През1328 г. братовчед му кралШарл IV умира, оставяйки бременната си съпруга – кралица Жана д’Еврьо. Зарегент е определен Филип Валоа – един от двамата претенденти за трона. Другият претендент екралят на АнглияЕдуард III, но впоследствие той се отказва от правото си и полага клетва катовасал на Филип.
След като кралицата ражда дъщеря си Бланш, Филип е коронясан за крал на27 май1328 г. вРеймс въз основа на прилагането наСалическия закон. Спрямо спорнотоКралство Навара, което е част от френската корона, той сключва споразумение с дъщерята наЛуи X –Жана II Наварска, като тя става кралица на Навара и се отказва от претенциите си за френския трон, а Филип запазваГрафство Шампан.
Царуването на Филип VI е изпълнено с кризи. То започва с военен успех въвФландрия, където френската войска побеждава силите наШарл дьо Ньовер, граф на Фландрия, който е свален чрез народно въстание.
КралЕдуард III, отказвайки да плаща данък за своето херцогство Гийена, предявява претенци към френския трон и през 1337 г. слага началото наСтогодишната война. През 1340 г. англичаните печелят морскатабитка при Сльойс, на устието на рекаШелда във Фландрия, унищожават френския флот и установяват контрол надЛаманша до края на войната.
През юли 1346 г., Едуард нахлува с голяма войска през Ламанша, стъпвайки на френска земя вКотантен. Английската армия превземаКан само за един ден, изненадвайки французите, които очакват градът да издържи на продължителна обсада. Филип също събира голяма войска, за да се противопостави на Едуард, който избира да се отправи на север къмНидерландия, като опустошава всичко по пътя си, вместо да завладее и задържи френски земи. Осъзнавайки обаче, че не може да избяга от французите с маневри, Едуард разполага силите си за битка на позиции, които армията на Филип веднага атакува. Известнатабитка при Креси е първата голяма битка по суша във войната и се оказва пълна катастрофа за френската войска, до голяма степен благодарение на английските стрелци (които използватанглийски дълъг лък) и на френския крал, който позволява на армията си да нападне, преди да е подготвена за атака.[1] Едуард продължава на север, без да срещне съпротива, и обсаждаКалѐ на Ламанша, който завладява през 1347 г. Филип сключва примирие с Едуард, но умира преди да изтече примирието.
През 1341 г., по примера на италианските републики, е въведенмонопол върхусолта. Папата е принуден на всеки две години да отстъпва църковниядесятък на краля; качеството на монетите е силно влошено.
Тъй като Филип често е на военни кампании, кралицаЖана Бургундска е през голяма част от времето регент на Франция. Към територията на Франция са добавениЛангедок,Монпелие (1344) иДофине (1349).
Избухналата през 1348 г. „черна смърт“ (чума), води до смъртта на 1/3 от населението на Франция, включително и на самата кралица Жана. Недостигът на работна ръка води до инфлация и кралят се опитва да фиксира цените на стоките.
На29 януари1349 г. Филип се жени за четиридесет години по-младата от негоБланш д’Еврьо, дъщеря на краля на НавараФилип III Наварски иЖана II Наварска. Бракът на Бланш се оказва кратък. На 22 август 1350 г. крал Филип умира. При смъртта му Франция е една отслабена и разпокъсана държава.
1. ∞ 13 юли 1313 заЖана Бургундска (Куцата) (* ок. 1293 † 1348), дъщеря на Роберт II, херцог на Бургундия иАгнес Френска. Те имат седем сина и три дъщери, от които оживяват само двама сина:
Филип (* 1315 † като дете);
Жана (* 1317 † като дете);
Жан (* 1319 † 1364), крал на Франция (* 1350 † 1364) под иметоЖан II Добрия;
Мария (* 1326 † 1333);
Луи († 17 януари 1328 като дете);
Луи (* 8 юни 1330 † 23 юни 1330);
Жан († 1333);
Филип (* 1336 † 1375), граф Валоа и 1-ви херцог Орлеански (* 1344 † 1375);
Жана († 1337 като дете);
син († 1343 като дете)
2. ∞ 1349 заБланш д’Еврьо (* ок. 1331 † 1398), принцеса Наварска, дъщеря на Филип III д’Еврьо, граф д’Еврьо и крал на Навара, и Жана II, кралица на Навара и графиня на Шампан. Имат една дъщеря, родена след смъртта на баща ѝ:
Жана Валоа (* 1351 † 1371); умира малко след годежа си 1371 за Хуан I (* 1350 † 1395), впоследствие крал наАрагон иВаленсия.
