се заражда ново самоосъзнаване на човека и нова обществена позиция, отличителни качества вече са гордостта и самоутвърждаването, съзнанието на собствената сила и талант.Ренесансовият хуманизъм подпомага търсенето на практически критерии за истината (опит+полза) в научните изследвания, който заляга в основата нанаучния метод.
Резултатите от философските постижения на дадено общество оказват силно влияние на неговото развитие. Това е непосредствено видимо за области като етиката и политическата философия. Изследванията и ученията наКонфуций,Авероес,Макиавели,Лок,Русо,Маркс иМил са само някои примери за философии, които са били определящи за държавното управление и политическите процеси в съответните епохи и общества.
Философията през вековете има силно влияние върху образователните институции и практики. През Античността множество философи откриват свои образователни школи, най-известни от които саАкадемията наПлатон иЛикейонът наАристотел. В началото на19 век работата наШелинг,Шлайермахер,Хумболт иФихте става теоретическата основа на класическия немски университет. Концепцията запрогресивното образование, най-вече чрез философията наДжон Дюи, има значително влияние върху образователните политики през20 век вСъединените щати. По-късно основни принципи на прогресивното образование са доразвити въвфилософията с деца.
Към края на 20 век паралелно в Западна Европа и в Съединените щати започват да възникват практики нафилософско консултиране, както и организации, които обединяват и сертифицират философски консултанти.
По-опосредствен начин на приложение на философията е чрез използване на нейните резултати в други академични и научни дисциплини. Примери за това са значението на логиката вматематиката,лингвистиката,психологията икомпютърните науки или определящата роля на философията на науката по отношение нанаучната методология.
.png)
