Учебникът е книга, предназначена заобразователни цели, в която систематично е изложен материал, който трябва да бъде усвоен отученици,школници илистуденти.[1]
Учебните пособия съществуват от незапомнени времена. Още по време на древнаташумерскацивилизация са използваниглинени плочки като учебни пособия.
В античния свят е създаден голям брой учебници, атрадицията в написването им е съхранена до средните векове вЕвропа. Примери саCommentarium grammaticorum libri XVII наПрисциан (5 век), използван до12-13 век и учебникът по граматика наДонат (6 век), изучаван въвФранция иГермания в продължение на десет века.
В средните векове зачестява използването наСветото писание,Псалтира иЧасослова като учебници.
Един от първите съвременни учебници е „Светът в картинки“ начешкият мислител и родоначалник на съвременнатапедагогикаЯн Амос Коменски, издаден през1658 г. Ян Коменски в своите изследвания разглежда учебника като инструмент на масовото обраование.
Написването и издаването на съвременните учебници се съобразява с няколко общи условия:
- образователно ниво на обучаемите – начален курс, гимназиален курс, висше образование, специализиран курс и пр.;[2][3]
- възрастта на обучаемите – на практика обучение се осъществява от пет годишна до неопределена възраст;
- интелектуалните способности на обучаемите – за деца в ранна училищна възраст с минимални знания за предмета на обучението или за възрастни обучаеми, които надграждат образованието си; за нормално развити или за обучаеми със специални нужди и пр.;
- срокът на обучение – срок, учебна година, семестър, академична година, ускорен курс и пр.;
- наличие на общодържавни изисквания – до завършване на средно образованиеМОН приема задължителни програми по отделните дисциплини, докато във висшето образование програмата на дисциплината се предлага от водещия предподавател и се приема от факултетен съвет;
- начинът на обучение – в група (клас) или индивидуално;
- видът на учебника – учебна литература са и ръководствата за провеждане на практически занятия, ръководствата за преподаватели и др. помагала, включително и електронни.
Съвременните учебници са в голямата си част профилирани по конкретни дисциплини, поради което основно изискване за създаването на учебник е авторите да са специалисти в областта на учебния материал.
При учебниците, преназначени за масовото училище, авторските колективи са създадени от специалисти отВУЗ инаучни институции и от преподаватели в съотвения курс. Участието на автори от областта на научните изследвания гарантира, че учебникът предлага актуалното ниво на човешкото познание. Участието на преподаватели от началните и средните училища гарантира, че учебникът е достъпен за възрастовото и образователното ниво на обучаемите и е пригоден за целите на обучението.
- Информационна (познавателна) – да даде информация за темата на обучението;
- Изследователска – да помогне на обучаемите да извършат самостоятелен анализ на поставените проблеми;
- Приложна – да покаже на обучаемите пътя за прилагане на теоретичните познания на практика;
- Мотивационна – да поощри обучаемите към получаването на повече знания.
Тези функции са заложени като изискване, но тяхното осъществяване на практика зависи от:
- езика (достъпността и привлекателността на изложението) и структурата на учебното пособие;
- способностите научителя да бъде посредник в процеса на обучението и възприемането на учебния материал;
- възможностите, мотивацията, интересите и желанието от страна на обучаемия.
Функционирането на учебника става пълноценно, когато ползващият го обучаем разбере напълно предложения за усвояване материал. Наизустяването на отделни части, частично полученото познание или неразбраният текст обезсмислят функциите на учебното помагало и го правят негодно.
Първите български печатни учебници са за ограмотяване и са написани през периода наБългарското възраждане през19 век.
