Movatterモバイル変換


[0]ホーム

URL:


Направо към съдържанието
УикипедияСвободната енциклопедия
Търсене

ФК „Челси“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване отФК Челси)
Челси
F.C. Chelsea
ПрозвищеСините
Основан10 март 1905 г.
ДържаваАнглия
СтадионСтамфорд Бридж
Капацитет40 173
СобственикТод Боули
Старши треньорЛиъм Росениър
ПървенствоВисша лига
2024/254-то
СпонсорThree
ЕкипировкаНайк
Уебсайтwww.chelseafc.com
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ФК „Челси“ вОбщомедия

Челси (наанглийски:Chelsea Football Club) ебританскифутболен клуб. Основан е през1905 г. във Фулъм, ЗападенЛондон, но носи името на съседния квартал Челси. Клубът играе вАнглийската висша лига и през по-голямата част от историята си се състезава в най-високото ниво на английския футбол.

Челси е двукратенсветовен шампион (2021 и 2025 г.) и единственият лондонски клуб с две световни титли.

Отборът на Челси, клубен световен шампион през 2025 г. с купата иДоналд Тръмп.

Често употребяван сред привържениците му прякор е „Pride of London“ (Гордостта на Лондон). Отборът е първият тим от Лондон, който спечелваШампионската лига през сезон2011/12. За кратко време Челси държи едновременно двата най-ценни клубни трофея в Европа, след като побеждаваБенфика на финала заЛига Европа на 15 май 2013 г..[1] Освен това със спечелването на купата отборът се нарежда доАякс,Байерн Мюнхен иЮвентус, като единствените клубове, печелили и трите големи турнира под егидата наУЕФАКЕШ (Шампионска лига),Купата на УЕФА (Лига Европа) иКНК.[2]

По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/12 Челси е на пето място в света и на второ в Англия с оборот от 261 млн.британски лири.[3]

Европейският шампион Челси с купата на Шампионската лига през 2012 г.
Франк Лампард е рекорден голмайстор на клуба за всички времена и единственият му играч, избиран 2 пъти заИграч на годината наАнглийската футболна асоциациия, 3 пъти заФутболист на годината на Челси и за член на двете Зали на славата – на английския футбол и на Висшата лига.

История

[редактиране |редактиране на кода]

Основаване на клуба

[редактиране |редактиране на кода]

ФК Челси е основан през1905 г. от англичани, които имали мечта – да направят клуб, който да играе възможно най-елитния футбол. Година по-рано строителният предприемачГъс Миърс искал футболът да стане популярен спорт в Лондон и за тази цел закупил бъдещия стадионСтамфорд Бридж. Той, заедно с братята си, имал желанието да го превърне в най-модерния спортен комплекс в английската столица и започнал да търси местен футболен клуб, който да се наеме със стопанисването му и да играе срещите си на него. ОтФК Фулъм проявили интерес, но наемът бил прекалено висок за тях и отхвърлили офертата, която Миърс им предлагал. След отказа на Фулъм, предприемачът решил да продаде съоръжението на Западната железопътна компания. Точно тогава, приятелят му Фредерик Паркър дава идеята да си направи собствен футболен отбор. Той е очарован, но възникват спорове за името на клуба. Има предложения за ФК „Кенсингтън“, ФК „Стамфорд Бридж“ или ФК „Лондон“, но Паркър държи на своето и така в началото на 1905 г. официално е създаден новият клуб ФК „Челси“.

1905 – 1920

[редактиране |редактиране на кода]

След създаването на клуба, той трябва да стартира, участвайки в Южната Лига, но двата лондонски участника в тази лига –ФК Фулъм иТотнъм, страхувайки се, че новосформираният клуб може да привлече част от техните фенове, убеждават другите отбори да не допускат Челси в Лигата. Миърс и Паркър започват да търсят друго място, където тимът им може да се изяви. Отправят запитване за включване в Английската футболна лига. По това време отборите във Футболната лига искали да се обхване по-голяма територия на юг. На 1 юни 1905 г. лондонския клуб е официално приет. Челси стартира въвВтора английска дивизия.

Първият отбор на ФК Челси, заснет в началото на първия им сезон в английската Втора дивизия на 3 септември 1905 г.

Първите два мача на тима са срещу дебютанти като тях. Губят дебютния си мач като гост отСтокпорт Каунти с 0:1, но след това смачкват като домакин с 5:1Хъл Сити. В следващите 36 мача Челси има само шест загуби и завършва сезона на трето място. Следващият шампионат те завършват втори и така още на втората година от своето съществуване печелят участие в елитната футболна лига –Първа дивизия. По същото време се извършва първата смяна на треньорския пост в историята на тима. Първият мениджър Джок Робъртсън е заменен от Дейвид Колдеруд. Под негово ръководство, отборът завършва на 13 място в първия си сезон сред най-добрите. Следва 11-о място, но през сезон 1909/10 Челси заема 19-о място и изпада. След два сезона прекарани в долния ешелон отново се завръща. През февруари 1912 на 37 години умира основателя на „Сините“ Гъс Миърс. Този сезон, Челси постига голям успех като се добира до полуфинал заКупата на Англия, но губи отНюкасъл Юнайтед с 3:0. До началото наВтората световна война, клубът прави още няколко добри участия в тези мачове за Купата, а в първенството заема места в средата на класирането.

1920 – 1970

[редактиране |редактиране на кода]

Само през1920 г. заема трето място. През1924 г. отново се стига до изпадане, но през1930 отново завършва на втора позиция във Втора дивизия и получава промоция. Вторият мениджър на клуба Дейвид Колдерууд води тима през всичките тези години. Изкарва 26 сезона, преди да бъде заменен отЛесли Найтън, но въпреки това оставя името си в историята като поставя рекорд по най-много сезони като мениджър на клуба. Найтън, както и другите треньори на Челси в следващите години, изкарват доста по-малко време начело на „сините“.

Челси през 1947 г.

Найтън е треньор до началото на Втората световна войната. След това на неговия пост застава Бирел. По време на самата Война, тима печели Южната купа – сезон 1944/45. Първенството е спряно по време на Войната и клубът играе в Лондонската и Южната група. Челси не заема по-високо от 13 място и Бирел е принуден да си подаде оставката. Пети треньор на клуба става бившия национал на Англия и футболист на Арсенал Тед Дрейк. По време на неговото ръководство Челси постига най-големия си успех за ХХ век. През 1955 г. ставаШампион на Англия, като оставя зад себе си на 4 т. разлика миналогодишнияФК Улвърхамптън Уондърърс. Триумфът за сините е още по-голям тъй като шампион е не само Челси, но и юношите, младежите и дублиращия състав. Радостта е съпътствана от едно разочароващо решение на футболните шефове в страната. Футболната лига не позволява на тима да играе вКЕШ, като се обосновава с претоварения график на английския шампионат. Това се отразява негативно на играчите и на следващата година клуба финишира едва на 16-о място, а през 1962 г. следва ново отпадане във Втора дивизия. Въпреки спечелената титла, клубът не се представя добре след този сезон и си връща старата слаба форма. Следва прогрес, който се дължи в голяма степен на шотландския национал Томи Докърти, който поема клуба на следващия сезон. Още през1963 г., Челси става вицешампион на Втора дивизия, а през следващите години не слиза по-надолу от 9-о място в Първа лига. Следват нови добри участия в Купата на страната – през 1965 и 1966 играят полуфинали, а през 1967 играят финал, но губят в решителния мач с 2:1 от Тотнъм.

1970 – 1974

[редактиране |редактиране на кода]

След Докърти на треньорския пост застава Дейв Секстън. Добрите изяви в купата на Англия продължават. След няколко опита най-накрая през1970 г. те печелят този трофей. Сезон 1969/70 е много успешен за тима. Стигат до третото място в първенството и участват във финал за Купата. Техен съперник е един от най-добрите отбори по това времеЛийдс, завършил на втора позиция в шампионата. Те са считани за фаворити. Съумяват да поведат още през първото полувреме с гол на Джеки Чарлтън, но Питър Хаусман изравнява за Челси. Втората част отново започва добре за йоркшърци и те отново излизат напред в резултата, но две минути преди преди края Иън Хъчинсън изравнява. Следва преиграване наОлд Трафорд. Там срещата отново е много оспорван. Лийдс отново водят с 1:0, но 12 минути преди краяПитър Озгуд изравнява. В продълженията, защитникът Дейвид Уеб бележи победното попадение и донася първата купа на Англия в историята на клуба. Това дава право на тима да участва в евротурнирите през следващия сезон. Челси взема участие в турнираКНК. Един след друг побеждаваАрис Солун, следваЦСКА София и накраяБрюж. Стигат до полуфинал. Жребият отрежда „сините“ да се изправят срещу миналогодишния носителМанчестър Сити. Те не се оказват пречка и ги отстраняват с общ резултат 2:0. На финала ги чакаРеал Мадрид. „Белият балет“ е фаворит, но тези които откриват резултата са англичаните, с гол на Питър Озгуд. Испанците обаче изравняват резултата секунди преди края на мача. Следват продължения, в които двата отбора не допускат гол и се стига до преиграване. Два дни по-късно отборите се срещат пак на стадион „Караискакис“. Челси отново излиза напред с гол на Джон Демпси в 32 минута, който се реваншира за вината му за гола на иберийците в първата среща. Реал Мадрид натискат до края на мача, но това не дава отражение в резултата и Челси печели трофея. Влиза в историята като четвъртия английски отбор носител на КНК.

1974 – 1993

[редактиране |редактиране на кода]

След този триумф следват нови тежки години за лондончани. През1974 г. Секстън напуска клуба и година по-късно тима изпада във Втора дивизия. В периода от 1974 до 1993 много треньори се сменят на „кормилото на тима“, но никой не се задържа за голям период от време. Джон Нил остава най-дълго, но това е малко относително, защото води тима между 1981 и 1985. Това не помага на клуба и под негово ръководство за малко не се стига до изпадане в Трета дивизия. Проблемите по това време са главно финансови, и свързани със собствеността на земята, точно в този момент се появява Кен Бейтс, строителен предприемач които първоначално стабилизира отбора макар че само две точки ги делят от изпадане. През следващата година, Нил решава да направи промени в тима и много нови играчи идват на „Стамфорд Бридж“. Това дава резултат и за първи път тима става шампион на Втора дивизия. След този успех Нил става директор на клуба, а на треньорския пост е назначен Джон Холинс. Но радостта е временна само след един сезон са пак обратно във втора дивизия. Назначен е Боби Кембъл, с него отбора постига неподобрен рекорд с 99 точки в един сезон и триумфално се завръща в елита, като още в първия си сезон там завършва 5-и. Това е само началото на бъдещите успехи, които следват само след няколко години. Последователно след Боби Кемпбъл се сменят Йън Портърфилд и бившия защитник на тима Дейвид Уеб.

1993 – 2000

[редактиране |редактиране на кода]

След Уеб, в отборът през1993 г. идваГлен Ходъл. С неговото име се свързва нов възход в историята на тима. Новият президент Кен Бейтс играе важна роля в коренното преобразяване на Челси. Към „сините“ се присъединяват няколко знаменити играчи начело сРууд Гулит. През 1996 г. Ходъл става треньор наанглийския националния отбор. Под ръководството на Глен Ходъл през 1994 г. Челси играе финал за купата на Англия, но го губи отМанчестър Юнайтед с 4:0. След него треньор на клуба е Гулит, който става играещ мениджър. Нидерландецът изгражда италианско нападателно триоВиали,Дзола иРоберто Ди Матео. През 1997 г. отборът играе финал за Купата на Англия. ПобеждаваМидълзбро с 2:0, с голове на Ди Матео и Еди Нютон и за втори път печели трофея.

Точно когато предстоят финали за КНК иКупата на Лигата, през февруари 1998 Гулит е уволнен след скандал с ръководството на клуба. Джанлука Виали го заменя. Тимът губи финала за Лигата след загуба от Мидълзбро с 2:0. Това още повече кара футболистите да дадат всичко от себе си в другия финал – заКНК. Челси играе финал с германскияЩутгарт вСтокхолм. Мачът отива към нулево реми, когатоДжанфранко Дзола след пас наДенис Уайс вкарва и Челси става за втори път носител на тази купа. Това обаче не е последният финал за сезона. Предстои мач заСуперкупата на Европа. Там „сините“ се срещат със свой стар познайник –Реал Мадрид. Челси побеждава с 1:0 с попадение наГуставо Пойет. Така Челси прибавя във витрината си нов европейски трофей – Суперкупата на Европа и постига първия си международен дубъл. През сезон 1998/99 Челси завършва на трето място във Висшата лига, което дава право на тима да участва вШампионска лига. Играят в третия квалификационен кръг с латвийскияСконто и ги отстраняват с общ резултат 3:0. В групите се падат сМилан,Галатасарай иХерта Берлин. Лондончани завършват на първо място, като трябва да се отбележи, че правят две равенства с италианците, а насредИстанбул бият турците с 5:0. На четвъртфиналите се падат с испанскияБарселона. Челси води с 3:0 с голове на Дзола и две попадения наФло, но в края допускат гол наЛуиш Фиго. Със същия резултат – 3:1 Барса отвръща наНоу Камп. Следват продължения, в които испанците бележат нови два гола и Челси отпада от турнира. Сезон 1999/2000 носи нов трофей – Купата на Англия. По пътят към финала, „сините“ разгромяватМанчестър Юнайтед с 3:0 наСтамфорд Бридж. Този успех е последван от нова победа на полуфиналите, този срещуНюкасъл Юнайтед, а на финала биятАстън Вила с 1:0, с гола на Ди Матео. В шампионата заемат петата позиция. По това време Челси има много чуждестранни играчи. Президента Бейтс и треньора Виали са критикувани, че разчитат прекалено много на легионери и не дават достатъчно шанс на младите английски таланти. Стига се и до мач, в който сред титулярите няма нито един англичанин. Личат имената на френските световни шампиони – Дешам, Лебьов и Десаи. През лятото на 2000 г. „сините“ побеждава Манчестър Юнайтед с 2:0 за Суперкупата на Англия и всички слагат лондончани за фаворит за титлата. Вместо това сезонът започна много зле. Загуби от Астън Вила,Бредфорд и равенство с Нюкасъл Юнайтед, опровергават прогнозите за златни медали. В пълен контраст с представянето на тима,Джими Флойд Хаселбанк. Нидерландецът вкарва постоянно. Пресата критикува Виали, че е неопитен треньор и не може да реализира пълния потенциал на отбора. Скоро италианецът е уволнен, но остава в историята на клуба като най-успешния мениджър, след като е донесъл за две години и половина пет различни купи в клубната витрина. След него идва сънародника муКлаудио Раниери.

2000 – 2003

[редактиране |редактиране на кода]

Първите два сезона Раниери не може да стигне до местата за Шампионската лига. Два пъти финишират на шесто място. Вместо това Челси реди загуби вКупата на УЕФА от скромни отбори като швейцарскияСент Гален,Апоел Тел Авив и норвежкияВикинг. През 2002 г. „сините“ губят финала за купата на Англия отАрсенал с 0:2. За сметка на това че не успява да постигне някакви сериозни успехи в първите си години на „Стамфорд Бридж“, той открива някои млади таланти и по-малко известни играчи. Хаселбанк става голмайстор за сезон 2000/01 с 22 гола, следващия сезон също мож да завоюва това отличие, ноАнри от Арсенал го оставя на второ място. Ветеранът Дзола показва невероятен дух и игра и печели всички сини сърца в Лондон и по целия свят. Обявен е за най-добрия играч на Челси за всички времена. През сезон 2002/03 Челси бие в последния мач за сезона Ливърпул с 2:1 и по този начин стига до четвърто място, което дава място в Шампионската лига. Това е един от малкото успехи на Клаудио Раниери. Но е ключов, защото руският милиардер Абрамович търси отбор, които играе в Шампионската лига и би могъл да придобие лесно, това е идеалният отбор за него. Преди това е оглеждал Тотнъм и Блекбърн, но и двата не отговарят на критерия да са евроучастници. Ливърпул е прекалено скъп и отборът, идеален за инвестиция, е Челси. Той купува играчи за солидни суми, като насреща не постига очакваните успехи и клубът изпада във финансова криза. Собственикът и президент на Челси Кен Бейтс е почти пред обявяване на фалит, когато пристига руският милиардерРоман Абрамович.

2003 – 2008

[редактиране |редактиране на кода]

Благодарение на огромните си финансови възможности, олигархът покрива дълговете на отбора, но и започва политика, с която иска да превърне Челси в най-големия клуб в света. На „Стамфорд Бридж“ пристигат играчи като Муту, Креспо, Верон, Дъф и още много други. Абрамович преобразавя цялостния облик на тима. Плащат се големи суми за селекция, но Раниери продължава да не може да стигне до големите отличия. Така през лятото на 2004 г. за мениджър е привлечен португалецътЖозе Моуриньо, който е обявен за най-добрия треньор в света за изминалия сезон. Той печели това отличие и година по-късно. Привлича в отбора имена катоДидие Дрогба,Рикардо Карвальо,Пауло Ферейра,Петър Чех,Арен Робен и още добри играчи, които са в основата на успехите през следващите години. Стилът на тима се отличава с голяма стабилност в защита и ефективност в нападение. Още в първата си година като мениджър на тима, Моуриньо печели титлата на страната и Купата на Лигата. Първото място във Висшата лига е емблематично, тъй като точно 50 години след първата титлата на страната, клубът става отново шампион. Стигат и до полуфинал за Шампионската лига, но там са отстранени от Ливърпул с общ резултат 1:0 с много спорен гол, за когото така и не бе доказано, че топката е преминала голлинията. На следващта година в клубната витрина се прибавят нови две отличия. През втората си година Моуриньо взема отново титлата в Англия, а също така и Къмюнити Шийлдс след победа надАрсенал с 2:1, като и двата гола за „сините“ ги бележи Дрогба. През сезон 2006/07 Челси печели нови две отличия. Завоюва Купата на Лигата. На финала Челси бие с 2:1 Арсенал. Няколко месеца по-късно идва и решаващия мач за Купата на Англия. Там Челси взема реванш от Манчестър Юнайтед за загубената титла, като ги побеждава с 1:0 на реконструирания „Уембли“ след продължения, с гол на Дрогба.

В началото на сезон 2007/08 Челси подобрява един стар рекорд, който преди това е пренадлежал на Ливърпул. С победата у дома над новакаБирмингам Сити 3:2 на 12 август 2007, „сините“ бият рекорда от 63 мача непобедени на своя стадион. Поради слаби резултати 3 месеца по-късно Жозе Моуриньо е уволнен, а на негово място е назначенАврам Грант. Отборът започва да навлиза във форма и доказателство за това е класирането за финала на Купата на Лигата. Там тимът губи изненадващо от Тотнъм, но отборът не пада духом и се класира и на полуфинал за Шампионската лига, като същевременно е с равни точки с Манчестър Юнайтед. На полуфинала Челси отстранява Ливърпул след 2 гола в продълженията (3:2). В последния кръг на първенството отборът губи титлата на Англия и всички погледи са насочени към финала за ШЛ в Москва на 28 май 2008 г. В този мач Челси за пореден път губи злощастно след изпълнение на дузпи. Редовното време и продълженията завършват наравно – 1:1. При изпълнението на дузпиКристиано Роналдо пропуска за „червените дяволи“. Последната пета дузпа изпълняваДжон Тери. Ако отбележи, Челси печелят трофея, но той пропуска. Драмата на стадиона е пълна.Никола Анелка изпуска решаващата дузпа иМанчестър Юнайтед печели Шампионската лига. Това е краят на ерата Грант. След края на сезона Грант напуска, а на негово място е назначенЛуиш Фелипе Сколари. През трансферния прозорец Челси взимаДеко иЖозе Босингва. Новият сезон започва впечатляващо с победа 4:0 над Портсмут. Челси записва серия от 86 мача без загуба на Стамфорд Бридж в Премиър Лийг. Серията, започнала на 10 април 2004 г., е спряна отЛивърпул на 26 октомври 2008 г.

2009 – 2011

[редактиране |редактиране на кода]
Челси празнува своята титла през 2010 година

На10 февруари2009 г. за старши треньор е назначенГуус Хидинк. Под негово ръководство сините имат възход. Той изгражда един сплотен Челси с много голяма дисциплина. По времето му като треньор Челси записва 1 загуба отТотнъм. Челси завършва трети вПремиършип на 3 точки зад вторияЛивърпул. Сините отпадат на полуфинал в Шампионската лига отБарселона, а преди това побеждават Ливърпул. В мача срещу БарселонаАндрес Иниеста вкарва гол за каталунците в 3-тата минута на добавеното време и така Челси отпадат от турнира. В последния мач за сините за сезон 2008/09 Челси печели финала срещуЕвертън заФА Къп с попадения на Луи Саха за Евертън в 26-ата секунда, Дрогба за 1:1 в 21 минута и Лампард в 71 минута, които донасят титлата на Челси. Става ясно че Хидинк остава в тима, но като изпълнителен директор. Треньор еКарло Анчелоти.

На9 август2009 г. Челси побеждава големия си съперник в АнглияМанчестър Юнайтед във финала наКъмюнити Шийлд след изпълнение на дузпи. Редовното време завършва 2:2, а при дузпите футболистите на Челси надделяват с 4:1. В 10-а минутаЛуиш Нани открива резултата заМанчестър Юнайтед. Челси изравнява в 52-рата минута. При едно центриране вратарятБен Фостър иДидие Дрогба се сблъскват, като нападателят на сините успява да задържи топката в очертанията на терена. Топката се озовава на няколко метра пред опразнената врата на червените дяволи. На точното място и в точното време се оказваРикардо Карвальо, за когото това е лесно попадение. В 72-рата минута при бърза контраатака,Лампард получава топката отДидие Дрогба и шутира от границите на наказателното поле и вкарва за 2:1. В края на мачаРайън Гигс подава наУейн Рууни, който изравнява резултата. При дузпитеФранк Лампард,Михаел Балак,Дидие Дрогба иСаломон Калу пращат топката в мрежата наБен Фостър, докато изпълненията наРайън Гигс иПатрис Евра са спасени отПетер Чех. Единственият гол за Манчестър от дузпа вкарваМайкъл Карик за крайния резултат – 6:3 (2:2 в редовното време и 4:1 при дузпите). През сезон 2009/10 Челси става шампион, като играчите на тима вкарват 103 гола за целия сезон. Сините от Лондон завършват с 86 точки. Голмайстор ставаДидие Дрогба с 29 попадения. Челси печели и купата на Футболната асоциация след победа на финала надПортсмут с 1:0. По този начин печели за първи път в историята си дубъл – първенството и Купата на Англия в един сезон.[4][5][6]

2011 – 2012

[редактиране |редактиране на кода]

След загубата отНаполи с 1:3,Андре Вилаш Боаш, е уволнен. Временен мениджър на Челси ставаРоберто ди Матео. Той прави дебюта си с победа над Бирмингам с 2:0. Челси печели реванша си в ШЛ срещуНаполи с 4:1, като по този начин лондонският клуб продължава напред. На 1/4-финала Челси отстраняваБенфика с 0:1 и 2:1. На полуфинала на турнира Челси се среща сБарселона. Първия мач наСтамфорд Бридж лондончани побеждават Барса с 1:0. Автор на попадението еДидие Дрогба. Реваншът завършва 2:2 наКамп Ноу. Каталунците повеждат с голове наСерхио Бускетс иАндрес Иниеста. Макар и с 10 души (Джон Тери червен картон получава), Челси успява да изравни след головете наРамирес(добавено време на първата част); иТорес (добавено време на втората част). На финала те срещатБайерн Мюнхен наАлианц Арена. Сините побеждават германския гранд след изпълнение на дузпи. Редовното време завършва 1:1. Първи до гола стигат баварците в 83-тата минута, като автор еТомас Мюлер, но пет минути след товаДидие Дрогба засича топката с глава и възстановява равенството на „Алианц Арена“ – 1:1. В 93-тата минута Дрогба спъва Рибери и е посочена бялата точка, но Робен пропуска след спасяване на Чех. При дузпите за баварците реализиратФилип Лам,Марио Гомес иМануел Нойер, а за лондончани реализиратДавид Луис,Франк Лампард,Ашли Коул и Дидие Дрогба. Така с общ резултат 5:4 „сините“ осъществяват най-голямата си мечта и вдигат трофея, а разочарованието за баварците, които се провалят на собствения си стадион е огромно. Въпреки спечелените трофеи вШампионска лига иФА къп, Челси завършват на разочароващото 6-о място във Висшата лига, но отборът ще играе в ШЛ през следващия сезон заради спечелената титла.Роберто ди Матео си извоюва постоянен договор със сините.

2012 – 2013

[редактиране |редактиране на кода]

Новата кампания започва добре засините. След няколко кръга Челси е на върха в класирането на Висшата лига, но заради последвалите слаби успехи в шампионата и отпадането от ШЛ още в груповите фази, на 21 ноември 2012 г. мениджърът Роберто ди Матео е уволнен. Като временен мениджър на сините е назначенРафаел Бенитес. Той си навлича гнева на феновете на Челси заради слаби успехи. Лондонският отбор е в криза. Отборът е отстъпил лидерската си позиция наМанчестър Юнайтед, а второто място е заето отМанчестър Сити. Под ръководството на Бенитес, Челси успява да излезе от кризата, в която бе преди идването му. Сините продължават в турнираЛига Европа. Там те отстраняватСпарта Прага,Стяуа Букурещ,Рубин Казан иБазел, за да срещнат на финала португалскияБенфика. Челси побеждава португалския гранд с 2:1. Головете за сините отбелязватФернандо Торес в 60-ата минута иБранислав Иванович с глава в 93-тата. Попадението за Бенфика е отбелязано отОскар Кардосо в 68-ата минута от дузпа. Така Челси става първият отбор, който е едновременен носител на двата най-ценни трофеи в Европа –Шампионска лига и Лига Европа. Сините от Лондон завършват първенството на Англия 3-ти със 75 точки, като в последния кръг побеждаватЕвертън с 2:1. Рафаел Бенитес напуска клуба.

2013 – 2014

[редактиране |редактиране на кода]

На 1 юни 2014 г.Жозе Моуриньо се завръща наСтамфорд Бридж, след като напускаРеал Мадрид. Той привлича в състава сиСамуел Ето'о,Вилиан,Марк Шварцер,Андре Шюрле,Марко ван Гинкел иКристиян Атсу иМохамед Салах. Повторния си дебют за Челси прави срещуХъл Сити на 18 август 2013 г., като сините печелят с 2:0 пред собствена публика, но от следващите 5 мача на ниво Висша лига, сините записват едва 2 победи и 2 равенства. Следва стабилизиране в играта на Челси и те записват 7 победи в 8 мача в шампионата. Оформят се 4 кандидата за титлата в Англия (Манчестър Сити,Ливърпул,Арсенал и Челси). ВКупа на Футболната лига(Capital One Cup) Челси отпада на четвъртфинал отСъндърланд с 2:1, като преди това отборът наЖозе Моуриньо отстраняваСуиндън иАрсенал, като и двата мача завършват с резултат 2:0. Сините стигат до петия кръг в турнираФА Къп, където отпадат отМанчестър Сити с 2:1. В груповата фаза наШампионска лига сините се изправят срещуШалке 04,Стяуа (Букурещ) иБазел, като отборът печели групата си, като допуска едва 3 гола, при 12 вкарани. Челси отпада на полуфинал отАтлетико (Мадрид), отстранявайки преди товаГалатасарай с общ резултат 3:1 иПСЖ с 3:3. Сините стигат до 3-то място в първенството на Англия, завършвайки с 82 точки (на 2 т. от вторияЛивърпул и на 4 т. от шампионаМанчестър Сити). Челси е отборът с най-силна защита, допускайки 27 гола в 38 мача на ниво Висша лига. Отбора наЖозе Моуриньо се смята, че практикува твърде дефанзивен футбол, макар че Челси разбива Арсенал с 6:0 на собствения си стадион. Жозе Моуриньо записва първа загуба наСтамфорд Бридж срещуСъндърланд след 4-годишен престой в Челси. Лондончани завършват кампанията без спечелен трофей и много скандали около нападателите на сините.

2014 – 2015

[редактиране |редактиране на кода]

В летния трансферен прозорец, Челси продава всичките си нападатели, за да вземе на тяхно мястоДиего Коста,Лоик Реми и завърналата се легенда наСтамфорд Бридж –Дидие Дрогба. Голямата легенда на ЧелсиФранк Лампард напуска сините заради непредложен нов договор. Вратарят под наем въвФК Атлетико Мадрид –Тибо Куртоа,Филипе Луиш и халфа на БарселонаСеск Фабрегас са новите попълнения на сините. На 18 август 2014Диего Коста вкарва първото попадение за Челси за новия сезон. Два кръга по-късно сините излизат на върха в класирането след победа надЕвъртън с 3:6. Първата загуба във всички турнири идва в 15-ия кръг наАнглийска висша лига след 2:1 отНюкасъл Юнайтед. Още на първия ден от 2015 г. Челси претърпява поражение отТотнъм с 5:3. Тогава основният претендент на Челси за титлатаМанчестър Сити се изравнява по всички показатели с Челси, но тимът от Лондон остава на върха в класирането заради името на отбора на английски език. Сините отпадат от Брадфорд. Лондончани печелят групата си в Шампионска лига с 4 победи и 2 равенства. Тимът наЖозе Моуриньо е най-резултатният отбор в групите със 17 гола. Челси отпада отПСЖ на осминафинал след 1:1 в първия мач и 2:2 във втория мач, като те са единственият непобеден отбор вШампионска лига. Лондончани печелят първия си трофей в турнираКупата на лигата на Англия след победа с 2:0 надТотнъм. Челси допуска 3-та загуба въвВисшата лига отУест Бромич Албиън, която е и последна на сините от Лондон. Тимът наЖозе Моуриньо печели 3-та титла наАнглийска висша лига с 87 точки. Втори са Манчестър Сити със 79. Челси подобрява 2 рекорда наМанчестър Юнайтед, записвайки 274 дни на върха в таблицата и допускайки само 4 загуби във всички турнири.Джон Тери се превръща в най-резултатния защитник в историята на Английска висша лига. Португалският мениджър на сините печели наградата за треньор на годината, а младата звезда на ЧелсиЕден Азар обира наградите за играч на годината в Англия, наградата от пишещите журналисти в Англия и е избран за играч номер 1 на Челси от феновете.Диего Коста е топ реализатор на сините с 20 гола, аСеск Фабрегас записва най-много асистенции – 18. Това е първи дубъл за Челси от сезон 2011/12.

2016 – 2020

[редактиране |редактиране на кода]

За периода отборът взима 3 купи: Английска висша лига (2017), ФА Къп (2018) и Лига Европа (2019).

2021 – 2025

[редактиране |редактиране на кода]
Играчите на Челси празнуват първата си световна шампионска титла, 13.02.2022 г.

През тези години Челси достига най-големите си успехи. През 2021 г. постига първия си международендубъл: за втори път спечелваШампионската лига иСуперкупата на Европа. Насветовното клубно първенство за 2021 г., проведено през февруари 2022 г., Челси превръща дубъла втрипъл, като за пръв път в историята си става световен клубен шампион след победа на финала надПалмейрас с 2:1 след подължения.

През 2025 г. отборът постига втория си международендубъл: първа победа вЛигата на конференциите и втора световна титла в новия разширен формат напървенството, след 7 изиграни мача и неочаквана победа нафинала над фаворитаПари Сен Жермен с 3:0.

Стадион

[редактиране |редактиране на кода]

Стадиона на Челси еСтамфорд Бридж, където те играят от създаването си. Първият голям успех на клуба е през 1955, когато стават шампиони на Англия и печелят няколко купи през 60-те, 70-те, 90-те и 2000-та. Изминалото десетилетие е най-успешния период в историята на Челси, ознаменуван с печеленето на Дубъл (Купа на Висшата лига и ФА къп) през 2010. От 2003 година клубът е собственост на руския милиардерРоман Абрамович.

Обичайният цвят на екипа на Челси е кралско сини фланелка и гащета и бели чорапи, комбинацията е използвана от 60-те. Емблемата на клубът е променяна няколко пъти в опити да се модернизира и подобри; сегашната емблема, включва лъв държащ жезъл и е модифицирана версия на първата приета през 50-те. Клубът е на пето място по посещаемост на мачовете за всички времена в английския футбол. Средната посещаемост за сезон 2010/11 е 41 435, шестата най-висока във Висшата лига.

Стамфорд Бридж

[редактиране |редактиране на кода]
Стамфорд Бридж
  • Име на стадиона: Стамфорд Бридж
  • Адрес: Фулъм роуд, Лондон SW6 1HS
  • Капацитет: 41 623 изцяло седящи места
  • Размери: 103 х 67 метра
  • Архитект: Арчибалд Лийч
  • Построен: 1876 г.
  • Официално отворен: 28 април 1877 г.

Матю Хардинг

[редактиране |редактиране на кода]

Капацитет: 10 884

Трибуната „Матю Хардинг“, преди известна като Северната трибуна, е разположена на северния край на терена. Тя носи името на бившия директор на клуба Матю Хардинг, който намира смъртта си в катастрофа с хеликоптер на 22 октомври 1996 г. Хардинг прави значителни инвестиции, за да може трибуната да бъде завършена и скоро след смъртта му тя е преименувана на негово име. Строежът приключва през сезон 1997/98, година след смъртта на Хардинг. Трибуната е на два етажа, където повечето места са за притежатели на сезонни билети. Зад трибуната „Матю Хардинг“ е разположен музеят на отбора.

Източна трибуна

[редактиране |редактиране на кода]

Капацитет: 10 925

Това е най-старата трибуна на „Стамфорд Бридж“ и е разположена по протежението на източната страна на терена. Преди време, долния етаж на трибуната е било място за феновете на гостуващия отбор, но в началото на сезон 2005/06 по искане на тогавашния мениджър Жозе Моуриньо там се разполагат местата за семейства с цел повдигане на морала на отбора. Трибуната има три етажа и е сърцето на стадиона, като под нея са тунела, съблекалните, треньорските скамейки, залата за пресконференции, пресцентъра и коментаторските кабинки. На средния етаж са разположени ложи, а горния етаж предлага на публиката една от най-добрите гледки на стадиона.

Шед енд

[редактиране |редактиране на кода]

Капацитет: 6814

„Шед енд“ е южната трибуна. Тя има два етажа. От сезон 2005/06 в източния край на трибуната се разполагат феновете на гостуващия отбор (входове 1 – 3 от горния етаж и около половината от долния). Под „Дъ Шед“ е разположен музей и мемориална стена, където семействата на починалите привърженици на клуба могат да им поставят имената, като знак за вечна подкрепа към отбора.

Трибуната е построена през средата на 90-те години.

Западна трибуна

[редактиране |редактиране на кода]

Капацитет: 13 432

Западната трибуна е разположена от западната страна на терена. Тя е на три етажа като има и ред с административна ложа, която се простира по цялата дължина на трибуната. Точно оттам собственикът Абрамович наблюдава двубоите на отбора. По този причина, на трибуната са поставени отоплители, за удобство на феновете през студените зимни дни.

Главният вход на трибуната е първото нещо, което феновете виждат, влизайки откъм „Фулъм роуд“. От двете му страни са разположени два малки входа, които са на името на бившите играчи Найджъл Спакман и Дейвид Спийди.

Гореспоменатите ложи са домакин на много гости в деня на мачовете. Всяка ложа е на името на бивш играч на Челси – Боби Тамблинг, Стив Кларк, Рон Харис, Тед Рейк, Питър Бонети и Джон Холинс.

Състав

[редактиране |редактиране на кода]

Настоящ състав

[редактиране |редактиране на кода]

Към 1 септември 2025 г.

Вратари
01Роберт Санчес
12Филип Йоргенсен
44Габриел Слонина
Защитници
03Марк Кукурея
04Тосин Адарабиойо
05Беноа Бадиашил
06Леви Колуил
21Йорел Хато
23Трово Чалоба
24Рийс Джеймс
27Мало Густо
29Уесли Фофана
34Джош Ачеампонг
Халфове
08Енцо Фернандес
14Дарио Есуго
17Андрей Сантош
25Мойсес Кайседо
45Ромео Лавия
Нападатели
07Педро Нето
09Лиъм Делап
10Коул Палмър
11Джейми Гитенс
20Жоао Педро
38Марк Гиу
41Естевао
49Алехандро Гарначо


Резултати през годините

[редактиране |редактиране на кода]

От 1980/81 до 2016/17 г. отборът на Челси се е състезавал в първите две дивизии на английския футбол от общо 4 нивà (I, II, III и IV) и се е класирал със следните резултати:

СезонIIIIIIIVТочкиМачовеПРЗВ.Г.Д.Г.+
2016 – 20171933830358533+52
2015 – 20161050381214125953+6
2014 – 20151873826937332+41
2013 – 20143823825767127+44
2012 – 20133753822977539+36
2011 – 2012664381810106546+19
2010 – 20112713821896333+36
2009 – 201018638275610332+71
2008 – 20093833825856824+44
2007 – 200828538251036526+39
2006 – 200728338241136424+40
2005 – 20061913829457222+50
2004 – 20051953829817215+57
2003 – 20042793824776730+37
2002 – 200346738191096838+30
2001 – 200266438171386638+28
2000 – 2001661381710116845+23
1999 – 200056538181195334+19
1998 – 199937538201535730+27
1997 – 199846338203157143+28
1996 – 1997659381611115855+3
1995 – 19961150381214124644+2
1994 – 19951154421315145055-5
1993 – 19941451421312174953-4
1992 – 19931156421414145154-3
1991 – 19921453421314155060-10
1990 – 19911149381310155869-11
1989 – 1990560381612105850+8
1988 – 198919946291259650+46
1987 – 1988184240915165068-18
1986 – 19871452421313165364-11
1985 – 1986671422011115756+1
1984 – 1985666421812126348+15
1983 – 198418842251349040+50
1982 – 19831847421114175161-10
1981 – 198212574215121560600
1980 – 19811240421412164641+5

Изтъкнати мениджъри

[редактиране |редактиране на кода]
  • Изброените мениджъри са спечелили поне един трофей начело на отбора:
ИмеПериодКупи
Тед Дрейк1952 – 1961Първа Футболна лига,Чарити Шийлд
Томи Дохърти1962 – 1967Купа на лигата
Дейв Секстън1967 – 1974ФА Къп,Купа на носителите на купи
Джон Нийл1981 – 1985Втора Футболна лига
Джон Холинс1985 – 1988Фул Мембърс Къп
Боби Кембел1988 – 1991Втора Футболна лига,Фул Мембърс Къп
Рууд Гулит1996 – 1998ФА Къп
Джанлука Виали1998 – 2000ФА Къп,Купа на лигата,Купа на носителите на купи,Суперкупа на УЕФА
Клаудио Раниери2000 – 2004ФА Къп,Къмюнити Шийлд
Жозе Моуриньо2004 – 2008
2013 – 2015
3Висши лиги, 3Купи на лигата,ФА Къп,Къмюнити Шийлд
Гуус Хидинк2008 – 2009ФА Къп
Карло Анчелоти2009 – 2011Висша лига,ФА Къп,Къмюнити Шийлд
Роберто ди Матео2011 – 2012ФА Къп,Шампионска лига
Рафаел Бенитес2012 – 2013Лига Европа
Антонио Конте2016 – 2018Висша лига
Маурицио Сари2018 – 2019Лига Европа
Томас Тухел2021 – 2022Шампионска лига,Суперкупа на УЕФА,Световно клубно първенство
Енцо Марескаот 3.6.2024Лига на конференциите,Световно клубно първенство

Известни играчи

[редактиране |редактиране на кода]

Отличия

[редактиране |редактиране на кода]
Световни купи
Европейски купи
Дидие Дрогба държи трофея на Шампионската лига след победата на Челси през 2012 г.
Национални отличия и трофеи

Носители на златна обувка

[редактиране |редактиране на кода]
Английска висша лига
В турнира за купа на конфедерациите

Рекорди

[редактиране |редактиране на кода]

Отборни

[редактиране |редактиране на кода]
  • Най-голямата победа във всички турнири: 13:0 – срещуJeunesse HautcharageКНК, 29 септември 1971.
  • Най-голямата победа в Премиършип:
    • 8:0 – срещу „Уигън“ 9 май 2010.
    • 8:0 – срещу „Астън Вила“, 24 декември 2012.
  • Най-много отбелязани голове в един сезон: 103 гола в 38 мача – Премиършип, 2009/10 година.
  • Най-малко допуснати гола в един сезон: 15 гола в 38 мача – Премиършип 2004/05 година.
  • Най-голям брой „сухи“ мрежи в един сезон: 34 в 59 мача – Премиършип 2004/05 година.
  • Най-много точки отбелязани в Премиършип за един сезон: 95, 2004/05 година.
  • Най-много точки отбелязани във втората дивизия на английския футбол (Чемпиъншип) за един сезон: 99, 1988/89 година.
  • Най-дългата поредица без загуба в домакински мачове: 86 мача, от 20 март 2004 г. до 26 октомври 2008.
  • Най-дългата победна серия в лигата: 11 мача, считано от 5 април 2008 – 22 декември 2008 година.

Индивидуални постижения

[редактиране |редактиране на кода]
  • Играчи с най-много мачове

Изброени са 10-те играчи, записали най-много участия във всички турнири.

ИмеПериодМачовеГолове
1Харис, РонРон Харис1961 – 198079514
2Бонети, ПитърПитър Бонети1959 – 19797290
3Тери, ДжонДжон Тери1998 – 201771762
4Лампард, ФранкФранк Лампард2001 – 2014648211
5Холинс, ДжонДжон Холинс1963 – 198459264
6Чех, ПетърПетър Чех2004 – 20154860
7Уайз, ДеннисДеннис Уайз1990 – 200144576
8Кларк, СтивСтив Кларк1987 – 199842110
9Диксън, КериКери Диксън1983 – 1992420193
10Маккрийди, ЕдиЕди Маккрийди1962 – 19744105
  • Играчи с най-много голове

Списък на 10-те играчи с най-много голове във всички турнири.

ИмеПериодГоловеМачове
1Лампард, ФранкФранк Лампард2001 – 2014211648
2Тамблинг, БобиБоби Тамблинг1959 – 1970202370
3Диксън, КериКери Диксън1983 – 1992193420
4Дрогба, ДидиеДидие Дрогба2004 – 2012
2014 – 2015
164379
5Бентли, РойРой Бентли1948 – 1956150380
5Осгуд, ПитърПитър Осгуд1964 – 1979150368
7Грийвс, ДжимиДжими Грийвс1957 – 1961132169
8Милс, ДжорджДжордж Милс1929 – 1943125239
9Хилсдон, ДжорджДжордж Хилсдон1906 – 1912109164
10Бриджес, БарриБарри Бриджес1958 – 196693205

Данните са актуализирани на 3 януари 2014 г.

  • Играч на годината

Играчи на годината в Челси от 1967 г.

ГодинаПобедител
1967Питър Бонети
1968Чарли Кук
1969Давид Уеб
1970Джон Холинс
1971Давид Уеб
1972Джон Холинс
1973Питър Осгуд
1974Гари Лок
1975Чарли Кук
1976Рей Уилкинс
1977 Рей Уилкинс
1978Мики Дрой
1979Томи Лангли
1980Клайв Уокер
1981Петър Борота
1982Майк Филери
ГодинаПобедител
1983Джой Джонс
1984Пат Невин
1985Давид Спийди
1986Еди Нидзвецки
1987Пат Невин
1988Тони Дориго
1989Греъм Робъртс
1990Кен Монкоу
1991Анди Таунсенд
1992Пол Елиът
1993Франк Синклер
1994Стийв Кларк
1995Ерланд Йонсен
1996Рууд Гулит
1997Марк Хюз
1998Денис Уайз
ГодинаПобедител
1999Джанфранко Дзола
2000Денис Уайз
2001Джон Тери
2002Карло Кудичини
2003Джанфранко Дзола
2004Франк Лампард
2005 Франк Лампард
2006Джон Тери
2007Микаел Есиен
2008Джо Коул
2009Франк Лампард
2010Дидие Дрогба
2011Петър Чех
2012Хуан Мата
2013 Хуан Мата
2014Еден Азар
ГодинаПобедител
2015Еден Азар

Външни препратки

[редактиране |редактиране на кода]

Официални сайтове

[редактиране |редактиране на кода]

Неофициални сайтове

[редактиране |редактиране на кода]

Бележки

[редактиране |редактиране на кода]
  1. www.winner.bg, архив наоригинала от 19 юни 2013, https://web.archive.org/web/20130619154526/http://www.winner.bg/european-football/read80376.html, посетен на 11 август 2013 
  2. www.gol.bg
  3. Manchester United third in football rich list behind Real Madrid & Barcelona // goal.com. Goal.com, 24 януари 2012. Посетен на28 януари 2013.
  4. Barclays Premier League table – крайно класиране за сезона от сайта на ББС, посетен на 16 май 2010 г.
  5. Club Stats – статистика за отбора на Челси от сайта на ББС, посетен на 16 май 2010 г.
  6. Chelsea 1 – 0 Portsmouth – статия в ББС от 15 май 2010 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=ФК_„Челси“&oldid=12815671“.
Категория:
Скрити категории:

[8]ページ先頭

©2009-2026 Movatter.jp