Първите идентифицирани групи, населявали територията на днешна Украйна, са представители на халколитната трипилианска култура на запад и средностожката култура на изток. През3 хилядолетие пр.н.е. те са заменени от културите набронзовата епоха – ямната култура в степите и културата на погребалните камери на север.
Презжелязната епоха в степите живеят кимерийци, скити и сармати. През VI век пр.н.е. по крайбрежието се появяват гръцки колонии, като Тирас, Олбия, Хермонаса. Те продължават да съществуват като римски и византийски градове доVI век.
ПрезIII век на територията на Украйна се заселват готите, свързвани с черняховската култура. Северно от тях отII век доV век се развива киевската култура. В края наIV век и двете области са подчинени от хуните. След техния разгром в средата на V век остготите се преселват вПанония и мястото им в степните райони е заето отпрабългарите. В същото време от северозапад започват да се разселват славянски племена.
През 1912 г. край селоМала Перешчепина случайно е открито голямо съкровище, съдържащо около 800 предмета сред коитоЙоахим Вернер разчита между знаците върху два златни пръстена името наКубрат, като по този начин свързва цялата находка с владетеля наВелика България.
ПрезIX векКиев, плащал дотогава данък наХазарския хаганат, е завладян отварягитеАсколд иДир, изместени малко по-късно от регента наНовгородОлег. По това време на територията на днешна Украйна живеят славянските племена поляни,древляни, северяни,уличи,тиверци идулеби, както и етническата групарус, чийто произход е спорен. Киев се намира в земите на Рус, заобиколени от тези на поляните, и се превръща в център на държаватаКиевска Рус.
Владимир I приема християнството за официална религия в Киевска Рус
ПрезXI век Киевска Рус е държавата с най-голяма територия вЕвропа. На запад тя е наричанаРутения, име, което се запазва по-късно за западните области на страната. През този период се появява наименованиетоУкрайна, с което се означава областта Рус около градовете Киев,Чернигов иПереяслав.Християнството започва да прониква през IX век, като е прието за държавна религия през988 г. от великия князВладимир Велики и за неговите нужди са изпратени свещеници и книги от България. Така Киевска Рус става втората славянска държава, в която намира добър прием и се утвърждава глаголицата, а след това и кирилицата.
Въпреки успешното управление наВладимир Мономах, конфликтите между отделните князе на Киевска Рус довеждат до упадък в началото наXII век. Киев е опустошен отАндрей Боголюбски и столицата на великите князе е преместена въвВладимир, на североизток, където се образува Руската държава. В началото наXIII век руските земи и остатъците от Киевска рус са покорени от монголците.
Наследник на Киевска Рус през XIII и XIV век в западната част на днешна Украйна са княжестватаГалич иВолиния, които през продължителни периоди са обединени. След опустошаването наКиев отАндрей Боголюбски през1169 г. Галич-Волиния става доминиращата сила в днешна Украйна. През XIII век главен град на княжеството ставаЛвов, а князете стават васали наМонголската империя. ПрезXIV век Полша и Литва водят продължителни войни срещу монголите и с времето голяма част от Украйна попада под тяхно управление.
Междувременно казаците в южните части на днешна Украйна водят постоянни войни с трите си силни съседа – Жечпосполита,Московското княжество иКримското ханство, васално наОсманската империя. Кралете на Жечпосполита полагат усилия да привлекат казаците на своя страна и от началото на XVI век казаците от днешна Украйна са до голяма степен интегрирани в сложната система на Полско-литовската държава. Напрежението между казаци и поляци нараства през първата половина на XVII век, когато на казаците е отказано да получат статута нашляхтата, като в същото време се правят опити те да бъдат закрепостявани. Това довежда до голямото въстание наБогдан Хмелницки, започнало през 1648 г. След въстанието казаците се опитват да запазятавтономията си, като се сближат сРусия, и през 1654 г. сключватПереяславския договор с нея. Правителството на Жечпосполита се опитва да постигне компромис с казашката държава и през 1658 г. двете страни подписватХадиачкия договор, но споразумението е отменено с полско-рускияАндрусовски договор от1667 г., който поделя територията на Украйна между двете страни.
През следващите десетилетия украинската автономия в управляваните отРуската империя области напълно изчезва. През 1775 г. украинските казаци са унищожени от руските войски и всички архивни документи и оръжия на казаците, свидетелстващи за историята на Украйна през XVI – XVIII век, са съхранявани дълго време вКрепостта Св. Елисавета, която, наред с други неща, изиграва ключова роля в победата над турците вРуско-турската война (1768 – 1774), в резултат на която Руската империя завладява южните части на страната. Върху бившите земи на украинските казаци е създаденаНоворусийска губерния, в която на местата на казашките селища са основани няколко големи града. Провежда се и превръщането на украинското селячество вкрепостни и се провежда строга политика нарусификация.
След тритеПоделби на Полша в края на XVIII векГалиция е присъединена къмАвстрийската империя, а останалата част от Украйна – към Русия. През XIX век украинската интелигенция, вдъхновена отнационалистическите движения в Европа, прави опити да възроди украинските културни традиции. Руското правителство се отнася отрицателно към тези настроения, като дори забранява използването и изучаването наукраински език. В същото време много украинци се интегрират успешно в руското общество. В районите под австрийско управление администрацията оказва натиск срещу идентификацията на местните жители с Русия. Драстичен пример е концентрационният лагер вТалерхоф близо доГрац, където загиват няколко хиляди души.
В началото на 20-те години украинската национална идея се възражда и дори се разпространява в обширна територия с традиционно смесено население на изток и юг в Украинската съветска социалистическа република. Предприета е широка кампания наукраинизация. Новосъздадената широка образователна система, базирана на украинския език, довежда до ограмотяването на предимно украински-говорещото селско население. Експлозивно нарастват публикациите на украински и се усеща подем в целия културен живот. В същото времеурбанизацията украинизира градските центрове.
В средата на 20-те години съветското правителство започва да се стреми към отнемане на относителната автономия на Украйна. През1925 г. начело на комунистическата партия е поставенЛазар Каганович, който отстранява от управлението най-видните привърженици на украинизацията, катоМикола Хвилови иОлександер Шумски. През1929 г. е предприета кампания срещу „националистите“ в партията, като чистките продължават до1934 г.
През1928 г. съветското правителство обявява първияпетилетен план, поставящ си за целиндустриализацията на страната. Украйна е сред най-засегнатите райони, като през следващите години градското население нараства от 19% на 34%. Индустриализацията е съпътствана с масоваколективизация. Насилствената колективизация има опустошителен ефект върху производителността в земеделието. Въпреки това, през1932 г. съветското правителство увеличава квотите за доставки на храни от Украйна с 44%. Според съветското законодателство членовете наколхозите не получават никакво зърно, преди да са изпълнени задължителните доставки към държавата, което в много случаи е невъзможно и предизвиква масовглад. Според различни оценки жертвите на бедствието, наричаноГолодомор (буквално преведено „гладна смърт“), са между 4 и 7 милиона души.
Опустошеният от войната Киев, 1941 г.
Когато силите наОста навлизат в Съветския съюз през лятото на1941 г., много украинци, особено в западните области, които са под руска власт само от две години, посрещат германците като освободители, като някои се надяват да бъде създадена автономна украинска държава. Много от охранителите в германските концлагери в Полша са украинци, главно доскорошни военнопленници.[6] В тези концлагери са избити огромно количество руснаци, украинци, евреи и др. Политиката на германците първоначално дава известни надежди за това. Въпреки това, след началния период на известна толерантност, политиката на германците рязко се променя и украинското национално движение е смазано. Германската администрация не прави сериозни опити да експлоатира потенциалното недоволство от съветската система, катоколхозите и принудителните доставки на храни са запазени. Както в цялаЕвропа, и тук се провежда системен геноцид срещуевреите, а много украинци са депортирани за принудителен труд в Германия. Общият брой на цивилните жертви в Украйна по време на войната се оценява на 7 милиона души, включително над 1 милион евреи, избити от германците и украинските националисти. Много цивилни стават жертва на принудителен труд и дори избиване на цели села за отмъщение за нападения срещу германски части. Освен това в Украйна се провеждат някои от най-активните военни действия в хода на цялата война – от киевското обкръжение, където са пленени над 660 хиляди съветски войници, и отбраната наОдеса допресичането на Днепър от съветските войски.
През следващите десетилетия в Украйна се концентрират голямо количество съветски военни бази, оборудвани със съвременно въоръжение. Страната става важен център на тежката промишленост –военна промишленост,въгледобив,металургия,химическа промишленост,енергетика. Някогашната казашка степ вДнепропетровска иЗапорожка област се превръща в свръхиндустриализиран район, което има значително въздействие върху околната среда и здравето на хората. За нуждите на енергетиката река Днепър е трансформирана в поредица от огромниязовири.
На 8 декември 1991 г. Украйна, Беларус и Руската федерация подписват в Брест т.нар.Беловежко споразумение, с което казват на света, че СССР не съществува, и създаватОбщността на независимите държави (ОНД). След разпада на СССРЛеонид Кравчук печели президентските избори в Украйна с близо 60% избираемост. По това време стандартът на живот рязко спада, като брутният вътрешен продукт се свива с близо 60% между 1990 и 1999 г.,[7][8] а нивата наинфлацията достигат петцифрени стойности.[9] Увеличават се престъпността и безработицата.
През 1994 г. в Будапеща под председателството на Ядрения клуб, Украйна доброволно се съгласява да се откаже от ядрения си арсенал, останал ѝ в наследство от СССР, и да го върне на юридическия наследник на Съветския съюз – Руската федерация. В замяна на този акт Великобритания, САЩ и Русия стават гаранти за суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
Вторият президент на Украйна,Леонид Кучма, въвежда нова конституция през 1996 г.
През2004 г. президентските избори са спечелени отВиктор Янукович, но съдът определя изборите за подправени, което предизвиква вълна от недоволство. Това довежда доОранжевата революция, която вкарва във власттаВиктор Юшченко иЮлия Тимошенко, а Янукович остава в опозиция. Янукович е избран за президент отново през 2010 г.[10] През 2011 г. бившият премиер-министър на Украйна и основен политически съперник на Янукович, Юлия Тимошенко, е осъдена на седем години затвор. Недоволството от управлението на Янукович прераства в многочислени протестни акции в течение на 2010 – 2013 г. Събитията отЕвромайдан довеждат до смяна на държавната власт. Президентът Виктор Янукович е отстранен и той, опасявайки се за живота си, през февруари 2014 г. бяга в Русия. На 25 май 2014 г. се провеждат извънредни президентски избори, на които за президент е избранПетро Порошенко. През март 2019 г. поредните президентски избори печели актьорътВолодимир Зеленски с резултат от 74%, а партията му „Слуга на народа“ печели парламентарните избори през юли 2019 с 44%.
Евромайдан
След анексирането наКримския полуостров отРуската федерация в началото на 2014 и последвалатавойна в Донбас, три области в Украйна с компактно руско население се самопровъзгласяват за независими републики, това са Република Крим,Донецка народна република (ДНР) иЛуганска народна република (ЛНР). С изключение на Русия[11][12] и Северна Корея[13], те остават непризнати от международната общност и довеждат до икономически санкции на западния свят спрямо Руската федерация. По време на военния конфликт са разрушени летищата вДонецк иЛуганск, а достъпът до тези области от останалата част на Украйна е изключително затруднен, като фактически е изместена границата с Русия и има разположени нови контролно-пропускателни пунктове. На Кримския полуостров и областите Донецк и Луганск след 2014 г. оперират руски мобилни оператори, а от телевизионните кули излъчват руски тв канали, като в Донецк и Луганск са спрени предавателите на украинската обществена телевизия и частните украински канали. Според декрет на президента Зеленски от юли 2019 г. със затвор се наказва всеки украински гражданин, който не признава Крим и Донбас за украински територии или публично признае ДНР и ЛНР за легитимни. Въведен е и визов режим между гражданите на Украйна и Руската федерация двустранно.
Украйна е кандидат-член наНАТО и кандитат-член наЕвропейския съюз, като очакванията са преди 2030 г. тя да бъде приета в него.[14] Надеждите на управляващите са страната да се присъедини към двете общности във възможно най-кратки срокове.
Украйна има гъста речна мрежа. През страната протичат големи реки катоДнепър (трета вЕвропа следВолга и Дунав),Днестър,Южен Буг,Припят,Десна,Северен Донец. Долното течение на Дунав е естествена граница между Украйна и Румъния. Дължината на плавателния речен път е около 5000 km. Главната плавателна река е Днепър, транспортното значение на която нараства още повече след изграждането на верига от водохранилища. Големи днепърски пристанищаЧеркаск,Кременчук,Киев,Днипро,Запорожие,Херсон и др.
Транспортната дейност се извършва и по Южен Бук, Донец, Днестър и други по-малки реки.
В съветската епоха украинската икономика е втората най-мощна от всички републики, концентрирана най-вече върху тежката промишленост и добива. Украинската ССР е и ключов за съветската икономика земеделски регион. След разпада на СССР започва преход към пазарна икономика, вследствие на който по-голямата част от населението се озовава под прага на бедността.[15] През 1990-те украинската икономика се свива драстично, и много украинци започват да разчитат на отглеждане на собствена храна ибартер, за да оцелеят.
Брутният национален продукт на Украйна през 1998 г. е 52 милиарда щатски долара, а през 1999 г. е 49,2 милиарда – по 980 щатски долара на човек, и с около 60% по-нисък от този през 1991 г.[16] Добивът напшеница от 30 милиона тона през 1990 г., като е намалял с над 15 милиона тона през 1998 г. Добивът нацаревица е 4 милиона тона, наечемик – 6 милиона тона, накартофи – 17 милиона тона, назахарно цвекло – 20 милиона тона. Намалено е и производството назахар ивино, съответно от 5,3 милиона тона на 2,6 милиона тона и от 2720 хиляди хектолитра на 760 хиляди хектолитра. През същия период, 1990 – 1998 г.,говедата са намалели от 25 милиона на 13 милиона, аовцете от 8,5 милиона на 1,7 милиона,свинете от 20 милиона на 9,5 милиона. Производството навъглища от 165 милиона тона е намаляло на 73 милиона, а наелектроенергия от 299 милиарда киловатчаса на 172 милиарда киловатчаса, начугун от 44 милиона тона на 21 милиона тона, настомана от 52 милиона тона на 24 милиона тона, нацимент от 22,7 милиона тона на 5,6 милиона тона. През 1993 година Украйна отбелязва рекорд по най-висока инфлация в рамките на една календарна година.[17]
Средна работна заплата по регион в Украйна (2019). Всички данни са в щатски долари.
Едва след 2000 г. започва да се забелязва значителен напредък, и през 2006 г. БВП достига нивата от 1991 г. В този период растежът достига 5 – 10% годишно.[18] Настоящият общ БВП (2010 г.) се равнява на 305 млрд. щ.д., на 40-о място в света, с индивидуална стойност на глава от населението, равна на 6700 щ.д. (на 134-то място). Много висок процент от населението – 35%, продължават да живеят под линията на бедността.Световната банка определя Украйна като страна със среден доход на населението.[19] Основни проблеми продължават да са лошата инфраструктура,корупцията ибюрокрацията. Украинската стокова борса е с обща пазарна капитализация от 111 млрд. щ.д., а през 2007 г. отбелязва рекорден ръст от 130%.[20]
Търговският флот на страната е с тонаж 1 354 000 тона. Основните износни продукти на земеделието са зърнени храни и зеленчуци, а на промишлеността –въглища, електроенергия,стомана, машини и химически продукти. Основни търговски партньори са Русия, Германия, Китай, Турция и Полша. Украйна е практически световен монополист в производството натитан, и е един от водещите производители наманган,цинк ижелязо. Страната разполага с един от най-големите металургични отрасли в Източна Европа.[21] Промишлеността произвежда пълна гама от транспортни средства –автомобили,локомотиви, камиони, самолети, космическиракети. Голяма част от тях се изнасят заЕвропейския съюз иОНД.[22] Украйна разчита на Русия за близо 35% от вноса си наприроден газ ипетрол, а през територията ѝ се транзитират 85% от всичкия природен газ за Европа.[23] Високите технологии итуризмът са едни от най-бързо развиващите се сектори, и в последните години Украйна се е превърнала в 8-ата най-посещавана дестинация в световен мащаб.[24]
Украйна е един от най-големите консуматори на електроенергия в Европа, а голяма част от електричеството се произвежда отАЕЦ. До 2030 г. страната ще построи 11 нови ядрени реактора.[25] През 2007 г. 47,4% от енергията се добива отТЕЦ, 47,5% от АЕЦ, и 5,1% от ВЕЦ.[25] В страната работят 4 атомни електроцентрали. Чернобилската АЕЦ бива поетапно изведена от употреба след аварията през 1986 г.
Пътната система е обширна, но зле поддържана. Правителството планира да завърши 4500 km нови пътища до края на 2012 г.[26]
Украйна е полупрезидентскарепублика. Сега действащата конституция е приета в края на2004 г. Народът избира парламент и президент. Украинският парламент (нареченВърховна Рада) се състои от 450 души и се избира за 5-годишен мандат. Президентът също се избира на 5 години. Парламентът гласува министър-председателя и правителството. Кандидатурата на министър-председателя се предлага от президента.
Въоръжените сили (ВС) са създадени от държавата военни и специализирани формирования и техни обединения, подчинени на специфична организация и ред на функциониране, които притежават и прилагат военни и специални средства за действие за осигуряване целите на отбраната на страната. Те включват пет вида въоръжени сили войски:Сухопътни войски,Военноморски сили,Военновъздушни сили,Въздушнодесантни войски иСилите за специални операции.
Населението на Украйна възлиза 40 милиона жители, като през последните години е намаляло, било е 51 милиона. Гъстотата на населението 82,7 д/km². Раждаемостта – 8,3‰, смъртността е 14,3‰, а прирастът отрицателен – минус 6,0‰. Градското население е 71% от населението на страната.
Според преброяване от 2001 г[27] населението на Украйна е 48 457 000 души, като 77,8% от тях саукраинци, 17,3%руснаци, а останалите са от над 100 други народности, между които ибългари (0,4%).
Най-разпространеният роден език в градските, общинските и селските съвети на Украйна според преброяването от 2001 г.
Най-разпространеният език в Украйна еукраинският. По време на последното преброяване на населението през2001 г. – над 32,5 милиона души (около 67,5% от населението на страната) са посочили този език като роден. Той е майчин език на абсолютното мнозинство от населението във всички региони на Украйна, с изключение наЛуганска иДонецка област,Крим и градСевастопол, където е майчин на значително малцинство от населението. Вторият най-разпространен език в Украйна еруският – над 14.2 милиона души (29,6%) са го посочили като свой майчин език, включително по-голямата част от населението на Крим иДонбас, както и някои по-големи градове в Южна и Източна Украйна. Други езици, които се говорят в определени райони са кримско-татарски (в Крим), румънски (вЧерновицка област) и унгарски (вЗакарпатска област, близо до границата сУнгария).
Според последно преброяване – около 134 хиляди души, или приблизително 0,3% от общото население са посочилибългарския език като майчин. Говори се главно в южните райони наОдеска иЗапорожка област.
Много украинци, както и българи,беларуси,евреи игагаузи говорят руски език, порадирусификацията на Украйна по време на съветската епоха. Руският се е използвал редом с украинският, но това се променя драстично следукраинската революция и инвазията на п-ов Крим през2014 г. Въпреки закона, приет през2017 г. за ограничаването на употребата на руския език в институции като училища и други, той продължава да се говори активно, но след началото навойната в Украйна, употребата на езика е намаляла, като основно е говорен в източните и южните части на страната, както и п-ов Крим.
Според проучването, проведено от „Рейтинг“ в периода 16 – 20 август2023 г. на територията на Украйна, без окупираните от Русия територии, около 60% от анкетираните говорят в домовете си на украински, около 30% на украински и руски, а само 9% – на руски. От март2022 г., употребата на руски език в ежедневието забележимо намалява. За 82% от анкетираните украинският е майчин език, а за 16% – руският. За вътрешно разселените лица и бежанците, живеещи в чужбина, е по-вероятно да използват и двата езика за общуване или да говорят на руски. Въпреки това, повече от 70% от вътрешно разселените лица и бежанците смятат, че украинският е техен роден език.[28]
Общата дължина на републиканските пътища в страната е 170 хиляди километра.[29] Общата дължина на железопътната инфраструктура е 21 626 километра.[30]
В страната има 20 големи летища с 12 летища, предлагащи редовни полети.[31] В Украйна има седем плавателни реки –Дунав, Днепър, Припят и др. Славянската държава граничи с две морета – Черно и Азовско и по нейното крайбрежие се намират 18 големи морски пристанища.
↑Ukrainians v.2 // holocaust-history.org. The Holocaust History Project, 2014. Архивиран оторигинала на 2014-03-18. Посетен на 18 март 2014.(на английски)
.svg)
