Фаблио (нафренски:fabliau, от налатински:fabula,басня) е краткакомична илисатиричнаповест в градската литература наФранция от12-и до началото на14 век.
Основна черта на фаблиото е комизма на ситуацията и забавнотоповествование, като моралната поука и грубиятхумор вървят ръка за ръка. Персонажи най-често сафеодали икрепостни селяни, сластолюбиви свещеници и монаси, мъже-рогоносци ирицари. Фаблиото е близко дофарса по сюжет и идейна насоченост, като оказва влияние и върху формирането наренесансоватановела.
Негови стилистически особености могат да се срещнат в творчеството на писатели катоАнатол Франс,Джовани Бокачо,Жан дьо Лафонтен,Жан-Батист Молиер,Оноре дьо Балзак,Франсоа Рабле.
