 | За информацията в тази статия или разделне сапосочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина заизтриването на цялата статия или раздел. |  |
Указът е юридически акт надържавен глава, който обикновено има конститутивно действие. Съдържанието и юридическата му сила могат да се различават според функциите на държавния глава.
Подобни актове в неславянските езици се именуват катодекрети иедикти. В България указът е заемка от правната система наЕкатерина Велика.
Единствените юридически актове, които издаваПрезидентът на Републиката съгласно чл. 102 отКРБ са укази. Освен тях той издава обръщения и послания. Президентът може да издаде указ по почти всички от 14-те си правомощия.
За да се съчетае принципът на неотговорност на краля и политическата отговорност на водената от него изпълнителна власт вконституционната монархия, във Великобритания (17 век) възниква институтът на приподписването (контрасигнатурата). С нея министрите отговарят за действията на краля. Впоследствие традицията се запазва, макар и да изменя значението си.
Указите набългарския президент подлежат на приподписване, с изключение на тези, с които се упражняват правомощия спрямо Народното събрание (напр. разпускане, връщане на закон) и правителството (назначаване на служебно).
Нормативните укази са израз наделегирано законодателство.
ВНРБ Президиумът на Народното събрание, а приЖивковската конституция колективният държавен глава –Държавният съвет има правото да приема нормативни актове през времето, в което Народното събрание не е в сесия; те подлежат на последващо утвърждаване от НС.