Основан е през 1906 г. Играе последователно на митичния, все още съществуващ, но в руини стадион Филаделфия, стадио Комунале, стадиоДеле Алпи, за да се завърне през сезон 2006/06 на Комунале, който вече носи името „Олимпико“ (25 370 седящи места). Отборът носи прякора „граната“ (с цвят на нар), който произлиза от специфичния тъмночервен цвят на фланелките му. Резервният му екип е бял. Наричан е от привържениците си Торо („бик“) и носи на емблемата си именно символа на града – бик, изправен на задните си крака.
Торино има в актива си 7шампионски титли на Италия (последната, от които през сезон 1975/76), 5купи на страната (последна – 1992/93) и малко и отдалечени в миналото международни успех, с което далеч отстъпва на именития си градски съперникЮвентус. Въпреки това отборът се радва на голяма популярност и в самия град неговите фенове преобладават.
Торино има дълга и славна история, но големите успехи са останали далеч в миналото. През последните години отборът се лута междуСерия А иСерия Б и рядко се „засича“ с Юве за историческото дерби. Иначе то се е играло 220 пъти: 74 победи за Торино, 59 равенства и 87 победи за Ювентус, при голова разлика 335 на 307 в полза на „бианконерите“.
Футболен клуб „Торино“ е основан на3 декември1906 г. в пивоварната Войгт от бивши играчи наЮвентус, търсещи независимост. Новият клуб набира членове сред другите отбори на града катоИнтернационале Торино (основан през 1890 г.),Унионе Спортива Торинезе.
Торино взима участие в първия в света международен турнир –Международния турнир на спортната преса през 1908 г., проведен вТорино и организиран от италианския вестникЛа Стампа Спортива. Торино губи на финала срещу швейцарскияСервет. През 1909 г. участва в турнир за трофея Сър Томас Липтън, за който торинската единадесеторка, съставена от играчи наЮвентус и Торино, не успява да стигне на финала.
В ранните си години Торино не успява да стане шампион, заради избухването наПървата световна война, а първата им титла е отнета през 1926/27, поради нередности в мача сЮвентус. Торино печели първото сискудето, шампион наСерия А, през следващия сезон 1927/28. През 1939 г. президент на отбора става бизнесменаФеручо Ново, а в периода 1942/43 - 1948/49 „Великият Торино“, често считан и за най-великият отбор във футболната история на Италия, печелискудетото 5 пъти поред, воден от своя капитанВалентино Мацола.
На4 май1949 г. всички освен един контузен играч на Гранде Торино загиват присамолетна катастрофа на хълмаСуперга в покрайнините наТорино. Клубът така и не се съвзема от трагедията и след десетина посредствени сезона отпада вСерия Б през 1958/59, връщайки се в Серия А още през следващия сезон.
От началото на 60-те до края на 80-те Торино постига добри резултати вСерия А, включително и вшампионската титла през 1975/76. След края на 80-те следват възходи и падения, а клубът се лута междуСерия А и Серия Б, но печелиКупата на Италия през 1992/93 и купатаМитропа през 1990/91. Сред най-добрите резултати на отбора се нарежда и финалът заКупата на УЕФА през 1991/92, когато Торино завършва 0:0 като гост и 2:2 като домакин с холандскияАякс. Торино, макар и непобеден, губи трофея, заради повечето голове наАякс на чужд терен.
През 2004/05 Торино завършва на 3-то място вСерия Б и след като печели плейофите се връща отново вСерия А. Въпреки това италианската федерация изключва Торино иМесина заради финансовите проблеми на двата отбора. Месина обжалва и успява да се върне вСерия А, но не и Торино, който се разпада.
Благодарение наЛодо Петручи (италианският закон, който позволява на даден спортен клуб, който е пряк приемник на закрит вече такъв, да започне надпревара с една дивизия по-напред от предишния, вече изпаднал), се формира нов клуб с настоящото названиеТорино, който заиграва отново в Серия Б. Закупен от предприемача Урбано Кайро, през сезон 2005/06 Торино завършва на 3-то място в Серия Б, което му дава право да играе плейоф за влизане. Торино побеждава Мантова на финала и влиза в Серия А.
Дори и през най-слабите си сезони Торино често успява да спечели дербитата сЮвентус. Преди 1990 г. в продължение на 30 години клубът дели с ЮвентусСтадио Комунале, където се премества отСтадио Филаделфия – домът наГранде Торино. В периода 1990 – 2006 г. играе на вече несъществуващия 69 040-местен стадионДеле Алпи заедно сЮвентус. От началото на сезон 2006/07 отборът се мести на нов, собствен, по-малък стадион –Стадио Гранде Торино (който е преустроения бившСтадио Комунале).
Като домакин Торино играе с тъмночервени фланелки и бели гащета (понякога и изцяло в тъмночервено), а като гост – изцяло бял екип.
„Гранде (Великият) Торино“ е прякорът, с който отборът от 40-те години е известен вИталия. Торино поставя изключително важни рекорди в италианския футбол, някои от които не са надминати и до днес.
Гранде Торино използва схемата 4-4-2 10 години преди световната титла наБразилия през 1958 г., а някои от схемите на отбора са използвани 35 години по-късно от отбора наХоландия, който през 70-те години налага Тоталния футбол.
Националният отбор на Италия по това време се състоял почти изцяло от играчи на Торино, от които 8 – 9 титуляри. На 11 май 1947 г. в приятелския мач сУнгария „адзурите“ започват с 10 футболисти от Торино и с вратаря наЮвентус Сентименти IV. Мениджърът на националния отборВиторио Поцо заменя преди мача титулярния вратарВалерио Бачигалупо, защото иначе е щяла да играе цялата единадесеторка на „Гранде Торино“!
Най-много последователни шампионскититли на Италия – 5 последователни сезона (1942/43, 1945/46, 1946/47, 1947/48, 1948/49 - през 1944 и 1945 мачове не се играят зарадиВтората световна война), с което изравняват рекорда наЮвентус от периода 1931 – 1935.
Най-много поредни сезони без домакинска загуба – 4 (от 1945/46, 1946/47, 1947/48 и 1948/49)
Най-много последователни мачове без домакинска загуба – 93 мача поред, в които имат 83 победи и 10 равенства (от 24 януари 1943 до 30 април 1949 г.)
Най-много точки в един сезон (преди системата с 3 точки за победа): 65 точки (1947/48)
Шампион с най-много точки пред втория в класирането: 16 точки предЮвентус,Милан и Триестина през (1947/48)
Най-голяма домакинска победа: 10:0 над Алесандрия (1947/48)
Най-голяма победа като гост: 0:7 срещуРома (1945/46)
Най-много победи в един сезон (в лига с 16 отбора): 20 победи в 30 мача (1942/43)
Най-много победи в един сезон (в лига с 20 – 21 отбора): 28 победи в 38 мача (1946/47) и 29 победи в 40 мача (1947/48).
Най-много победи като домакин: 19 победи от 20 мача (1947/48)
Най-много победи като гост (в лига с 16 отбора): 10 победи в 15 мача (1942/43)
Най-много победи като гост (в лига с 20 – 21 отбора): 13 победи в 19 мача (1946/47)
Най-много точки като домакин за 1 сезон: 39 от 40 възможни (1947/48)
Най-много точки като гост за 1 сезон (в лига с 16 отбора): 22 точки от 30 възможни (1942/43)
Най-малко загуби за 1 сезон: 3 загуби от 38 мача (1946/47 и 1948/49)
Най-малко загуби като гост за 1 сезон: 3 загуби от 19 мача (1946/47 и 1948/49)
Най-много отбелязани голове за 1 сезон: 125 гола (1947/48)
Най-много отбелязани голове като домакин за 1 сезон: 89 гола (1947/48)
Най-много отбелязани голове като гост за 1 сезон (в лига с 16 отбора): 31 гола (1942/43)
Най-много отбелязани голове като гост за 1 сезон (в лига с 20 – 21 отбора): 36 гола (1946/47 и 1947/48)
Най-много голове, отбелязани в петте шампионски сезона: 408 гола
Най-малко допуснати голове в 1 сезон (в лига с 21 отбора): 33 гола (1947/48)
Най-малко допуснати голове в 1 сезон (в лига с 16 отбора): 9 гола (1942/43)
Най-добро голово съотношеное (средно голове на мач) за 1 сезон: 3.787 гола на мач през (1947/48)
Най-много точки през втория полусезон: 34 точки от 38 възможни (1946/47) и 36 точки от 40 възможни (1947/48)
Най-дългият мач, някога игран в италианското първенство: през сезона 1920/21, Торино – Леняно, след редовното време, след две допълнителни 30-минутни полувремена и след изиграни 8 минути още допълнително време (тогава не е имало победител чрез дузпи), двата отбора отказват да продължат, заради преумора.
През сезон 1920/21 Първенството на Италия се провежда чрез местни елиминации. Така например отборите от РегионПиемонт са събрани в две групи от по 6 отбора, от които (всеки отбор играе с всеки на системата на разменното гостуване) трябва да се излъчат представителите на региона. Всички излъчени отбори от всички региони са поставени в 4 групи по 4 отбора, като само първият отбор от групата се класира за следващата фаза – 1/2-финал, директни елиминации.
След като завършва втори в регионалните групи и се класира напред, Торино попада в група с Леняно,Падуа и Мантова. Накрая отборите на Торино и Леняно заемат първите две места с по 8 точки. В отделен мач трябва да се излъчи победител, който да отиде на полуфиналите. Точно в този мач, след 1:1 в редовното време и две продължения по 30 минути, в 8-ата минута от третото продължение, отборите се отказват и напускат терена.
Победителят трябва да играе на полуфинал с отбора наБолоня, но се стига до решениетоБолоня да се класира направо на финала срещуПро Верчели. Шампион на 17 юли 1921 г. става Про Верчели след победа с 2:1.
Мачът между Торино и Леняно остава в историята като най-дългият мач за първенството на Италия.
В Шампионата на Италия Торино печели 7 пътискудетото, 7 пъти става втори и 7 пъти завършва на трето място. Това означава, че във всичките си 95 сезона, в които се занимава със спорт, отборът печели медали в 23,2% от тях.
Торино изтегля фланелката с номер 12, носена от по-видните играчи, в чест на горещата и невероятната подкрепа на феновете на отбора. Номер 12 символизира ролята на феновете като 12-и играч на отбора.
С победата си на 11 юни 2006 г. над Мантова Торино поставя още два трудно победими рекорда: като отбор, върнал се обратно следващия сезон, след като е изключен, и като първият отбор, класирал се два сезона поред заСерия А.
.svg)
